Николай Некрасов
Иронията твоя не обичам…

Иронията твоя не обичам…

Младежи, старци — нека тях да среща.

За нас със теб — обичащи горещо

и съхранили малко чувства още —

е рано да ѝ се дадем.

 

Докато още срамежливо-нежна

ти искаш срещата да продължи,

докато още в мен кипят метежно

ревнивите тревоги и мечти —

не бързай към раздяла неизбежна!

 

И без това не е далече тя,

кипим в най-силна жажда за последно,

а във сърцето — горест и тъга.

Така на есен буйната река

бушува, но вълните й са хладни.

 

1850