Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
forri (2010 г.)

Издание:

Роджър Зелазни, Фред Себерхаген. Намотки

Редактори: Вихра Манова, Любомир Николов

Коректор: Вера Алексиева

Изателство „Мега“, 1996

Печат: Полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София


Да се представят двамата автори на тази книга навярно е излишно — особено що се отнася до Зелазни. След като целият цикъл за Амбър излезе на български, едва ли има сериозен любител на фантастиката, който да не е чувал неговото име. Все пак ще си позволя да отбележа, че е роден в Охайо през 1937 година, завършил с Колумбийския университет през 1962 година и точно тогава публикува първия си разказ „Игра на страстта“. Заедно с автори като Семюъл Дилейни и Харлан Елисън става водеща фигура в така наречената „Нова вълна“, която прехвърля основната насока на фантастиката от външния свят и „точните“ науки към човешката душевност, изучавана чрез науки като психология, социология, лингвистика и т.н.

Само три години след навлизането си в литературата, Роджър Зелазни започва да печели големите награди — през 1966 година му е присъдена „Небула“ за повестта „Господарят на сънищата“, а година по-късно получава „Хюго“ за романа „Безсмъртният“.

През 1970 година започва поредицата за Амбър, с която Зелазни веднага си спечелва славата на майстор на жанра „фентъзи“, след като вече се е утвърдил във философската фантастика. Българските читатели познават тези негови две лица. Но има още едно, трето лице, което според мен още не е добре представено у нас — Зелазни като майстор на фантастичния трилър. Именно от тези негови произведения е „Намотки“ — книга, която държи в напрежение до последната страница. Много бих искал след време да представя в поредицата и някои други негови ранни произведения, доставящи истинска наслада за любителите на динамичното четиво.

Колкото до втория писател, Фред Саберхаген (роден през 1930 година), той също е популярно име, както у нас, така и в чужбина — най-вече със своите разкази и романи от цикъла „Берсеркер“ описващ космическа война между хората и армия от безмилостни бойни машини. Не по-малко известен е и друг негов цикъл — обединяващ романите „Разрушени земи“, „Черните планини“ и „Променена земя“ — в който по най-оригинален начин се смесва фантастика и фентъзи. Впрочем, Саберхаген се слави и като изключителен познавач на фантастиката — не случайно е бил избран за автор на статията „научна фантастика“ в Британската енциклопедия.

Сътрудничеството на два таланта от подобна величина не е рядкост за американската фантастика. По принцип американските фантасти са склонни към експерименти и дори най-големите имена често решават да изпробват съвместното писане просто от интереса да видят „какво ще се получи“. Така възникват двойки като Зелазни и Шекли, Зелазни и Дик, Нивън и Пурнел, Силвърбърг и Азимов, Пол и Корнблът… Често се оказва, че „играта не си е струвала свещите“. Но понякога резултатът е просто зашеметяващ.

Както ще се убедите от следващите страници.

Край
Читателите на „Двама гиганти в една намотка“ са прочели и: