Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Електроник (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Победитель невозможного, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2010)

Издание:

Евгений Велтистов. Победителят на невъзможното

Редактор: Весела Люцканова

Художник: Валери Павлов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Ани Кожухарова

 

Съветска. Първо издание. ЛГ V. Тематичен № 4001030300. Дадена за набор на 10. VII. 1976 година. Подписана за печат на 15. XII. 1976 година. Излязла от печат на 20. XII. 1976 година. Поръчка № 184. Формат 1/16 60/84. Печатни коли 26. Издателски коли 24,26. Цена на книжното тяло 1,09 лева. Цена мека подвързия 1,14 лева. Цена твърда подвързия 1,35 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС — София, 1976

Държавна печатница „Тодор Димитров“ — София, 1976

 

Евгений Велтистов

Победитель невозможного

Фантастические повести

Москва „Детская литература“, 1975

История

  1. — Добавяне

Шести април.
Така е загинал град Помпей

Из класа се носеха слухове: „Макар се влюбил!“

Всички крадешком поглеждаха към Макар Гусев, намигваха си един друг. Момичетата се хилеха.

Гусев седеше неподвижно и гледаше с невиждащи очи дъската. Цялото му лице бе облепено с лейкопласт. Когато Таратар го попита какво означават тези тайнствени знаци, Макар измърмори: „Одрасках се. Проводника…“

Класът се разделила два лагера. Едни мъжествено защищаваха хипотезата за проводника, спомняха си разни случаи от своя живот, показваха стари драскотини и ръбци от заздравели рани. А момичетата, разбира се, изказаха своя хипотеза, много близка до действителността…

Зад широкия гръб на Гусев седи оня, който знае отговора на вълнуващия всички въпрос. Но той на никого няма да каже — прямият, блед, със здраво затворени уста Сироежкин, защото сам не може да разбере.

Вчера вечерта Сергей видя на двора Мая Светлова, зарадва се и я повика: той искаше да й разкаже за Свръхновата. Все пак тя светна! На разсъмване, когато астрофизикът беше заспал дълбоко. Разбуди го позвъняването на Електроник: на далечния Юпитер Реси бе зафиксирал възпламеняването! През целия космос от далечния Юпитер идеше вълнуващата новина. Електроник запомни точно информацията, взе пакета с фотохартията и отиде в тъмната стаичка. А след час Сергей държеше в ръката си фотографията: тъмен звезден фон и в центъра — ярка точка, която за няколко минути беше затъмнила всички съседки. Да, само няколко минути живя Свръхновата на Сироежкин, но в точно съответствие с изчисленията.

Мая с бяла шапчица изтича покрай Сергей и той с учудване забеляза, че тя се отправя към Макар Гусев, който тичаше по пързалката след шайбата. Макар приветливо махна със стика. Мая отиде до самия Макар и с трагичен глас попита:

— Жив ли си?…

Слисаният Макар не успя да отговори, само извика, когато момичето го одраска. После Мая изхълца и избяга.

— Какво я прихвана? — тъпо питаше Макар, като бършеше с кърпичка лицето си.

— Ти най-добре знаеш — отсече Сергей и си отиде в къщи.

… Сергей с омраза впи поглед в гърба на Макар, но последният ни веднъж не се обърна. Лицето на Гусев пламтеше. Стотици различни догадки минаваха през ума на неподвижно застаналите съперници, но всички предположения бяха далеч от истината, тъй като нито единият, нито другият не си споменаха за а-килимчето.

Учителят обясняваше нова теорема, въздишаше често и поглеждаше към тавана. Той не забеляза веднага драскотините по лицето на Гусев. Ако момичетата не бяха се разбъбрили, всички отдавна да бяха забравили.

Като погледна пак към тавана, Таратар си представи нещастното килимче, попита посред урока не знае ли някой от учениците телефона на Мая Светлова. И добави, че от нейния прибор се интересува един известен физик.

Сергей се сви и пребледня. Лицето на Макар Гусев запламтя още повече. Електроник попита да повика ли Светлова веднага.

— След часовете — отговори кратко Таратар.

Класът обсъждаше тихо новината: ще може ли ученият да разгадае тайната на полета на антигравитационното килимче?

Сироежкин забрави за своята Свръхнова. Сега той беше истински самотен — самичък в целия клас. „Как възкликна тя: „Жив ли си?“ Какво искаше да каже с това „жив ли си“? И именно на Макар?…“

Към края на урока Гусев замърда на чина, изкашля се високо, написа и изпрати на Електроник едно дълго писъмце. Получи утвърдително кимане. Засия. Сега Макар седеше с вид на победител.

Щом звънецът удари, той викна:

— Момчета, елате днес на стадиона! Няма да съжалявате…

Запалянковците веднага наобиколиха Гусев. На стадиона се събраха почти всички.

Финалът за купата „Кристалната шайба“!

„Интеграл“ — „Химик“!

„Интеграл“ е техният сборен училищен тим. От осмите класове в сборния играе Макар Гусев. И при все че треньорът предпочиташе да пуска по-често на игрището ученици от горните класове, целият осми „Б“ държеше за Макар.

И сега насърчаваха Гусев:

— Гледай да не станеш за резил! Три шайби, Макар!… Ама как ще идеш с тези превръзки? По телевизията няма да се дава… Напротив, ще се дава! Белези от бойни рани…

— Обещавам голям хокей! — извика Макар. — Електроник, потвърждаваш ли?

— Потвърждавам — каза спокойно Електроник.

— Това ще е едно от главните изобретения на нашия проект „Космически кораб «Земя»“ — тържествено обеща Макар. — Ще видите.

Какво общо има тук хокеят? — попита някой.

— Свръхсила — бъдещето на всички хора… — тайнствено рече Гусев и извика накрая: — Всички на хокея!

 

… — Електроник, ти здравата ме подсили. Браво, че дойде.

Макар лежеше в своята електрическа бъчва, набираше сили преди мача.

Камерата пращеше тихо, вибрираше и гълташе сума електричество.

— Разбираш ли, баща ми е много чудноват човек: всяка половин година размества мебелите в къщи. Обещах да му помогна, а ето че този мач… Извинявай, че така се случи.

— Нищо — каза Електроник.

— Серьожка е слабак, Витка е слабак, за Професора няма какво и да говорим, — кънтеше в бъчвата Макар. — Надеждата ми е само в твоята електронна сила.

В стаята влезе бащата, надзърна в бъчвата:

— Какво правиш там, Макар?

— Електромасаж преди играта.

— Глезотии. — Гусев-баща учудено сви едрите си рамене. — Ние отивахме да играем след работа и пак побеждавахме. Този безделник си пече кожата, а вместо него — работи, другарю…

— Тате! Аз прекарах тук пет урока! — крещи Макар и подава превързаното си лице от камерата. — Утре всичко ще довърша. А Електроник няма да ме подведе — той е с желязна сила.

— Добре, ще видим как ще играеш. — Гусев-баща намига на Електроник, казва му тихо: — Сам ще се оправя. Тичай на стадиона.

— Обещах, ще помогна! — твърдо отговаря осмокласникът.

— Добре — съгласи се бащата на Макар. — Скоро жена ми ще измие прозорците и ще почнем. — Тъкмо навреме ще успеем за телевизора.

След бащата дойде Нюрка, надзърна в бъчвата, попита, като погледна крадешком към Електроник:

— Силен ли си вече, Макар?

— Сега ще видим.

Атлетът излезе от бъчвата. С един пръст прихвана отдолу тежката гира, подхвърли я нагоре. И ахна от учудване, едва успя да улови гирата.

— Ура! Върши работа! — Той пак се вмъкна в бъчвата. — Електроник, ти трябва да ме разбереш. Първото мое изобретение без чужда помощ — и върши работа!… Чувствувам се гладиатор. Вимпелът на победителя ще е твой, Електроник! Думата на свръхсилния човек…

— В схемата на камерата аз не се съмнявам — потвърди Електроник. — Биотоковете на мускулите искат мощни усилватели. Ако приемем условно един волт за десететажен жилищен блок, напрежението на батерийка на джобно фенерче ще бъде голяма колкото една висока сграда, а биотоковете на нормалната мускулатура ще изглеждат едва като търкаляща се по асфалта топка в подножието на тази сграда. Нищожно малка величина… Сега у тебе тя се е увеличила тройно. Още половин час, и ти ще излезеш свръхсилен хокеист.

— Дори Таратар не може да обясни така просто, както ти. Благодаря, Електроник. — Атлетът се обърна на другата страна, заплаши с мощния си юмрук невидимия противник. — Нека приготвят запасните стикове!… Ти поне разбираш ли, Електроник, че именно в моите ръце е бъдещето на цялото човечество?!

