Евгений Велтистов
Победителят на невъзможното (8)

Седми април.
Кравата от тенджерата

— Серьога, аз съм, Смирнов. Можеш ли да прескочиш към мен? Трябва да се посъветвам.

— А какво ти се е случило?

— Знаеш ли, по телефона е невъзможно да се обясни всичко. С моята крава могат да се случат неприятности…

— Аз не съм ветеринарен лекар. Аз съм астрофизик — ти трябва да знаеш, Викторе. И при това съм зает: мисля за другите светове.

— Зарежи тези глупости. Тук въпросът е по-сложен…

— Земните работи в дадения момент не ме интересуват.

— Ах, тъй ли! Е, извинявай.

— Извинявай…

Виктор Смирнов вдигна рамене: много важен стана този астрофизик. Сякаш никой не знае, че съчинява стихове. „Други светове“ — и това ми било научен проблем!…

Виктор набра номера на Вовка Каролков и чу, че той бил зает със съчиняването на необикновено важно произведение.

— Професоре, — убеждаваше го Смирнов, — твоето гениално творение няма да избяга, а тук се касае за живо същество…

— Как няма да избяга? Нали мога да забравя алгоритъма — отбраняваше се Професора. — Сега моделирам третата част на симфонията. Я послушай…

— Оригинално, макар че лошо се чува. Как се нарича?

— „Концерт за хеликоптер с оркестър“.

— Нещо не те разбирам, съчинителю на хеликоптер…

— А ти си съчинител на крави! — обиди се композиторът.

— Да, аз съм съчинител именно на крави — отговори с достойнство Виктор. — Виждам, Професоре, че ти хич не искаш да знаеш как е произлязъл животът на Земята…

— И не ми трябва! Това може да направи всяка електронна машина, ако й дават точна програма… — И Каролков затвори телефона.

Невъзмутимият Виктор Смирнов почувствува, че се вълнува. „Какво се е случило? Нима на тези хора някакви си съчинения са по-скъпи от другаря?…“ Оставаше Макар Гусев. Той, разбира се, не е научен консултант, но е силен и прям човек.

— Макар, незабавно имам нужда от твоята сила!

— Моята сила е нужна на всички — прогърмя в слушалката гласът на Макар.

— Работата е там, че сам не мога да се справя с моята крава — каза Виктор. — Тя стана много голяма.

— Ти искаш да я вдигна за рогата ли? — каза сериозно Макар.

— Стига си се шегувал, Гусев. Ела. Много си ми нужен.

— Как да дойда, когато лежа в камерата?! Разсъди сам! Днес имам много важно състезание, не мога да изгубя нито минута. Вземи тенджерата и ела при мене…

— Несериозен човек си ти, Гусев!

— Виж какво, Витка, все едно, че не съм чул това, пък ти да не ми се мяркаш пред очите! Разбра ли?…

Изобретателят беше объркан. „Какви гении са това! Какъв (научен колектив! Просто егоисти — всеки работи за себе си. И това ми било „Космически кораб «Земя»“! Нима такъв проект се решава, като всеки се затвори и работи самичък?…“

Той набра на телефона три единици и каза с отчаян глас:

— Електроник, Виктор Смирнов ти се обажда. Ти си ми нужен незабавно!

— Ей сега ще дойда — отговори спокойно Електроник.

 

Виктор Смирнов предчувствуваше, че опитът му с кравата ще свърши със скандал. Работата е там, че бащата на Смирнов, инженер по професия, се чувствуваше прекрасно между най-сложни машини и механизми, но не обичаше животните. От детство още на Виктор разправяха, че котките и кучетата са опасни, че разнасят разни инфекции, че не бива да се галят, а ако го одраскат или — не дай боже — ако го ухапят, трябва да се бият инжекции. Животните според баща му не били опасни само на картинки.

В първи клас Виктор поиска да има кученце. Казаха му, че това е безсмислен каприз, защото няма на кого да оставят кученцето в къщи. Той обеща да отгледа кученцето сам. Добре, казаха му, когато станеш самостоятелен, в четвърти клас, тогава ще видим… В четвърти клас родителите му поискаха Виктор да се учи отлично и да се държи идеално. В бележника на Виктор се замяркаха петици. Но кученце в къщи не се появи…

В осми клас Виктор отгледа Изкуствено животно. В уникалния опит му помагаше Електроник. Питателна среда изпрати от планетата Юпитер Реси. Кравата, както казваше самият автор, се оказа наполовина земна, наполовина неземна.

Когато кравата бе съвсем мъничка, Виктор се губеше в догадки с какво да я храни. Той й поднасяше хлебни трохи, листа, зеле, моркови, предлагаше й мляко, вода, супа, компот — кравата не реагираше на нито един земен продукт. Биологът се загрижи.

