Хю Лофтинг
Историята на доктор Дулитъл (8) (В която се разказва за неговия чудноват живот в родината и за удивителните му приключения в далечни и непознати страни)

Осма глава
Предводителят на лъвовете

Изведнъж на Джон Дулитъл му се струпала много, ужасно много работа. Стотици, хиляди болни маймуни заварил той, когато пристигнал: горили, орангутани, шимпанзета, бабуни, мармозети, сиви маймуни, червени маймуни — маймуни от всякакъв цвят и вид. А още толкова били вече измрели.

Първото, което сторил, било веднага да отдели болните от здравите. Сетне накарал Чи-Чи и братовчед му да му построят къщичка от трева. После задължил всички здрави маймуни да се явят при него за ваксинация.

И тъй, цели три дни и три нощи от джунглите, равнините и хълмовете към малката къщичка от трева се стичали тълпи от маймуни, а докторът не мърдал от мястото си три дни и три нощи и непрестанно ваксинирал.

След това накарал да му построят друга една къща — голяма къща с много легла в нея; и там настанил всички болни маймуни.

Но заболелите били толкова много, че не достигали здрави да се грижат за тях. Тогава докторът изпратил вест до другите животни, като например лъвове, леопарди и антилопи, с молба да дойдат и да станат болногледачи.

Ала Предводителят на Лъвовете бил много гордо същество. Когато се явил в голямата къща на доктора, лицето му било гневно и презрително.

— Как се осмели ти да ме повикаш, господинчо? — изръмжал той. — Как се осмели да ме повикаш, МЕН, Царя на Животните, да дойда да прислужвам на тази сган от мръсни маймуни? Ха, та аз дори не бих ги подушил, камо ли да ги ям!

Колкото и ужасен да изглеждал лъвът, докторът се помъчил да не издава страха си.

— Но аз не те карам да ги ядеш — спокойно отвърнал той. — А освен това те съвсем не са мръсни. Тази сутрин всички се къпаха. Ако искаш да знаеш, твоето палто май има нужда от изчеткване — и то основно. А сега слушай какво ще ти кажа: може да дойде ден, когато лъвовете ще се разболеят. И ако сега не помогнете на другите животни, лъвовете ще се озоват съвсем сами, когато самите те изпаднат в беда. Това често се случва с горделивите хора.

— Лъвовете никога не изпадат в беда — те само причиняват беда — изръмжал Предводителят високомерно и важно се отправил към джунглата, доволен, че е постъпил достойно и хитро.

Тогава и леопардите се възгордели и съобщили, че не желаят да помагат. След тях естествено отказали и антилопите — макар те да били стеснителни и кротки и не нагрубили доктора, както лъвът, а само потропвали по земята, хилели се глуповато и заявили, че никога преди не били работили като болногледачи.

Сега вече бедничкият доктор се разтревожил до смърт, защото просто не виждал кой ще му помогне да се грижи за всички тези маймуни, болни на легло.

Но случило се така, че когато Предводителят на Лъвовете приближил до своето леговище, той съзрял Кралица Лъвица да тича към него с разрошена коса.

— Едно от лъвчетата не иска да яде. — извикала тя. — Просто ума ми не стига какво да го правя. От снощи не е сложило нищичко в уста.

И тя започнала да плаче и да се тресе от нерви — защото била грижлива майка, въпреки че била лъвица.

Предводителят на Лъвовете влязъл в леговището и погледнал децата си — две мили малки лъвчета, легнали на пода. Едното изглеждало много зле.

След това Лъвът много гордо се похвалил на жена си как сложил доктора на мястото му. А тя толкова се разгневила, че едва не го изгонила от леговището.

— Ти открай време нямаш капчица мозък в главата си! — изкрещяла Лъвицата.

— Всички животни оттук чак до Индийския океан приказват за този чудесен доктор, който умеел да лекува всякакви болести и бил страшно добър човек — единственият човек в целия свят, който може да говори на езика на животните! А ти — тъкмо когато детето ни се разболя, тъкмо сега ти намери да вземеш и да го обидиш! Само един истински глупак може да нагруби добрия лекар! О, ти… — и тя започнала да скубе косата на своя съпруг.

— Веднага да се върнеш при този бял човек — викнала лъвицата — и да му се извиниш! И да заведеш всички празноглави лъвове при него — и тия вятърничави леопарди и антилопите — също. Да направите всичко, което докторът иска от вас. И да работите, както трябва! Защото тогава той може да се смили и да дойде да прегледа лъвчето ми. А сега — да те няма! Бързай, не чуваш ли? Ти не заслужаваш да бъдеш баща!

И тя отишла в съседното леговище, където живеела друга лъвица-майка, да й се оплаче.

И тъй, Предводителят на Лъвовете се върнал отново при доктора и му казал:

— Случайно наминавам насам, та рекох да се отбия. Успя ли да си намериш помощници?

— Не — отвърнал докторът. — Не съм. И страшно съм разтревожен.

— Напоследък все по-трудно се намира работна ръка — обяснил лъвът. — На животните напоследък, изглежда, не им се работи. И са прави — до известна степен… Е, виж какво — понеже забелязвам, че си затруднен, готов съм да ти помогна с каквото мога — просто за да ти услужа, — но само не ме карай да мия тия създания. Ах, да — казах и на другите зверове да дойдат и да дадат своя принос. Леопардите ще пристигнат всеки момент… А, между другото, едно от лъвчетата ни е болно. Според мен не е нищо особено, но жената се тревожи. Та ако минаваш край къщи тази вечер, ще можеш ли да го прегледаш, а?

И ето — докторът отново бил много щастлив: защото всички лъвове, и леопарди, и антилопи, и жирафи, и зебри — всички, всички животни от горите и планините, и равнините се стекли да му помагат. Те били толкова многобройни, че той се принудил да върне някои и да задържи само най-способните.

Скоро след това маймуните започнали да се подобряват. В края на седмицата голямата къща, пълна с легла, останала полупразна. А в края на втората седмица и последната маймуна била оздравяла.

С това работата на доктора се свършила, но той бил толкова уморен, че си легнал и спал цели три дни, без да се помръдне.