Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Така си мрем, така си мрем.

Умираме си ден след ден,

Та тъй приятно е да мрем.

Още по зори насън,

По обед вече сме на път.

А вечер гроб ни е домът.

 

Битката е наш бардак.

Слънцето ни плува в кръв.

Смъртта е знаме и девиз.

Оставяме жена, деца —

Какво ни бъркат те?

Когато всички все на нас

Разчитате.

 

Така мъртвим, така мъртвим.

Убиваме си ден след ден

Другарите в мъртвешки танц.

Братко, застани пред мен,

Братко, мъжка гръд да подадеш,

Братко, днес ще паднеш и умреш.

 

Не мърморим, не говорим,

Мълчим си ден след ден,

Дордето хвърлим топа.

Хлябът ни е сух,

Одърът ни е убог.

Кървав и окалян е добрият Бог.

 

Благодарим, благодарим

На кайзера за милостта,

Че сме избрани за смъртта.

Спи сладко, спи спокоен сън,

Дордето те разбуди крадешката

Трупът ни клет, изникнал под тревата.

 

1916

Край