Джудит Макнот
Всеки мой дъх (39)

Трийсет и девета глава

— Кейт, аз съм! — провикна се Холи, когато отключи входната врата и влезе в къщата на приятелката си. Тя имаше ключ, който Кейт й беше дала да ползва, за да храни котките по време на почивката й. Макс веднага притича да я посрещне, като радостно махаше с опашка.

— Бива те за пазач — засмя се тя, като го потупа по главата. Беше разтревожена. Колата на Кейт беше пред къщата, прозорците бяха заснежени — значи през цялата вечер е била в дома си, но без да вдига телефона, без да светва лампите. Предния ден тя беше открила, че е бременна, и беше решила на сутринта да каже за това на Ивън, но не пожела да премисля нещата, както я беше посъветвала Холи. Вслуша се все пак в едно — да отиде при Ивън в кабинета му и да му каже за това там, за да не вдига скандал.

— Кейт?

— Тук съм, в дневната — чу се гласът й. Тя светна веднага лампата и бутна встрани възглавницата, която цяла вечер стискаше в тъмнината в пълно вцепенение. — Заспала съм — излъга тя. — Искаш ли кафе?

— Естествено — отвърна Холи.

— Колко е часът? — попита Кейт.

— Вече минава шест.

Кейт смъкна крака от канапето и тръгна към кухнята — Холи веднага я последва.

— Трябва да се обличам и да тръгвам. Още преди два часа трябваше да съм в ресторанта.

Кейт започна да пълни кафеварката, а Холи взе две обемисти чаши.

— Как мина днес разговорът ти с Ивън?

Вместо да отговори, приятелката й показа лявата си длан — годежният пръстен вече не беше там.

— Не съм очаквала да бъде приятно — каза тя, докато пълнеше с вода каната, като полагаше усилие да говори с равнодушен глас. — В крайна сметка неговата годеница идваше, за да му каже, че е бременна от друг мъж, когото той на всичкото отгоре презира. Но…

— Но какво? — не я оставяше на мира Холи.

Кейт се хвана за ръба на мивката и впери поглед надолу.

— Но не съм подозирала, че ще бъде чак толкова ужасно и непоносимо. Когато му казах, той онемя и пребледня, после се съвзе и дори сложи ръка на раменете ми, като ми обясни, че не е моя вината и че двамата с него сме станали жертви на Мичъл. Каза ми, че трябва да поправим грешката и да продължим заедно напред, сякаш нищо не се е случило.

— Е? Кое влоши нещата?

— Отговорих му, че няма да направя аборт.

— И?

— Тогава вече не издържа — отвърна Кейт. После напълни кафеварката и я включи. — Идвало ли ти е някога наум, че такъв спокоен и хладнокръвен мъж като Ивън може да заплашва някого със съд?

— Не, но често съм се питала кое точно го прави добър адвокат, щом всички толкова го търсят. Обърни се с лице към мен — каза Холи, като сложи ръце на раменете й, за да я извърне към себе си.

— Ами, ще ти кажа, за да не се чудиш повече — отвърна Кейт и преглътна тежко. — Днес разбрах какво означава да бъдеш подложен на кръстосан разпит от него. Като с остър скалпел той започна безжалостно да реже парченце по парченце от мен. Без да спира, вадеше една по една всички мои слабости и грешки от годините, през които ме е търпял, и накрая извади големия нож. Още преди това беше започнал да ме обижда и така крещеше, че сигурно всички на етажа са го чули. Накрая изкрещя да се махам и никога повече да не ме вижда пред очите си.

— Мръсник! Изобщо не се заблуждавай, че той не ти е изневерявал. Какви ли не слухове се носят за него.

Кейт се обърна да вземе захар и две лъжички.

— Това са само слухове. Аз постъпих непочтено, аз го предадох, не той — мен.

— Значи, ако беше приела да направиш аборт, той щеше да е готов да те „търпи“ още, това ли ми казваш?

— Да, точно така. — Кейт се опита да изрази насмешлива досада. — Действително останах с впечатление, че абортът ще бъде за него вид отмъщение… да премахне бебето на Мичъл, за да му върне за това, че урони неговата и моята чест.

— На него изобщо не му пука за твоята чест. Тук става дума за честта на фамилията Бартлет. Обзалагам се, че нямаше да се трогне чак толкова, ако ти беше надула корем от някой големец като него.

Кейт се усмихна едва-едва.

