Лора Джо Роуланд
Суиши (6)

Глава 5

На зазоряване слънцето, подобно на огромна капка кръв, се плъзна над източните хълмове извън Едо и заблестя насред бялата мъгла, която забулваше небето. Многогласен звън на храмови камбани призоваваше свещениците на утринна служба и изтръгваше жителите на града от нощния сън. Между клоните на дърветата зад каменните зидове на крепостта Едо вече звучаха птичи трели, когато стражите отвориха масивните, обковани с желязо порти. От тях излезе Хирата, придружен от детективите Фукида и Маруме. Фукида бе мрачен, сериозен самурай, преминал двайсетте; Маруме, с десетина години по-възрастен, имаше ведро лице и силно телосложение. Двамата с Хирата яздеха коне, натоварени с дисаги за пътуването им до мястото на похищението. Предрешени като ронин, те бяха облечени в износени памучни кимона и широкополи сламени шапки; бяха смъкнали всички отличителни белези на своя ранг с надеждата да се слеят с другите пътуващи и незабелязано да открият следите на похитителите.

Вместо да поеме по главния булевард на запад към Токайдо, Хирата поведе хората си по един път, който минаваше през района на даймио, южно от крепостта.

— Един кратък престой може да ни спести продължително дирене — каза той.

Градът се будеше за живот и горещината на деня бързо надви нощния хлад. Самураи на коне изпълваха широките улици в района на даймио и дворовете на оградените с казарми представителни къщи с гипсови стени, украсени с черни плочки. Носачи доставяха бали с ориз и продукти за изхранване на хилядната челяд на клановете на даймио и на васалите им. Хирата, Маруме и Фукида слязоха от конете си пред едно от най-големите имения. Портата се открояваше с червените си греди и разчупения си покрив; белият флаг, който се вееше над дверите, носеше герб, изобразяващ водно конче. Хирата се приближи към пазача в една от двете еднакви стражници.

— Владетелят Ниу вкъщи ли си е? — попита той.

Пазачът се втренчи в дрипавите дрехи на Хирата, изхили се презрително и каза:

— Кой пита? — после, разпознавайки Хирата, се смути, скочи на крака и се поклони: — Моите извинения. Да, почитаемият господар Ниу си е у дома.

— Искам да го видя — заяви Хирата с глас, който показваше, че едва сдържа гнева си.

— Разбира се — пазачът отвори портите. — Ще го уведомя, че сте тук.

— Остави, ще го сторя лично.

Хирата мина гордо през портата; Фукида и Маруме го последваха в просторен двор. Вътре патрулираха самураи, а помещенията за стражите съдържаха арсенал от мечове, копия и алебарди. Щом преминаха през друга порта, която водеше отвъд казармите на войниците, Хирата усети, че яростната неприязън, която бе изпитвал към владетеля Ниу, се възпламенява отново.

Причините за враждата им се кореняха назад в миналото. Владетелят Ниу бе външен даймио, чийто клан бе победен от армията на Токугава по време на битката при Секигахара^[1] и бе принуден да положи клетва за вярност пред победителите.

Хирата произхождаше от васална на Токугава фамилия. Макар че повечето останали даймио бяха приели управлението на Токугава без омраза и озлобление, владетелят Ниу негодуваше срещу прекомерни високите данъци, които бе задължен да плаща, както и срещу разпоредбите, изискващи от него да прекарва по четири месеца всяка година в Едо, а членовете на семейството му да остават тук като заложници за доброто му поведение до завръщането му в собствената му провинция. Освен това ненавиждаше всички, които по някакъв начин бяха свързани с режима — в това число Хирата. Даймио се бе противопоставил на женитбата между Хирата и Мидори, които не се бяха подчинили на желанията му, както повеляваше традицията. Любовта им един към друг, както и детето, което бе на път още преди началото на брачните преговори, бяха наложили необходимостта от незабавни действия.

Хирата бе принудил с хитрост владетеля Ниу да даде съгласието си за този брак, в резултат на което даймио не му бе простил и до момента. Беше се заклел да раздели двойката и да отмъсти на Хирата. Всички опити на Хирата да умилостиви даймио бяха завършили с неуспех. А онова, което бе научил за своя тъст, откакто двата клана се бяха сродили, го караше да смята владетеля Ниу за главен заподозрян в масовото убийство и похищението.

Той влезе с детективите си в представителната къща — подобен на лабиринт комплекс от постройки, издигнати върху здрави гранитни основи и свързани посредством закрити коридори и кръстосващи се керемидени покриви. Тримата нахлуха в личното помещение на владетеля Ниу.

Облечен в халат, даймио бе коленичил върху татами, а личният му слуга бръснеше главата му с дълъг бръснач. До тях седеше главният му васал Окита — мрачен и простоват мъж. Край стените стояха стражи. Всички се втренчиха изненадани в Хирата и детективите му.

— Къде е тя? — попита той рязко.

— Ти какво търсиш тук? — попита владетелят Ниу в отговор.

Беше нисък мъж, прехвърлил петдесетте, със смугла кожа и с широки плещи. Най-забележителната му черта бе асиметрията на лицето му. Дясната му половина бе изкривено отражение на лявата. Лявото му око се втренчи в Хирата с блеснал от омраза поглед; дясното бе вперено в далечината.

— Искам да знам къде е съпругата ми — заяви Хирата и се настани пред тъста си въпреки нарастващото безпокойство, което владетелят Ниу неизменно пораждаше у него.

— Че аз откъде да знам? — възкликна владетелят и изгледа Хирата с недоумение и враждебност. — Ти ми я открадна. Предполагам, че я пазиш и се грижиш за нея. Как смееш без мое позволение да се появяваш тук в този ранен час и да ми задаваш нелепи въпроси?

Ако някой друг бе реагирал по този начин, Хирата щеше да повярва, че говори истината, но владетелят Ниу бе лукав и нечестен.

— Вчера Мидори, господарката Кейшо, госпожа Янагисава и госпожа Рейко са били отвлечени — обяви Хирата.

— Какво? — владетелят Ниу вдигна вежди изумен и се наклони напред. — Как се е случило?

Докато обясняваше подробностите, Хирата мислено отбеляза, че шокът на тъста му изглеждаше неподправен. Но ако той бе организаторът на засадата, даймио най-вероятно го бе очаквал да се появи и се бе подготвил да се престори на невинен. Хирата погледна към хората на владетеля Ниу. Стражите и Окита изглеждаха слисани и Хирата реши, че те не знаят за престъплението. Господарят им често действаше без тяхно знание.

— Кажи ми какво си сторил с жените — настоя Хирата.

— Ти смяташ, че съм ги отвлякъл аз? — владетелят Ниу се изправи тъй бързо, че едва не събори слугата си, който бе престанал да се мъчи да довърши бръсненето, и втренчи в Хирата изумен поглед.

— Точно така — отвърна Хирата.

— Е, не съм аз — заяви владетелят Ниу. — И за какво ще ми е да върша подобно нещо?

— Искаш да отделиш Мидори от мен и да разрушиш съюза между нашите два клана — отвърна Хирата. — Съветът на старейшините очаква исканията за откупа да са за пари, но аз съм на друго мнение. Ти се надяваш да принудиш шогуна да разтрогне брака ми.

Владетелят Ниу се втрещи.

— Колкото и да те мразя, нито съм изтребил цялото шествие на Токугава, нито съм отвлякъл майката на шогуна. Не си струва заради теб да рискувам да бъда екзекутиран за убийство и държавна измяна — в гласа му прозвуча открито презрение; той протегна ръка и блъсна Хирата. — Само някой побъркан би стигнал толкова далеч заради враждата си с такъв като теб.

— Ти вече си стигал твърде далеч — отбеляза Хирата. — Когато Мидори дойде тук за ритуалното си посещение след сватбата ни, ти я заключи и заплаши да я убиеш, ако не се разведа с нея — споменът разпали гнева на Хирата към владетеля Ниу. — Пусна я едва когато се появих с войници и те принудих да ми върнеш съпругата.

