Джудит Макнот
Някой бди над теб (35)

Тридесет и пета глава

Маккорд пъхна във видеото касетата със записа от погребалната служба на Логан Манинг, натисна бутона за превъртане напред и включи телевизора.

— Както вече знаем, Валенте не присъстваше, но се оказа, че е изпратил свой човек, който се е промъкнал незабелязано. — Докато говореше, той подаде няколко снимки на Сам, Шрадер и Уомак. — Това е братовчед му Доминик Анджелини.

На снимките се виждаше мъж между трийсет и пет и Четиридесетгодишен. Всички фотографии показваха непознатия в различна обстановка и бяха правени по различно време. На една от тях Анджелини носеше куфарче и изкачваше стъпалата пред сградата на федералния съд. Сам не се сети кой е, въпреки че беше присъствала на погребението и че беше изгледала цялата касета, преди да се прибере у дома.

— Снимката, на която е пред федералния съд, е правена през август и е последната — обясни Маккорд. — Съдебните заседатели му бяха връчили призовка да свидетелства срещу Валенте във връзка с бизнеса му.

— Не си спомням вчера да съм го виждал — каза Уомак.

Стив Уомак беше висок към метър и седемдесет, с прошарена коса, слаб и бе дарен с лице, което човек веднага забравяше, с изключение на бледосините му интелигентни очи, увеличени многократно от големия диоптър на очилата му. Въпреки че беше настоял да се върне на работа след скорошната операция на рамото си, Сам забеляза, че Стив често разтрива лявото си рамо, сякаш го боли. Беше скромен, но с остър ум и тя го хареса.

— Аз също не съм го забелязала — каза тя на лейтенанта.

— Защото не беше там — обади се Шрадер.

— Прав си, не беше там — потвърди Маккорд и подаде на детективите по няколко страници, изписани само с подписи. — С разрешението на вдовицата на Манинг вчера конфискувах книгата за посетители и снощи направих ксерокопия на някои от страниците. Мислех, че ще ни бъде като настолна книга за познатите и приятелите на семейство Манинг, но ако се вгледате по-внимателно в страница четиринайсета, мисля, че ще видите името, което сега ни интересува.

Сам и Шрадер видяха името едновременно.

— Марио Анджелини ли? — попита Шрадер.

— И аз така го прочетох, затова сутринта изгледах касетата и наблюдавах как всеки се подписва в книгата, отмятах всяко име и ето какво открих… — Той се обърна към видеото, поставено на масата зад гърба му. Видеото вече беше спряло, Маккорд го включи и набързо пренави лентата, после натисна бутона за включване и каза: — Това е най-добрият кадър с пратеника на Валенте — госпожа Мари Анджелини. — Видеозаписът показа добре облечена възрастна жена с прошарена коса, хванала за ръце Лий Манинг.

— Каква е връзката й с Валенте? — отново попита Шрадер.

— Мари Анджелини е леля на Валенте. Отгледала го е заедно със синовете си Анджело и Доминик. Анджело е загинал в уличен бой преди Двадесет и пет години, когато е бил едва Двадесетгодишен. Доминик, когото виждате на снимката, е станал счетоводител и сега има собствена фирма. Познайте кой е най-видният му клиент?

— Валенте — подхвърли Стив.

— Бинго, Валенте с цялото му богатство и множеството му фирми. Една от тях, много мъничка, е голям ресторант с магазин в Ийст Вилидж, наречени „Анджелини“. Според документите Мари Розали Анджелини е единствен собственик, но когато федералните разследваха Валенте, откриха, че капиталът, който е вложен, е негов. Той притежава сградата, магазина и ресторанта.

— Чувала съм за „Анджелини“ — стреснато каза Сам. — Много популярно място. Трябва да си резервираш маса седмици предварително.

— Магазинът и ресторантът въртят много пари в брой — вметна Уомак, — което ги превръща в идеално място за пране на пари.

— Така смятат и прокурорите, но не могат да го докажат. — Маккорд направи кратка пауза, за да изключи видеото, после огледа хората, събрали се около масата. — Сега нека поговорим за онова, което знаем със сигурност, и за онова, което трябва да открием. Всички знаем, че някой е държал ръката на Манинг, докато е прострелвал дясното му слепоочие. После този някой е изтрил отпечатъците от пистолета и го е сложил в ръката на жертвата, после е стрелял отново, но този път през спуснатия прозорец от страната на седалката до шофьора.

— В лабораторията все още изследват космите, тъканите и частиците, които бяха събрани в хижата и в колата, но това ще отнеме време, а и аз не се надявам на кой знае какви открития. Смятам, че е вероятно Лий Манинг и Валенте заедно да са отишли в хижата и да са почистили всичко. Знаем, че Манинг е пил вино с някого, преди да го убият, но и двете чаши са били измити, със сняг предполагам, а после внимателно избърсани от отпечатъците. Подът на килера беше прашен, но иначе хижата бе наскоро почистена, за да бъдат премахнати всякакви отпечатъци от стъпки.

