Нора Робъртс
Танц във въздуха (21)

Двадесета слава

Този следобед Нел десет пъти се отправя към дома си, но селото бе пълно с развлечения. Повечето търговци бяха облекли карнавални костюми по случай празника. Демони продаваха железария, а феи рекламираха стоки.

Беше обядвала късно с Рипли, а след това случайно бе срещнала Доркас, която бе решила да организира коледно тържество и приятелският им разговор се бе превърнал в делови.

Всички я спираха на улицата, за да я поздравят за годежа й.

Беше намерила своето място и човека, с когото да сподели живота си тук. Най-сетне бе намерила и призванието си и се бе върнала към истинската си същност.

Отби се в участъка, за да се уговори със Зак да разнесат пакетите с лакомства, които вече бе приготвила за призраците и таласъмите, канещи се да посетят всяка къща в селото, щом се стъмни.

— Може би ще се забавя — каза Зак. — Вече имах разправия с двама тийнейджъри, които се опитаха да ме убедят, че двадесетте рула тоалетна хартия, които искат да купят, са за майките им.

— А ти как се снабдяваше с хартия, за да опаковаш къщата като дете?

— Отмъквах я от един шкаф у дома, както всички нормални хлапета.

Трапчинките и станаха по-дълбоки:

— Избухна ли още някоя тиква?

— Не. Явно вече се е разчуло. — Зак наклони глава встрани. — Днес изглеждаш много весела.

— Защото имам повод. — Нел пристъпи напред и обви ръце около врата му.

Миг след като я притисна в прегръдката си, телефонът му иззвъня.

— След малко ще продължим — увери я той и вдигна слушалката. — Полицейски участък. Да, мисис Стъбънс. Мм? — Отдръпна се от ръба на бюрото, където се бе облегнал, и застана изправен. — Пострадал ли е някой? Добре. Стойте там, идвам веднага. Нанси Стъбънс — каза на Нел и взе якето си от закачалката. — Учела сина си да шофира. Врязал се право в паркираната „Хонда Сивик“ на Байглоу.

— Добре ли е момчето?

— Да, ще се заема с въпроса за щетите. Може би ще отнеме време. Хондата беше съвсем нова.

— Знаеш къде да ме намериш.

Нел излезе заедно с него и бе обгърната от топло сияние, когато той се наведе, за да я целуне на раздяла. След това двамата тръгнаха в различни посоки.

Беше изминала едва няколко крачки, когато Гладис Мейси извика зад гърба й:

— Нел! Почакай. — Леко задъхана от усилието да я настигне, Гладис сложи ръка на гърдите си. — Покажи ми пръстена, за който говорят всички.

Преди Нел да повдигне ръката си, Гладис я грабна и се наведе да разгледа пръстена отблизо и внимателно.

— Знаех си, че младият Тод ще направи чудесен избор! — Кимна в знак на одобрение и вдигна поглед към Нел. — Голяма късметлийка си — не само заради пръстена.

— Знам.

— Той израсна пред очите ми. Когато се превърна в млад мъж, започнах да се питам коя ли ще бъде щастливата му избраница. Радвам се, че си ти. Привързах се към теб.

— Мисис Мейси. — Нел импулсивно я прегърна. — Благодаря ви.

— Родени сте един за друг. — Гладис я потупа по гърба. — Знам, че си преживяла трудности — кимна тя, след като Нел се отдръпна. — Когато пристигна тук, долових нещо в очите ти. Но вече няма и следа от него.

— Всичко с минало. Сега съм щастлива.

— Личи си. Определихте ли датата?

— Все още не. — Нел се замисли за адвокатите и Евън. „Ще се справя — каза си. — С всичко!“ — Веднага щом стане възможно.

— Искам място на първия ред.

— Имаш го. Полага ти се и шампанско — колкото можеш да изпиеш — на тридесетата ни годишнина.

— Няма да забравя. Е, трябва да вървя. Скоро чудовищата ще почукат на вратата ми, а не искам да намажат прозорците със сапун. Предай моите благопожелания на бъдещия си съпруг.

— Обещавам.

„Бъдеш съпруг — помисли си Нел, когато отново пое към дома. — Звучи чудесно!“

Ускори крачките си. Трябваше да побърза, за да се прибере преди здрач.

Когато стигна до входната врата на къщата, предпазливо се озърна. Щом се увери, че е сама в чезнещата светлина, протегна ръце към тиквените си фенери, пое си дълбоко лъх и се съсредоточи. Беше необходимо доста голямо усилие. С кибритена клечка би свършила тази работа доста по-бързо, но би се лишила от удоволствието да види как свещите в издълбаните тикви се запалват и фенерите грейват от огъня в съзнанието и. „Господи! — Шумно издиша и избухна в смях. — Господи, страхотно е“.

Не само магията й се струваше удивителна. Най-голяма радост й носеше това, че вече знае коя е и каква е. Беше открила силата, призванието и сърцето си. Отново можеше да управлява съдбата си я да я сподели с мъж, който вярва в нея.

Каквото и да се случеше утре или година по-късно, тя бе Нел — сега и завинаги. С танцова стъпка прекрачи прага.

— Диего! Прибрах се. Няма да повярваш какъв ден преживях. Най-щастливия в живота си. — С пирует влезе в кухнята и натисна ключа за осветлението. Сложи чайника на котлона, преди да се залови да пълни голяма плетена кошница с лакомства. — Дано Бог ни дари с много деца. Отдавна не съм подготвяла карнавален костюм и почерпка. Нямам търпение. — Отвори шкафа. — Оставих колата си до кафенето. Къде ми беше умът?

— Била си разсеяна.

Чашата, към която посегна, се изплъзна от ръката й, удари се в плота и се разби на пода. Плахо се обърна и усети, че ушите й бучат.

— Здравей, Хелън. — Евън бавно се приближи към нея. — Радвам се да те видя.

Не можа да произнесе името му или да издаде какъвто и да било звук. Мислено се помоли това да е поредното съновидение или халюцинация. Но той протегна ръка и тънките му пръсти докоснаха лицето й. Кръвта й се смрази.

— Липсваше ми. Нима мислеше, че няма да дойда? — Плъзна пръсти около тила й и през тялото й премина тръпка на отвращение. — Че няма да те намеря? Нали съм ти казвал безброй пъти, че нищо не ще ни раздели. — Нел затвори очи, когато той се наведе и докосна устните й със своите. Стисна кичур коса в юмрук и рязко го дръпна. — Знаеш с каква прическа те харесвам. Да не би да си се подстригала, за да ме ядосаш?

Тя поклати глава и по бузата й се търкулна сълза. Гласът и допирът му сякаш разрушиха всичко, което бе успяла да изгради, и я накараха да се почувства такава, каквато бе преди. Новата Нел напълно изчезна.

— Наистина успя да ме ядосаш, Хелън. Причини ми много неприятности. Ужасно много. Открадна цяла година от живота ми. — Сграбчи я още по-здраво за косите и наведе главата й назад. — Погледни ме, глупава малка кучко! Гледай ме, когато ти говоря.

Нел отвори очи и срещна студения му празен поглед.

— Знаеш, че трябва да си платиш за това. Повече от година загубено време. И досега си живяла в тази мизерна колиба, надсмивала си ми се и си работила като сервитьорка, слугиня на чужди хора. Опитваш се да развиваш някакъв жалък готварски бизнес. Да ме унижаваш. — Ръката му се придвижи от лицето към шията й и я притисна. — След време ще ти простя, Хелън. След известно време, защото знам, че схващаш бавно и си малко глуповата. Няма ли да ми кажеш защо, любов моя? Защо не ми говориш след толкова дълга раздяла?

Устните й бяха студени като лед, който всеки миг ще се пропука.

— Как ме откри?

В отговор той се усмихна и я накара да потръпне.

— Казах ти, че ще те намеря, където и да отидеш, каквото и да направиш. — Блъсна я така силно, че гърба и се удари в ръба на плота. Болката достигна до съзнанието й някак смътно, като далечен спомен. — Знаеш ли какво заварих тук, в малкото ти гнезденце, Хелън? Мъжки дрехи, кучко. С колко мъже си спала, мръснице? — Чайникът започна да изпуска пара, но никой не му обърна внимание. — Намерила си някой недодялан местен рибар и си му позволила да докосва с грубите си ръце всичко, което принадлежи на мен?

„Зак!“ Това бе първата й ясна мисъл. Толкова ясна, че насълзените й очи издадоха ужас.

— Няма никакъв рибар — каза тя и извика, когато усети плесницата му.

— Лъжкиня! Знаеш, че ненавиждам лъжците, няма… — При следващия удар от очите й бликнаха сълзи. Но той събуди новата й същност. Тя бе Нел Чанинг, която не би се предала. — Не се приближавай до мен. — Посегна да грабне нож, но той я изпревари. Както винаги, бе по-бърз.

— Това ли искаш? — Извади дългото, назъбено острие и го завъртя на светлината, на сантиметри от носа й. Нел настръхна. Помисли си: „Значи накрая все пак ще ме убие“.

Но вместо това, Евън рязко се обърна и я удари по лицето така силно, че Нел залитна и блъсна главата си в ръба на масата от масивно дърво. За миг сякаш видя ослепителна светлина, а след това й причерня. Не усети как тялото й се стовари на пода.

 

Миа даде торбичка с лакомства на момче, облечено като космонавт. Книжарницата бе едно от най-посещаваните места на Хелоуин. Беше закачила на витрината танцуващи скелети, ухилени тиквени фенери, летящи призраци и, разбира се — сборище на вещици. Вместо обичайната музика, звучаха вой, писъци и дрънчене на вериги.

Този ден и се струваше най-забавният в годината.

Поднесе на един каубой чаша пунш и от ледените кубчета на дъното на купата се надигна пара. Момчето я изгледа с широко отворени очи.

— Ще яхнеш ли метлата си тази нощ?

— Разбира се. — Миа се наведе. — Каква вещица ще бъда иначе?

— Онази, която преследва Дороти, е лоша вещица.

— Много лоша — съгласи се тя. — А аз съм добра.

— Тя е грозна и има зелено лице. Ти си хубава — засмя се гостът и сръбна от пунша.

— Много благодаря. Ти пък си страхлив. — Подаде му торбичка с бонбони. — Дано не ме изиграеш.

— Ха-ха. Благодаря, госпожо. — Пусна торбичката в чувала си и се затича към къщи да намери майка си.

Развеселена, Миа понечи да се изправи, но я прониза внезапна остра болка, която нахлу в нея като лъч светлина в храм. Видя мъж със светли очи и руси коси и блясък на острие.

— Обади се на Зак! — Втурна се към вратата и гласът й стресна Лулу. — Нел е в беда. Обади се на Зак!

Миа изтича на улицата, заобиколи група деца с карнавални костюми и едва не се блъсна в Рипли.

— Нел.

— Знам. — В съзнанието на Рипли все още отекваше звън. — Трябва да побързаме.

 

Бавно дойде в съзнание. Погледът й бе премрежен, а в главата и звучеше писък. В стаята бе съвсем тихо. Тя се претърколи, стенейки от болка, и застана на четири крака. Внезапен световъртеж я накара отново да се свие на кълбо.

В кухнята цареше тъмнина, нарушавана само от слабия пламък на свещта в средата на масата. Той бе седнал на единия от столовете. Нел различи лачените му обувки и съвършено изгладените панталони. Изпита желание да заплаче.

— Защо ме караш да те наказвам, Хелън? Единственото обяснение, което ми хрумва, е, че ти харесва. — Побутна я с върха на обувката си. — Така ли е?

Нел се опита да се отдръпне. „Само миг — помоли се тя, — дай ми само миг да си поема дъх и отново ще намеря сили.“

Той притисна гърба й с подметката си.

— Ще отидем някъде, където можем да обсъдим насаме глупавите ти постъпки и всички неприятности, които ми създаде.

Беше леко намръщен. Как ли щеше да й отмъсти? Може би като обезобрази тялото й. Беше го подтикнала към това.

— Ще отидем до колата ми — реши Евън. — Ще ме изчакаш там, докато събера багажа и огледам района.

Тя поклати глава. Знаеше, че е безсмислено, но поклати глава и тихо заплака. Усети допира на Диего, който се отърка в краката и.

— Ще направиш точно каквото ти казвам. — Почука по масата с върха на ножа. — Ако не ме послушаш, не бих имал друг избор. Вече те смятат за мъртва, Хелън. Много лесно заблудата може да се превърне в реалност. — Изведнъж вдигна глава, когато чу шум отвън. — Може би идва твоят рибар — прошепна и завъртя ножа в ръката си.

