Кет Мартин
Креолско сърце (14)

Четиринадесета глава

— Мога ли с нещо да ви помогна, мосю?

Алекс отговори на френски.

— Търся една жена. Дребна на ръст, с медночервени коси и тюркоазносини очи.

— Да не сте съпругът й? — попита кръчмарят, видимо ужасен. — Вие ли сте Донован Сен Майкълс?

Алекс се засмя, защото прозря хитрината й.

— Значи жена ми е тук? — попита той, без да разубеждава мъжа.

— Да, обаче…

— Какво обаче? В коя стая е тя? Дайте ми ключа.

Французинът го погледна със съжаление.

— Имам лоши новини за вас, мосю. — Очите му зашариха нервно и той се поглади по брадичката. — Жена ви май е горе с любовника си. Изглежда двамата не са ви очаквали толкоз скоро.

— С любовника си? — До този момент се бе въздържал, но повече не можеше да обуздае гнева си. — Искаме да кажете, че е горе с някакъв мъж?

— Да, мосю.

— Дайте ми ключа.

— Мен ако питате, по-добре ще е да си идете у дома и да я почакате там.

— Дай го веднага.

Кръчмарят му подаде ключа.

— Те са в стаята срещу стълбата, но ви предупреждавам, мосю, че мъжът при нея е войник.

Алекс си спести отговора, втурна се нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж и отвори рязко вратата. Видя Ники да лежи под някакъв гол червенокос мъж. Нощницата й бе раздърпана и гърдите й стърчаха навън. Вдигнала се бе чак до корема и разпалваше изваяните й нозе. В този миг Алекс изпита такъв гняв, че му трябваха цели пет секунди, за да забележи, че тя се съпротивлява и стиска с пръсти пътната си чанта, опитвайки се да я придърпа към себе си.

— Заслужаваш да те оставя на тоя! — ревна той, но вместо това посегна с ръка към мъжа, стисна врата му в желязна хватка и го дръпна, като че ли беше лек като перце.

— Какво по дяволите… — Думите замряха на устните на сащисания мъж.

Алекс заби юмрук в стомаха на драгуна, тъй че той се преви на две, и после го фрасна по челюстта. Ники изпищя, когато мъжът се стовари върху шкафчето, което се разклати и газената лампа отгоре едва не се катурна. След още два юмручни удара от счупения нос на войника бликна кръв.

— Като толкоз умирате за нея — задръжте си я — изпъшка драгунът, когато Алекс го дръпна за косите. — Вече платих за нея.

Алекс замря.

— Платил сте? Какво приказвате?

— Нали ви казах, отстъпвам ви я.

— На кого платихте?

— На французина — прохърка мъжът. — Двайсет долара дадох. Всичките си пари.

Алекс изруга гръмко.

— Французинът рече, че обичала да я насилват. Искала да усети, че си истински мъж.

Алекс пусна мъжа и той рухна на пода.

— Пръждосвай се!

Войникът грабна в една ръка униформата и ботушите в другата и с усилие се изправи. Залитайки, излезе гол през вратата.

Разрошената Ники седна в леглото, като придърпваше раздраната си нощница, за да прикрие гърдите си.

Господи — ето че излезе прав! Слава богу, успя да пристигне навреме. Дяволите да го вземат това опърничаво зверче, направо щеше да загине, ако той не го закриля. Побесня като си помисли колко е вироглава. Но все някога ще я научи на ум и разум!

Тя облиза нервно устните си.

— Алекс, аз исках…

— Ще си поговорим като се върна. — От погледа му тръпки я побиха. Стиснал зъби и свил устни, той се обърна и излезе.

Ники изтича след него. Отвори вратата, колкото да види какво става. Тъй като гласът на Алекс долетя долу от кръчмата, тя се промъкна до парапета и го видя как се отправя с решителна стъпка към французина.

— Мътните да те вземат! — ревна кръчмарят, когато Алекс го сграбчи за ризата и го дръпна върху тезгяха. После така го прасна по устата, че бликна кръв. При втория удар мъжът се просна на грубите дървени пейки. Няколко маси се прекатуриха. Никой не си помръдна пръста да му помогне.

С глухо ръмжене французинът премина в атака. Алекс избегна мощния му удар и сам го фрасна няколко пъти. Мъжът отхвърча до стената, удари се с трясък в нея, главата му клюмна назад, той затвори очи и се строполи на пода.

Когато Алекс се отправи към стълбата, Ники затаи дъх. Никога погледът му не бе ставал тъй мрачен, лицето — тъй гневно. Устата му се бе превърнала в тънка резка, на брадичката играеше едно мускулче. Щом я погледна, погледът му пламна. Ники извика и хукна обратно в стаята си, като пусна резето на вратата.

Алекс натисна дръжката и разбра, че е залостено отвътре. Ругаейки пъхна ключа в ключалката. Когато влезе, Ники стоеше насред стаята разкрачена, стиснала е двете си ръце пистолет, чието дуло сочеше право към него.

— Аз… аз не искам да те раня, Алекс. Наистина съм ти благодарна за помощта, но няма да се върна с теб.

Не я бе виждал толкова побесняла досега. Косите й пламтяха като жарава под светлината на лампата, гърдите й се издигаха над раздърпаната нощница и розовите им връхчета сияеха. Тя искреше от борбеност и решимост.

— Остави това нещо — нареди й той, приближавайки се към нея.

— Няма да се завърна с теб.

— Нямаш къде другаде да отидеш.

— Все ще намеря къде.

При следващата си крачка Алекс изби пистолета от ръката й и той гръмна. Изстрелът отекна в тясната стаичка и отгоре им се посипаха стърготини от тавана. Докато Ники се отдръпна, проклинайки, Алекс разгледа внимателно оръжието, чието дуло още бе топло. Повдигна вежди. Знаеше, че пистолетът му е в нея — но този го виждаше за първи път.

— Откъде го взе? — запита той с мрачен поглед.

— Ами, аз…

— Слушам те — настоя той.

— Аз, такова, аз… — Тя прокара език по меките си, розови устни и с това му припомни, че само допреди миг друг мъж бе опитвал тяхната сладост — припомни му каква опасност бе надвиснала над нея.

— И двамата знаем, че си бездарна лъжкиня — каза той студено. Кипеше от яд.

Ники изпъна рамене, вирна брадичка и храбро посрещна гневния му поглед.

— Изстрелях всички куршуми от пистолета, който взех назаем от теб. Тъй като ми трябваше нов, взех оръжието на мъжа, по който стрелях.

— По който си стреляла? — попита той, не вярвайки на ушите си.

— Точно така. Искаше да ме ограби, затова го гръмнах. При самоотбрана. Опита се да ме окраде.

— По дяволите, млъкни. Вече нямам сили да слушам. — Той стигна с две крачки до нея и я вдигна във въздуха. Без да обръща внимание на барабанящите й юмручета и на звучните протести, Алекс я пренесе на леглото и седна до нея. Изведнъж Ники се оказа легнала напреки на коленете му, така че твърдите му бедра притискаха корема й.

— Пусни ме! — крещеше тя и се мяташе под силните ръце, които я натискаха надолу.

— Два пъти пердахът ти се размина, макар че си го беше заслужила. — Той вдигна раздраната й нощница и погледна гладкия й, закръглен задник.

— Престани, Александър! Как смееш!

Но нищо не го спря. Колкото и да се мяташе, както и да протестираше, тя не успя да се измъкне от горещата му длан. Шляп, шляп, шляп. Огромната му лапа плющеше и изгаряше деликатната й плът.

— В ада да идеш дано! — прокълна го тя.

— Аз се грижа за теб, а ти само гледаш как да избягаш. — Шляп, шляп, шляп. — Непрекъснато се излагаш на опасност. Няма да допусна това!

— Няма да ти стана любовница!

След един последен силен удар той я дигна на крака. По бузите й се стичаха сълзи на гняв, но тя не отмести очи от него.

— Запомни едно нещо, Ники, веднъж завинаги: Ти си крепостна. Ти си моя. Ще отидеш там, където те изпращам. И ще правиш каквото ти кажа. — Той я хвана за ръката. — Отсега нататък ще ми се подчиняваш във всичко, ясно ли е?

Ники стисна зъби. Алекс я разтърси:

— Ясно ли се изразих?

— Напълно ясно, ваша светлост — просъска тя. — Но искам да те предупредя: ти имаш власт над тялото ми, но не и над душата. — С яден поглед той я вдигна и я хвърли на леглото. Без да обръща внимание на гневните светкавици, които тя мяташе след него, Алекс отиде до вратата, отвори я и така я тресна зад гърба си, че прозорците издрънчаха.

Каналия — изруга го тя. Арогантен, самоуверен каналия. Потърка задничето си, което още пламтеше, но установи, че съвсем не я би толкова силно, колкото се опасяваше. Никога няма да забрави как смаза от бой мъжа, който завари в леглото й или как безмилостно преби кръчмаря.

Очевидно удряше жените по-леко. За разлика от другите мъже, които бе срещала. За разлика от Арман, Лорен или от надзирателите. Запита се дали все пак не го е направил от грижа за нея. Алекс бе склонен да се грижи за хората, за които отговаря — а нея явно я причисляваше към тях.

Дебнейки всеки шум, тя се пъхна пак под завивките и бухна възглавницата си. Запита се къде ли отиде Алекс, като се молеше да не се върне до сутринта. Но не след дълго чу тежките му стъпки. После той отвори вратата и влезе, преметнал дисагите на широките си, мускулести рамене.

Ники се престори, че спи, но през гъстите си мигли го видя да хвърля нехайно дисагите на шкафчето. Той я погледна изкъсо, приседна на крайчеца на леглото и събу единия си черен ботуш, който изтопурка на пода. После измъкна ризата си от панталона и я съблече. Когато го чу да си сваля и панталона, тя подскочи.

— Какво правиш?

— Лягам си.

— Може, но не в моето легло.

— Напротив, точно в твоето.

— Тогава аз ще спя на пода. — Тя грабна завивката и понечи да стане, но Алекс неочаквано я сграбчи за ръката.

— Връщай се в леглото. — По погледа му личеше, че гневът му още не се бе усмирил. Щом погледна тялото му и забеляза вдървения член, разбра какви са му намеренията.

— Няма да ти дам да ме пипнеш. Ще се бия с нокти и зъби.

Устните му се свиха в иронична усмивка.

— Ти си моя, шери. И тази нощ ще ти го докажа.

— Лъжеш се, Алекс — заяви Ники и се дръпна.

Брадичката му се изопна.

— Твоят войник каза, че си падаш по грубостите. Явно е прав. Искаш да те насиля. Добре, така да е.

— Какъв мой войник? Изобщо не го познавам — възкликна тя с нарастваща уплаха.

— Да, шери, иначе щях да ви убия.

Ники видя как се издига и спуска широката гръд на Алекс, видя го как опря ръце на кръста си и усети как в нея се надигат старите страхове. Прекарала бе само една нощ с него и затова знаеше само какво е да те вземат нежно и със страст. И въпреки всичко тя не бе пъзлива. Вече не.

Отскубна се, скочи от леглото и изтича до шкафчето. Грабна първия попаднал й предмет — четката със сребърната дръжка. Замери с нея Алекс и го улучи по бузата. Той тихо изръмжа и се приближи към нея. Тя се дръпна и той не успя да я хване.

Ники стисна дръжката на полупразната кана за вода. Метна я с всички сили, но той се приведе и съдът се строши на пода, а водата се разплиска във всички посоки. След това легенът полетя към главата му и се разби в стената зад него.

Алекс се засмя, явно играта му допадаше.

— Ах, скъпа, така и предполагах! Сладката ми малка дива котка била истински дявол!

— Остави ме на мира! — За да го отбегне, тя се качи на леглото. — Мразя те!

— Ще видим, любима, ще видим. — Алекс светкавично се извъртя, грабна я и я притисна. Тя вдигна юмруци, опита се да го захапе, бореше се с всички сили, докато мускулите я заболяха и остана без дъх. Той все още я стискаше.

Със свободната си ръка стисна нощницата й и я смъкна. Само след миг тя стоеше пред него гола. Усети как твърдият му член се притиска към плътта й. Под призрачната светлина на лампата очите му сияеха от радостно предчувствие, а устата му изглеждаше сурова и неотстъпчива.

Ники се разтрепери. Ужасно се уплаши. Ето, сега ще я изнасили. Ще й причини болка и ще разруши всичко хубаво между тях.

Алекс грубо я повали на леглото и пред очите й отново изплуваха надзирателите. Чу как юмруците им удряха по мека плът, чу писъците на жените. Един мъж се смееше, докато разтваряше насила бедрата на жената и проникваше между тях.

Ники мяташе глава, опитваше се да не мисли за това, което става, да потисне страха, надигащ се у нея. Усети на гърдите си нечии топли ръце, но пред очите й бе само мерзкото лице на стражаря, тя очакваше всеки миг пръстите му да проникнат в нея, да я разкъсат, за да влезе вътре, докато тя крещи от болка.

Сълзи рукнаха по бузите й.

— Моля те — промълви тя, — моля те, не ми причинявай болка.

Алекс изведнъж спря. Сякаш дъхът му секна. Хватката се разхлаби, превърна се в леко докосване.

— Няма — рече той тихо. — Няма.

Взе я в прегръдките си, зарови длан в косите й, докато с другата я придържаше, сякаш се страхуваше да не я изгуби.

— Успокой се — утеши я той. — Никога няма да те измъчвам. Искам да те любя, но в никакъв случай не бих допуснал да страдаш.

Тя вдигна очи към него и разбра, че казва истината. Притисна се по-плътно и сама се запита защо.

— Толкова се страхувах за теб — каза той, като приглади назад разрошените й къдри. — Толкова се страхувах, че нещо може да ти се случи.

Тя се отдръпна и го погледна.

— Щях сама да се оправя, Алекс, повярвай ми. Пусни ме да си вървя.

Той взе лицето й между шепите си, погледна я дълбоко в очите с надеждата, че ще го разбере.

— Не мога — каза глухо Алекс. — Не мога да те пусна.

След това я целуна и в целувката му имаше толкова желание, любов и нежност, че Ники престана да се съпротивлява. Не можеше да му устои, не бе способна да го отблъсне. Езикът му докосна нейния, поигра си с него и после проникна дълбоко. Ръцете й обгърнаха силния му врат.

Алекс я притисна с лек стон към себе си. Целувката му стана по-настойчива, по-нетърпелива, а ръцете му се плъзнаха по тялото й. Той взе едната й гърда в шепа, погали я с език и засмука твърдата пъпчица, докато Ники простена от удоволствие. Устните му проникваха надълбоко, изгаряха плътта й, а ръцете му бяха сякаш навсякъде.

Тя издаде лек вик, когато топлата му глава докосна пламтящия й задник. Алекс само повдигна глава, но вместо да каже нещо, се наведе над нея и започна да обсипва зачервената й кожа с нежни, сладки целувки. Под устните му болката изчезваше. Той целуваше всеки сантиметър от горещата плът. После пръстите му се плъзнаха там, където допреди малко бяха устните му. Те проникнаха между нозете й и докоснаха топлата влага, избликнала от неговите ласки.

Ники простена тихо. Тя се обърна и погледите им се срещнаха. Ръцете му я галеха, а устните му отново потърсиха нейните. Целувката бе толкова гореща и възбуждаща, че тя изпита едно-единствено желание: да го поеме в себе си, да го усети целия, да му се отдаде докрай, за да се наслади на страстта.

Алекс застана на колене, сякаш прочете мислите й. Членът му се притисна до нея, потърси влажната порта, намери я и се плъзна вътре. Горещият, твърд мускул запулсира в нея и на Ники й се стори, че двамата се сливат в едно. Той я привдигна и се заби в нея с неподозирана страст.

