Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Електроник (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Рэсси — неуловимый друг, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2010)

Издание:

Евгений Велтистов. Победителят на невъзможното

Редактор: Весела Люцканова

Художник: Валери Павлов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Ани Кожухарова

 

Съветска. Първо издание. ЛГ V. Тематичен № 4001030300. Дадена за набор на 10. VII. 1976 година. Подписана за печат на 15. XII. 1976 година. Излязла от печат на 20. XII. 1976 година. Поръчка № 184. Формат 1/16 60/84. Печатни коли 26. Издателски коли 24,26. Цена на книжното тяло 1,09 лева. Цена мека подвързия 1,14 лева. Цена твърда подвързия 1,35 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС — София, 1976

Държавна печатница „Тодор Димитров“ — София, 1976

 

Евгений Велтистов

Победитель невозможного

Фантастические повести

Москва „Детская литература“, 1975

История

  1. — Добавяне

Доктор фон Круг преглеждаше купчината радиограми. Експедициите на сънните стрелци излязоха неуспешни. Подводницата „Тон“, която искаше да улови Нектон, е задържана. Международният съюз за опазване на животните излезе с декларация, че ловуването със специални куршуми представлява опасност за животинския свят на планетата. В Гренландия, в Австралия, дори в антарктическата пустош на пингвините инспектори, доброволци, учени следяха Круговите стрелци.

Electronic_2_15.png

Фон Круг разбираше добре, че е разорен. Компанията „Пеликан“ ще мине загубите за негова сметка — така е прието в света на „свободната инициатива“ и той, независимият изобретател фон Круг, след като загуби парите, земята, лабораториите си, ще стане обикновен служител на фирмата.

Фон Круг огледа кабинета си. Дъбово бюро, апарати — всичко е делово, познато. Докторът не обичаше големите градове, огромните зали, многото хора. Цял живот беше мечтал за нещо много просто и в същото време важно за човечеството. Оттук, от кабинета си, той би могъл да управлява всичко живо на света с едно обикновено натискане на бутона…

Доктор Круг си спомни своята горила от „Света на животните“, която му обърна гръб. Сега той признава, че това бе най-обикновена машина. Но с миналото е свършено. Фон Круг няма намерение да слага оръжие. Той гледа хладнокръвно в очите надвисналата опасност.

Докторът повика по телефона Мик Ури.

— Напоследък имахме много несполуки — каза студено професорът на помощника си. — Оставам с впечатление, че някой използува нашата информация. Разбираш ли, Ури?

Ури знаеше за провалите, но не можеше да се досети какво следва от това.

— Ето виж какво намерих. — Фон Круг извади от бюрото и подаде на помощника си един транзистор.

— Ясно — измърмори Ури.

— Знаеш ли къде беше скрит?

Фон Круг дръпна гоблена, натисна дъбовата ламперия и рече:

— Моля.

Те влязоха в залата, където бяха сметачната машина и радиоапаратурата.

— Тази безобидна наглед кутийка намерих в един от блоковете на машината. И са я поставили в деня — в спокойните думи на фон Круг настъпи кратко, но страшно мълчание, — когато ти, Мик Ури, докара момчето вместо модела. Ясно ли ти е сега?

Лицето на Ури стана червено. Пак тази глупава история! Нима за една грешка, за това, че беше сбъркал едно момче с друго, трябва да се разплаща толкова дълго?…

Фон Круг извади блока и внимателно постави транзистора на предишното му място.

— Какво да правя? — изхриптя Ури.

— Досега сме играли със затворени очи. Виждахме само едно: че решенията на противника са по-умни от нашите. Днес моята машина ще предаде последна информация за двете други машини. И ти ще уловиш една от тях, ще ми я донесеш. Толкоз.

— Адското куче ли — досети се Мик Ури. — Че аз ще го хвана с голи ръце, господин професоре.

— Виж какво, Мик Теодор Макс Ури — господарят за втори път произнесе цялото му име и това значеше нещо. — Наричай го както си щеш, ако щеш адско куче, но запомни: груба сила да не се прилага, оръжие със себе си да не вземаш.

— Но…

— Машината да ми се донесе в пълна изправност. Омръзна ми да я разгадавам по части, нужна ми е цялата система. А тук тя ще стане послушна, съвсем питомна.

— Ясно. — Лицето на Ури трепна в нещо като усмивка.

— Сандъкът с клопката е на аерогарата. Отваря се отвън. — Фон Круг захапа тънките си устни, като си спомни как Реси беше отключил вратата. — Идеята е проста: ние разполагаме със запис на гласа на господин Громов. Ти трябва детайлно да знаеш как да надхитриш двете умни машини.

Той включи магнитофона и зазвуча отдавнашният запис. Професор Громов говореше по радиото с Пен-дангалака, командира на бившия африкански отряд:

„Къде се намирате?“

„Драго ми е да ви чуя, господин професоре! В квадрат единайсет — четиридесет и две. Сега почиваме, тук вече е утро“…

„Горещо ли е?“

„Над петдесет!“

Фон Круг изключи записа.

— И така, самолетът за Индия излита след четиридесет минути… За машината на Громов, която е свързана с моята радиостанция, ще се предаде информация, че знаменитият бял тигър ще бъде заловен. Не се съмнявам, че Електроник заедно с втория модел по прякор Реси ще се опитат да спасят тигъра. В тази машинна битка трябва да победиш ти, Мик Ури. Там те чака емптометър… Надявам се, че си разбрал…