Маккорд взе жълтата си тетрадка, прегледа бележките си и едва тогава заключи:

— Само това знаем засега. За да свържем Валенте с този случай, трябва да докажем, че той има връзка с Лий Манинг, освен това трябва да открием дали Логан Манинг го е знаел. Ако е подозирал, че жена му спи с Валенте, има вероятност да споделил с някого. Трябва да открием с кого е говорил и какво точно е разказал. Искам да разбера защо внезапно е поканил италианеца на празненството в дома им и искам да знам истинската причина за купуването на пистолета. Възможно е да го е купил заради Валенте. Възможно е дори да е поканил италианеца в хижата и да го е заплашил с револвера си. А може да се е опитал да стреля. Лий Манинг няма да ни каже нищо за Валенте, но се хващам на бас, че е споделила с някого пикантните подробности от връзката им, сигурно се е доверила на някоя приятелка. Досега не съм срещал жена, която е успяла да скрие изневярата си. Трябва да разберем с кого е говорила и какво точно е разказала. От друга страна, мога да се закълна, че Валенте не е споделил с никого, затова не е нужно да търсим неговите изповедници. Ще прегледам списъка с телефонните му разговори, но не вярвам да открия, че се е обаждал на Лий Манинг. Той е много предпазлив. Би използвал телефон, който не можем да проследим.

Уомак разтри рамото си и каза:

— Искам да изясня нещо, лейтенанте. Очевидно искаме да припишем на Валенте убийството на Логан Манинг. Обаче, когато сутринта говорих с капитан Холанд, останах с впечатлението, че ще използваме убийството на Манинг като повод да разследваме и други неща, в които е замесен италианецът.

— Трябва да запомниш три неща, Уомак, затова слушай внимателно. Първо, искаме да заловим истинския убиец на Манинг и съучастника му, ако има такъв. Не се съмнявам, че Валенте и Лий Манинг заедно са планирали убийството. Второ, ще използваме това убийство, за да разследваме Валенте във всички възможни аспекти от неговия живот. За нас ще бъде по-лесно, отколкото беше на федералните, защото ще можем да получим всички необходими заповеди за обиск, разрешителни за подслушване на телефон и въобще всичко, което местните съдии ни позволят да извършим. Трето, и това е не по-маловажно от номер едно и номер две, капитан Холанд не оглавява това разследване, а аз. Докладвам направо на комисар Труманти и докато трае разследването, ти ще докладваш на мен, а не на капитан Холанд. Ясно?

Уомак изглеждаше изненадан и сякаш се съгласи с думите на лейтенанта, въпреки че по нищо не личеше да е стреснат.

— Ясно, лейтенант.

— Добре. Отсега нататък, ако имате някакви въпроси или предложения, обръщайте се към мен, не към капитана. Ще го информирам за всичко, което сметна за необходимо. Ясно?

Уомак кимна, а Маккорд изглеждаше удовлетворен.

— Веднъж вече оплескахме нещата.

— Кога? — попита Шрадер.

— Откакто медиите надушиха, че Лий Манинг е била в хеликоптера на Валенте миналата седмица, започнаха собствени разследвания и размътиха водата. Валенте вече е предупреден и ще бъде много внимателен. Нашата работа е да се сдобием с информация от разни свидетели, без обаче да даваме да се разбере, че именно той е целта ни.

— Жалко, че не можем да накараме медиите да се разкарат — измърмори Шрадер.

Маккорд се изсмя:

— Дори не си го и помисляй. Ако кажеш на репортерите да спрат да душат наоколо, особено при случай като този, те не само ще се заинатят, но ще започнат да проучват и теб, търсейки някаква връзка или заговор. — Лейтенантът се изправи пред черната дъска и взе жълт тебешир. — Добре, да се залавяме за работа. Благодарение на Лий Манинг имаме разрешение да разпитваме всички, които са познавали Логан Манинг, включително неговите делови партньори и психоаналитичката му. Нека да направим един предварителен списък с имената, които тя ни изброи, и да видим докъде ще стигнем.

Маккорд замълча, обърна се към дъската и в горния ляв ъгъл написа: Джейсън Соломон, Шийла Уинтърс, Тета Беренсон, Сибил Хейуд.

— Естествено, ще искаме да говорим и с колегите на Манинг — добави той и под името на астроложката записа: „Манинг Дивелъпмънт“. Сетне се замисли и погледна към тримата детективи. — Има още един човек, с когото скоро трябва да разговаряме — рече той и записа на черната дъска името на Джейн Сербинг. — Снощи пак гледах видеокасетата и ми се стори, че госпожица Сербинг е прекалено съсипана за амбициозна, егоцентрична, сексбогиня, която има репутацията на използвачка.

— Откъде знаете тези неща за нея? — намръщен попита Шрадер.

— От последния брой на „Инкуайърър“.

Шрадер се засмя, а когато се поуспокои, весело попита:

— Ама вие четете ли „Инкуайърър“, лейтенанте?

— Естествено, че не. Просто заглавието на челната страница привлече вниманието ми — обясни той, погледна Сам и се пошегува: — Докато бях на опашката в магазина.

Вместо да се усмихне на шегата му, Сам повдигна вежди въпросително, сякаш питаше: „Е, и?“.

Маккорд изглеждаше объркан от хладната й реакция.

— Шрадер и Уомак ще отидат да разпитат работещите в компанията на Манинг… — нареди лейтенантът и прекъсна думите си, за да вдигне телефона. — Маккорд слуша — сприхаво рече, ала след секунди лицето му се разведри. Затвори, обърна се и изгледа тримата детективи. — Добрият самарянин, който е спасил Лий Манинг онази нощ след катастрофата, току-що се появи.

— Къде е? — попита Шрадер.

— Долу, заедно с адвоката си. Иска да се споразумеем, преди да ни каже каквото и да е.

— За каква сделка става дума? — разпалено запита Уомак.

— Не знам, нека да слезем долу и да проверим.