Зак отвори вратата и изруга, когато звънна мобилният му телефон. Този миг забавяне спаси живота му.

Усети движение и видя блясъка на стоварващо се острие. Изви се встрани и с рязко движение извади револвера си. Ножът разцепи рамото му, вместо да се забие право в сърцето.

Нел изпищя и се изправи, но й се зави свят и отново залитна. Видя двата силуета, вкопчени един в друг в мрака. „Оръжие“, помисли си тя и прехапа устни, за да не издаде нов вик. Нямаше да позволи на този негодник да й отнеме всичко, посягайки на човека, когото обича. Придвижи се с мъка до шкафа, върху който стояха ножовете, но не бяха там. Обърна се, готова да скочи и да се бори със зъби и нокти. Евън бе наведен над тялото на Зак и от ножа в ръката му капеше кръв.

— Господи! Не!

— Това ли е твоят рицар в бляскави доспехи, Хелън? С този мъж ли си се чукала зад гърба ми? Все още не е мъртъв. Но имам право да го убия, защото се опитва да открадне съпругата ми.

— Недей! — Нел си пое глътка въздух, за да събере кураж, и напрегна сетните си сили. — Ще тръгна с теб, ще направя каквото искаш.

— Разбира се, че ще го направиш.

— Той не е от значение за теб. — Нел пристъпи покрай плота и за миг зърна Диего с настръхнала козина й оголени зъби. — Искаш мен, нали? Заради мен си изминал целия път дотук.

Щеше да тръгне след нея. Ако успееше да се добере до вратата, щеше да я последва и да остави Зак. Трябваше да вложи цялата си воля, за да сдържи желанието си да се хвърли върху Зак и да го защити. Но само ако го погледнеше сега — и с двамата бе свършено.

— Знаех, че ще дойдеш — продължи тя и всеки мускул в тялото й затрепери, когато видя Евън да придвижва ножа надолу. — Очаквах те.

Той пристъпи към нея и котаракът скочи на гърба му като тигър. Гневният му вик отекна в ушите й, когато побягна навън.

Сви по улицата към селото, но се обърна назад за миг и видя Евън да излиза от къщата. Нямаше да успее.

Е, поне щяха да останат само двамата. Втурна се между дърветата, доверявайки се на съдбата.

 

Щом Евън прекрачи прага, Зак застана на колене. Болката разяждаше рамото му като впити горещи зъби. Когато се изправи, от пръстите му капеше кръв. Но мисълта за Нел го накара да забрави за болката. Побягна към вратата и излезе навън. След миг тя се скри от погледа му и мъжът я последва.

— Зак!

Спря се за секунда и видя ужаса, изписан върху лицата на сестра му и Миа.

— Той гони Нел. Има нож, а тя е замаяна.

Рипли прехапа устни, обзета от тревога. Ризата му бе напоена с кръв. Кимна и извади оръжието си.

— Каквото можеш да сториш — обърна се тя към Миа, — ще го приложим.

Навлезе в гората след брат си.

 

Нощта бе непрогледна. Нел тичаше като диво животно, преминавайки през храсталаци и прескачайки паднали клонки. Ако успееше да се скрие от погледа му, щеше да направи кръг през гората и да се върне при Зак. Помоли се с цялото си същество да е жив.

Чуваше стъпките на Евън зад гърба си и усещаше, че я настига. Дишането й бе учестено от умора и страх, а неговото й се струваше напълно спокойно и равномерно.

Зави й се свят и за миг изпита желание да се свлече на колене. Потисна го и продължи, препъвайки се. Този път нямаше да бъде победена.

Изведнъж тялото му се блъсна в нейното и я повали на земята. Тя се претърколи и го ритна, в отчаян опит да се освободи от него, но застина, когато той сграбчи косите й и притисна върха на ножа към гърлото й. Нел почувства тялото си празно и отпуснато като на кукла.

— Защо просто не го направиш? — едва промълви тя. — Хайде — сложи край на всичко!

— Ти избяга от мен. — Тонът му издаде по-скоро недоумение, отколкото гняв. — Избяга.

— И ще продължа да бягам, докато не ме убиеш. Предпочитам да умра, отколкото да живея с теб. Веднъж вече умрях, така че — направи го! Не се страхувам от теб.

