Джоана Лейн
Малката стопанка (4)

Глава трета

„Да бъдеш извън света е все едно да не си в крак с модата.“

Коли Сибър

„Грийн Касъл“ изглеждаше красив на дневна светлина, но само ако не се взреш наоколо прекалено много.

Избледнелите цветове на тапицираните мебели в утринната стая бяха хубави, стига да не забележиш протритата материя.

Необичайно силното ноемврийско слънце изливаше светлината си през квадратите на високите до тавана прозорци и френски врати. А струящата светлина откъм ветрилообразните сводове оформяше причудливи шарки по изтърканите килими, но осветяваше и паяжините, скрити в ъглите, и праха, покрил захабения паркет.

И дневната стая, и фамилното крило, и целият „Грийн Касъл“ напомняха на Нора Джейн за стара жена, доведена почти до просешка тояга, но все още горда, все още изправена и все още храбра, непозволяваща на света да се отнася пренебрежително с нея.

С една дума това място просто викаше Нора Джейн на помощ, искаше тя да възвърне предишната му красота.

Но това беше много жалко, тъй като Нора Джейн Темпъл Гиър никога през живота си не бе изпитвала по-малко желание да спаси някого или нещо. Всичките й розови сънища през последните няколко седмици, всичките й романтични мечти, свързани с пристигането й в „Грийн Касъл“, сега бяха изчезнали. Изпариха се в мига, когато разбра, че в предишния си добре уреден, макар и скучен живот не е имала и най-бледа представа за това, което й се случи.

Тя вече беше жена или поне така й каза Мариан сутринта, когато дойде да я събуди, тюхкайки се над малките тъмни петна по чаршафите, по нощницата й и по онази ужасна проклета хавлиена кърпа. Сега тя беше съпруга.

Не бе ли това най-прекрасното от всички неща? Тя беше вече съпруга.

Баба Темпъл беше права: Мариан беше магаре. И това беше всичко, което Нора Джейн Темпъл Гиър научи със сигурност миналата нощ.

Но всичко това приключи. Беше нов ден, първият ден от новия й живот. Преди десетина минути баба й я бе целунала сконфузено по бузата и бе напуснала „Грийн Касъл“, без да се сбогува или да остане за закуска.

Нора Джейн остана сама в къща, пълна с непознати. При това нямаше и най-беглата представа за живота, който й предстоеше.

Наистина не бе подготвена за случилото се снощи. Това бе чистата истина. Не бе подготвена за унижението, насилието, болката или за тревожното усещане, че става нещо нередно с нея. Въпреки това тя почти хареса преживяването през нощта. Докато дойде болката, разбира се. След това единственото нещо, което я интересуваше, бе след колко време Робърт, съпругът й, новият й господар щеше да приключи с това нещо, каквото и да бе то и колкото й изтощително да беше, за да я остави на мира.

На него очевидно не му хареса изживяното. Това болезнено силно личеше от мълчанието му, от бързото му оттегляне. Но Нора Джейн беше убедена, че той е бил задоволен. Ако наистина това, което й се случи снощи осигуряваше потомство, все някой би трябвало да изпитва удоволствие от него, в противен случай човешката раса щеше да е изчезнала много отдавна.

Ето, върху тази мисъл заслужаваше да помисли! Тя затвори очи и се опита да си представи импозантната си баба и своя дребен, болезнено слаб, винаги мълчалив дядо, заети с това, което тя и Робърт правеха през нощта. Трябва да са го правили, та нали баща й се бе родил?

И все пак й се струваше необичайно да се подчинява на мъжка воля в леглото или където й да било другаде.

О, какви неща си мислеше! Защо трябваше да я е грижа за баба й, като си имаше собствено, съвсем скорошно изживяване, което да си припомня, с което да тормози съзнанието си?

Тя спря да крачи нервно из стаята и седна върху един малък, покрит с розов брокат стол, а полите й — целите във волани, се разпростряха около нея.

