Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010 г.)

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказки и разкази

История

  1. — Добавяне

Това се случи много отдавна, през ония години, когато стогодишната топола, дето е над чешмата, беше фиданка. Вятърът засвири в комина като гайдар. Запращяха клоните на дърветата в старата гора. Огъна се сламеният покрив на самотната горска къщурка, сгушена под дъба с орловото гняздо. Хлопна вратата. Пробудиха се децата от сън. Навряха русите си главици като агънца до топлата гръд на майка си и почнаха да шепнат:

— Ах, мамо, колко сме гладни!

— Дай ни хляб, майчице!

— Ние ще измрем тази нощ от глад!

От три дена малките не бяха слагали троха в гърлата си.

— Няма да умрете, пиленца, защото тая нощ мама ще ви намери храна. Само потрайте! — рече майката и стана от леглото. Загъна хубаво с чергата трите си дечица. Останаха вън само русите им главици, една до друга на една възглавница, под пръстеното кандило, което мъждукаше и галеше със светлина челата им.

Майката наметна на раменете си един вехт вълнен шал, целуна русите глави на децата една след друга и промълви:

— Почакайте ме, мамини мили дечица!

Излезе навън и тръгна в нощта. Вятърът я посрещна като разбойник. Разроши косата й. Опита се да грабне шала от раменете й, почна да я блъска в тъмнината със своите студени юмруци. Жената се обърна изведнъж и викна:

— Проклет вятър, пак ли тръгна подире ми? Ти потопи лодката, в която седеше най-милият човек на сърцето ми. Ти погуби в морето бащата на моите гладни дечица. Бащата на моите гладни дечица имаше един зъл господар, който го пращаше всеки ден в морето да лови риба с мрежа. Много се трепеше, горкият, за да изкара хляб за нашите пиленца. Веднъж той замина с лодката в бурното море и вече не се върна. Оня злодей — господарят му — го натика в морето, а то го погуби. Няма го вече нашия закрилник! Какво искаш още? Махни се, злосторнико! — викна отчаяна майката и очите й светнаха като очи на вълчица.

Нощният вятър се стъписа назад, писна в шубраките на клоните, почна да се киска и се провали в една глуха долчина.

Най-напред клетата майка спря под една дива горска ябълка и се помоли:

— Ако по твоите голи клони е останало едно зърно плод — дай ми го за моите гладни дечица!

— Плодовете ми — отвърна ябълката — отколе окапаха на земята и изгниха. Аз не мога да ти помогна, но там в съседната хралупа спи една мечка. Тя знае къде има скътан пчелен мед. Иди я събуди и попитай къде е медът.

Отиде майката и надникна в хралупата. Вътре беше мрак. Напипа с ръка заспалата мечка:

— Кажи ми, сестро, къде е медът?

Мечката нищо не отвърна. Майката повтори и потрети, но мечката пак не се обади.

— Навярно е умряла от студ! — въздъхна гостенката и тръгна към горската полянка, където имаше една кошара.

— Ще се помоля на овцете, които имат малки агнета, да ми дадат една паничка топло мляко. Ще издоя млякото и ще го отнеса на рожбите си.

Стигна до оградата на кошарата и надникна. В тоя миг едно зло куче връхлетя стръвно отгоре й. Почна да я дави. Разкъса вълнения шал. Майката едвам се отърва. Побягна запъхтяна надолу към реката, която се виеше под столетните дървета. Реката беше покрита с ледена броня. Майката се наведе и рече:

— В твоите подмоли щъкат рибки с червени опашки. Позволи ми да хвана само три — за моите гладни дечица.

— Хвани си три рибки — отвърна реката, — ала най-напред трябва да разбиеш дебелия лед.

Майката се наведе и почна да удря леда с юмрук, застърга го с нокти. Ръката й премръзна, червени капки се зарониха от пръстите й, но речната броня не се пропука, нито се разтроши. Капнала от студ и умора, нощната скитница почна да чупи отчаяно ръце и да плаче.

— Кой плаче? — обади се от една крушова дупка сънен глас на катеричка.

— Една злочеста майка плаче. Моите дечица умират от глад. Нямаш ли нещо за ядене?

— Имам цял куп жълъди и три лешника.

— Дай ми лешниците, сестро! С тях ще залъжа гладните си дечица.

Катеричката пусна три лешника. Майката ги грабна и дигна очи:

— Благодаря ти, катеричке! Всяка вечер, преди да си легнат, моите дечица ще ти казват лека нощ. Няма с какво друго да ти се отплатим.

Цяла нощ клетницата се лута в тъмнината и търси къщата си. Когато се съмна и стана видело, тя стигна стария дъб с орловото гнездо и изтръпна: къщурката я нямаше.

— Къде ми е къщата? Къде ми са дечицата? — викна майката.

Дъбът отговори:

— Затрупа ги нощната буря. Твоите дечица спят под снега.

Сиротната майка коленичи на снега и главата й клюмна. Почнаха да капят сълзи от очите й. Капаха, капаха, капаха. Разтопиха всичкия сняг. Потекоха буйни ручеи, събудиха птиците. Бликна младата трева. А там, където майката остави гладните си дечица, подадоха руси главици три хубави ранни кокичета.

Край