Серия
Тюлените (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Forget Me Not, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 118 гласа)

Епилог

Денят на труда даде възможност на радиолокационния взвод да празнува победата си над корупцията. Времето беше повече от благоприятно за посрещане на гости на току-що боядисаната тераса на Гейб и Хелън. Бризът, духащ откъм океана, не позволяваше на слънцето да ги умори от жега. В случай че някой от гуляйджиите се сгорещеше прекалено много, имаше големи количества студен чай, бира и кофички с лед за освежаване. А и прохладните обещания на вълните нежно се плискаха на брега само на стотина метра разстояние.

Гейб беше цар на грила. Бе приготвил шницели, които изчезнаха за рекордно кратко време, и сега обръщаше печените ребърца. Хелън надзираваше разпределянето на чипса и салфетките и погледът й току се насочваше към красивия профил на Гейб. Тя преживяваше отново кошмара отпреди две седмици, като се удивляваше как за малко не бяха изгубили всичко, което двамата бяха открили отново в обятията си.

През изминалите оттогава две седмици тя бе така блажено щастлива, та й беше трудно да си спомни кога двамата с Гейб са се държали хладно един към друг. Макар че го съжаляваше за страданията, преживяни в Северна Корея, същевременно тя беше благодарна за промените, които те бяха предизвикали у него. Гейб беше най-грижовният, най-състрадателният и най-сексапилният съпруг в целия свят. А тя бе най-щастливата от всички жени.

Подавайки на Уести купата с чипс, тя се стресна от прекалено прямия му поглед. Съвсем лека усмивчица потръпна в ъгълчетата на устните му, макар че беше трудно човек да я различи при тази козя брадичка.

Все пак, тя имаше усещането, че Уести се радва за нея. Хелън му се усмихна смутено в отговор, отърсвайки се за малко от своето блаженство, колкото да помисли за положението на другите.

Защо помощник Уести Макафри беше сам? Под страховитата му външност, както долавяше тя, се криеше едно сърце, голямо колкото Дивия запад[1], чието име носеше.

С опасния си вид той беше изключително привлекателен. И все пак, според Гейб, Уести имал връзки с омъжени жени, за да избегне капана на брака. Тъй като беше тюлен контратерорист, тя предполагаше, че е по-добре за кариерата му да няма собствено семейство. Все пак колко жалко. Тя усещаше, че той би могъл да обича една жена така, както Гейб обичаше нея сега — абсолютно, без задръжки.

Като носеше купата с чипс в другия край на терасата, за да я подаде на Лутер Линдстром, тя продължи да размишлява в същата насока. Лутер седеше до годеницата си Вероника, но напрегнатото мълчание между тях подсказваше за скрити проблеми. Гейб и останалите тайно се обзалагаха още колко дълго ще продължи тази връзка. Лутер си взе шепа чипс.

— Благодаря — каза той и на лицето му светна момчешка усмивка. Вероника, скрила очите си зад тъмни очила, отказа да си вземе.

Хелън прекоси терасата и отиде при Лийла, която стоеше настрана от другите. Тя бе дошла само поради настояването на Хелън и поддържаше колкото е възможно по-голяма дистанция между себе си и помощник-капитана.

След случката на борда на „Нор’ийстър“ Себастиан изглеждаше много резервиран. Объркана от тази явна промяна у него, Лийла също бе затворена. Хелън ясно разбираше, че всеки от тези двама инати очаква другият да разчупи леда.

— Струва ми се, че трябва да си тръгна, Хелън — каза Лийла, като си взе две резенчета чипс от купата. Болката в гласа й подсказа, че продължителното мълчание на Себастиан взема своите жертви.

— О, стига! Един от вас двамата трябва пръв да отстъпи. Просто иди при него и сложи край на това киснене в задънена улица!

— А ако той вече не ме иска? — измъчваше се Лийла.

Хелън изсумтя невярващо.

— Ти май не си забелязала какви зверски погледи ти хвърля от един час насам?

— Какви погледи?

— О, боже мой! Просто иди при него и го попитай какъв му е проблема.

Лийла мигновено погледна към излъчващата напрежение фигура на Себастиан.

— Опасявам се, че той все още ми е сърдит — призна си тя.

