Евгений Велтистов
Реси — неуловимият приятел (25)

… В овалната рамка на телевизора лицето на Гел Иванович Громов беше сериозно.

„Ние, хората на Земята — говореше Громов, — с цялата си многомилионна история сме програмирани за чист въздух и слънчева светлина, за бистра вода и тиха гора. И когато ние се разправяме варварски със своите богатства, обедняваме не само себе си, но и поколенията. Ето защо Съюзът за опазване на животните решително се намеси в тоталния лов на сънните стрелци“.

Гел Иванович разказа за гибелта на антилопите в Африка, за това, как подводницата се мъчеше да улови синия кит, за зебрите и делфините, които носеха в телата си радиокуршуми. И макар че не спомена нито дума за себе си и за своите помощници, момчетата се почувствуваха герои. Те подсказваха на професора познати имена, но Гел Иванович беше далеч от тях, в телевизионното студио, и разбира се, не чуваше никакви подсказвания.

— Ние пътувахме със Замба, Гел Иванович — със скърцащ глас казваше Електроник.

— Кажете, че това е Нектон — настояваше Сироежкин, като дишаше в стъклото на екрана. — Всички веднага ще го познаят.

— Сега той говори за тебе.

— А сега за тебе…

— О, Реси! — казаха те в един глас и млъкнаха.

Приятелите още не разбираха, че щом професор Громов е решил да говори по телевизията, значи иска да каже на хората много важни думи. Ония, които той беше обмислял много години, които беше проверил във формули, които Електроник беше осъществил в Реси…

Електроник слушаше много внимателно и запомняше всяка дума на професора.

„Човек или група хора — продължаваше Громов — са решили да управляват животинския свят с пръст върху бутона. Те са забравили, че броят на животните в света намалява. Те дори не са помислили, че могат да предизвикат в природата страшна верижна реакция, подобна на ядрената, която ще е невъзможно да се спре“. — Професорът спокойно гледаше в очи милионите зрители на планетата, включили телевизорите в своите жилища.

— Бялата бъчва няма да се подчинява на някакъв бутон — каза убедено Сергей. — Той е горд: по-скоро ще се удави, отколкото да приеме робството…

— Робство ли? — попита Електроник. — Това е нещо много старо, от книгите. Моите схеми почти не реагират на думата „робство“.

„… Последиците от «дресирания», електрифициран животински свят, който ни натрапваха фирмата «Пеликан» и нейният представител доктор фон Круг, са опасни за човечеството. В бъдеще никой вече не ще може да възстанови изчезналото…“

„Разбира се, няма в света втори Нектон — помисли си Сироежкин, няма друг бял тигър. Живият тигър не се сглобява от детайли като машината…“

„Могат да ме попитат: а вие каква схема предлагате за опазване на животните и за общуването с тях, та редките видове да не изчезнат от лицето на планетата, та децата и занапред да се радват на жирафа и да се люшкат върху гърба на делфините? Ще отговоря: днес най-после ни е известна система от комплексни сигнали, с които си служат животните. Сега човек ще може да управлява животинското царство в морето, на земята и във въздуха с езика на техните обитатели. Това е език на мирисите, формите, звуковете, жестовете, цветовете, светлината, образите. Може «да се разговаря» с тигъра и със сърната, с враните и със скакалците, с акулите и тоновете, «да се разговаря» на техния сложен език. Такава система са разработвали отчасти мнозина учени, но за пръв път с нея си е послужило едно забавно същество на име Реси…“

Момчетата чак подскочиха на столовете си. Реси! Сега той е чул името си, сега ще се обади с радостен лай!…

А Громов разказваше как е пространствувал Реси в пустинята, в джунглите и океана, в небето, как е управлявал животните, как птици, риби и зверове са видели в него своя водач. Професорът говореше с най-обикновени думи за Реси и него с усмивка го слушаше цялата планета. Много зрители навярно поглеждаха към своите верни кучета, сравняваха ги с Реси и се опитваха да си представят какъв е той.

Професорът припомни как Реси пазеше животните от сънните стрелци.

Сергей не издържа и с разперени встрани ръце се завъртя из стаята.

— Аз пространствувам в бодливи храсти! — радостно обяви той. — Преследва ме един сънен стрелец в „жаба“. Той вдига пушката. Хайде, командувай, Електроник, командувай де!

— Включи окото на мухата! — заповяда Електроник. — Пази се! Реси, лети!

И Реси с два дълги крака, размахал крила, прескочи стола и тупна на пода.

— Стрелецът не улучи — тържествуваше Реси. — Моят приятел мухата ме спаси… Но аз вече пространствувам в дълбочините. — Сироежкин с един плонж се пъхна под кушетката. — Колко тъмно е тука, почти нищо не виждам… Дори когато изпразвам електрически скатове — добави той, като убоде гърба си в един стърчащ гвоздей. — Ето от мрачния пролом изпълзява някакво чудовище. То извива цялото си тяло! Какво е това?

— Включи окото на лимулуса — подсказа Електроник. — Той различава ясно всички контури.

— Виждам. Това е морски дракон. Огромна змия…

Сергей млъкна: в океанската дълбочина проникнаха печалните думи на Громов:

„Реси изчезна. Не го захапа тигър, не го смаза слон, него начупи горила. Една нощ го отвлече неизвестен емптометър…“

Сироежкин, легнал на пода, разсъждаваше:

— Убийството на елен, дори на малко жабче си е убийство…

— Така е — потвърди Електроник.

— Едва сега разбрах — продължи Сергей, — какво значи да пространствуваш.

— Какво значи?

— Това е да видиш навреме врага. Да видиш врага и да предупредиш приятеля си!… Не отговаря ли Реси?

— Не отговаря — хрипкаво каза Електроник.

„… Като управляваме разумно животинския свят, ние не само ще запазим всички ценности на природата, но ще станем и по-богати — завършваше речта си Громов. — Природата е велик художник и човек, като взема за образец нейните изобретения, ще построи нови машини и уреди, ще се спусне в недостъпните засега дълбочини на океана и космоса…“

— Аз съм Реси — каза осмокласникът и закрачи с дългите си крака. — Аз, машината-кракоход, вървя по сипкавите пясъци на Марс.

Той се пльосна на стола, прегърна с две ръце седалката и заподскача на дървените крака из стаята.

— Чувствувам — каза възбудено той — всеки свой крачещ крак. Как затъва в пясъка и пак тръгва.

— Почакай — предупреди спокойно Електроник. — Това е блестяща идея, но ти нищо не разбра. Може да се измисли всякаква машина — за пясъци, планини, айсберги… Но сега, както каза моят учител, е важно съвсем друго: да спасим всичко живо, за да правим после открития.

— Ех, ти — упрекна го Сироежкин, — не може да оцениш изобретението. Аз чисто и просто исках да кажа: „Долу всички колела!“ — И въздъхна печално: — Какво, не отговаря ли Реси?

Електроник поклати глава.