Албрехт фон Халер
Размисъл след едно събитие

Душа, смири се, довери се на съдбата,

Тя знае за какво жадуваш:

Не винаги одеждите й са в позлата,

Честит бъди, че съществуваш.

 

Духът ти е свободен, а делата прями,

Ти още имаш дом, родина:

Защо тъгуваш? Само гордостта се срами

От бедност, смазала мнозина.

 

Сега не бива мъдреците да забравяш,

Които с чест смъртта посрещат:

Нима изрядната им твърдост ще прославяш,

Но твоя дух не ще подсещат?

 

За дарове от времето да не милееш,

Стремиш се, ала зло те слита;

Към Бог една молба отправяй: да живееш

Далеч от нужда и пресита.

 

1732/34