Кет Мартин
Креолско сърце (22)

Двадесет и втора глава

Измина миг, втори. Алекс стисна още по-здраво книгите. В следващия момент Ники отвори вратата и той въздъхна. Стоеше пред него в семпла бяла нощница. Разпуснатите й коси падаха чак до талията и бяха още по-хубави, отколкото си ги бе представял.

— Тази сутрин бях при Томас — каза той с внезапно прегракнал глас. — Там заварих Мишел и тя ми каза, че си работила по книгите и ти остава само да ги свериш с екземплярите, които са у Мутон.

— Да — прошепна едва чуто тя.

— Луи го нямаше, но помощникът му се разтърси и ги намери. — Избягвайки да я гледа в очите, той влезе в стаята и остави документите на бюрото, което Никол бе наредила да разположат в единия ъгъл на стаята. Когато се обърна към нея, ръцете му трепереха.

— Много рано си лягаш, защо така? — Достатъчно бе да спомене това и усети познатото присвиване в слабините.

Така му се искаше да отиде при нея, да я вземе в обятията си, да я занесе на ръце до леглото и да й смъкне дрехите. Искаше да я целува до забрава, копнееше да усети гърдите й в дланите си. Искаше да потъне в нея и да разбуди страстта й, да я накара да почувства какво изпитва към нея.

— Тази вечер реших да работя тук — каза тя, като смутено мачкаше розовия колан на нощницата си. Под светлината на лампата ръцете й изглеждаха ужасно крехки. Когато нервно облиза пълните си устни, той едва се удържа да не отиде при нея, да я грабне и да я притежава поне за кратко.

— Надявам се, че всичко се нареди както искаше — каза той. — Тоест… дано да си най-сетне щастлива.

Откакто ме напусна, не съм била щастлива нито за миг — отговори му мислено тя.

— Добре съм, благодаря. А при вас как е? Върви ли жътвата?

— Да, благодарение на парната машина на Рильо вече работим далеч по-бързо и по-успешно.

— Всички, предполагам, са добре?

Всички, освен мен — помисли си той.

— Ами имаме обичайните проблеми. Нищо особено.

— Ще нощуваш ли тук?

Боже, как ми се иска. Искам да остана тук и тази нощ, и завинаги. Но само ако ме приемеш в леглото си.

— Ще успея да хвана среднощния параход. Най-добре е да се прибера веднага.

— Да, сигурно така ще е най-правилно — но когато Алекс кимна горчиво, сърцето на Ники подскочи. — Кога ще наминеш отново?

— Не зная. Ще пратя някой да вземе книгите, като си готова.

Ами ако изобщо не дойде преди тя да замине? Ами ако това е последната възможност да му каже истината?

— Благодаря ти за труда — каза той.

— Няма за какво. Това е твърде нищожна отплата за добрината ти.

— Добрина ли? — Лицето му помръкна. — Какво добро ти направих, като отнех девствеността ти? И те държах пряко волята ти в този дом? Изневерих на дружбата ни с баща ти, като те принудих да ми станеш любовница.

— Не говори така, Алекс. Всичко това вече няма значение.

— За мен има. И винаги е имало. Явно то бе по-силно от мен. — Той я погледна с питащи очи. — Не зная с какво да ти се отблагодаря.

Гърлото й се сви. Едва можеше да говори. Той бе толкова едър, мъжествен и горд. И тъй ужасно самотен.

— Можеш да го направиш — прошепна тя.

— Кажи ми как — запита той, — кажи ми как и ще го направя.

— Остани тази нощ при мен.

Алекс я погледна смаяно.

— Не знаеш ли, че те обичам? Че всеки ден, прекаран без теб, е безкрайно мъчителен за мен? Че завинаги бих останала при теб, ако беше възможно?

Той прекоси стаята с едри стъпки. Протегна ръце към нея, взе я в обятията си и зарови лице в косите й.

— Обичам те — прошепна той в ухото й. — Обичам те повече от живота си. Опитах се да те забравя, но не можах.

Ники се вкопчи в него.

— Алекс. — Тя зарови пръсти в косата му. — Толкова исках да повярвам, че ме обичаш, но не бях сигурна. Не очаквах някога да ми го кажеш.

— Имам нужда от теб, Ники. Сега, след като те намерих, разбрах, че не мога да се справя без теб.

Ники го целуна по очите, по устните.

— Обичай ме, Алекс. Ще забравя за всичко друго на света, освен теб.

— Обичам те — промълви той и я зацелува, докато тя остана без дъх. Чуваше как сърцето й бие до гръдта му, долавяше учестеното й дишане. Тя ухаеше на теменужки и на нещо много женствено, което винаги го бе омайвало. Толкова я желаеше, че ръцете му трепереха. Бореше се срещу подтика да я вземе на мига, да влезе в нея и да я накара непрекъснато да повтаря, че е само негова.

Но вместо това започна нежно и леко да я целува, изпълнен със страст, после леко развърза лентата, придържаща нощницата й и допря устни до гръдта й. Ники простена и се отпусна в ръцете му. Пръстчетата й започнаха да разкопчават ризата му, после се плъзнаха по тялото му и загъделичкаха зърната на гърдите.

Алекс задиша тежко. Спря само колкото да смъкне бързо ризата си и да свали ботушите. Ники му помогна да прекара ръкава над превръзката, която още носеше. Наведе се и го целуна над раната.

— Обичам те — прошепна тя и той взе лицето и в шепи, зацелува го нежно, сякаш искаше да отговори на онова, което току-що бе казала.

След като нощницата се плъзна по раменете и бедрата й, той я взе на ръце и я отнесе на леглото. Гол, изгарящ от страст, той покри пламналата й плът с безброй целувки и простена, когато пръстите й обгърнаха възбудения му член.

Ники го натисна леко и го обърна по гръб. Плъзна устни и език по гърдите му и по стегнатия му корем. Алекс потръпна, когато тя не спря дотам, а продължи да го целува все по-надолу, докато меките й, пълни устни поеха пулсиращия му член.

За пръв път след онази нощ в ловната хижа тя му се отдаваше доброволно. С устни и език му показваше колко го обича — първо плахо, след това все по-уверено, защото усещаше как той набъбва все повече, като че ли щеше да се пръсне всеки момент. Алекс стенеше, но тя спря, докато не обгърна талията й със силните си ръце и не я вдигна върху себе си.

— Мечтаех за това, шери. Мечтаех за деня, в който ще ме любиш, без да те принуждавам.

— Никога не си ме принуждавал — призна си тя. — Обичах те още от самото начало.

И за да го докаже, тя се отпусна надолу, докато усети върху портичката си твърдия му член. Нададе вик и го пое в себе си, а Алекс проникна в нея със стон, проникна надълбоко, докрай, докато и двамата бяха обхванати от горещи тръпки.

Едновременно й бе горещо и студено. Тръпнеше и зъзнеше от страст. Стегна мускулите на бедрата си и влезе във всепоглъщащия ритъм на удоволствието. Само след минути потъна във въртопа, който я накара да обезумее. Почти не забеляза, че той сключи ръце на ханша й, усети само как страстта експлодира в нея, когато проникна още по-надълбоко в тялото й.

После той я издигна рязко нагоре и я обърна по гръб. Приведен високо над тялото й, той се заби в плътта й с дълбоки, силни тласъци.

Ники впи пръсти в мускулестите му рамена и извика името му, но той забави движенията си. Обладаваше я отново и отново, неспирно следвайки ритъма, докато двамата стигнаха до ръба на бездната и се сгромолясаха в нея.

— Алекс — промълви Ники и го чу да шепне името й точно когато неудържимо я разтърси страстта. Мускулите му се стегнаха, той вля в нея семето си тъй мощно, че за сетен път пролича колко е бил закопнял. После се отпусна и я взе в прегръдките си.

— Не вярвах вече, че ще мога пак да те държа в ръцете си — прошепна той.

Тя почти съжали, че го е направил. Защото вече не можеше да отрича гибелната истина.

— Никога няма да те напусна, Алекс. Поне докато все още ме желаеш.

— Тогава ще останеш с мен завинаги — заяви той и я целуна по нежната шия.

Унесоха се за кратко, после пак се любиха, този път по-бавно, и после още веднъж на разсъмване.

— Трябва да ти кажа още нещо — заяви Ники, докато лежаха изнемощели и тя се гушеше блажено в прегръдките му.

Алекс се засмя и вдигна вежди.

— Бременна си.

Ники се засмя и галено го мушна в ребрата.

— Не. Става дума за онова, което рече вчера. За онова, което мислиш, че си ми сторил.

Алекс стана сериозен. Притисна я още по-силно към себе си.

Ники го помилва по бузата.

— Може би трябваше да подходиш другояче. А може би пак би сторил същото. Тогава постъпи така, както реши, че ще е най-добре за двама ни. Но ти ме възнагради трикратно за всичко, което ми отне.

— Само мъка ти причиних — каза той.

— Лъжеш се, Алекс. Ти ме избави от една съдба, който не бих искала дори да си представям. Грижеше се за мен, прие ме в дома си, предложи ми не само храна и подслон, но и приятелството си. Повярва в мен тогава, когато никой не вярваше. И нещо още по-важно: възвърна ми куража. Ти ме върна към самата мен. — Алекс приближи дланта й до устните си и нежно я целуна.

— Преди да се появиш ти — продължи Ники — аз бях забравила коя съм. Сега вече се опомних и никога няма да допусна подобно нещо. Каквото и да се случи оттук нататък, Алекс, това ще си остане най-големият подарък, който съм получавала.

Той я целуна гальовно.

— А аз никога няма да забравя какъв безценен подарък ми направи, като ме дари с любовта си.

 

Същият ден Алекс се завърна с безкрайна неохота в Бел Шен, като й обеща да се върне колкото може по-скоро, най-късно след три-четири дена.

Независимо от това на Ники й олекна на сърцето. Алекс бе влюбен в нея. Толкова дълго бе копняла да чуе тези думи, но същевременно се страхуваше от тях, защото знаеше колко силно ще я привържат към него. И ето че това стана, но след като разкри собствените си чувства, любовта му я изпълни само с радост.

Ники отказваше да мисли, за каквото и да е друго до деня, в който той щеше да дойде отново. Опитваше се да забрави за сватбата, която трябваше да се състои само след няколко седмици.

Освен това се опитваше да пренебрегне и друг факт. Алекс основателно подозираше, че е забременяла. От една страна се усмихваше при мисълта как ще се зарадва на вестта, че ще става баща.

И все пак никога не ще може да признае бащинството си.

Реши просто да не мисли за това. През дългите години на неволи се бе научила да забравя за проблемите си. Доста добре бе овладяла това изкуство.

Вместо това се задълбочи в търговските книги на Бел Шен, като по този начин имаше чувството, че се приближава до Алекс и до мястото, което се бе превърнало в дом за нея. Едва на третата сутрин забеляза, че нещо не е наред.

— Рам — извика тя турчина от долния етаж. — Може ли да се качите за момент?

Той се заклатушка нагоре по стълбата, без да се смущава, че една жена го кани в спалнята си.

— Знам, че обичате да четете — каза тя, когато застана пред бюрото й и се вгледа в дебелите томове. — А как сте със смятането?

— Криво-ляво се оправям. Защо?

— Между двата екземпляра има големи различия. По книгите на Алекс печалбата излиза далеч по-голяма, отколкото според копието на Мутон. Още не съм абсолютно сигурна, но скоро ще бъда.

— Колко големи?

— Колкото е печалбата за десет години. Това са страшно много пари, Рам.

— Трябва веднага да уведомим Алекс.

— Нека първо да се уверя напълно. Алекс работи от години с Луи Мутон. Доверява му се сляпо. Не можем да го обявим за измамник, ако не сме напълно сигурни.

— Добре. Засега няма да му казваме.

— Ей сега ще разберем — засмя се Ники. — Особено ако престана да бърборя и се заема с работа.

 

Алекс пристигна на свечеряване. По челото му вече не се виждаха дълбоките бръчки и тялото му не бе тъй изтръпнало. Раменете му изглеждаха по-широки, гърбът — по-изправен. За първи път Ники реши, че е постъпила правилно.

— Господи, колко се радвам да те видя отново. — Той я притисна силно към гърдите си. — Тези три дни ми се сториха трийсет.

— И на мен ми липсваше.

Вечеряха двамата в пълно усамотение. Рьоне бе извел Даниел на разходка. Рам се оттегли с многозначителен поглед и намигайки заяви на Алекс, че също бил намислил нещо.

След вечеря поседяха пред камината в салона. Алекс като че ли се задоволяваше просто да я гледа. Но като изпи брендито си, тя пак долови някакво напрежение у него.

— Искам да ти кажа още нещо — заяви сериозно той.

Сърцето на Ники заби тревожно.

— Какво, Алекс?

— Ще помоля Клариса да ми даде парите назаем, без да се женя за нея, макар че шансът да се съгласи е нищожно малък.

Ники докосна ръката му с длан.

— Знам, че ще го направиш, Алекс.

— Не съм я питал досега, защото знам какво мисли. Тя гледа на брака ни само като на сделка. Няма да отстъпи, ако не й предложа нещо в замяна.

— И това нещо ще е Бел Шен.

— Да. Мога да се откажа от плантацията, но Фортие ще откупи договора ти. Дори и да го убия, ти ще преминеш в ръцете на наследниците му, които и да са те. Може да изминат години, преди всичко да се изясни. Един господ знае какво ще се случи междувременно с теб.

— Разбирам, Алекс. Знам, че нямаш друг изход.

— Вчера ходих при нея — продължи той и стомахът на Ники се сви на топка. — Попитах я дали е твърдо решена да се омъжи за мен.

— И какво?

— Тя ми обясни, че доколкото й е известно, сватбата и деловите ни отношения са неразривно свързани. Радвала се, че ще стане господарка на Бел Шен и се надявала аз да изпитвам същото по отношение на Елмтри.

За първи път Ники се замисли колко много би спечелил Алекс като се ожени за една от най-богатите жени в Луизиана. Не само ще покрие дълговете си, но и ще получи Елмтри, което бе голямо почти колкото Бел Шен — да не говорим за монетния двор на семейство Едикот и за многото им други фирми.

— Знам, че си направил каквото можеш. — Тя преглътна на сухо и сведе поглед. — Предпочитам да не говорим повече за това.

Алекс кимна. През нощта се любиха страстно както винаги и Ники се постара да забрави песимистичните му твърдения.

 

Франсоа се появи на другата сутрин точно когато брат му се канеше да си тръгва. Алекс я целуна за сбогом и в този миг на вратата се почука.

— Здравей, Александър — рече изненадан Франсоа, когато Фредерик го покани да влезе, — не очаквах да те заваря тук.

— Отсега нататък непрекъснато ще ме заварваш тук — засмя се той широко и трапчинките се появиха на бузите му. Той намигна на Никол.

— Радвам се — каза малко неуверено младежът. Днес той имаше съсипан вид.

— А ти, братко? Изглеждаш ми нещо угрижен. Да нямаш проблеми?

Франсоа погледна към Никол, която му кимна окуражително.

— Чувствам се просто ненужен. Има толкова неща, които искам… които мога да направя и все пак не успявам.

— Какво по-точно? — попита изведнъж рязко Алекс.

Франсоа смутено повъртя в ръце цилиндъра си.

— Иска ми се да поговоря с теб. Мисля, че може и тук. — Той пое дълбоко дъх. — Искам да замина за Франция, Алекс. Искам да стана художник.

Алекс го погледна смаяно.

— Художник ли? — изръмжа той. — Ако искаш да цапаш с четката, ела в Бел Шен, там има доста за мазане.

— Алекс! — прекъсна го Ники. — Какво ти стана, за бога? Франсоа ти довери своята мечта, а ти… ти се държиш като арогантно магаре!

Алекс я погледна така, че тя млъкна.

— Простете, мадмоазел Сен Клер, но ми се струва, че този разговор засяга единствено брат ми и мен. Ако държите вие да му отговорите вместо мен, можете да направите това веднага. Приятен ден.

— Да не си посмял да си тръгнеш сега!

Но както обикновено той посмя и дори затръшва шумно вратата зад себе си. Ники въздъхна огорчено.

— Наистина го обичам — каза тя на Франсоа, — макар че понякога е ужасно твърдоглав и арогантен.

— Нали ви казах, че така ще стане.

— Вярно е. — Тя сложи ръка на рамото му, за да го утеши. — Но не бива веднага да се отчайвате. Искате ли да пием кафе? Закусвали ли сте?

— Точно това смятах да направим, но се страхувам, че вече нямам апетит.

Ники кимна.

— Никой не знае по-добре от мен как умее Алекс да полива другите със студена вода.

Франсоа отвори вратата.

— Нека аз да поговоря с него — каза Ники. Може би ще ме изслуша, ако има достатъчно време да обмисли всичко.

— Съмнявам се, но ще ви бъда благодарен, ако опитате.

 

През близките дни Алекс нямаше да се появи. Ники използва времето, за да прегледа още веднъж документацията на Бел Шен. В петък вече бе сигурна — Луи Мутон мамеше Алекс от години.

— Ще кажем на Алекс като дойде — предложи Рам.

— Не, приятелю. Имам по-добра идея. Като научи какво е направил комисионерът му, той сигурно ще го убие или поне ще го пребие до смърт. И Мутон може и да не му върне парите. По-добре ще е да го заплашим, че ако не върне парите, и то с лихва, ще го разобличим. Имаме силни аргументи. А той ужасно държи на реномето си. Да не говорим, че може да отиде за години в затвора.

Рам се засмя.

— С тези пари Алекс ще може да се издължи на Фортие. И няма да се венчае за Клариса.

Ники така грейна, че сякаш освети цялата стая.

— Точно така.