Любомир Николов, Георги Георгиев
Съдът на поколенията (6)

Имаха ли разум?

Репортаж от седмия ден на процеса

Една разумна раса бе унищожена!

С тези думи започва обвинителната реч. Цялата зала притихва и всички погледи се насочват към обвиняемите.

Днес те са трима. Ще се опитам накратко да обрисувам всеки един от тях.

Полковник Рой Брентън. Едър, широкоплещест мъж във военна униформа. Въпреки стегнатите дрехи вече се чувствува прогресиращото му напълняване. Косата му е късо подстригана, лицето му е загоряло от слънцето — нещо, на което могат да завидят милиони жители на покритите със смог градове. Полковник Брентън е началник на секретната военна база за океанологически проучвания, разположена на брега на Мексиканския залив, близо до град Евърглейдс.

Доктор Чарлз Търнър. Млад мъж, може би най-младият обвиняем в процеса. Той едва ли е на повече от тридесет години. Лицето му е красиво, но издава прекалено голяма самоувереност, като у човек, свикнал винаги да постига успехи. Наистина, за своята възраст той е сполучил в доста неща. Макар и неизвестен в широките кръгове, Търнър е един от най-големите американски специалисти по генетична хирургия. Освен това той е отличен микробиолог. Но вместо да се занимава с научни изследвания в някой институт и вечно да чака помощ от държавата, той е предпочел бързата и блестяща кариера на сътрудник във военните организации. До прехвърлянето си във Флорида е работил в Ред форт, центъра за бактериологически изследвания, печално известен след многобройните смъртни случаи, станали в неговите околности.

Третият обвиняем е Хю Делмар. Висок и слаб, с ъгловата фигура, върху която костюмът изглежда прекалено широк. Кожата на ръцете и лицето му е тъмна, загрубяла от непрекъснатото плуване в морската вода. Официално Делмар се води като биолог към базата във Флорида, макар да няма съответното образование. Той е добър леководолаз и един от най-големите познавачи на делфините. В това се състои и неговата работа в базата. Без неговата помощ много от военните програми, свързани с делфините, не биха могли да бъдат осъществени.

Обвинителя продължава речта си:

— Волно или неволно, през XXI век бе извършено едно от най-чудовищните изтребления, които историята познава. Само за няколко години изчезнаха всички китообразни — синият кит, финвалът, сейвалът, кашалотът, нарвалът, гренландският кит, южният кит, сивият кит, косатката, бутилконосът, делфинът афалина, амазонският делфин, китовидният делфин, сивият делфин… Списъкът на изтребените видове би бил прекалено дълъг, за да посоча всички. Това са 84 вида китове и 43 вида делфини. Милиарди отделни екземпляри, погубени изведнъж и завинаги. Днес напразно си задаваме един мъчителен въпрос: бяха ли разумни? Никой вече не може да отговори със сигурност. Никакви изследвания не могат да бъдат проведени — няма какво да се изследва. Делфините в басейните и океанариумите не надживяха дълго своите братя. Последният делфин в света умря към края на 2042 година.

Нека се обърнем към онова, което е било установено преди измирането на китообразните. Учените са открили, че мозъкът на китовете и делфините е извънредно сложен. Това е особено ярко изразено при делфините. По сложност на някои области и по брой на нервните клетки мозъкът на делфина може да бъде поставен далеч пред човешкия. Само по себе си това не е доказателство за разумност, но вече привлича вниманието. Друга, доста интересна подробност е необикновеното дружелюбие на делфините спрямо човека. Стотици давещи се хора са били спасени от делфини.

Друго доказателство за разумността на делфините е техният език. Смята се за несъмнен факт това, че делфините разговарят. Много експерименти, провеждани от най-различни учени, са потвърдили, че тези морски жители имат свой език. Нещо повече. Според лингвистите човешката реч има четири степени на сложност — звук, сричка, дума, изречение. У делфините тези степени са пет. Тяхната реч е много по-сложна от човешката. Можем да предполагаме, че в някои области на разума те са били даже по-напреднали от хората. Единственото възражение против такова предположение е липсата на това, което ние наричаме „цивилизация“. Но подобно възражение не е убедително. Средата, в която живеят делфините, е прекалено благоприятна и не налага създаването на изкуствени условия за живот. Така че онези, които обявяват делфините за неразумни същества, поразително напомнят за подобни твърдения, отправяни срещу негрите. Липсата на цивилизация може да помогне за изключително развитие на традиции, епос, нрави и обичаи — всичко онова, което може да задържи обединено едно разумно племе.

Говорейки за делфините, не трябва да забравяме и китовете. Те също имат свой сложен език. А са известни невероятни и все пак достоверни случаи, когато кит е подавал сигнал до други китове през стотици километри вода. Как? Това не е известно. Китовете отнесоха със себе си тази тайна.

Но защо трябва да говорим само за онова, което са установили учените? Имаме далеч по-сериозни доказателства за разумността на делфините. Надявам се, че ще ги получим от самите обвиняеми. Хю Делмар, какво мислите за разума на делфините?

Делмар. Трудно ми е да се изкажа категорично. Знаете, че аз не съм учен.

Обвинителя. Питам за вашето лично мнение. Ако не можете за отговорите на този въпрос, кажете, разговаряли ли сте с делфините?

Делмар. Да, разговарял съм много пъти. В нашата база имаше електронно устройство, което преобразуваше английската разговорна реч в сигнали, достъпни за делфините. След няколкомесечна тренировка делфините започнаха да разговарят свободно с нас.

Обвинителя. Сега да разгледаме проблема от друга страна. Истина е, че делфините не са създали цивилизация в нашия смисъл на тази дума. Но те удивително бързо се приспособяват към използуването на машини и различни технически приспособления. За доказателство ще се обърна към друг обвиняем. Полковник Брентън, каква беше основната цел на базата?

Брентън. В базата се проучваха възможностите за използуване на делфини и косатки за военни цели.

Обвинителя. Бихте ли обяснили по-подробно как се подготвяха делфините за изпълнение на военни задачи и в какво се състояха тези задачи?

Брентън. Основната задача беше откриването на вражески подводници и тяхното унищожаване чрез прикрепване на мини към външната обшивка. Предвиждаше се също така миниране на пристанища, разрушаване на подводни обекти, разкъсване на кабели, а освен това и разузнавателни рейдове.

Обвинителя. Какви механични приспособления бяха разработени за делфините?

Брентън. Хю Делмар вече спомена за устройството, което преобразува говора на делфините в човешки думи и обратно. Във всеки басейн имаше телефон, приспособен за употреба от делфините и свързан с това устройство. По този начин делфините можеха по всяко време да се свържат със сътрудниците или с дежурния офицер. А за изпълнение на бойните задачи бяха конструирани много апарати, които можеха да се прикрепват към гърба на делфина и да се задействуват с движение на плавника или на муцуната.

Обвинителя. Цитирайте някои от тези приспособления.

Брентън. Преди всичко мога да посоча коланите за носене на мини. Тези колани автоматично се откачат след прикрепването на мината. Друго приспособление е автоматичната харпунна пушка, също прикрепена на гърба и със спусък до устата на делфина. От мерник нямаше нужда — великолепната ориентация на тези същества им позволява да се прицелват почти инстинктивно. По същия начин бяха приспособени фотоапарати и кинокамери за разузнаване, клещи за прерязване на кабели и други инструменти.

Обвинителя. Какви бяха резултатите от провежданите тренировки?

Брентън. Резултатите бяха добри. Делфините бързо свикваха с инструментите и още от първите упражнения всеки един от тях би могъл да замени цяла група леководолази. Да не говорим за това, че никой леководолаз не би могъл да разполага с такава свобода в морето.