— Не е. Сега е разстроен, задето те е отблъснал — заключи Хелън.

— Така ли мислиш? — Лийла въздъхна с облекчение. — Добре, дай ми само една минутка.

Доволна, че нейната приятелка ще намери кураж да прекрачи пропастта, Хелън се върна при Гейб точно когато той вдигна пластмасовата си чаша и извика:

— Предлагам тост.

Мъжете откликнаха ентусиазирано, като посегнаха към чашите си.

— Да пием за помощник-капитана, който ми попречи да удуша Лъвит — започна Гейб. — Без твоята намеса моят жалък задник сега щеше да е в затвора.

— Браво! Вярно! — потвърдиха мъжете.

Себастиан едва си даде труд да им се усмихне разсеяно и да вдигне чашата си.

— Да пием за лейтенант Линдстром — продължи Гейб, изразявайки признателност към огромния тюлен, — който може да се измъкне от всякакви сложни ситуации, дори с помощта на един „Оспрей“.

— Иху-хуу! — извика Вини. Вероника рязко обърна глава към него.

— Да пием за нашия помощник-капитан Джейсън Милър — продължи Гейб със саркастични нотки в гласа, — който направи голяма услуга на родината си, като се уволни от армията.

Мъжете въздъхнаха тежко и се постараха да забравят за Джейсън Милър, който беше подал оставка, без да дава обяснения. Бе отказал да каже и една дума против Лъвит, макар че военноморските криминални служби непрекъснато го притискаха да направи изявление. Пазеше мълчание и за инцидента през миналата година, отказвайки да признае каквато и да било роля в изчезването на Гейб.

— И също така — добави Гейб и тонът му стана сериозен — да вдигнем тост за Хана Гиъри, където и да се намира сега. Бог да я запази жива и здрава, докато я намерят.

Мъжете промърмориха нещо в знак на съгласие и отпиха от чашите си. Настъпи тишина, всички мислеха за изчезването на аналитичката от разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Бележникът, който тя бе носила у себе си, беше необходим, за да потвърди престъпленията на командир Лъвит. Бяха разпитали командира за инцидента на борда на „Нор’ийстър“, но липсваха твърди доказателства, които да го свържат с кражбата и продажбите на оръжие, не и без бележника, с който бе изчезнала Гиъри. Главорезите, които му бяха помагали на ПК, бяха или мъртви, или изчезнали. Изпълнявайки заплахата си, Лъвит бе настоявал, че Гейб е отговорен за провала на борда на кораба, защото това било нападение на параноик. Докато военноморските криминални служби не приключеха разследването, не беше ясно кой ще бъде обвинен — Лъвит, Гейб или дори Лутер и помощник-капитана, за присвояване и унищожаване на военно имущество.

Въпреки всичко мъжете имаха доверие в системата. ВМКС трябваше да стоварят цялата сила на закона върху главата на Лъвит. Всичко беше просто въпрос на време.

Но какво бе станало с Хана Гиъри, видяна да влиза през портите на американската военноморска база в Куантико? Колата й беше открита в близост до управлението на военната полиция, където през този ден двама офицери са били дежурни. Нито един от тях не беше докладвал за личен контакт с червенокоса жена.

Този сценарий подейства отрезвяващо. Това, че една жена можеше да изчезне от военна база, без жива душа да забележи, повдигна някои сериозни въпроси. Кой какви връзки бе използвал, за да стане възможно едно такова ловко отвличане?

Наличието на неясноти и загадки подсказваше, че корупцията не започва и не свършва с Едуард Лъвит. Някои от лошите все още не бяха идентифицирани, но тъй като Гейб не знаеше кои са те, предполагаше, че няма опасност от вендета. Само за всеки случай неговите хора останаха нащрек, като се сменяха да пазят Гейб и семейството му.

Той все още не можеше да си спомни какво се беше случило през онази нощ в Пхенян и това го влудяваше. Не можеше да си спомни как Милър се бе нахвърлил върху него. Дори не успяваше да си спомни какво бе направил, за да накара Лъвит да се пази от него и да нареди на Милър да го убие.