„Не беше чак толкова лошо“, реши тя, припомняйки си устните на Робърт върху нейните, топлината на дъха му в ухото й, ръката му, докосваща гърдите й, голото й бедро. Припомни си усещането за тялото му, притиснато о нейното, изпълващо я.

Той й каза, че ще боли само първия път. Това означаваше, че определено смята да го направи пак. Вероятно след няколко опита и на нея това упражнение щеше да й хареса повече. Нора Джейн искрено се надяваше на това.

Тя вдигна и двете си ръце, за да повее с тях на горещите си бузи, тъй като прекалено силният огън в камината, комбиниран с не твърде целомъдрените й мисли, я караха да се изпоти цялата. После повдигна тежката си навита коса, за да разхлади влажната кожа на врата си. За хиляден път й се прииска да бе оставила косата си сплетена на плитка, както обикновено я носеше нощем, вместо всяка сутрин по цял час да седи пред тоалетката и да изтърпява горещата маша за къдрене в ръцете на Мариан. Тя теглеше и навиваше, докато косата й ставаше като балон, тежко провисваше над челото и се спускаше над раменете й.

А роклята й? Само да не бяха тези многобройни волани, тези пластове от коприна! Колосаните й фусти се търкаха в меката кожа над коленете, щом седнеше и я караха да се чувства ниска и тантуреста, щом се изправеше. Всичките й рокли толкова много се различаваха от тези на графинята на Ийстърли — с опростени модели, елегантни. Освен това Беси се обличаше не толкова натруфено, колкото Нора Джейн, а изглеждаше два пъти по-добре.

Нора Джейн имаше купища рокли, всичките ушити от любимата шивачка на баба Темпъл. Мисис Лийвън беше удивително сръчна с иглата и копираше всичките си модели от рисунките в старите дамски списания, които баба й бе натрупала в салона си, за да може гардеробът на Нора Джейн „да пращи“.

От какви ли списания гледаше шивачката на Беси, когато кроеше роклите й? Може би беше време да се поинтересува, а после просто да поръча на тази жена няколко рокли, които да са без такова огромно количество къдри.

Но вероятно не би трябвало да пилее парите на Робърт за такива обикновени неща. Тя, естествено, си имаше собствени пари, но не възнамеряваше да харчи от тях за себе си. А дали и Робърт нямаше да има нещо против тя да се възползва от собствените си средства?

Трябваше да го попита, въпреки че ако изчезнеше така, както тази сутрин, щеше да й се наложи дълго време да чака отговор.

„Както обикновено, язди навън из полетата“ — й бе казал един от лакеите, когато бе събрала кураж да попита дали съпругът й се навърта наоколо. Тогава бе разбрала, че ще закусва сама във фамилната столова. „Маркизът ни накара да му занесем подноса в стаята. Графът също закусва в леглото. Не можем да направим много за господаря Роджър. Неговата лейди вдига врява заедно с тази нещастна камериерка, която домъкна със себе си от Лондон. А господарят Уилям не яде закуската си — той я пие, ако разбирате какво искам да кажа. Така че мога и да събера тези яйца, мадам, тъй като никой няма да закусва заедно с вас.“

Тя наистина закуси сама и това доста й хареса. По-рано винаги закусваше заедно с баба си, която използваше това време, за да продължи уроците си по управляване на имение с обхвата на „Грийн Касъл“.

Баба Темпъл сигурно бе кроила планове за този ден от много години, заключи за себе си Нора Джейн, след което взе вълнения си шал, стана от стола и се отправи към двойката френски врати. Надяваше се, че една разходка в мразовития въздух сред градините щеше да избистри мисълта й.

— Ето къде си, скъпо дете! Бабит ми каза да проверя дали не се криеш тук. Виждам, че си оцеляла през нощта. А колко си красива тази сутрин! Обожавам, просто обожавам тази рокля! Не мога да си обясня обаче защо тези плисета от талията до подгъва излязоха от мода. Дори самите корсажи бяха свалени или, бих казала, вдигнати от мода, нали?