— Колко пъти съм ти казвала, че Ивън е двуличник и…

— Недей — помоли Кейт и се извърна. — Отвратена съм от начина, по който се отнесе с мен, и повече няма да се върна при него, даже и да ме моли. И все пак той беше съкрушен. Нанесох му първия удар още когато бяхме в Ангила и му обясних какво съм направила, но днес казаното от мен направо го уби.

Те седнаха на масата в кухнята, без да говорят. Когато кафето стана готово, Кейт подаде на Холи една пълна чаша и захарница, после взе своята и тръгна към спалнята.

— Съжалявам наистина, че ще те оставя тук, но е необходимо да се обличам и да тръгвам.

— Не е необходимо. Откакто си се върнала от Ангила, не си почивала и всяка вечер работиш до късно през нощта.

— Преди два дни не бях там, тъй като гледахме филми с теб.

— Това беше неделя, а в неделя ресторантът не работи. Пък и за една вечер все някак могат да се справят и без теб.

Кейт се обърна към нея, погледна към чашата в ръката си, после вдигна поглед към Холи и заговори с гняв и отчаяние:

— Едва се държа на краката си и се чувствам ужасно отпаднала от това, че съм бременна. Да, бременна съм, защото се влюбих в човек, за когото си въобразих, че е истински мъж, но той се оказа същински звяр. Ако има справедливост на този свят, това бебе не трябва да се ражда! — Накрая не издържа и избухна в плач, а Холи я прегърна. — Може и да ми се иска да имам дете, но ме ужасява мисълта за гените, които е наследило от баща си. Защото баща му е чудовище!

— Знам, така е. — Приятелката й се усмихна леко и я потупа по гърба. — Хайде сега да отидем в дневната. Ще се обадиш на хората в ресторанта, аз ще извадя да изгледаме някой филм, а после ще поспим.

Холи реши да потърси някакъв по-лек и весел филм и избра като най-подходящ „Хубава жена“. От канапето зад нея се чу безпомощен шепот:

— Не искам да родя това дете!

Когато пусна филма и отиде да седне до Кейт, видя, че тя е заспала.

— Ела тук, Макс — каза му тихичко. — На теб нямам какво да ти предложа, но за себе си ще потърся нещо по-силно от кафето. Давай към кухнята, да видим какво вино ще намерим там.

Холи се отправи към кухнята, но точно когато минаваше покрай входната врата, се чу почукване и тя подскочи уплашено. Отключи с тайната надежда да види на прага Ивън, и то паднал на колене, но щом открехна вратата, веднага отстъпи стреснато назад.

Пред нея стоеше мъж на около шейсет години, с прошарена коса и духовнически одежди — черно расо с бяла яка.

— Господи! — възкликна тя не толкова с изненада, колкото с раздразнение. — Вас, благочестивите, да не ви садят да никнете навсякъде, където надушите, че ще има бебе? Махайте се оттук! Тя знае как да се оправи.

— Вие сигурно сте Холи — опита да се усмихне свещеникът.

— Моля ви, не ме ядосвайте. Оставете тук пред вратата книгите, аз ще й ги занеса — тя понечи да затвори.

Той я спря, като сложи ръка на дръжката.

— Аз съм чичо на Кейт, казвам се отец Донован. Следобед ме е търсила, но аз не бях вкъщи. Икономът ми каза, че била разстроена. Звъних й по телефона, но не ми отговори. Сега ще ми позволите ли да вляза?

Холи се смути, но не го показа, и отговори с тих глас:

— В момента тя спи. Не искам да я будя, защото имаше неприятности. Влезте в кухнята и ако искате, изчакайте да стане.

След като отпусна зад себе си двукрилата врата на кухнята и тя се затвори сама, Холи продължи с тих глас:

— Искате ли да ви направя кафе?

— Не, благодаря. Да разбирам ли, че Кейт е бременна?

Житейският опит на Холи беше убил у нея всякакво уважение към религията и най-вече — към духовниците.

— За това трябва да поговорите лично с Кейт, отец Донован — заяви тя, защото не смяташе, че само защото е човек с расо, трябва да прави компромиси заради него. На плота забеляза бутилка червено вино, взе я и започна да я отваря, като се мъчеше да си спомни дали католиците или баптистите заклеймяваха употребата на алкохол. — Ще изпия чаша вино, за да ми олекне — заяви. — Надявам се, че нямате нищо против — добави тя, но от тона й личеше, че й е все едно какво ще каже той.

— Цялата бутилка ли ще изпиете сама?

— Защо, не може ли?

Тя не чу отговор и затова се обърна — право срещу себе си видя онзи характерен учуден поглед, зелените очи, досущ като тези на приятелката й.