Обвинителя. При желание все още може да се спори дали делфините са разумни. Но никой не може да отрече, че едно същество, което разговаря, използува телефон и различни инструменти и се стреми да помогне на човека, стои доста близо до прословутия „хомо сапиенс“. И това важи не само за делфините, а също така поне за косатките и някои видове китообразни, с които са правени аналогични опити. А сега трябва да преминем към конкретната част на обвинението. Полковник Брентън, ето тук пред мене е папката с материалите по операцията „Левиатан“. Ще отречете ли, че проучванията в тази област са започнати по ваша инициатива?

Брентън. Не, разбира се. Вие вероятно имате моя рапорт и би било глупаво да отричам.

Обвинителя. Едва ли е нужно да четем тук целия рапорт. Бихте ли ни разказали накратко каква беше вашата идея?

Брентън. В един разговор с мене Хю Делмар спомена за това, че всъщност делфините са неуязвими. Почти нищо от нашата военна техника не е страшно за тях. Те нямат градове, върху които да се нанесе ядрен удар, мотат да заобиколят зоните на химическо и радиоактивно заразяване, не се боят от самолети и подводници… Единствено леководолаз или делфин, въоръжен с харпунна пушка, може да ги нападне. Но това е равен двубой, и при това делфинът почти винаги може да избяга. Трябва да си призная, че това ме изплаши.

Обвинителя. Защо? Нали това означаваше неуязвимост за ВАШИТЕ делфини?

Брентън. Не само за нашите. Разполагах със сведения, че в Съветите се водят усилени изследвания в тази област. Равновесието на силите изискваше да намерим начин за борба срещу противниковите делфини.

Обвинителя. Странен парадокс! Равновесието на силите е изисквало вие да имате надмощие! И то когато изследванията в Съветския съюз са имали изключително мирни цели като преследване на рибни ята, помощ на леководолазите и изследване на морското дъно.

Защитникът Хенри Уейн бързо се изправя.

— Това официално ли е установено?

Председателя. Да, това е установено официално.

Обвинителя. Моля ви, полковник Брентън, продължавайте разказа си.

Брентън. Все още несериозно, двамата с Делмар започнахме да изреждаме всички видове оръжие. И тогава ми дойде идеята. Тъй като нищо не подхожда за борба срещу делфините, стигнахме до бактериологическото оръжие. Само чрез изкуствено разпространяване на епидемии можехме да се борим срещу вражеските делфини. Тогава аз написах рапорта, за който стана дума. В него молех да бъдат започнати изследвания в областта на подводната бактериологична война.

Обвинителя. И скоро след това при вас пристигна от Ред форт обвиняемият Чарлз Търнър.

Брентън. Точно така.

Обвинителя. Доктор Търнър, бихте ли ни запознали накратко със същността на вашата работа?

Търнър. Трудно е да се обясни на профани какво представлява генетичната хирургия, но ще се опитам. Вие навярно знаете, че наследствените белези на всеки организъм се пренасят от дезоксирибонуклеиновите киселини — ДНК. Съвременните технически средства дават възможност в една клетка да се замени молекулата ДНК или само част от нея. Практически тази работа е съвършено проста, дори един гимназист би могъл да се справи с нея. Огромните трудности са другаде — да можем да създадем по този начин жизнеспособен организъм, бил той бактерия или зародиш на многоклетъчно същество. А ако искаме да получим организъм с определени свойства, задачата се усложнява хилядократно. Освен широки познания тук е нужна и могъща интуиция — именно затова аз постигнах успехи в този дял на науката.

Обвинителя. Благодаря ви, доктор Търнър. А сега разкажете ни каква задача имахте във флоридската база?

Търнър. Ако сте разбрали онова, което ви казах преди малко, всичко ще ви стане ясно само с няколко думи. Аз имах задачата да създам микроорганизми, способни да предизвикат смъртоносни епидемии сред делфините и някои други китообразни. Имаше доста условия, които трябваше да съблюдавам: болестта да има продължителен скрит период, за да може един заразен делфин да зарази и много други, да завършва с внезапна смъртоносна криза, да действува само върху топлокръвните морски обитатели… За начало трябваше да се открият подходящи безвредни бактерии, обитаващи организма на делфина. След това можехме да им придадем нови качества, например на тетанусния бацил. По този начин смъртоносните агенти можеха да получат свободен достъп в тялото. С това задачата би била изпълнена.

Обвинителя. Помагаше ли ви някой със съвети?

Търнър. Мнозина от сътрудниците на базата и главно Хю Делмар. Той например ми разказа, че делфините и някои китообразни помагат на болните си събратя да се задържат над водата. Взех това предвид, когато обмислях пътищата за разпространяване на епидемията.

Обвинителя. Вие казахте, че е трябвало да откриете безвредни микроорганизми, обитаващи тялото на делфина. Как ставаше това?

Търнър. Пробите се взимаха от телата на умъртвени делфини.

Обвинителя. Кой убиваше делфините?

Търнър. Не съм сигурен, но струва ми се, че това беше Делмар.

Обвинителя. Хю Делмар, вие ли убивахте делфините за опитите на Чарлз Търнър?

Делмар. Да, аз извършвах това.

Обвинителя. Как?

Делмар. Отначало ги умъртвявах с електрически ток. Те не проявяваха никаква тревога, когато ги отделяхме в изолиран басейн и им прикрепвахме електродите. Но това беше в началото. По-късно делфините разбраха по някакъв начин какво става и престанаха да ни допускат до себе си. Тъй като имахме нужда от тях за следващите си опити, оставихме ги на мира и започнахме да си доставяме делфини от друга база. Убивахме ги веднага щом пристигаха при нас.

Обвинителя. След като изяснихме този въпрос, отново ще се обърна към вас, доктор Търнър. Постигнахте ли успех в работата си?

Търнър. Да. Необходимият микроорганизъм бе създаден. Той се размножаваше бързо, имаше висока устойчивост, лесно проникваше в организма на китообразните, а болестта, предизвикана от него, имаше дълъг скрит период и завършваше с бърза смърт.

Обвинителя. Полковник Брентън, кога започнаха опитите с разпространяването на новата болест?

Брентън. Опитите започнаха веднага след като доктор Търнър завърши своята работа. Шест заразени делфина бяха изолирани в отделни басейни. След около три седмици скритият период завърши и последва пълна парализа и смърт.

Обвинителя. Правихте ли след това нови опити?

Брентън. Да. Заразихме един делфин и го пуснахме в басейн, където имаше четири други делфина. Картината бе същата.

Обвинителя. Сигурен ли сте? Нямаше ли някакво произшествие?

Брентън. Един от делфините успя да избяга. Басейнът се намираше близо до самия залив. За да не могат да се измъкнат делфините, около басейна имаше високо вдигната мрежа. Но след смъртта на първия делфин останалите сякаш разбраха какво става. Те станаха неспокойни, непрекъснато изскачаха от водата. Но никой не можеше да предвиди, че един от тях ще направи такъв фантастичен скок. Една сутрин вместо четири делфина открихме в басейна само три. Четвъртият беше прескочил мрежата. Останалите завършиха със смърт. Какво е станало с четвъртия, не знаем.

Обвинителя. Но ние знаем, а и вие можете да се досещате. Новият микроорганизъм се оказа наистина много ефикасен. Избягалият делфин се превърна в начална точка на най-страшната епидемия…

Търнър. Извинете, че ви прекъсвам, но вие неправилно употребявате тази дума. Става дума не за хора, а за животни, затова много по-уместно е да говорите за епизоотия.

Обвинителя. Става дума за същества, надарени с разум, обвиняеми Търнър. Това може би ви оставя безразличен, но днес ние сме се събрали, за да ви потърсим сметка.

Търнър. Не мога да разбера в какво ме обвинявате. Аз съм учен, моята работа е да извършвам онова, което ми наредят. Нека отговорност носят другите, които обмислят плановете.

Обвинителя. Значи вие се смятате за невинен. А известно ли ви е колко международни споразумения забраняват военните изследвания във вашата област?

Търнър. Знам, но това не ме интересува. Аз съм учен, а науката признава само понятията „истина“ и „неистина“. Всякакви морални проблеми са й чужди.

Председателя. Странни разбирания за целта и задачите на науката. А знаете ли, че още от зората на човечеството истинските, големите учени са носители и на големи морални стойности?

Търнър. За един учен се съди по неговите научни постижения, а не по неговите морални разбирания.

Председателя. Морално-етичната неустойчивост на един учен хвърля сянка и върху неговите научни постижения, каквито и да са те.

Търнър. Моето мнение не съвпада с вашето. Казах: не ме интересува нищо друго освен науката като наука.

Председателя. Науката не може да съществува сама за себе си, извън нормите и целите на обществото.

Търнър. Науката може да съществува сама за себе си и независимо от всичко.

Обвинителя. Ние не мислим така. Знаехте ли за какво ще послужат вашите опити?

Търнър. Да.

Обвинителя. Знаехте ли, че нарушавате международни конвенции за бактериологическото оръжие?

Търнър. Знаех.

Обвинителя. Това е всичко, което исках да чуя. Обвиняемите сами разказаха за своите престъпления. Полковник Рой Брентън се призна за инициатор на операцията „Левиатан“, целяща да предизвика смъртоносна… да кажем, епизоотия сред китообразните. Хю Делмар е допринесъл за това със своя опит от дългогодишната си работа с делфините, а освен това лично е убивал необходимите за опитите екземпляри. Третият обвиняем, доктор Чарлз Търнър, прикривайки се зад званието си на учен, е дал възможност на първите двама да осъществят този кошмарен план.

И тримата отлично са знаели своята цел и са се стремели към нея в името на някакво съмнително „равновесие на силите“. Резултатът е известен — унищожаване на милиарди от прекрасните обитатели на моретата и океаните. Аз нямам какво повече да кажа.

Председателя. Желае ли защитата да вземе думата?

Уейн. Днес аз почти не се намесвах в хода на процеса и това е обяснимо. Моите подзащитни сами признаваха вината си. Това прави задачата ми извънредно трудна. Но все пак аз ще помоля уважаемия съд за снизхождение по няколко причини. Първо, обръщам внимание на необикновената искреност на тримата ми подзащитни. Те не се опитаха да отричат вината си или да заплетат съдебното дирене. Второ, искам да напомня, че гигантската катастрофа, която е тема на днешния процес, всъщност е плод на случайност, а именно бягството на делфина. В най-лошия случай бихме могли да кажем, че това е небрежност, но в никакъв случай не е престъпление недостатъчната височина на мрежата. И, трето, искам да повторя онова, което каза доктор Търнър. Той е учен и не се интересува от морални проблеми. Същото се отнася и към другите двама обвиняеми. Без да ги оневинявам напълно, ще кажа, че те само са изпълнявали своите задължения. Такава е версията на защитата.

Председателя. След като бяха изслушани версиите на обвинението и защитата, моля съдебните заседатели за тяхната присъда.

Представителя на съдебните заседатели. Обвиняемите Рой Брентън, Хю Делмар и Чарлз Търнър се признават за виновни в престъпно и предумишлено унищожаване на милиарди китове и делфини.

Председателя. Закривам седмия ден на процеса.

 

 

За последиците от този репортаж можем да разкажем съвсем накратко. Както винаги, общественото мнение в целил свят бе разтърсено. В десетки страни настъпиха вълнения, придружени от демонстрации.

Въпреки големите неприятности Стюарт Келвин, главният редактор на „Ню енд нюз“, чийто тираж достигна фантастична цифра, беше в стихията си. Под натиска на военните правителството излезе с решение вестникът да бъде спрян. Тогава се надигна общественото мнение.

Полковник Рой Брентън бе осъден задочно от военен съд за „превишаване на служебните си задължения“. Това не можа да спаси престижа на Пентагона. Американският Конгрес отказа да гласува новия бюджет на страната, в който прекалено много средства се отделяха за военните. Това даде повод за бясна между— и вътрешнопартийна борба. Политическият живот в Съединените щати се объркваше окончателно.