Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falling Angel, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,9 (× 17 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010)

Издание:

Уилям Хьортсбърг. Ангелско сърце

Редактор: Теодор Михайлов

Художник: Виктор Паунов

Фотограф: Николай Кулев

Компютърен дизайн: Тодорка Петрова

Печат ПОЛИПРИНТ, Враца

Издателство Азинус, 1993 г.

Hareourt Brace Jovanovich, Inc., New York N.Y., 1978


1.

Беше петък тринайсето число и снощната виелица още фучеше из улиците като заглъхващо проклятие. Навън кишата стигаше до глезените. От другата страна на Седмо авеню редицата едри светещи букви течеше безспир около керамичната фасада на Таймс тауър: … РЕФЕРЕНДУМЪТ ПРИКЛЮЧИ: ХАВАЙ Е ПЕТДЕСЕТИЯТ ЩАТ ОТ СЪЮЗА. СЕНАТЪТ РАТИФИЦИРА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ГЛАСУВАНЕТО. ПРЕДСТОИ ПРЕЗИДЕНТЪТ АЙЗЕНХАУЕР ДА ПОДПИШЕ ПРОЕКТОЗАКОНА… Хавай, блажен остров на ананасите и укулелето, на слънцето и вълните, на полюшвани от бриза палмови полички.

Завъртях стола и се загледах в Таймс скуеър. От покрива на Кларидж наконтеният господин с уста като кокоше дупе издухваше големи колелца към разминаващите се автомобили на кръстовището, рекламирайки някаква марка цигари.

Сградата, в която е агенцията ми, е строена към края на миналия век: триетажна постройка с тухли, облепени в мръсотия и гълъбови курешки.

На вратата отвън, на втория етаж, е изписано с двайсетсантиметрови златни букви: ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ КРОС РОУД — името поех заедно с агенцията от Ърни Кавалеро, който ме взе за помощник при пристигането ми в Ню Йорк по време на войната.

Канех се да сляза да пия едно кафе, когато телефонът иззвъня:

— Господин Хари Анджел? — пропя далечен секретарски глас. — Господин Хърман Уайнсеп, от „Макинтош, Уайнсеп и Спай“ иска да говори с вас.

Измърморих някаква любезност и тя ме помоли да изчакам.

Гласът на Хърман Уайнсеп бе мазен като себореята, от която човек може да се предпази с толкова широко рекламираните капилярни лосиони. Представи се за юридически съветник, което значеше, че хонорарите му са безбожни. В Ню Йорк обикновеният адвокат винаги е по-евтин. Уайнсеп беше толкова красноречив, че нямах почти никакво желание да се намесвам в потока на речта му.

— Обаждам ви се, господин Анджел, за да се осведомя дали е възможно в момента да прибегнем до услугите ви.

— За вашата кантора ли?

— Не. Обръщам се към вас от името на един клиент. На разположение ли сте?

— Зависи от работата. Трябва все пак да ми кажете това-онова.

— Моят клиент предпочита да се свърже направо с вас. Предлага ви още днес да обядвате заедно. Точно в един, на последния етаж на „Шестиците“.

— Надявам се все пак, че ще ми кажете името на клиента си. Освен ако не трябва да търся господин с червен карамфил на ревера.

— Пишете ли? Ще ви го продиктувам буква по буква.

Записах в тефтерчето си името Люк Сайфер и попитах чужденец ли е.

— Господин Сайфер притежава френски паспорт. Не зная точно от каква националност е. Ако желаете да му зададете някакви въпроси, сигурен съм, че за него ще е удоволствие да ви отговори, докато обядвате заедно. Мога ли да го осведомя, че ще дойдете на обяда?

— Ще бъда в един в ресторанта.