Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010 г.)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказки и разкази

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

Една вечер дядо Подю, дето ходеше по околните села да събира в две големи кошници яйца, разправи на Петърча, че като отивал в едно село и минавал по един голям камен мост, навлязъл в една чудна гора. Сред гората имало една къщичка, цялата направена от шоколадени тухлички. По околните дървета весело чуруликали птички от шоколад, между храстите се гонели шоколадени зайци, а по тревата пълзели рогати шоколадени буболечки.

— Отивам там още утре! — каза Петърчо.

— Защо? — попита го дядо Подю.

— Омръзна ми всеки ден да ходя на училище, да уча букви и да решавам задачи. Ще побягна в оная гора. Искам да си поживея безгрижно. Цял ден ще събирам и ще ям шоколадени буболечки, а нощно време ще се прибирам в шоколадената къщурка да спя. Когато нощем се пробудя, ще си изядам по една тухла от къщичката. В шоколадената гора ще живея, додето изям цялата къщичка и всичките буболечки. Най-сетне ще си хвана един шоколаден заек, ще си го донеса тук.

— Хубаво — рече дядо Подю, — но знаеш ли, че сега на дълбоката река наместо мост има само един косъм?

— А къде е мостът?

— Събориха го ония, дето подпалиха войната и хвърлят бомби върху главите на мирните хора.

— Нищо — рече Петърчо, — аз ще мина по косъма.

— Ако си добро момче, ще минеш. Ще те удържи косъмът. Ако не си добро, ще се скъса.

На другия ден, щом се зазори, Петърчо преметна през рамо торбичката, в която спусна буквара си и една топла пита, и наместо към училището упъти се към чудната гора.

Вървя, вървя, много вървя. Най-сетне стигна до едно село. Туй село беше цялото съборено. Здрава къща нямаше. Тъжно грееше пролетното слънце над развалините. На един камък под една цъфнала круша беше седнало мъничко рошаво момиченце и плачеше.

— Защо плачеш? — попита го Петърчо.

— Как да не плача, като не съм хапвало хлебец от два дни насам. Събориха ни къщата и тя затрупа брашното. Нищичко нямаме за ядене. Ти какво носиш в торбичката?

— Букварът ми е вътре.

— Друго няма ли?

— Има един камък. Взех го да замерям с него кучетата.

— Ами къде отиваш? — попита момиченцето.

— Отивам в една гора. Ти не я знаеш. Почакай ме! Когато се наживея там, ще се върна пак и ще ти донеса шоколад.

Петърчо отмина и надвечер, когато слънцето капна от ходене и се търкулна зад хълмовете, той извървя целия път и стигна до голямата река, над която видя опънат тънък косъм, и се позамисли дали да мине по него. Но като му дойде на ум за шоколадените буболечки, устата му се наля и тогава реши. Тръгна полека като цирков артист по косъма. Стигна до средата на реката и усети как косъмът се обтяга, а ха-ха — ще се скъса.

— Да бях дал на онуй гладно момиченце питката, сега щях да съм по-лек и от косъма…

Но доде довърши мисълта си, косъмът се скъса и Петърчо цамбукна в дълбоката вода. На дъното чакаше един сом със зинало гърло. Щом Петърчо падна долу, сомът го лапна и се упъти към морето. Отнесе го в един подводен град, където царуваше цар Кит. Цар Кит, като видя Петърча, разлюти се и удари с опашката си тъй силно, че цялото море раздели надве.

— Този ли е Петърчо, дето не отчупи къшей хляб на онова гладно момиченце от събореното село?

— Това е лошото момче — отвърна сомът.

— Той е много лекичък, как можа да скъса косъма?

— Скъса го, защото, когато излъга момиченцето, че носи камък в торбичката си, питката му се превърна на камък и този камък натегна.

— По-скоро да го заключите в една тъмница! Такова лошо момче, дето си е оставило училището и дето лъже гладните деца, трябва да бъде наказано.

Заключиха Петърча в тъмницата на подводния град и го държаха сто години.

Като минаха сто години, пак същият сом го изведе на горния свят. Но той не беше вече оня мъничък Петърчо от първо отделение, а дядо Петър, с дълга бяла брада. Тръгна дядо Петър да търси своето родно село, ала не можа да го намери, защото то се беше преместило на друго място.

Край