Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Електроник (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Рэсси — неуловимый друг, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2010)

Издание:

Евгений Велтистов. Победителят на невъзможното

Редактор: Весела Люцканова

Художник: Валери Павлов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Ани Кожухарова

 

Съветска. Първо издание. ЛГ V. Тематичен № 4001030300. Дадена за набор на 10. VII. 1976 година. Подписана за печат на 15. XII. 1976 година. Излязла от печат на 20. XII. 1976 година. Поръчка № 184. Формат 1/16 60/84. Печатни коли 26. Издателски коли 24,26. Цена на книжното тяло 1,09 лева. Цена мека подвързия 1,14 лева. Цена твърда подвързия 1,35 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС — София, 1976

Държавна печатница „Тодор Димитров“ — София, 1976

 

Евгений Велтистов

Победитель невозможного

Фантастические повести

Москва „Детская литература“, 1975

История

  1. — Добавяне

Фон Круг, който беше седнал до пулта на машината, разбира се, не чуваше името си. Като получи от Индекс сигнал за опасност, той включи екрана и започна да наблюдава борбата на модела с неизвестния противник. На екрана двете точки сновяха в затворено пространство, означаващо зала, подводен дом или кораб за дълбоко плаване. Ясно е едно: Индекс се мъчи да се изскубне на свобода, за да стане пак неуловим. Фон Круг натискаше бутоните на електронната машина и опитваше разни варианти на играта. Той бе готов да пожертвува помощника си и яхтата „Албатрос“ с всичките й находки, стига само да спаси Индекс. С такъв универсален модел може да започне всякакво ново предприятие на празно място…

Когато Мик Ури доведе от Индия стоманения капан, докторът най-напред се зае да промени паметта на Реси. Върху машината бяха съсредоточени електрически мълнии. Реси излезе от стоманения сандък с други закони на своите електронни схеми и главни сигнали за него станаха: новият господар, неговият помощник, голямата електронна машина. Отсега нататък Круговата машина му даваше команди от разстояние на хиляди километри; понякога към нея се присъединяваше самият господар или помощникът. И толкоз.

Индекс изпълняваше задачите пак така добросъвестно, както и преди — от върха на носа до опашката това беше едни точен механизъм и в постоянно променящия се модел на паметта му никога вече не се появиха картини от предишния му живот. Когато го заобиколиха подводните кораби и опасността възроди в схемите някаква стара връзка, той, като послуша съвета на Електроник, ни за секунда не си спомни своя предишен господар, както впрочем и истинското си име. И като отговаряше на повикването „Индекс“, Реси доставяше удоволствие на фон Круг.

Сега фон Круг, единственият господар на Индекс, се безпокоеше за своя неуловим модел. Светлата точка, която направи няколко кръга в кълбото, спря. Някой — много силен противник — се месеше в действията на Индекс и го караше да не се подчинява на заповедите на Круговата машина. „Но кой е? Нима е Громов? Само той знае конструкцията на модела и може да го управлява…“

Фон Круг изкриви иронично устни. „Ако това е самият господин професор, той ще получи сегичка нагледен урок от бившето си изобретение…“

Пръстите на доктора зашариха нервно по бутоните, изправиха Индекс на щраусовите крака и го хвърлиха срещу противника. Точката на екрана се спусна към невидимата бариера, която отделяше участниците в играта, а после бавно се отдръпна назад.

„Спокойно — каза фон Круг, — борбата не е свършена.“

Той чукаше по масата и не се решаваше на последния изход. Силният удар на тока ще успокои сигурно невидимия враг. Скандал? А кой знае, че именно той, доктор Круг, от хиляди километри управлява Индекс? В края на краищата това е само машина и по-добре да няма свидетели за нейните страшни действия…

Фон Круг поразмърда точката на екрана и се увери, че той е владетелят на уникалния Индекс. Тънкият пръст натисна бутона.