След половин час Макар излезе от бъчвата, премина на пръсти до антрето, с кутрето притвори вратата след себе си. Свръхсилният човек се боеше да прави резки движения.

Нюрка разположи до бъчвата своите кукли и притихна.

Електроник и Гусев-баща местеха в гостната мебелите. Поставиха шкафа на мястото на дивана, дивана — на мястото на шкафа. Масата изместиха до прозореца, лампиона изправиха в ъгъла. Бащата на Макар явно имаше някакъв план за мебелите, но какъв смисъл се криеше в това обикновено разместване Електроник не можа да разбере. Работеше добросъвестно и Гусев с уважение поглеждаше към неочаквания помощник.

После включиха телевизора.

— Сега ще видим, Електроник, как ще изгуби Макар „Кристалната шайба“.

— Няма да изгуби — възрази спокойно Електроник.

На леденото игрище се въртяха млади фигуристки в костюми на смешни диви животни — весел пролог към хокейната игра. Трибуните бяха препълнени от ученици. Имаше тук възрастни и, както съобщи дикторът, играчи и треньори на спортни дружества. Нетърпеливите запалянковци вече разгръщаха плакати: „Хайде, химици!…“, „Страхливец хокей не играе“, „Химиците правят кристала“ — това, разбира се, бяха химиците, дошли със самолет от далечния северен град. Младите кибернетици опънаха един лаконичен лозунг: „Интегралът е ключът към победата“. Оркестърът свиреше прехласнато. Кристалната шайба — всесъюзна награда за младите хокеисти — сияеше на съдийската маса.

Тимовете излязоха на леда, размениха си подаръци. Дикторът съобщи имената на играчите. Химиците бяха в червена форма с жълтия кръг на слънцето върху гърдите си. Върху белите фланелки на стопаните на игрището се открояваше извитият знак на интеграла.

Първата и втората третина минаха без гол, въпреки шума на трибуните и упоритите атаки на нападателите: тимовете бяха равни по сила. Три минути преди почивката, треньорът на „Интеграл“ пусна нова тройка. Дикторът съобщи имената: Петров, Данилов и Гусев, като добави при това, че двамата десетокласници и осмокласникът се учат отлично, а увлечението по хокей от детство ги е довело до финала на всесъюзното първенство. Дикторът още не беше довършил фразата си, когато номер тринайсети замахна в центъра на игрището със стика и трибуните прокънтяха: гол!

— Макар — каза Гусев-баща и не вярваше на очите си. — Право от центъра я вкара…

— Доста добро начало за един дебютант — потвърди дикторът. — Резултатът откри номер тринайсети — Гусев, Едно на нула за „Интеграл“.

Въодушевените математици отново подхванаха шайбата и тя едва се мярна пред Гусев, когато той бързо се понесе към вратата и заби втора шайба. Трибуните зареваха във възторг от красивия удар, а треньорът на тима на Съюза отиде при училищния треньор и започна да разговаря с него, като сочеше играча номер тринайсет.

Третият удар на Макар само секунда преди почивката озадачи съдиите: шайбата явно летеше към вратата на химиците, но я нямаше там. Затова пък в мрежата зееше огромна дупка. Шайбата беше пробила мрежата и отскочила зад трибуната. Макар стискаше парчето от счупения стик. Запалянковците викаха прави:

— Шай-ба, шай-ба!

Голът беше зачетен.

Гусев-баща клатеше глава. По лицето му се виждаше, че е доволен от сина си.

— Стрелец… Кой да е предполагал?

— Аз казах, че той ще вкара голове — напомни Електроник.

В решаващата третина „запасният“ Гусев излезе на леда в първата тройка на „Интеграл“. Химиците бяха готови: трима играчи наобиколиха точния стрелец, вратарят на химиците беше облечен с най-здравите доспехи.

На леда ставаше нещо невъобразимо. Хокеистите на „Интеграл“ почти не играеха, шайбата сякаш се лепваше за стика на номер тринайсет. Телевизионната камера го следваше по петите, но не винаги зрителите можеха да забележат как той забиваше головете. Макар Гусев беше неуловим. Той се носеше по леда като бяла мълния, леко заобикаляше всички противници, отправяше шайбата във вратата от всяко положение. Стикът му често се чупеше, от удара хвърчаха трески, но той успяваше да подхване нов стик. Когато резултатът стана 13:0, целият тим на химиците премина в глуха защита.

