Включено в книгите:
Мечтая тъй нежно за теб
Немска любовна лирика от XII до XX век
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Последен приятелски поглед към края на дългото странстване,

        Преди да затвори гората беззвучната порта зад мен.

Закичвам признателно знака на вярната спътница Обич,

        С душевна наслада разтварям пред нея сърцето си днес.

Единствено тя през живота ме водеше с умни съвети

        И нейна е само заслугата, ако постъпвах с добро,

Щом нежни сърца безутешно след скитника ронеха сълзи

        Или пък надежди посърваха с мене у мъдри мъже.

Но още когато детето почувства напиращи сили

        И в своята седма година навлезе честитият син,

С най-трепетна длан любовта до момчешката гръд се докосна —

        Тъй женската прелест безмер разкрасява му ранните дни.

Как майката своя любимец от дрямка разбужда с целувка,

        Как зърва я той преди всички и тя му разкрива за миг:

Навред любовта ще е с тебе — и ето, света опознавах,

        Чрез нея намерих и себе си, как да обичам разбрах.

Превърна се в нещо значимо, което игра бе дотука,

        Не ме изоставяше тя и когато съмнения, смут

Нерядко коварно опитваха да ме откъснат от нея.

        Най-сетне настъпи на моята вътрешна цялост денят,

Когато съдбата с любима жена ме дари и — навеки

        Свободен — в безкрайното щастие вдъхна ми вяра без страх.

 

1798

Край