Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Електроник (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Электроник — мальчик из чемодана, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2010)

Издание:

Евгений Велтистов. Победителят на невъзможното

Редактор: Весела Люцканова

Художник: Валери Павлов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Ани Кожухарова

 

Съветска. Първо издание. ЛГ V. Тематичен № 4001030300. Дадена за набор на 10. VII. 1976 година. Подписана за печат на 15. XII. 1976 година. Излязла от печат на 20. XII. 1976 година. Поръчка № 184. Формат 1/16 60/84. Печатни коли 26. Издателски коли 24,26. Цена на книжното тяло 1,09 лева. Цена мека подвързия 1,14 лева. Цена твърда подвързия 1,35 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС — София, 1976

Държавна печатница „Тодор Димитров“ — София, 1976

 

Евгений Велтистов

Победитель невозможного

Фантастические повести

Москва „Детская литература“, 1975

История

  1. — Добавяне

Състезание с „Репетитора“

„Репетиторът“ макар и да приличаше на обикновен чин, загадъчно лъщеше с бялата си металическа повърхност и с матовите си екрани. Струва ти се, че ако натиснеш един бутон и той ще изхвърли някакъв неочакван номер. В най-добрия случай с гръмък глас ще ти зададе неочакван въпрос и като засече времето, ще ти лепне двойката. А може и да се разсърди, да се развика, да повика директора…

— Виктор Смирнов, моля да седне до пулта! — каза Таратар.

Необикновена тишина се възцари в класа. Скръцна капакът на чина. Смирнов бавно стана, отиде до тайнственото бюро, внимателно седна на края на стола. Навярно той се чувствуваше като самотен космонавт, който сега ще натисне копчето и ще излети заедно със стола от класа.

— Включи „пуска“! — каза учителят.

Ето го, този бутон! Четири червени букви на малка табелка: ПУСК. Е, да става каквото ще!

Той не излетя и не беше оглушен от висок глас. Просто екранът светна меко, сипкаво и след известно време върху него изпъкнаха букви и цифри. Децата се размърдаха: какво ще стане по-нататък?

— Смирнов получи задачата — разясни Таратар. — Това са обикновени уравнения от първа степен с две неизвестни. Гусев, напиши ги, моля, на черната дъска.

Electronic_1_09.png

Макар Гусев с удоволствие изтича при „Репетитора“ и като поглеждаше екрана, написа с тебешир едри цифри и букви:

2x–7y=2

6x–11y=26

Учителят продължи:

— Смирнов, запозна ли се с условието?

Смирнов кимна.

— Тогава натисни левия бутон. Сега автоматът ще ти зададе въпрос.

Смирнов така припряно чукна по бутона, сякаш цял живот беше чакал този въпрос. Под условието засвети нов, ред: „Да се намери X или Y?“

— Намери хикс! — предложи Макар Гусев, който се чувствуваше съучастник във важния опит.

— Хикс — повтори неуверено Смирнов.

— Добре, намери хикс — съгласи се учителят. — Натисни бутона под хикс. На екрана ще се появят варианти на първото действие. Ти трябва да обмислиш всички, да намериш най-добрия и да кажеш мнението си, като натиснеш съседния бутон. След това „Репетиторът“ ти дава няколко втори действия и ти извършваш същата работа, докато получат отговор и оценка.

— Проста работа! — изтърси Макар Гусев. — Хайде натискай, пък аз ще пиша.

Таратар, разбира се, забеляза одобрителните усмивки по лицата. Блеснаха стъклата на очилата му, трепнаха, замърдаха черните мустаци.

— Защо Гусев каза така? — зададе той любимия си въпрос, като вдигна показалеца си. — Защото мисли, че е много просто да натискаш бутоните. Но сега ще видим как той ще размишлява над действията, които ще му предложи автоматът. Едни от тях са правилни, други неправилни. „Репетиторът“ не може да бъде излъган. Той ще оцени точно решението и ще постави бележка. Освен това той засича времето и не гледа дали сте успели да отговорите, или не сте успели — задава следващия въпрос.

Макар Гусев се почеса по тила. Той вече виждаше как се върти съседът му: мръщи чело, опъва кичурите коса и шепне нещо… И наистина, кой вариант е най-добрият: дългият или късият? Навярно късият. Но късите са два и в единия от тях се крие грешка. А може би и в единия, и в другия? Ха сега проверявай всички плюсове и минуси, умножавай и дели. Само че по-бързо: времето тече.

Ето Смирнов бърше чело, мрачно натиска последния бутон и изведнъж светва: в малката рамчица с надпис „оценка“ заблестява думата „четири“.

— Четири! — докладва Макар на класа.

— Добре — казва Таратар, — макар че може и по-добре. Ти избра вярно, но по-сложно решение. Грешката не е голяма, ще я разгледаме по-сетне, та следващия път да решаваш по-кратко. Сега иде ред да натиска бутоните Гусев.

За свое учудване Макар вижда на екрана вече други уравнения. И той също мръщи чело, върти очи, пъха нос в екрана.

А после с „Репетитора“ поред се сражават останалите. Щракане на бутони, тихо бръмчене на машината, ах и ох и светване на окото — всичко това прилича на страстна, увлекателна, радостна игра. Никой вече не помни, че това е обикновен час по математика.

И когато учителят взе тебешира и започна да обяснява грешките, класът още не се беше уталожил: всеки се мъчеше да разбере къде е сбъркал. Защото когато почваше играта с „Репетитора“, той не е знаел, че тя ще свърши, и сега трябваше да разбере къде се е спънал, къде е кривнал, та другия път да играе по правилата и да излезе победител.

— Вече разговаряхме за това — казва Таратар, — че човекът трябва да знае много. Но аз ни най-малко не искам вие да се превърнете в енциклопедични справочници, в обикновени хранилища на информация. Вие навярно помните едно от основните правила на кибернетиката, което тя изисква и от машините, и от хората: във всяка работа да избереш най-добрия, оптималния вариант, да постигнеш най-големия резултат. Искам вие да мислите именно така: като имате широк кръгозор, да умеете да избирате най-доброто решение. Надявам се, че „Репетиторът“ ще ми помогне в това… — Таратар предупредително вдигна ръка. — Впрочем, за днес програмата му не е изчерпана. Остана още една задача, доста костелив орех. И аз ще предложа да я реши… нашият дежурен асистент Сироежкин, който досега не вземаше участие.

Електроник с достойнство тръгна към „Репетитора“. Изпровождаха го с искрено съчувствие, като пътешественик, който заминава в пустинята.

Щракна „пускът“ и Електроник с равен глас прочете гласно условието:

— „Намерете три четиризначни числа, всяко от които е равно на квадрата на сумата от числата, съставени от двете първи и двете последни цифри на търсеното число.“

„Охо! Наистина костелив орех! Ама че измислено! Квадрата на сумата… съставени… цифри на търсеното число“.

Приблизително така си помислиха всички математици. Някои си затваряха очите и си представяха дълги-дълги колонки от цифри, които трябваше да се прехвърлят през ума.

Но какво е това? Изщракаха като картечница бутоните. Не минаха и три секунди, а Сироежкин вече седи до „Репетитора“ и в окото на машината светна: „пет“!

— Ух-х! — понесе се от първия до последния чии.

— Трите търсени числа — възхрипкаво каза Сироежкин — са 2025, 3025 и 9801.

И той пише на дъската:

2025=452=(20+25)2

3025=552=(30+25)2

9801=992=(98+01)2

Затракаха капаците на чиновете, те изразиха общо възхищение. Сироежкин седна на мястото си. Дори Таратар беше учуден и кажи-речи малко смутен.

— Твърде, твърде… — измърмори той. И не намери повече думи.

На вратата се подаде нечия рошава глава.

— Звънецът удари! — викна немирникът и побягна.

Таратар се усмихна: така беше преди трийсет и пет години, така, навярно, ще бъде и след сто. Винаги ще се намери някой немирник, който ще извика: звънецът удари!

— Край! — весело каза учителят. — Както ми подсказват, вече сте свободни.

Наобиколиха героя от състезанието в плътен обръч и го изведоха от класа. Останаха само „Репетиторът“ и Таратар.

Очилата на Таратар бляскаха и той гледаше подир Сироежкин. Изглежда той наистина беше смутен от нещо.