— Тя искаше да остане — нагло излъга владетелят Ниу. — Ти я отведе против волята й!

— А месец по-късно се престори, че си ми простил, и ме покани на угощение — продължи Хирата. — Седях до теб, докато ядяхме и пиехме. Същата нощ ми призля, получих ужасни стомашни спазми, съпроводени с разстройство и повръщане. Никой друг от гостите не се почувства зле. После лекарят на замъка Едо каза, че съм бил отровен. Ти си го сторил. Опита се да ме убиеш!

— Това е злобна клевета! — изправи се владетелят Ниу, като пухтеше възмутено. — Ти просто имаш слаб стомах.

— А тази пролет в града ме нападнаха банда главорези — не спираше Хирата. — С хората ми влязох в бой с тях и накрая те избягаха… Но преди това успях хубаво да ги огледам — Хирата посочи към пазача с тясно лице и остри черти, застанал до прозореца. — Този там беше главатарят им. Толкова по-зле за теб, че хората ти са жалки страхливци!

При тази обида пазачът се наежи и се приближи към Хирата, но бе възпрян от предупредителния поглед на владетеля Ниу. Даймио скръсти ръце предизвикателно; лявото му око гледаше гневно Хирата, докато дясното спеше.

— Грешиш. Онези, които си видял, не са били от моите хора. Сигурно са били някои от останалите ти врагове. И ми дойде до гуша от несправедливите ти обвинения.

Хирата обаче разполагаше и с други доказателства, че владетелят Ниу би пролял кръв, за да задоволи жаждата си за мъст. Когато Хирата бе попитал Мидори за поведението на баща й, тя бе признала, че той открай време се отличавал необуздан, сприхав и безразсъден нрав. Владетелят Ниу изливал гнева си към Токугава, като биел наложниците си, нахвърлял се върху васалите си, безчинствал из своята провинция и посичал невинни селяни. Освен това Сано бе разказал на Хирата за най-малкия син на даймио, вече покойник, който бил извършил такова нечувано предателство, че явно не е бил с разсъдъка си. Всички от клана на владетеля Ниу потулвали крайностите в поведението му, за да го бранят, а бакуфу предпочели да скрият държавната измяна, за да не разберели хората, че режимът е уязвим. Хирата принадлежеше към много тесен кръг от хора, които знаеха, че лудостта бе наследствена черта в рода на Ниу. Освен това той смяташе, че гневът на тъст му, насочен срещу него, бе засилил лудостта му и го бе подтикнал да отвлече господарката Кейшо и да изтреби антуража й.

— Омръзна ми да те слушам как отричаш — заяви Хирата и пристъпи към владетеля Ниу. — Искам да знам какво си направил с Мидори и приятелките й.

Макар че владетелят Ниу му стигаше едва до рамото, ехидната усмивка върху изкривените му устни бе твърде плашеща.

— Не бих могъл да ги отвлека, защото изобщо не съм напускал Едо. Ето те ще ти кажат — той вирна брадичка към хората си.

— Истина е — потвърди Окита с категоричен и делови тон. Личният слуга и пазачът кимнаха. — Не го е сторил той. През цялото време си беше в имението.

Заявеното алиби не убеди Хирата. Тези мъже бяха лоялни към владетеля Ниу, бяха всеотдайно до него при всичките злини, които бе вършил, и винаги биха излъгали, за да го защитят.

— Тогава сигурно си изпратил войници или наемници, за да не си мърсиш ръцете — предположи Хирата.

В гърдите му се надигна гняв, и то не само защото смяташе, че владетелят Ниу бе отвлякъл Мидори. Даймио всячески бе вгорчавал брака му, убивайки радостта от съпружеството и очакваното бащинство. Сърцето му блъскаше в гърдите, ръцете го сърбяха да изтръгне със сила истината от владетеля Ниу. Закрачи около тъста си, който се завъртя, следвайки го със свиреп поглед.

— Това е лъжа! — възкликна владетелят Ниу и от устата му се разхвърча слюнка. — Аз не съм организирал похищението. И как бих могъл, след като изобщо нямах представа, че жените са заминали на пътешествие?