Трибуните гърмяха:

— Гу-сев, Гу-сев!

Почервенелият баща на Гусев викаше:

— Бий, Макар! Юначага! Да запомнят кои са Гусеви!

Само Електроник наблюдаваше спокойно триумфа на силния хокеист. Когато Макар, понесен от голямата скорост, събори вратата на химиците и проби дупка в дървената бариера, Електроник каза:

— Ето така е загинал град Помпей.

Electronic_3_06.png

Бащата на шампиона гледаше мълчаливо как вдигат Макар и го отстраняват за пет минути от игрището. Хокеистът дори не куцаше, когато тръгна към пейката на отстранените. Запалянковците аплодираха героя. До края на мача оставаха една минута и двайсет секунди. Съдбата на „Кристалната шайба“ беше решена.

— Какво каза ти за град Помпей? — попита Гусев-баща, когато се убеди, че син му не е пострадал.

— Това станало в седемдесет и деветата година на нашата ера — обясни Електроник. — Жителите на Помпей били страстни запалянковци. Те се готвели за сражението между гладиаторите от школата на Юлиевци и школата на Клавдиевци и не обръщали никакво внимание на димящия Везувий и земетресенията… Градът, както е известно, внезапно бил залят от лавата и засипан с пепел.

— Ти, виждам аз, си хладнокръвен запалянко — каза Гусев с усмивка. — Гледай, химиците смениха вратаря, преминаха в атака. Ех, няма го Макар…

Те не можаха да видят как завърши атаката на химиците. В съседната стая се чу силен трясък и плач на Нюрка. Гусев и Електроник побързаха да се притекат на помощ.

Нюрка ревеше до бъчвата. Пред нея, странно обърната на една страна, стоеше масата със счупен крак. От масата бяха паднали тетрадките на Макар и се беше разляло мастилото.

— Ти, дъще, какво си сторила? — попита строго бащата.

Момиченцето показа набръчканата пластмасова кукла:

— Вижте какво плашило.

Електроник веднага забеляза, че камерата за свръхсила не беше изключена. Тъкмо тя беше развалила куклата. Той изключи бъчвата.

Нюрка капризничеше:

— Не искам такава кукла! — и ядосано чукна с куклата по гардероба.

Гардеробът се разтресе и изведнъж се разпадна. Посипаха се: дъски, закачалки, бельо.

Нюрка едва успя да отскочи.

— Какво правиш?! — завика Гусев и се спусна към дъщеря си.

Хвана я, охна от силен тласък, седна на пода.

Нюрка стоеше като богатир.

— По-внимателно! — викна Електроник на Гусев и с желязната си ръка взе атлетката. — Обичаш ли приказки? — попита той момиченцето.

— Обичам — кимна Нюрка.

— Ела, ще ти разкажа за прекрасната кукла и храбрият робот — обеща Електроник, като прегърна момиченцето с двете ръце. — Къде е леглото ти?…

Електроник сложи свръхсилното момиченце да спи и се върна. Гусев беше поразтребил как да е стаята.

— Какво се е случило с нея? — попита разтревожено той. — Удари ме като истински боксьор.

Електроник мълчаливо посочи бъчвата.

— Ще й мине ли?

— Утре сутринта ще стане с нормална сила.

— Добре, че майка й не е в къщи — въздъхна Гусев и се върна при телевизора. — Е, ще ти кажа аз на тебе, геройо!

— Ще направите грешка — предупреди го Електроник. — Днес той е свръхсилен човек. Аз ще му обясня как да си служи с камерата.

— Вярно, победителя не го съдят — съгласи се бащата на атлета.

 

Може би най-внимателният зрител на мача беше Електроник. Той бе запомнил и най-малките движения на хокеиста с номер тринайсет, направи изчисления на свръхсилата и в един разговор с Реси му предаде данните. Реси се заинтересува от системата на Гусев и поиска подробности. Не, той не беше страстен запалянко по хокей, още повече че плуваше в океана на непознатата планета. Чисто и просто и Реси имаше биоелектронна система в някои механизми и понеже понякога изоставаше от ловкия кит на Юпитер, търсеше разни начини, за да увеличи скоростта си. Накрая, както и досега, Реси предаде:

„КИТЮП МЪЛЧИ“.

За икономия на време сега той наричаше Китюп кита на Юпитер.