Тя отвръщаше на всеки тласък със същия плам, повдигаше ханша си, за да го поеме, стягаше и отпускаше мускулите си, за да го усети още по-надълбоко в себе си. Усети как от него отново избликна онзи неповторим извор на щастието, който тя едва сега откриваше.

— Алекс? — прошепна Ники.

— Ела, скъпа, ела.

И тя придойде. Една мощна вълна я повдигна и я отнесе в толкова прекрасни и непознати селения. Почти й се стори, че умира.

Алекс усети как тя се стегна, как мускулите й затанцуваха и така го придърпаха навътре, че едва не се удави. Собственото му тяло се изопна, когато той проникна още по-надълбоко в нея и я яхна като огнен кон. Вече не знаеше дали наистина я викаше на глас или само в мислите си. Отхвърли думите, които се изтръгнаха от него, защото явно бяха плод само на плътска страст.

След няколко мига двамата лежаха изтощени и плътно прегърнати. Той остана в нея, защото не можеше да понесе мисълта отново да се разделят. В един момент се унесоха, но посред нощ го събуди някакъв шум и той забеляза, че пак я желае. Този път я взе по-бавно, поведе я внимателно и нежно към върховния миг и се сля с нея, преди отново да заспят. Когато се събуди на сутринта, окъпан в слънчева светлина, той видя, че Ники вече е станала и се е облякла. Не можа да прикрие разочарованието си — то се очертаваше прекалено явно под завивките.

Без да обръща внимание на сладката болка, Алекс обу панталоните си и ги закопча.

— Толкова ли бързаш да се прибереш у дома, мила моя?

— Явно нищо друго не ми остава.

Разбра го най-сетне, помисли си той, но не й го каза. Вместо това запита със затаен от очакване дъх:

— Съжаляваш ли за станалото?

— Не, Алекс. Снощи ти се отдадох по своя воля. Ако те бях помолила, ти щеше да спреш.

Тя зачака мъжът да потвърди думите й.

— Да, исках да те съблазня, а не да те изнасиля.

Ники въздъхна с облекчение.

— Отдадох ти се, за да се извиня за всичко, което ти причиних.

— От благодарност значи? — подхвърли иронично той, напомняйки, че и друг път бе твърдяла подобно нещо.

— Не. Искрено те желаех. Но запомни едно, Александър: от сега нататък ще трябва силом да си вземаш онова, което толкова искаш. Аз съм от рода Сен Клер. Никога няма да стана държанка.

Алекс изруга.

— За никоя държанка не съм се грижил и тревожил така, както за теб. Държа се с теб не като с уличница, а като с дама.

— Скоро Клариса ще стане твоя жена. Какво ще правиш тогава?

— Клариса скоро ще ми стане жена. Но ти ще останеш завинаги дамата на сърцето ми.

— Вероятно ще промениш отношението си, когато откриеш в леглото си не достъпна любовница, а жена, която ти се съпротивлява до смърт.

Алекс въздъхна уморено. Нямаше да се стигне дотам, но тя не искаше да му повярва и след всичко, което бе изтърпял заради нея, той на драго сърце би я оставил да се заблуждава. Прокара пръсти по вълнистата си тъмнокестенява коса.

— Щом така искаш, нека бъде по волята ти.

 

Алекс впрегна Максимилиан в раздрънканата каруца, постави Ники на седалката и се настани на капрата. Макар че слънцето още грееше силно, вече повяваше хладен есенен бриз и рошеше косите му. Идеше време за жътва.

— Благодаря, мосю — каза Ники и го откъсна от мислите му. — Благодаря ви за стария Цеке.

— По-приятно ще ми е да ме наричаш Алекс. А що се отнася до животинчето — едно повече или по-малко — все тая, нищо че управителят на конюшнята ще ме вземе за пълен глупак.

Ники се усмихна мило:

— По-скоро ще рече, че си мекосърдечен.

В Монтаня Алекс бе платил наема за каруцата и бе купил срещу скромна сума старата кранта. Когато го отвеждаха от конюшнята, животното наостри уши.

— Тази конюшня явно му е била противна — отбеляза Ники.

Алекс се засмя.

— О, сигурно ще може да оцени предимствата на Бел Шен.

— За разлика от мен, така ли? — попита тя с укоризнен поглед.

Алекс се засмя до ушите, та чак му се появиха трапчинките:

— Ти, струва ми се, изрази достатъчно добре своята… благодарност.

Ники му хвърли обиден поглед, но си замълча. Намериха едно момче, което да се погрижи за Максимилиан и Цеке до пристигането на кораба и се отправиха по централната улица към шерифа, който се намираше в полусрутена дъсчена постройка до пощенската станция. По това време на деня баровете работеха на пълни обороти. От отворените врати долиташе висок кикот и мръсни песни, пияни мъже се клатушкаха, хванати под ръка, по дъсчените тротоари.

— Мислиш ли, че наистина е необходимо, Алекс? — попита Ники. Предпочиташе да не се занимават повече със станалото. — Мъжът, по който стрелях, едва ли ще се оплаче в полицията. Нали се опита да ме ограби.

— Тъкмо заради това, скъпа.

Продължиха по пътя. Ники бе хванала Алекс под ръка. Носеше едната от двете рокли, които бе взела — нежнорозовата. Алекс бе в чиста бяла риза, ръждивокафяви панталони и ботуши.

— Всъщност не беше злодей — продължи Ники. — Надявам се, че вече се е оправил.

Алекс изръмжа нещо под носа си.

— Как може да се тревожиш за човека, който е искал да те ограби?

— Щеше да ме пусне да си ходя. Искаше само пари.

— Значи е бил не само крадец, но и пълен идиот — отбеляза мрачно Алекс и й хвърли пламенен поглед.

Стаята на шерифа бе обзаведена изключително семпло: две дъбови маси, съобщения за издирвани престъпници по стените и задна врата, отвеждаща към килиите. Мъжът я помоли да опише престъпниците.

— Какво ще им направят, ако ги заловят? — попита Ники.

Шерифът бе строен, с рядка коса и мънички очички.

— Ще ги тикнат за няколко години в затвора.

Ники преглътна на сухо и каза:

— Аха, разбирам.

— Хайде, кажи му как са изглеждали ония типове, скъпа. Не бива да изпускаме парахода.

— Ами-и… почти не си ти спомням. — Алекс я погледна гневно, но тя не се сепна. — Единият беше рус и мършав. Другият беше по-нисък. Имаше посивели коси и брада.

— Брада ли? — запита Алекс и я погледна изразително.

— Да — отвърна тя, като едва издържа на погледа му.

— Спомняте ли си нещо друго? — запита шерифът. — Например как се казваха?

— Ами-и, струва ми се, че единият нарече другаря си Бен.

— Просто Бен? — настойчиво повтори мъжът и се почеса по главата. — Не спомена ли фамилията?

— Не, не.

— Струва ми се, че вече трябва да вървим — намеси се Алекс. Той стисна ръката на шерифа, хвана здраво Ники и я помъкна към вратата. — Ако имате нужда от допълнителна информация, можете да ни намерите в Бел Шен.

— Съжалявам, че сте имали неприятности, мадам.

— Благодаря ви, шерифе. — Ники се завъртя и излезе с танцуваща стъпка. Алекс я настигна бързо.

— Искам да знам защо го излъга.

— Защо мислиш, че съм го излъгала?

— Сигурен съм.

— Лъжеш се.

— Престани, Ники. — Очите му я пронизаха.

— Добре де, излъгах. Не исках двамата да попаднат в затвора. Те бяха просто сиромаси, а не някакви изпечени престъпници. Исках да им дам шанс.

— Шанс ли? — запита удивен той.

— Всеки има право на втори шанс.

Той я погледна внимателно.

— Ти също, така ли?

Тя само вдигна очи към него. Алекс едва откъсна поглед от нея.

— Хайде, трябва да побързаме. Имаме доста път до дома.

— Ако имаш предвид къщата на Тулуз стрийт, искам да ти напомня, ще тя е дом за теб, Алекс. И никога няма да бъде същото за мен.