Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Я поднял пыль…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.

NomaD

 

Издание:

Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби

КК „Труд“, 2001

Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““

Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001

ISBN: 954-528-231-2

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)

Вдигнах прах. Подире ми тичаха деца и си късаха дрехите. От покривите падаха старци и баби. Свирех, шумях, скърцах със зъби и трополях с железен прът. Изпокъсаните дечурлига тичаха подире ми и като не успяваха да ме стигнат, чупеха тънките си крачета от ужасното бързане. Наоколо ми подскачаха старци и баби. Носех се напред! В краката ми се мотаеха мърляви рахитични деца, прилични на отровни гъби. Пречеха ми да тичам. Непрекъснато се спъвах и веднъж дори за малко не се стоварих връз въргалящите се по земята старци и баби. Скочих, откъснах главите на няколко отровни гъби и настъпих по корема мършава старица, която шумно изпращя и едва изфъфли: „Убиха ме.“ Без да се оглеждам, продължих да тичам. Под краката ми вече имаше чист и равен паваж. Редки фенери осветяваха пътя ми. Наближавах банята. Приветливите й светлинки вече проблясваха пред мен и уютната й, но душна пара нахлуваше в ноздрите, ушите и устата ми. Без да се събличам, притичах край съблекалнята, после край крановете, курните и наровете, право към пейката. Обгърна ме горещ бял облак. Дочувам слаб, но настойчив звън. Струва ми се, че лежа.

И тогава могъщ отдих спря сърцето ми.

 

1 февруари 1939 година

Край
Читателите на „Вдигнах прах…“ са прочели и: