Кет Мартин
Креолско сърце (20)

Двадесета глава

— Хареса ли ви вечерята? — запита Фортие, повдигайки едната си вежда. Ники седеше до него в трапезарията под тежък полилей от дърво и ковано желязо. Дебели греди подпираха тавана над главите им.

— Да — отвърна тя нервно. — Беше прекрасна.

— Но далеч не тъй прекрасна като вас — Тъмните му очи се впиха в гърдите й, подаващи се от дълбоко изрязаното деколте на роклята.

Тя бе от коприна с аквамаринов цвят и най-фини белгийски дантели. Стоеше й като излята. Тя я огледа и установи, че малко са я скъсили и са я отпуснали в бюста. Сигурно е принадлежала някога на Фелисиана. Тази констатация само засили ужасните й предчувствия.

— Благодаря. — Дотук вечерята бе преминала гладко и чарът на Валкур почти бе разсеял опасенията й. Вече не се учудваше, че Лизет се е влюбила в него.

— Като джентълмен трудно мога да приема благодарности от една дама за това, че съм казал чистата истина.

Ники извърна очи, защото не искаше да го окуражава. През целия следобед се бе чудила само как да избяга. Но спалнята й нямаше втори изход, а коридорът се охраняваше неизменно от един слуга. Опитала бе да изпрати вест на Рьоне, годеника на Даниел. Но дебелата негърка, която помоли да занесе писмото, само й обърна безмълвно гръб.

Дори сега виждаше колко безшумно се движат слугите на Фортие и как треперят пред него. Явно всички се страхуват от този мъж, помисли си тя. Тя също, разбира се. Дори умираше от страх. Но бе по-различно от старите й страхове. Този мъж не бе призрак от миналото й, той бе от плът и кръв, и тя смяташе да се бори с него.

Фортие завъртя тежкия пръстен със сапфир върху безименния пръст на лявата си ръка.

— Александър отне ли девствеността ви? — попита той тъй спокойно, сякаш си говореха за времето.

Ники вдигна учудено глава, после се смути и накрая побесня.

— Не разбирам вас какво ви засяга това.

Мургавата кожа на скулите му се изопна.

— Отговорете ми — настоя той с тих, мек глас, който ни най-малко не я успокои.

— Да. — Трябва да се измъкна оттук! — помисли си Ники. Цялата вечер бе търсила с поглед някаква възможност за бягство. Но всеки път той сякаш отгатваше мислите й. Явно те само засилваха радостта му от онова, което предстоеше.

Той пак се усмихна.

— Ще ни поднесат шерито и брендито горе в кабинета ми.

И като кимна на посивелия роб, който стоеше до вратата, Валкур отдръпна стола си и й подаде ръка. После я изведе от стаята.

Когато тръгнаха нагоре по стълбата, Ники се дръпна.

— Накъде отиваме?

— Към кабинета ми — повтори той и продължи нагоре.

— Но…

— Горе е.

Ники се огледа. От двете страни на тежката входна врата стояха двама негри. Един трети слуга бе застанал на няколко крачки вляво от нея.

— Вървим ли? — запита Фортие и я хвана още по-силно за ръката.

Ники облиза нервно устните си.

— Ако предпочитате, двамата ще ви хванат под мишница и ще ви завлекат догоре — каза той, като ги посочи с поглед.

Ники изопна гръб и вирна брадичка.

— Нямам нужда нито от тяхната помощ, нито от вашата. — Опита се да се отскубне, но Валкур така стисна ръката й, че тя едва не извика.

— Една чашка шери ще успокои нервите ви.

„Най-добре ще се почувствам, когато се озова надалеч от теб“ — помисли си Ники.

Горе Фортие дръпна резето на една тежка дървена врата и я въведе в едно помещение, което явно бе обзаведено за мъж и сигурно наистина му служеше за кабинет. В първия миг тя изпита облекчение. Но когато затвори вратата и я залости отвътре, сърцето й заби бясно.

— Сигурен съм, че вечерта ще ви се стори… забавна — каза той и взе от бюрото чашата шери, поставена до коняка на бюрото му. Подаде й я и Ники отпи една глътка, за да се успокои.

Валкур изпи брендито си, усмихвайки й се над ръба на чашата. После я остави, отиде за нейна изненада до отсрещната стена, покрита с книжни лавици и посегна между два тома, подвързани с кожа. С метално проскърцване се задейства един лост и цялата стена се отмести. Отзад се появи друга стая, което изглежда му служеше за спалня.

— От другата страна се преминава в стаята на Фелисиана. Исках винаги да съм колкото може по-близо до нея, затова разположих кабинета си тук. Много е практично, не намирате ли?

Ники се дръпна с разтуптяно сърце до вратата, без да откъсва поглед от спалнята, огряна от светлината на свещите. От отсрещната стена я гледаше един портрет на Фелисиана, усмихната леко с меките си, рубинено червени устни. Съпругата на Фортие бе нарисувана в същата рокля, която носеше Ники сега.

— Елате — заповяда й Фортие и протегна към нея костеливата си ръка. Ники не се помръдна. Така бе приковала очи в портрета, че почти не забелязваше огромното легло с балдахин, разположено на едната стена и дебелите килими на пода.

— Елате — повтори Фортие. — Нетърпеливият му глас я изтръгна от унеса й.

— Няма — прошепна тя.

— Ще дойдете — каза хладно Фортие и се приближи до нея. Грабна я, преди да успее да направи каквото и да било.

 

Уморен от изтощителния труд на полето, Алекс седеше пред запалената камина в кабинета си. Вдигнал бе обутите си в ботуши крака на бюрото и бавно отпиваше от брендито. Топлеше в длан чашата с кехлибарената течност, гледаше втренчено пламъците и си мислеше за Никол.

Господи, колко му липсваше. По цял ден мислеше само за нея, по цяла нощ я сънуваше. По-рано си въобразяваше, че ще я забрави, след като й се порадва в леглото или поне, че ще й отреди по-второстепенна роля в живота си.

Но стана точно обратното. Колкото и да искаше, не можеше да й се насити.

Алекс отпи сгряваща глътка бренди и усети как течността опари вътрешностите му. Отново си припомни как възбуждащо се усмихваше Ники докато се разхождаха из Френския квартал. С какъв интерес наблюдаваше хората и предметите наоколо, с каква безкрайна добронамереност се отнасяше към всеки срещнат. Обичаше звънкия й смях и разбра, че му се иска колкото може по-често да го изтръгва от нея.

Така и ще бъде — закле се той. Сигурен бе, че ще успее да я направи щастлива.

Представи си как лежи пред него гола, изгаряща от желание, видя как пълната й гръд се надига към него и усети присвиване в слабините. Простена тихо. Отдаде му се доброволно само веднъж, пред горящата камина в ловната хижа, когато вярваше, че той ще се ожени за нея. Макар да усещаше, че и сега се наслаждава, когато я люби.

Въпреки всичко той ценеше най-много онзи път, когато драговолно го дари с любовта си. И някой ден отново щеше да бъде така.

— Прощавайте, мосю Алекс — Мисис Леандър бе застанала до вратата с разтревожена физиономия. — Рьоне Бутийе иска да говори с вас.

Алекс свали от бюрото дългите си нозе.

— Бутийе ли? — Името му се стори познато.

— Годеникът на Даниел. Просто не е на себе си.

Алекс изведнъж се обезпокои.

— Кажете му да влезе.

Рьове се появи. Ленените му панталони бяха влажни от пот, в ръцете си мачкаше омазнена кафява шапка.

— Прощавайте, че ви безпокоя, мосю. Но нося много лоши новини. — Беше строен мъж, по-млад с година-две от Александър. Имаше тъмнокафява коса и очи с лешников цвят, в чиито ъгълчета вече се бяха появили първите, бръчки. — Като го видя как мачка смутено шапката си, Алекс сериозно се разтревожи.

— Хайде, казвай какво има.

Рьоне преглътна на сухо и адамовата му ябълка подскочи.

— Става дума за мадмоазел Сен Клер. Тя е в ръцете на Фортие.

— Не може да бъде. Тя не е тук.

Но още докато изричаше тези думи, отгатна по измъченото изражение на мъжа, че казва истината.

— Отвлече я във Фелисиана.

Алекс така побесня от гняв, че нищо не му беше пред очите.

— Почакайте тук. — Той излезе във фоайето и нареди на едрия черен слуга — Иди в конюшнята и нареди на Патрик да оседлае Наполеон. И му нареди да побърза. — Без да изчака отговора, той се обърна и влезе в кабинета.

— Но как? — запита Алекс, докато отваряше, най-долното чекмедже, от което измъкна един пистолет. — Как е попаднала в ръцете му?

— Моля да ми простите, мосю, аз съм виновен за всичко. — Високият мъж изглеждаше така, сякаш ще припадне всеки миг. — Моля ви, имайте милост към мен.

— Продължавай — заповяда Алекс с тон, в който прозвуча несдържан гняв.

— Мосю Фортие ми плащаше, за да му донасям какво става в Бел Шен. Каквото чуя от Даниел. И през ум не ми минаваше, че с това мога да навредя някому. А с парите смятах да купя сватбен подарък за Даниел. Де да знам, че така ще се случи.

— Значи сте ме шпионирали.

Рьоне падна на колене.

— Умолявам ви, мосю…

— Разкажи ми всичко — каза хладно Алекс.

— Мадмоазел Сен Клер си беше наумила да… Купила си бе билет за един кораб, който да я откара до Чарлстон, а оттам смяташе да продължи на север. Казах това на Фортие. Неговите хора сигурно са я причакали. Нямах представа какво крои, дори не знаех, че я е докарал при нас, но днес следобед я видях в двуколката.

Алекс прониза стройния млад мъж с толкова рязък й мрачен поглед, че той пребледня.

— Ще си поговорим като се върна — каза Алекс, взе си сакото и тръгна да излиза. — Предупреждавам ви, не се опитвайте да избягате. Ако не ви заваря тук, ще ви намеря, където и да сте и тогава наказанието ще е още по-тежко.

С тези думи той се впусна през широкото мраморно преддверие, отвори рязко тежката входна врата и изтърча при конюшните.

— Ще те убия, Фортие — извика той. — Но пред очите му бе само Никол. Защо бе избягала отново, защо се опитваше толкова отчаяно да го напусне, че бе попаднала в смъртоносната прегръдка на този зловещ мъж.

 

— Изпийте си шерито — подкани я Фортие и притисна чашата към треперещите й устни.

Накарал я бе със сила да седне пред ниската камина в стаята. Тя го погледна умолително.

— Защо? Защо го правите?

От портрета над камината я гледаше строго Фелисиана, наблюдаваше я с тъмните си очи сред призрачните отблясъци на огъня. Ники си наложи да не мисли за ужасното предупреждение, което долавяше винаги, щом вдигнеше поглед нагоре.

Фортие също се бе втренчил в портрета, но нищо не й отговори.

— Много жени ви харесват — продължи Ники. — Лизет е влюбена във вас. Какво искате от мен?

Валкур остави чашата с бренди.

— Така ли ви каза? Че е влюбена в мен?

— Да. — Ники не спомена за ужасяващия побой, който бе нанесъл на младата жена, макар че едва се въздържа.

— Лизет е глупачка. Как може да обича мъж, който се е отнесъл така с нея?

— Любовта е странно нещо.

Фортие се изсмя.

— Единствената жена, която съм обичал, е Фелисиана.

Макар че го произнесе напълно убедено, Ники долови все пак, че не е съвсем уверен в това. Може би държеше на Лизет повече, отколкото си мислеше.

— Не ми отговорихте на въпроса. Какво искате от мен?

Устните му се изкривиха в усмивка.

— Вие сте негова, на Александър, също като Лизет. Но ви цени още повече. — Той прокара костеливия си пръст по бузата й и тя изтръпна. — И това е достатъчно, за да спя тази нощ с вас.

— Лизет ви желаеше. А аз не.

Валкур вдигна рамене.

— Толкова ли държите да засегнете Алекс?

Той се засмя и от резкия звук тръпки я полазиха по гърба.

— Двамата с Алекс открай време сме съперници. Разказвал ли ви е, че Фелисиана беше влюбена в него?

Ники вдигна глава.

— Не.

— Така беше. Естествено, всичко приключи, когато тя се запозна с мен.

— Разбира се — потвърди тя с ирония, която Валкур като че ли не усети. — Значи правите всичко само заради Алекс.

Лицето му помръкна.

— Да.

— И все пак не ви движи само съперничеството помежду ви.

Той вдигна високо вежди и се засмя.

— Може би очаквам вие да ме спасите — може би сте последният ми шанс. — Той погледна към картината и потъна в съзерцание. — Тя все още ме мъчи — добави тихо след малко. — Също като в онази нощ, когато я сварих със скитника. Лежеше гола в прегръдките му.

Сърцето на Ники се сви от ужас.

— Хвърли се в нозете ми, плачеше и ме молеше да го пощадя, впила в мен големите си кафяви очи. Аз правех всичко, за да й се харесам, само се чудех как да й угодя… Тъй постъпих и в онази нощ. Подлия койот се измъкна и повече не се появи.

— Доколкото знам, нищо не е имало между тях. Иначе слугите щяха да се скъсат от клюки.

Валкур притвори очи, като си спомни какво бе станало.

— Отдавна продадох неколцината роби, станали свидетели на този кошмар.

— А какво направихте с нея? — Ники се опитваше да не мисли за подутото лице на Лизет и за тялото й, покрито със синини.

— Исках да й простя. Опитах се… На следната нощ отидох при нея. Въпреки всичко я желаех неудържимо. Тя се престори, че ми се отдава със страст, но аз не се поддадох на измамата. Тя копнееше за скитника, онзи калтак й бе по-мил от господаря на Тер Соваж.

— Господи.

— Не си спомням как съм я бил, опомних се едва когато ме замоли да престана. Но добре си спомням как я любих — никога не съм изпитвал такъв триумф, такъв екстаз. — Пръстите му стиснаха здраво чашата. — И в този миг я загубих завинаги. Познах едновременно рая и ада.

Валкур отново я погледна и сълзите, напиращи в очите му, бяха не по-малко от нейните.

— Съжалявам — каза тя. — Безкрайно съжалявам. — Беше я унищожил с прекомерната си любов. А сега унищожаваше самия себе си.

Ники се вгледа в лицето му, осветено от призрачните отблясъци на огъня. Емоционалният изблик изчезна също тъй внезапно, както се бе появил. Пред нея стоеше сякаш друг човек и я гледаше студено.

— Стига приказки. — Той остави чашата си и привдигна Ники.

— Моля ви, пуснете ме да си вървя — промълви тя. — Нали не искате да ми причините болка.

— Не. Надявам се, че този път всичко ще бъде по-друго.

— А ако не е?

— Мила моя, смятам все пак да проверя какво ще стане. — Разкаянието, което го разяждаше допреди миг, се бе стопило. Той няма да я пощади.

Ники рязко плисна в лицето му шерито и се втурна към вратата. Фортие се хвърли след нея. Тя се опита с треперещи пръсти да дръпне резето, отмести го, но в същия миг той я обгърна с ръка и я повлече навътре в стаята.

— Ти ще легнеш с мен, гълъбче — прошепна той в ухото й, отнасяйки я въпреки драскането и хапането й в спалнята. След секунда я притисна към себе си и изви китките й. След това вдигна ръцете й над главата и ги завърза за единия дирек на леглото. Застанала до огромното легло, тя трескаво се опитваше да преглътне сълзите си.

— Но защо? — попита Ники. — Кажете ми поне защо.

Фортие сграбчи роклята и тънката й риза и с рязко движение ги раздра.

— Защото по нищо не приличаш на нея. Защото си бяла, а тя беше мургава, защото косите ти са огнени, а нейните имаха цвета на нощта. Защото, макар и облечена в нейната рокля, ти си оставаш съвсем друга.

Той прокара пръсти по лъскавите й коси и грубо дръпна главата й назад.

— Тази нощ ще се освободя веднъж завинаги от всички адски демони, които ме измъчват!

Целуна я, сякаш я наказваше с жестоките си устни, разрани нежната й уста и тя усети вкуса на кръвта си. Езикът му се въртеше гневно, а ръката му се мушна в деколтето, дългите мургави пръсти хванаха меката плът на гръдта й и така я стиснаха, че тя изкрещя от болка. Треперейки цялата, Ники се опита да се освободи, но кокалестото му тяло я притискаше към дирека.

— Ако ме изнасилите, ще ви убия, заклевам ви се — предупреди го тя.

Валкур се изсмя.

— Само опитай, цветенцето ми. Честно казано, направо бих се разочаровал, ако не го направиш. Но рано или късно ще те пречупя — или ти ще ме избавиш от мъките.

Той смъкна корсета й, за да се порадва на красивите, заоблени гърди, чиято белота и мекота сияеше в светлината на огъня.

— Обещавам ти да действам съвсем бавно. Ще ти дам време да свикнеш. Тази нощ ти ще научиш какво удоволствие носи болката.

— Мили боже! — Ники имаше чувството, че се задушава. Изви се рязко към него, вдигна коляно и го заби между краката му. Той зави от болка. Въпреки фустите, които посмекчиха удара, явно го бе блъснала по-болезнено, отколкото очакваше.

Той се присви, опитвайки се отчаяно да поеме въздух, а в това време Ники се опита да се освободи от примката, но напразно.

— Мръсница! — ревна той, като се изправи отново на крака и направо я изпепели с поглед. — Ти си съвсем различна от нея. Ти си крадла, ти си измет. Не заслужаваш да носиш дрехите й. Още по-малко — да заемеш нейното място.

— Лъжете се, Фортие — отвърна му един дълбок, заплашителен глас. — Тя е лейди. Моята лейди. А вие допуснахте фатална грешка, опитвайки се да й причините болка.

Ники едва успя да заглуши вика си и да преглътне сълзите. На вратата стоеше Алекс. Мускулестото му тяло ясно се очертаваше под светлината на лампата, а широките му плещи почти запълваха рамката. Той бе тук! Отново се бе появил в решаващия момент, за да я спаси. Как ли е разбрал?

Фортие се отдръпна от нея.

— Непрекъснато ни се месите, дьо Вилие. И винаги печелите. Но не и този път. — Валкур бавно се пресегна към резбованото нощно шкафче до леглото и дръпна най-горното чекмедже. Нещо сребристо проблесна под светлината на огъня. Той се обърна мълниеносно към Алекс, стиснал кама в ръката си. — Тази нощ просто ще гледате как отново и отново я обладавам и не ще можете да ми попречите.

Алекс измъкна затъкнатия в панталона му пистолет и го хвърли на леглото.

— Заслужавате да ви застрелям, Фортие, но би било прекалено просто.

Докато Валкур кръжеше около него с оголената кама, Алекс съблече горната си дреха и я уви около ръката си.

— Аз ще ви унищожа — заяви той. — Това е последната жена, принудена да страда от вашата, жестокост.

Фортие замахна с камата, но не улуча на сантиметър гърдите на противника си. Алекс бе малко по-висок и значително по-як от него, затова пък Валкур бе жилав и издръжлив. Камата напълно компенсираше недостатъците му.

— Хайде, нападнете ме — предизвика го испанецът. — Бързам да свършим, че да се позабавлявам с любовницата ви.

Алекс не се поддаде на предизвикателството. Гневът би намалил самоконтрола му, а той не можеше да си позволи това. Избягваше и да поглежда към Ники. От момента, в който видя как Фортие гледа гърдите й и нежните розови устни, които бе разкървавил с целувките си, той бе разбрал, че тази нощ ще го убие.

Фортие отново замахна, но Алекс пак се дръпна. Дебнеха се. Алекс държеше отбранително ръката с намотаната дреха и чакаше кога Фортие ще го нападне. Испанецът направи лъжливо движение вляво, после скочи вдясно, острието се заби в целта, разкъса с лекота плата и проникна чак до кокал в ръката на Алекс.

Ники извика, като видя как кръвта му обагри острието и Фортие погледна към нея. Противникът му се нахвърли върху него, хвана китката, с която държеше камата, и я стиска дотогава, докато оръжието издрънча на пода. Стовари юмрук върху челюстта на Фортие, който блъсна един стол и се строполи на пода. После се надигна с приведена глава и сграбчи Алекс. Двамата мъже паднаха. Фортие удари мъжа по бузата и я разкървави с тежкия си златен пръстен. А Алекс така го прасна с юмрук по носа, че кървавите пръски обагриха бялата му риза.

Надделяваше ту единият, ту другият. Фортие не се предаваше, макар че ударите на Алекс се сипеха безмилостно. Ризата му бе подгизнала от кръвта, бликаща от раната в ръката, но той сякаш не я усещаше. Фортие го удари с всички сили по челюстта. Алекс заби юмрук в стомаха на испанеца, след което строши челюстта му със стоманен удар. Още едно замахване и Фортие се просна в безсъзнание на пода. Алекс се наведе, сграбчи го за ризата, вдигна го и пак го блъсна.

— Алекс — извика Ники. — Ще го убиеш!

Той сякаш не я чу, юмрукът му отново полетя и от разкървавените устни на Фортие се чу стон.

— Престани, Алекс — замоли го Ники. — На себе си не приличаш. Моля те, недей! — И тя се разрева неудържимо. — Моля те, Алекс, моля те — не го убивай.

Най-сетне думите и молбите й достигнаха до ушите му. Пусна ризата на Фортие, прекоси като обезумял помещението, взе камата на Валкур и преряза въжето, пристегнало китките й. Щом почувства ръцете си свободни, тя го прегърна, притисна се към него и захълца на гърдите му.

Алекс притвори очи, взе я в обятията си и зарови лице в копринените коси, спускащи се по врата й. Едва я спаси. Фортие можеше да я рани или дори да я убие. Буца заседна на гърлото му и той премигна, за да спре напиращата влага в очите си.

— Всичко е наред, малката ми — рече Алекс с одрезгавял глас. — Сега ще си отидем у дома. — Но тя не го пусна и дори така се вкопчи в него, сякаш се страхуваше да се отдели от него.

Алекс въздъхна. Знаеше, че не е вярно. Всъщност тя искаше да го напусне. Опита се да му го обясни, да го накара да разбере, но той не пожела да се вслуша в думите и. Вместо това си внушаваше, че тя има нужда от него, че за нея ще е най-добре да останат заедно и да я закриля.

Дори си въобразяваше, че може да я направи щастлива.

Алекс изсумтя като си помисли колко глупав е бил. Трябваше да държи както винаги чувствата си под контрол. Трябваше да си потърси жена, която би останала впечатлена от титлата и от имота му. Жена, готова да му се хвърли в краката само при мисълта, че той е готов да легне с нея.

Жена, която би задоволила плътските му страсти, бе да докосва сърцето му.

Алекс се прокле. За нищо на света не би желал да спи с жена, която не го иска. Ники се чудеше само как да се освободи от него — и той щеше незабавно да изпълни желанието й.

Отдръпна се от нея и Ники забеляза кръвта, обагрила ризата му.

— Ръката ти! — извика тя и я хвана да я огледа внимателно. — Трябва да я превържем!

— Откъсни една ивица от чаршафа — нареди й той. Тя изпълни заповедта му, омота мекия плат около раненото място и пристегна краищата му.

Поприкри се криво-ляво с раздраната рокля и се облегна на Алекс, който също се опря на нея. И двамата, изранени и измъчени, се отправиха към вратата.

Гласът на Валкур прозвуча зад гърба им и ги застави да спрат.

— Не забравяйте, дьо Вилие, че момичето принадлежи на Бел Шен. Ако се провалите, тя ще бъде моя! — Алекс се обърна. Фортие, окървавен и едва дишащ, се бе облегнал на стената.

— Алекс? — погледна го Ники, потискайки ледения ужас, който се надигна у нея. Стиснал зъби, с напрегнато тяло, той бе готов да довърши противника си.

— Не! — извика тя умоляващо. — Моля те, Алекс, заведи ме у дома.

Не знаеше нито кой дом има предвид, нито какво иска да каже Фортие. Но сега това не бе толкова важно.

Долу негърката мълчаливо метна един шал върху голите рамене на Ники. Останалите слуги бяха изчезнали някъде.

— Благодаря — каза тя тихо и погледна нагоре. — Ще се погрижите ли за него?

— Ще излекувам раните му, но никой не може да му спаси душата.

Ники докосна жената с благодарност и се остави Алекс да я отведе. Наполеон ги посрещна с цвилене и пръхтене. Алекс я качи и се метна зад нея на седлото. Когато понечи да се облегне на него, тя изненадано установи, че гърдите му още бяха някак стегнати. Макар да я обгърна с мускулестите си ръце, той се стремеше да я докосва едва-едва и дори мускулите на бедрата му се отдръпнаха.

— Всичко наред ли е? — запита тя.

— Да.

Но девойката все пак забеляза, че той едва сдържа гнева си. Хиляди пъти го бе виждала да побеснява и очакваше да реагира точно така, ако планът й не успее. И все пак долови нещо непознато. Той бе твърде сдържан, сякаш кипящият му гняв бе насочен по-скоро към него самия или пък се опитваше да се защити от нещо.

Но от какво?

— Кървенето като че ли намаля — каза тя и огледа загрижено ръката му. — Сигурен ли си, че ще успееш да издържиш до вкъщи?

— Казах ти, нищо ми няма. — Той и погледна толкова хладно, че тя потръпна. — А ти, Ники? При теб всичко наред ли е? Ще ми кажеш ли пак, че не е имало нужда да се намесвам? Че би се оправила и без мен?

— Не, разбира се. Един господ знае какво щеше да стане с мен, ако не се бе появил ти.

Алекс нищо не отговори.

Продължиха мълчаливо пътя си и стигнаха до Бел Шен в лек галоп.

— Как разбра къде съм? — попита тя накрая.

— Рьоне Бутийе те е шпионирал. Разказал на Фортие за… предстоящото ти пътуване на Север. Но след това изглежда го е загризала съвестта. Не искаше да изпаднеш в беда. — Изчака тя да каже нещо, но Ники мълчеше. — Как се справи с Рам?

— Аз… не му сторих нищо лошо. Просто сипах приспивателно във виното му.

Алекс изруга гръмко.

— И естествено направи това без съдействието на лоялните ми слуги, нали?

— Накарах насила Даниел да ми помогне.

Мъжът изсумтя.

— Добре ти е помогнала. Пъхнала те е право в устата на Фортие.

— Не бива да я виниш, Алекс. Тя просто се е доверила на Рьоне. Нали го обича.

— Е, убеди ли се най-сетне, че любовта не съществува. — Обяснил й го бе още преди месеци.

Никол си замълча и й стана тежко на сърцето. Ако до скоро Алекс бе почти влюбен в нея, сега явно не бе останал и помен от тези чувства.

Щом пристигнаха в Бел Шен, той й помогна да слезе от коня и подаде юздите на конярчето.

— Може би трябва да продължим за Ла Ронда — предложи тя, опасявайки се, че неочакваната й поява може да даде повод за клюки. Алекс изобщо не й обърна внимание, хвана я здраво за ръката и я въведе през централния вход в преддверието.

— Ами слугите? — прошепна Ники. — Ами Клариса какво ще каже?

— Мисис Леандър — викна Алекс и след секунда сивокосата жена се появи. Тя се усмихна неуверено на Ники, после пребледня, като видя кръвта по ръката на Алекс.

— Отведете мадмоазел Сен Клер в стаята за гости. Кажете да й приготвят ваната и да занесат нещо за ядене.

— Не съм гладна — рече тихо Никол.

— И чаша вино — добави той, сякаш нищо не бе казала. — Пратете някой слуга при мисис Джеймс. Кажете й, че се налага да ми зашие ръката — жената на управителя изпълняваше в Бел Шен и ролята на лекар. — И предайте на Бутийе, че може да пренощува в конюшнята. Утре ще си поговоря с него.

Икономката кимна и хукна да изпълнява заповедите му.

— Моля те, Алекс — каза му Ники, когато жената излезе. — Не искаш ли да поговорим?

Алекс я прониза със суров, хладен поглед.

— Какво има да си говорим? Глупаво бе да си мисля, че ще те убедя да останеш. Глупаво бе да вярвам, че мога да те направя щастлива. Но повече няма да повторя тази грешка. Лека нощ.

И той забърза нагоре по стълбата, така че на Никол и мисис Леандър, която току-що се бе завърнала във фоайето, не им остана нищо друго, освен да тръгнат след него.

Никол се чувстваше ужасно. Алекс й се сърдеше и това бе естествено. По-точно казано, побеснял бе от гняв. Хиляди пъти го бе виждала разгневен, но никога не се бе държал така ледено. Струваше й се тъй дистанциран, сякаш никога не ще успее да се приближи отново до него.