— Не се преструвай, че не си знаел — каза Хирата, без да спира да обикаля около владетеля Ниу, като с всеки миг гневът му нарастваше. — Имаш си достатъчно шпиони в замъка Едо, защото си достатъчно заблуден да смяташ, че кланът Токугава готви война срещу теб… макар че не биха нарушили мира, който поддържат вече близо век. Няма начин да не си чул за плановете на господарката Кейшо.

— Как смееш да ми се присмиваш? — владетелят Ниу стискаше и отпускаше ръце, сякаш едва се сдържаше да не го удуши. — Защо си губиш времето да ме обвиняваш, вместо да издирваш истинските виновници?

Взаимната им нетърпимост бе наситила въздуха наоколо. Стражите стиснаха дръжките на мечовете си; Маруме и Фукида застанаха нащрек в очакване всеки миг да пламне битка.

— Може ли да отбележа, че вероятно е станало недоразумение? — обади се предпазливо Окита. — Може би ако всички седнем на чаша чай, ще намерим начин да изгладим противоречията си.

Хирата знаеше, че основното задължение на този човек бе да упражнява контрол над владетеля Ниу и да овладява ситуации, които биха могли да възпламенят гнева на даймио. Владетелят Ниу не обърна внимание на васала си. Застина на място и върху лицето му се изписа съпроводено с ужас прозрение, което почти изравни двете половини на лицето му.

— А-ха, сега разбирам какво става — заяви той на Хирата. — Това е поредният ти заговор срещу мен. Искаш да ме премахнеш, да опетниш честта ми… А какъв по-добър начин от това да ме заклеймиш като предател? — даймио заби пръст в гърдите на Хирата. — Ти самият си отвлякъл жените, за да ме набедиш!

Владетелят Ниу бе твърдо убеден, че Хирата си е поставил за цел да го унищожи въпреки уверенията на самия Хирата, че единственото, към което се стреми, е примирие.

— Какво? — Хирата замръзна със зяпнала уста. Нямаше да престане да се учудва как владетелят Ниу вечно изкривяваше действителността. — Но аз не съм… Нали не мислиш, че…

— Не отричай! — прекъсна го владетелят Ниу, почервенял от гняв. — Двамата с шогуна заедно сте замислили този заговор. Вие сте организирали престъплението. И сте използвали дъщеря ми, за да ме набедите. Шогунът планира да ме екзекутира за отвличане на майка му и после да ми конфискува земите.

— Това е абсурдно! — възрази Хирата.

— Какво ти е обещал за съдействието, мръсен подлец такъв? — владетелят Ниу го сграбчи за предницата на кимоното. — Дял от богатството ми? Да управляваш собствената ми провинция?

Вбесен, Хирата се дръпна рязко и се освободи от хватката на даймио.

— Никога не бих набедил, когото и да било в убийство и държавна измяна. Макар че ти заслужаваш наказание за всичко, което си ми сторил, аз никога не бих заговорничил срещу бащата на съпругата си. Ти просто се опитваш да отклониш подозренията от себе си и да ги насочиш към мен!

— Вижте само как се преструва на невинен — обърна се владетелят Ниу към присъстващите, а гласът му бе изпълнен с презрение. — Вижте как се прави, че вярва във вината ми. Гледайте с какво нетърпение очаква унищожението ми. Само че няма да ти се размине!

Внезапно той се хвърли към Хирата, който загуби равновесие от сблъсъка с тялото му, политна назад и се блъсна в стената. Изобразяващата пейзаж фреска изхрущя. Владетелят Ниу сключи ръце около врата му и стисна здраво.

— Къде са дъщеря ми и господарката Кейшо? — изкрещя той, докато Хирата се давеше и се бореше да се откопчи от хватката на даймио. — Кажи ми какво си сторил с тях!