Доктор Ноъл Териен бе предположил, че може би е по-добре така. Ударът по главата бе оставил празнота в съзнанието на Гейб, която трябваше да го предпази. След като тази част от спомените му бе изгубена завинаги, бе малко вероятно Гейб отново да се превърне в мишена.

— Да вдигнем тост за членовете на радиолокационния взвод — продължи Гейб, като наруши тежкото мълчание, налегнало групата. — И по-специално за членовете на моя любим отряд. — Той вдигна чашата си. — Няма по-добри от тях в армията. Има надежда, че скоро ще работим пак заедно.

Мъжете се отърсиха от вглъбението си, за да се чукнат с чаши и бутилки и да пият. С официалното разрешение на доктор Териен Гейб бе препоръчан за активна служба. Всичко зависеше от командира на базата адмирал Йохансен — дали Гейб щеше да бъде зачеркнат от списъка на инвалидите и върнат на активна служба и дали щеше да бъде върнат в същия отряд или не.

— Да пием за новия старши помощник-капитан на 12-и отряд — допълни Вини, изразявайки гласно надеждата на хората, че Гейб ще бъде повишен в чин, за да замести Милър.

— Браво, браво! — извикаха всички в един глас.

— И още един тост — добави Гейб. — Той е за жена ми и дъщеря ми. — После прегърна Хелън и я привлече плътно към себе си. Малъри, за която се предполагаше, че слуша компактдискове със слушалките си, вдигна поглед, с което доказа, че не е изпуснала нищо. — Искам да ви кажа следното на вас двете: веднъж се изгубих, но вие ме намерихте. — Синьо-зелените му очи блеснаха под слънцето, когато се усмихна смутено. — Днес нямаше да съм тук, ако не бяхте вие, дами. Вие ми дадохте причината да се противопоставя на врага и да оцелея. И затова не се срамувам да кажа пред Бог и пред всички: обичам ви и двете, наистина ви обичам.

Хелън остана без дъх. През изминалите няколко седмици Гейб многократно й се беше клел в любовта си насаме. Но да обяви любовта си пред своите хора, това бе преднамерен жест. Той даваше на Хелън ясно да разбере, че предаността му към тюлените никога няма да надхвърли предаността му към семейството. Неговите две идентичности, на тюлен и на семеен мъж, бяха сложно преплетени. Любовта към семейството му бе дала свръхчовешка сила и смелост. С тяхна помощ той се беше завърнал почти невредим. Скоро отново щеше да бъде тюлен, но този път отрядът нямаше да им го отнеме. Сърцето му щеше да си остане у дома при онези, които обичаше.

Гейб запечата с целувка любовното си признание. Както обикновено, двамата с Хелън не затвориха очи, гарантирайки, че връзката им е съвършена.

С периферното си зрение Хелън забеляза как Лийла предпазливо си проправя път към Себастиан. Погледите им се срещнаха и двамата се привлякоха подобно на два магнита. Без да каже дума и за изненада на всички, Себастиан грабна ръката на Лийла и бързо я задърпа към стълбите.

Половин дузина погледи ги проследиха как си тръгват. Никой не посмя да каже нищо, но Хелън я заболя сърцето, като видя удивените физиономии на мъжете. О, Лийла! Дано да намериш щастието, което заслужаваш, с любимия човек!

С доволна усмивка, тя продължи да целува Гейб и двамата тайно размениха радостни погледи. Тяхното бъдеще беше сигурно; тяхната връзка бе по-истинска и по-здрава от всякога. Нищо вече не можеше да ги раздели.

Малъри, която след няколко седмици щеше да стане Малъри Рено, им даде най-добрата подкрепа.

— Хм, извинете — каза тя, надничайки изпод кестенявия си бретон, — предполага се, че и аз трябва да участвам в това.

— Е, хайде, идвай.

Гейб я прегърна през раменете, привличайки я в техния кръг.

С бучка, заседнала в гърлото й, Хелън си спомни как Мал и Гейб за първи път се бяха прегърнали след неговото завръщане — в болницата, когато двете бяха отишли да го приберат. Именно тази прегръдка бе убедила Хелън да даде още един шанс на Гейб.

Слаба богу, че го беше направила!

Бележки

[1] От west — запад (англ.). — Б.пр.

Край
Читателите на „Не ме забравяй“ са прочели и: