Евгений Велтистов
Електроник — момчето от куфара (11)

„Програмист-оптимист“

Може някои читатели да са чували за „Програмист-оптимист“. Тези две думи често се произнасят не само в математическото училище, но и по дворовете, и на Липова алея. Дори в магазина и в тролейбуса може да се чуят разговори за новини от „Програмист-оптимист“.

„Програмист-оптимист“ е стенен училищен вестник. Не е трудно да се досети човек, че го издават математиците — нали те са програмистите. Най-обикновеното в този вестник е името. Вече стоящата до заглавието цифра, означаваща поредния брой на вестника, е зашифрована в уравнение и иска известни размишления. По-нататък следват бележки за разни събития, в които отвсякъде се мяркат формули, вектори, успоредни, хиксове, игреци и др. Тези бележки обикновено се четат с усмивка и смях: посветените в математиката намират в тях много намеци, ирония, предупреждения, съвети.

Но да не помислите, че математиците издават вестника само за себе си. Първо, „Програмист-оптимист“ го четат всички ученици-конструктори — от горните класове, които сами не издават нищо. Второ, момчетата намират там много, карикатури, смешни стихове и весели фотографии. Трето, във вестника винаги има празно място и всеки ученик може да вземе лепило и да залепи дописка, обявление или молба.

Професора беше прав: в понеделник в „Програмист-оптимист“ всички четоха и обсъждаха една статийка — „Ура за шампиона!“

Когато шампионът с чанта в ръка се появи в коридора, настъпи тишина. При шампиона отиде Спартак Неделни.

— Ти ли си Сироежкин? — попита той.

— Аз съм — каза Електроник.

— Разбира се, че е той — завика, като стърчеше зад гърба на шампиона, Макар Гусев. — Сир Сирич Сироегин. Самият той!

— Не прави палячовщини! — Спартак Неделин прекъсна Макар.

— Не прави палячовщини! — нахвърли се срещу Макар и Професора, с което озадачи много приятеля си. — Казано е ясно, че пръв е дотичал Сироежкин, а не Гусев.

А Неделин продължи:

— Ами как така успя?

— Не зная — отвърна Електроник.

Момчетата зашумяха.

— Той още не е чел — високо каза някой. — Пуснете го!

Електроник отиде до вестника и за няколко секунди, сякаш хвърляше бегъл поглед, прочете всички съобщения.

— Всичко е вярно — спокойно каза той. — Само в това уравнение има грешка — нужен е плюс, а не минус.

— Вярно — каза Неделин. — Юнак! Мислиш математически. — Спартак поправи с писалката си грешката, потупа героя по рамото и си отиде.

Звънецът разгони читателите по класните стаи.

Електроник вече седеше на втория чин зад едрия гръб на Гусев и гледаше право пред себе си. До него шаваше Професора и мъчително размишляваше как да му се извини за историята с телескопа. Той опита да заговори със съседа си, но оня сякаш имаше сливи в устата.

Учителката по рисуване влезе в клас и каза, че днес занятието ще е на улицата. Затракаха капаците на чиновете, загълчаха гласове. Шумното ято се измъкна от училището, пресече Липова алея. А по-нататък — бегом до брега на реката.

Колко пъти са били тук и все пак се спряха притихнали с ококорени от учудване очи. Сред зелената пяна на храстите се спуска надолу дълга и блестяща като глетчер стъклена кутийка. На дъното й — три ярки ивици: червена, жълта и синя. А по пътечките се търкалят разноцветни грахови зърна — това значи: по изкуствения цветен сняг се спускат вихрено скиори. Спускат се от високото с огромна скорост, като убиват скоростта долу, където кутийката се раздува, като сапунен мехур. А още по-нататък, зад дърветата, са реката и леката арка на моста, където също всичко е в движение: параходи, катери, автомобили, тролейбуси. А отвъд реката и зад моста целият град се губи в светла тънка мъглица.

И те седят и рисуват всичко, каквото виждат. Едни — със замах, уверено, като подчиняват перспективата на молива, други — разкривено, плахо, с гума в ръка, но всички заедно — внимателни, мислещи.

— Сега само нахвърляйте контурите — каза учителката. — Ще го оцветите в къщи. Този, който иска да стане космонавт, инженер, летец изследовател, трябва да има добра зрителна памет за цветовете.

Учителката минава зад гърбовете, надзърта в блоковете, тихичко дава съвети на децата. Ето тя се спря при Сироежкин. Дълго гледа през рамото му, после попита:

— Какво е това, Серьожа?

Електроник й подаде блока и с хрипкав глас отговори:

— Това е движение на скиорите.

В блока на Сироежкин няма контури на града, а колонки от формули. Под тях — разкривените букви на текста.