Хирата бе изумен от факта, че владетелят Ниу го бе превърнал в заподозрян и си бе присвоил правото да задава въпроси. Детективите Фукида и Маруме побързаха да се притекат на помощ на своя началник, но Окита ги изпревари. Сграбчи господаря си и го откъсна от Хирата. Докато младият мъж се опитваше да си поеме въздух, владетелят Ниу отхвърли Окита от себе си. Погледът му попадна на личния му слуга, който се бе свил ужасен на пода до него, и очите му светнаха зловещо. Даймио грабна бръснача от ръцете му.

— Ей сега ще те накарам да си признаеш злодеянията! — изрева владетелят Ниу и се хвърли върху Хирата.

Принуден да се отбранява, предизвикан да загърби благоразумието, Хирата извади меча си. Повече не можеше да търпи безумието на владетеля Ниу, обидите му, атаките му. Заля го вълна от необуздан гняв, която помете самообладанието му, и той почти забрави причината за идването си. Ей сега щеше да сложи край на тази война независимо от последствията.

В този момент Маруме и Фукида го хванаха и не му позволиха да се хвърли срещу даймио.

— Спрете, Хирата сан! — извикаха и двамата.

Стражите се втурнаха напред и хванаха владетеля Ниу. Обучени да защитават хората от своя господар, както и самия него от собствените му изблици, те го сграбчиха за краката. Той ругаеше и се съпротивяваше, но те успяха да измъкнат бръснача от ръцете му и да го обуздаят.

— Ще си платиш за тези клевети, долен простак! — изкрещя той на Хирата. — Ще те изкормя!

— Хайде, да тръгваме — подкани Маруме Хирата и двамата с Фукида го извлякоха от помещението.

Навън Хирата се освести и си припомни целта, която го бе довела на това място.

— Но аз не съм си свършил работата! — побеснял от гняв и отчаяние, той отказа да тръгне с хората си и взе да влачи крака по коридора.

— Няма смисъл — каза Фукида, като го дърпаше навън от представителната къща. — Дори и да знае къде е Мидори сан, няма да каже. Останете ли, просто ще ви убие.

Хирата се подчини с неохота. Щом яхнаха конете вън от имението, си даде сметка, колко зле бе подходил към сблъсъка с владетеля Ниу. Трябваше да запази спокойствие и да се отнесе към даймио вежливо, а не да губи самообладание. Макар и да осъзнаваше, че тъстът му би се държал по същия начин, каквото и да бе сторил, изпита мъчителен срам.

— Пропилях една възможност да разрешим случая — каза той.

— Ще има и други — успокои го Маруме, докато се мяташе на седлото. — Не се тревожете, ще спасим Мидори сан, каквото и да става.

Този опит за успокоение не утеши Хирата. Докато яздеха нататък по улицата, изгряващото над покривите на именията на даймио слънце му напомни, че времето тече неумолимо. А той не бе и крачка по-близо до откриването на съпругата си, отколкото в мига, в който бе научил за похищението.

Фукида заговори с несигурния тон на човек, изказващ онова, което неговият началник не би искал да чуе:

— Без съмнение съществуват основания за предположението, че похитителят е владетелят Ниу… Но не можем да го докажем. А както ни обяснихте, по думите на дворцовия управител от снощи има предостатъчно заподозрени. Спрем ли се преждевременно на владетеля Ниу, това може да ни отпрати в погрешна посока.

Хирата пое въздух и кимна.

— Прав си. Не бива да позволявам предубедеността да затваря очите ми за възможността някой друг да е отвлякъл жените — не успееше ли да се овладее, можеше да изложи на риск мисията си.

Хирата и детективите му свиха по булеварда и препуснаха на запад. Пред тях пътят се виеше и се стесняваше към невидимия хоризонт; магазини, къщи и пешеходци се размиваха в искрящата мъгла от жега и дим. Хълмовете се мержелееха като сиви петна на фона на лазурния небосклон. Ако времето се задържеше такова, с бърза и продължителна езда Хирата и хората му трябваше да стигнат до мястото на масовата сеч и похищението.

— Но ако зад престъплението стои владетелят Ниу, ще намеря начин да го докажа — заяви Хирата, като изплющя с юздите. — И той ще си плати!