Но веднъж той забеляза, че кравата преживя. Това беше световно откритие: микрокравата с удоволствие дъвчеше най-обикновена царевична свила!

Виктор изтича до магазина и донесе кутия с царевична свила. Той легна на дивана, постави пред себе си тенджерата и от време на време слагаше в нея свила от кутията. След час кутията бе празна, а кравата като че ли малко се поправи. Биологът купи още три кутии…

А по-нататък кутиите станаха десетки. Виктор непрекъснато тичаше до магазина, мъкнеше кутии с мрежи, раница, връзваше ги в обемисти вързопи. Кравата излезе от тенджерата и преживяше меланхолично посред стаята. Само да сварваш да й поднасяш!

Електроник, който пристигна веднага след позвъняването на другаря си, видя съвсем едра крава.

— Охо — каза одобрително Електроник, — бързо пораснала!

— Здрасти, наистина ли? — Виктор сияеше. — Ето какво значи внимателно грижене и редовно хранене. Три кутии свила на час!

Целият ъгъл беше зает с купчина празни кутии.

— Хайде да направим машина, която да смила картона — предложи Електроник.

— Няма време — каза делово Смирнов.

— Днес трябва да реша един важен въпрос: какво да правя по-нататък с опитното животно? Разбираш ли ме, връща се баща ми от командировка. Мама, разбира се, не е против кравата, тя е добра. Ама баща ми ще каже: „Или аз, или тя…“

Електроник отиде до кравата, измери я с поглед.

— Има половин тон, не по-малко. След седмица няма да се побере в стаята.

— В това е целият проблем — въздъхна изобретателят. — Къде да я дяна?! Пък е много послушна, кротка, даже не мучи. Жал ми е да я дам на някого.

Кравата сякаш разбра, че става дума за нейната съдба, вдигна глава от тенджерата с царевичната свила, погледна момчетата с големите си очи.

— А при това и опитът не е завършен — продължи Витка. — Уверен съм, Електроник, че именно биолозите ще отговорят на въпроса как е произлязъл животът на Земята и на другите планети.

— Съществуват много математически модели за еволюцията на живота на Земята — каза Електроник. — Но досега никой не е успял да моделира всички условия, при които е станало зараждането му. Твърде далече от нас е онова време.

— Трудно е да си представи човек как всичко това е било преди милиарди години — каза експериментаторът.

— Нека се опитаме да разсъждаваме другояче. — Електроник показа географската карта с двете полукълба, окачена на стената. — Земята тук е умалена петдесет милиона пъти. Ами ако ние вземем да изчислим в същия мащаб, само че за времето, историята на Земята? Ще излезе, че нашата Земя на тази карта е малко повече от сто години. Разбираш ли? Сто години! Значи първите живи клетки на нея са се появили преди около петдесет години.

— Интересно — каза Смирнов.

Електроник продължи изчисленията и другарят му се убеди колко нагледно беше показана пред него цялата история на земния живот.

Само преди четвърт век са се появили на планетата изкопаемите риби, а преди пет–десет години са господствували гигантските гущери. Висшите бозайници, според условния часовник на Електроник, съществуват от половин година, висшите маймуни — от месец. Едва преди няколко дни на земното кълбо изведнъж е станало много студено, равнините били сковани от лед — появил се пещерният човек, който се сражавал срещу хищниците с кремъчна брадва и пазел в огнището намерения огън. Пирамидите на фараоните са построени само преди два часа и нещо. Америка е открита от Колумб преди дванайсет минути…

— Така че според твоя часовник — подхвана Смирнов — моята крава съществува едва милиардни частици от секундата. И никой не знае на какво е способна. — Виктор се чувствуваше почти Дарвин.

— Опитът иска наблюдения и научно обосноваване — каза Електроник. — Това е сложна работа. Трупай засега материал.

В разгара на дискусията щракна бравата, хлопна се вратата, появи се бащата на Виктор. Той остави куфара, прегърна сина си, поздрави Електроник и спря погледа си върху кравата.

— Какво е това? — попита инженер Смирнов, като разглеждаше внимателно голямото животно.

Виктор пъхна ръце в джобовете си.

— Това е крава, тате — скромно каза той. — Моята крава.

Смирнов обмисляше няколко минути определението.

— Крава — повтори той. — Грамадна крава… Защо е тука?

— Аз я отгледах. Сам!… Така ли е, Електроник?

Електроник кимна.

— Когато заминавах, тук нямаше никаква крава — рече спокойно Смирнов.

— Тя беше мъничка… — взе да обяснява изобретателят. — Стоеше си спокойно в тенджерата… Под моето легло. А сега порасна. Тя е само на три седмици, тате.

— Глупости — навъси се инженерът. — За три седмици може да се монтира екскаватор, но не и крава.

— Вярно! — зарадва се Виктор. — Когато се появява ново откритие, всички говорят едно и също: не може да бъде! Ти, татко, потвърждаваш историята на всички велики открития.