— Ами помислих си, че ако не държите да е само за вас, може би няма да имате нищо против да изпием и двамата по чаша, докато чакаме Кейт да се събуди.

— Не, разбира се — Холи се почувства страшно глупаво и неловко. — Но не очаквайте да говоря за Кейт и за нейната… малка грижа. Тя сама ще реши дали да изповяда това.

— Аз не съм изповедник на Кейт — отбеляза той. — Аз съм нейният чичо.

— Да, но сте свещеник и ще й кажете да го задържи… да задържи бебето на онзи гнусен мръсник.

Докато го чакаше да потвърди думите й, Кейт наля вино.

— Това ще й кажете, нали? — подкани го мрачно тя, като му подаде чашата и седна от другата страна на масата.

— Сама преценете. Моят отговор е бил известен на Кейт още преди да дойде вкъщи днес, за да сподели с мен за своята бременност. Това ме навежда на мисълта, че тя е искала да чуе именно такъв отговор. Странното за мен е това, че въпросният мъж е мръсник, според вашите думи. А аз знам, че Кейт умее добре да преценява хората.

Холи отпи от виното със замислено изражение.

— Този път явно е сбъркала.

Отец Донован също отпи глътка вино.

— Щом го е харесала, сигурно е имало нещо по-особено у него.

— Той е един бездушен мизерник, нищо повече — отсече ядно Холи и отново отпи. — Обаче е невероятно привлекателен.

— Ясно. Горката Кейт. Доколкото разбирам обаче, този бездушен мизерник не е мъжът, с когото Кейт има връзка близо четири години?

— Не, той е бездушният мизерник, който днес развали годежа си с нея и я заряза. С онзи мизерник се е запознала преди няколко седмици в Ангила. Не искам да говоря, не ме разпитвайте повече.

— Няма.

Не преставаше да мисли за приятелката си. Отпи от виното и вдигна поглед към мъжа, който имаше същите очи като Кейт, и каза с измъчен глас:

— Не мога да проумея как е възможно човек да постъпи така с нея, и то само за да си отмъсти на Ивън…

— Ивън сигурно е бездушният мизерник, който днес е зарязал Кейт?

— Да. Другият мизерник, който я е използвал за свои цели и е съсипал душата й, се казва Мичъл Уайът. Опитах се да й дам съвет как да се държи на онзи бал, където е бил и той, имах желание да й помогна, но той отново разби сърцето й.

— В случая ти нямаш вина, направила си го с най-добри намерения.

Холи прехапа замислено устни.

— Виновна съм донякъде и аз още от самото начало. Имам вина за връзката й с онзи човек. Ивън я отведе на Ангила, а после се върна да си върши своята работа и Кейт остана там сама. Аз й казах, че няма нищо лошо да си поживее и без него, и тя го направи.

Отец Донован отпи от виното.

— Убеден съм, че Кейт сама е решила как да постъпи, едва ли някой й е повлиял за това.

— Напротив! — отвърна Холи с гняв. — Кейт се е запознала с Мичъл Уайът, когато един следобед била в ресторант, и там неволно разляла върху ризата му своя коктейл. На него му е било добре известно, че това е приятелката на Ивън, но през цялото време се преструвал, че не знае нищо…

— … Покъртителна история, наистина — призна отец Донован, когато след около час Холи приключи разказа си. Тя го беше запознала с всички подробности около тази история, а за финал му описа случилото се между Кейт и Уайът на благотворителния бал за Детската болница.

През цялото време, докато разказваше, Холи бършеше очите си и вадеше кърпички от кутийката на масата, където вече стоеше втора бутилка вино.

— Бих го пратила в гроба със собствените си ръце — заяви тя.

— И аз — отвърна без колебание отец Донован.

Холи го изгледа с нескрито уважение:

— Наистина ли?

— Е, така се казва в преносен смисъл.

— Какво да се направи оттук нататък? — Тя се облегна на масата. — Ресторантът вече е оставен на нейните грижи, а тя няма до себе си никого.

Отец Донован изненадано я изгледа и се усмихна:

— Тя има до себе си приятелка като теб, Холи. Приятелка, която е смела и всеотдайна. Има също и мен. Ние ще бъдем нейна подкрепа докрай. А когато всичко отмине, тя ще си има детенце, което ще бъде щастливо със своята майка.

Точно тогава на вратата се появи Кейт и погледна сепнато първо към единия, после към другия.

— Здравей, чичо Джейми.

Той се изправи и нежно промърмори:

— Здравей, мила моя.

Кейт се отпусна в обичната прегръдка, която помнеше от дете.