Почувства как острието се плъзна по кожата й. Щом чу стъпки, той я принуди да се изправи.

Дори с нож, опрян до гърлото, Нел изпита радост, когато видя Зак. Жив. Тъмното петно на ризата му се открои на слабата звездна светлина. Но беше жив и нищо друго нямаше значение за нея.

— Пусни я! — Зак зае позиция за стрелба и хвана пистолета с две ръце. — Пусни ножа и се отдръпни от нея!

— Ще прережа гърлото й. Тя ми принадлежи, така че няма да се поколебая.

Евън отмести поглед от Зак към Рипли и Миа. Тримата бяха застанали в полукръг.

— Ако я нараниш, няма да си тръгнеш жив оттук.

— Нямате право да се бъркате в отношенията между съпрузи. — Думите му прозвучаха почти трезво, сякаш зад лудостта му се криеше зрънце здрав разум. — Хелън е моя съпруга. По закон, по морал, за вечни времена! — Побутна брадичката й нагоре с острието. — Хвърлете оръжията и си вървете! Това е моя работа.

— Не мога да се прицеля добре — задъхано каза Рипли. — Светлината не е достатъчна, за да бъда сигурна.

— Не по този начин. Свали револвера, Рипли!

Миа протегна ръка:

— Без подобни щуротии.

Пръстът на спусъка я сърбеше. Виждаше ножа до шията на Нел и долавяше мириса на кръвта на брат си.

— Рипли — заговори отново Миа със спокоен, но настойчив тон, в един глас със заповедите на Зак към непознатия да хвърли ножа и да се отдръпне.

— Права си, по дяволите!

Зак не ги чуваше. Сякаш бяха престанали да съществуват. Единствената реалност за него бе Нел.

— Няма просто да те убия. — Държеше оръжието с непоклатима увереност и гласът му бе съвършено спокоен. — Ако й направиш дори драскотина, очаква те мъчителна смърт. Ще те прострелям в коленете, в топките и в стомаха. Ще стоя до теб и ще гледам как кръвта ти изтича.

Зачервеното от гняв лице на Евън изведнъж пребледня. Явно бе прозрял, че Зак не се шегува. Беше доловил болката и жаждата за отмъщение в тях и се бе изплашил. Ръцете му затрепериха, но не помръдна от мястото си.

— Тя ми принадлежи.

Рипли и Миа стиснаха ръце. Нел почувства силната енергия, която излъчваха двете, и вълните на обич и ужас, струящи от Зак, който бе дошъл да я защити, въпреки че бе ранен.

Както никога досега, мъжът, чиито ръце я бяха сграбчили, излъчваше страх.

Тя бе Нел Чанинг — сега и завинаги, а човекът зад нея бе нищожество. Стисна в шепата си медальона, които й бе дала Миа. Талисманът завибрира.

— Принадлежа на себе си. — Почувства прилив на сили. — Само на себе си. И на теб — побърза да добави тя. Срещна погледа на Зак. — Вече не може да ме нарани. — Вдигна другата си ръка и докосна китката на Евън. — Пусни ме и ще отървеш кожата, Евън. Ще забравим за всичко това. Даваме ти шанс. Последен.

Дъхът му изсвистя зад ухото й:

— Глупава кучко, как можеш да си въобразяваш, че ще те пусна?

— Сам направи избора си. — Тонът й издаде съжаление. — За последен път. — Стиховете зазвучаха в главата й, сякаш винаги са били там и са чакали да ги отприщи. Не можеше да повярва, че някога се е страхувала от него. — За всички сторени злини — неведнъж, три пъти плати! От теб, след този нощен час, свободна съм навеки аз.

Кожата й засия като слънце, а в зениците й проблеснаха звезди. Ножът трепна до шията й и падна на земята. Последва сподавен вик, след който Евън се свлече зад нея.

Дори не се обърна да го погледне.

— Не го убивай — прошепна тя на Зак. — Не по този начин. Ще се чувстваш виновен. — Долови настървението му и се приближи към него, когато Евън простена. — И двамата ще се чувстваме виновни. Той вече не представлява заплаха. — Докосна гърдите на Зак и усети, че сърцето му бие неудържимо. — Толкова е жалък!

Евън се гърчеше на земята, сякаш го бяха пронизали безброй стрели. Лицето му бе мъртвешки бледо.

Зак отпусна револвера и обви здравата си ръка около раменете на Нел. Притисна я към себе си за миг, а тя преплете пръсти с тези на Миа и кръгът се затвори.

— Остани с тях — каза й Зак. — Аз ще се справя с него. Няма да го убия. Ще страда повече, ако остане жив.

Рипли проследи с поглед брат си, когато пристъпи към свития на кълбо мъж и извади белезниците. Трябваше да му позволи сам да свърши това.

— За две минути ще закопчае жалкото нищожество и ще му прочете правата, а после ще отидем в болницата. Не знам колко сериозно е ранен.

— Аз ще го откарам. — Нел погледна кръвта на Зак по ръката си и сви юмрук. — Ще остана с него.

— Смелостта разваля магията. — Миа протегна ръка и докосна талисмана. — А любовта създава друга. — Притегни Нел в прегръдката си и силно я притисна. — Ти успя, малка сестричке. — Обърна се към Рипли: — А ти намери съдбата си.

 

Преди да се зазори след нощта на Вси светии, дълго след като фенерите бяха угасени, Нел седеше в кухнята на жълтата си къща и държеше ръката на Зак в своята.

Беше побързала да се върне, за да заличи следите от случилото се и от това, което би могло да се случи. Беше отстранила задържалата се отрицателна енергия и бе запалила свещи и тамян.

— Трябваше да пренощуваш в клиниката.

Потърка ръката му и я стисна:

— Бих казала същото за теб.

— Отървах се само с няколко шева, а ти си получила мозъчно сътресение.

— Леко — напомни му Нел. — А двадесет и три шева не са никак малко.

„Двадесет и три шева — помисли си той. — Дълъг, грозен разрез.“ Лекарят бе нарекъл това, че няма засегнати мускули, истинско чудо.

Зак би го нарекъл магия. Магия, сътворена от Нел.

Тя докосна чистата бяла превръзка и прокара пръсти по златния медальон.

— Не си го свалил.

— Ти ме помоли да го нося. Нагорещи се — каза й Зак и я накара да втренчи поглед в него. — Миг преди той да забие ножа в рамото ми. В съзнанието си видях острие, което се насочва към сърцето ми, а после някаква сила го отклонява. Сякаш се е ударило в щит. Помислих, че с халюцинация. А не е било.

— Бяхме по-силни от него. — Нел повдигна хванатите им ръце към лицето си. — Умирах от страх — още от мига, в който чух гласа му. Всичко постигнато дотук, всичко, което бях научила за себе си, изчезна. Той ме парализира, волята ми сякаш се изпари. Такова бе въздействието му върху мен. Но постепенно силата ми започна да се връща, а когато те рани, изведнъж нахлу обратно. Не можех да мисля трезво — навярно донякъде заради сътресението.

— Ти се втурна да ме спасяваш.

— А ти хукна след него заради мен. И двамата сме герои.

Нежно докосна лицето й. По него имаше драскотини, които го накараха да почувства пулсираща болка в скулите.

— Никога вече няма да те нарани. На разсъмване ще отида да сменя Рипли и ще се обадя в прокуратурата на щата. Опитът за двойно убийство ще му коства доста години на топло, колкото и добри адвокати да си наеме.

— Вече не се боя от него. Накрая беше трогателна гледка, разяждан от собствената си жестокост. Най-сетне лудостта му излезе на показ — повече не ще може да я прикрива.

Сякаш все още виждаше стъклените очи на Евън Ремингтън, широко отворени от уплаха върху бледото му като платно лице.

— Ще прекара остатъка от живота си в килия.

Нел стана да налее още чай. Когато се върна до масата, Зак обви ръце около нея и притисна лице към гърдите й.

— Ще ми бъде нужно време, за да залича от съзнанието си образа ти с нож до гърлото. — Погали косите й.

— Имаме цял живот на разположение да изпълним мислите си с по-красиви образи. Искам да се омъжа за теб, шериф Тод. Да започнем час по-скоро нов живот заедно.

Седна в скута му и с въздишка отпусна глава на рамото му. Видя през прозореца първите лъчи на зората и розовия оттенък на небето. Щом сложи ръка на гърдите му, усети, че сърцето му бие в един ритъм с нейното. Знаеше, че това е най-истинската магия.