Бащата, без да обръща никакво внимание на своята роля в историята на откритията, заоглежда стаята, отрупана с кутии. Към кравата вече не гледаше.

— Конюшня… Говедарник!… — Той подозрително помириса въздуха.

— Не се безпокой — бързо каза Виктор, — не дава тор.

— Нали има изкуствени крави — припомни инженерът. — Стои си в кухнята цистерна, нещо като перална машина. Там слагат суровината и получават синтетично мляко… Така е у всички нормални хора. А у тебе, Викторе, непременно в цялата стая и то с рога!… Какво дъвче през цялото време?

— Царевична свила — каза зарадвано биологът. — На, виждаш ли, татко, ти вече се замисли за практическата полза на моето изобретение!… Втората степен на признанието. Още малко и ще кажеш: „Какво ново има тук? Винаги са отглеждали крави в тенджера…“.

— Махай я — мрачно рече Смирнов-баща и посочи с пръст вратата.

Смирнов-син препречи с тялото си пътя към животното.

— Ти хубавичко помисли, татко… Че тази крава е от Юпитер. Единствен екземпляр в цялата Слънчева система! Електроник, потвърди!

— Да — потвърди Електроник, — това е много важно изобретение. Единствен научен екземпляр.

— Махай го, Викторе, този екземпляр от къщи! — настоя бащата. — Не искаш ли? Сам ще се справя!

Инженер Смирнов беше достатъчно висок. Той обви ръката си с носна кърпа, хвана кравата за рога и я поведе след себе си. Тя вървеше послушно и си преживяше.

През вратата се провряха само муцуната и рогата. Самата крава не можеше да мине.

Смирнов не на шега се разсърди и изрече най-сетне фразата, която предвиждаше Виктор:

— Или аз, или тя! — и хлопна вратата… — Имай пред вид, Викторе — викна той от столовата, — че аз няма да изляза, докато ти не вземеш решение!…

На излизане Електроник каза:

— Ще обмисля тази задача. Ще се консултирам със специалисти.

Биологът потъна в размишления относно безценната крава. Той чуваше как зад стената мърмори сърдито баща му. Беше безполезно да му обяснява цялото значение на проекта „Космически кораб «Земя»“ и по-точно на първото изкуствено животно за бъдещето на човечеството. Виж ако това бъдеще беше представено не от животно, а от някакъв крачещ планетоход, баща му с радост би взел участие в неговата по-нататъшна съдба. Сега на инженера не можеха да повлияят никакви научни авторитети…

След час баща му отиде в антрето и високо оповести:

— Извиках специалист от изложбата.

— Откъде? — попита синът.

— От Изложбата за постиженията на народното стопанство. Да вземат кравата… И тя е научно учреждение.

… Представителят на изложбата позвъни на вратата, попита тук ли има експонат от колхоза „Юпитер“. Инженерът без повече думи заведе специалиста при кравата.

— Интересна порода — призна специалистът. — А как е попаднала в апартамента?

— Попитайте моя син — кимна Смирнов. — Той е изобретателят.

Изобретателят мълчеше.

Специалистът похвали външния вид, прецени на око теглото на кравата, но като разбра, че я хранят с царевична свила, махна с ръка и каза, че такъв експонат не е за изложбата.

— Защо? — попита инженерът.

— Мили човече — примижа специалистът, — сам помислете: ние демонстрираме рекордсмени, отгледани в типични условия, а не с царевична свила…

След два дни Виктор Смирнов излезе от квартирата с голямата алуминиева тенджера.

При входа го чакаше един приятел с мотоциклет. Битка седна в коша, хвана с две ръце тенджерата. Там лежеше, безценното изобретение: мъничка, колкото котка жива крава. Щом престанаха да я хранят, тя се смали, сякаш беше надувана с помпа, до предишните си размери.

Електроник, който се свърза по радиото с Реси, описа необикновения ръст на изкуственото животно, и Реси му съобщи в отговор, че неговият постоянен спътник Китюп — китът на Юпитер — понякога по неизвестни причини става по-малък, но после пак добива предишния си вид. Може би това е особеност на всички живи същества на Юпитер? За всеки случай Електроник посъветва по телефона Виктор засега да не храни кравата. Пък и Виктор нямаше вече никаква възможност да мъкне в къщи кутии с царевична свила. Добре че затворената в стаята крава не мучеше, стоеше си кротко и постепенно се смаляваше. В мълчанието й имаше нещо общо с поведението на загадъчния Китюп, за който както винаги Реси съобщаваше:

„КИТЮП МЪЛЧИ“.

Сега кравата лежеше в тенджерата и преживяше, за да подкрепи силите си по пътя. Извън града я чакаше просторен топъл гараж, отрупан с кутии с царевична свила.