— Не разбирам — сви рамене учителката и прочете на глас. — „Настоящият трактат, без да претендира за изчерпателност на изследването на поставените проблеми, все пак не може да не се окаже полезен за ония, които правят изследвания в дадената област.“

Художниците се захихикаха.

— Това е уводът — чу се скърцащият глас на Електроник. — По-нататък всичко е конкретно.

— Да не си болен? — попита учителката. — Гласът ти е пресипнал. Навярно си изстинал.

— Здрав съм — изскърца съчинителят.

Учителката зачете нататък:

— „Авторът изхожда от твърдението, което поради очевидността си не иска доказателства, а именно: ските и скиорът образуват система от три вектора. Анализът на тази система показа, че тя е устойчива само тогава, когато векторите на системата са линейно зависими, и то двата от тях трябва да бъдат колинеарни…“ Ти, какво Сироежкин, съчиняваш по време на урока за вестника ли? Нищо не мога да разбера.

— Че защо, всичко е ясно! — каза уверено някой.

Спартак Неделни, разгорещен, поруменял, с бял пуловер, стоеше до учителката.

— Позволете, Галина Ивановна? — помоли той за блока на Сироежкин. — Аз ще обясня! Тук е описано как ние се пързаляме на ски. Току-що и на трите писти е бил нашият девети „А“. И така, за какво пише Сироежкин? Системата на трите вектора са скиорът и ските. Естествено, че те зависят едни от други, инак никакво пързаляше няма да има и двата от тях — ските — се пързалят по снега и са успоредни, т.е. казано с езика на математиката, те са колинеарни. За което именно пише Сироежкин. По-нататък четем: „Много устойчива е системата, състояща се от три колинеарни вектора, което са изпробвали лично някои изследователи“. — Спартак не се стърпя и се засмя. — Остроумно! По-точно Витка Попов. Падна по гръб и се запързаля след ските. Не знаех, че си такъв съчинител, Сироежкин! Трябва незабавно да изпратим това във вестника. И интересни рисунки могат да се направят. Мисля, да наречем статията така: „Ски спортът и векторната алгебра“.

— Не знам дали става за вестника, — сухо каза учителката. — но задачата си не е изпълнил.

— Простете му, Галина Ивановна! — помоли Спартак. — Случва се човек да се увлече не по това, което трябва… Но пък талантливо е написано!… Той ще нарисува пейзажа на жилищния блок.

— Добре — каза Галина Ивановна на Сироежкин, — нарисувай жилищните блокове. А засега ще ти сложа точка в дневника… Деца, урокът свърши. Връщаме се в училище.

При Електроник дойде Макар Гусев и го дръпна за ръкава.

— Ти си бил цял мъдрец, бе Сироега! Я гледай ти! — Макар се наведе и шепнешком предложи: — Слушай, хайде да избягаме от всички и да идем да се окъпем!

— Аз не мога да плувам — високо каза Електроник.

— По-тихо! — Макар облещи очи и заплаши с юмрук.

— От какво се страхуваш? Ние набързо, никой няма да разбере.

— Аз никога не се къпя — последва спокоен отговор.

Такава нагла лъжа засегна дълбоко Гусев. А на кого портретът беше отпечатан върху цялата корица на списанието! Всички бяха видели как на тази корица Сироежкин излиза от басейна и се хили пред фотографа.

— Погледнете това мамино синче! — завика Макар. — Той се страхува да не си намокри крачката! Той никога не се къпел… Бре, че менти!…

Макар дори не подозираше колко близо беше до истината. За Електроник къпането беше равносилно на самоубийство: ако водата проникне навътре, можеше да изкара от строя финия му механизъм. Гусев викаше с цяло гърло, за да привлече вниманието на децата и да засрами довчерашния шампион. Но го слиса въпросът на Сироежкин:

— Какво значи менти? Аз с нищо не съм те ментил.

— Ти, Сироежкин, съвсем си откачил — махна ръка Гусев. — Обикновени думи не разбираш… Или се преструваш?

— Хич не се преструва — намеси се Професора. — И аз, когато мисля за нещо, винаги пиша: „карова“ с „а“ и изобщо забравям най-обикновени думи. Ти, Макар, не се заяждай. Виждаш, на човека гласът му е прегракнал. А ти — хайде да се къпем.

— Голяма работа! От сутринта вече два пъти се къпя. И съм в пълна форма! — Гусев взе един камък и го метна надолу. — Пипни ми мускулите, Вовка! — обърна се той към Професора. — Желязо!… Ей, шампионе, хайде да се надбягваме до училището!

Сироежкин дори не се обърна.

— Не обичам — каза Макар, — когато правят всичко, за да се покажат. Веднъж човек може и световния шампион да надмине. Ама опитай всеки ден…

И Гусев хукна към училището.