Вячеслав Куприянов
Часовник с кукувичка

Подариха ми часовник със смисъл:

рано сутринта вместо кукувичка

от него изскача Лев Толстой

и три пъти се провиква:

— Не мога да мълча!

и замлъква, слава Богу.

А някъде по средата на деня —

Прости, Господи! — Владимир Илич

Ленин, направо от мавзолея, бледен:

— Какво да се прави? — вика. — Какво да се прави? —

И пада възнак. В дванайсет

часа по нощите се появява, доколкото разбирам,

поредният президент, по-жив от всички живи,

гледа ме, без да ме познае:

— Сбъркал съм — казва, — другаде трябваше да ида…

— А къде — питам го аз,

но той вече е изчезнал като дим,

Що за дяволска работа — обръщам се към своето

Време, — за какво са ми тия

последните двама, не ми ли стига

един говорящ Лъв?