Нора Джейн се обърна, за да види как Беси Гиър се носи из стаята като видение на красотата. Беше облечена в сутрешната си рокля от муселин на клончета в зелено и бяло, а дългите й руси букли бяха просто прибрани с дебела кадифена панделка. Роклята с дълги ръкави беше с дълбоко деколте, която открояваше пищния й бюст, но не чак толкова, че да бъде нескромно. Леко събраните й поли падаха право към глезените, като дискретно откриваха изящните смарагденозелени, почти детски чехълчета, така подхождащи на елегантния крак.

— Не са на мода ли, Беси? — попита Нора Джейн и се намръщи. Та роклята й бе ушита преди по-малко от месец. Мисис Лийвън я бе приготвила специално за чеиза й.

Беси се разположи удобно на стола, от който Нора Джейн току-що бе станала.

— Боже мой, така е, скъпа! Тази потънала в невежество провинция е изостанала с години от лондонските ни шивачи. С години!

Тя извъртя очи нагоре и се изкикоти.

— Но, ти, разбира се, знаеш това, нали, скъпа? Баба ти се е погрижила за облеклото ти, като е предполагала, че по-новата мода не би показала в благоприятна светлина слабата ти фигура и малките ти гърди. Никой обаче не трябва да се срамува от малки гърди, нали така? О, виждам, че ми се отваря работа. Така ще се позабавляваме, Нора Джейн! Но да оставим това засега, тъй като искам да обсъдя нещо много по-важно тази сутрин. Кажи ми, напълно ли си опустошена?

Беси говореше толкова бързо и скачаше от тема на тема с такава пъргавина, че на Нора Джейн почти й се зави свят от опитите да следи мисълта й. Тя се раздели с желанието за освежителна разходка в градините и послушно се настани върху малка кушетка, поставена до розовия брокатен стол.

— Опустошена ли, Беси? Страхувам се, че не разбирам въпроса ти.

Тя се приведе леко напред, което би накарало баба Темпъл да закрещи от ужас, а после да подпре с дъска гърба й, за да може да стои изопната. Но баба Темпъл не беше тука и Нора Джейн можеше да се привежда, колкото си иска. Можеше дори да се прегърбва, ако и това й хрумнеше.

Още миг-два Нора Джейн мисли върху въпроса на Беси. Беси също беше съпруга. А и сега бяха нещо като сестри. Сигурно нямаше да е лошо, ако споделяше с нея.

— То дойде като някакъв шок — призна накрая тя, не знаейки какво друго да каже. — Но сега се чувствам чудесно. Наистина.

С розовия си език Беси облиза още по-розовите си устни…

— Значи той дойде при тебе? Бях почти сигурна… Но той наистина е свършил работата си. Е, баба ти трябва да е много доволна. Знам, че баща ми беше много ухилен сутринта, след женитбата ми с Роджър, когато ме завари да хлипам в същата тази стая. Плачех, а сърцето ми се късаше.

— Робърт каза, че това било необходимо — тихо изрече Нора Джейн. Искаше й се никога да не бе започвал този твърде интимен разговор. — Той… той каза, че ще след време ще стане по-добре.

— По-добре ли? — Беси махна с ръка. — По-добре от кое? От това да се предложиш на някоя мечка да те тъпче? От това да бъдеш предмет за задоволяване на мъжки перверзии нощ след нощ — и всичко това в името на осигуряването на наследник? Физическата болка, наречена от мъжете така поетично „дефлориране“, няма да се повтори, кълна се, но какво ще кажеш за психическия тормоз? Ще ти кажа, Нора Джейн. Едва не подскочих от радост, когато Роджър претърпя злополуката. О, сърцето ми кървеше заради нещастието му, наистина кървеше! Но няма да бъда честна, ако не ти кажа, че паднах на колене и благодарих на Бога, като разбрах, че повече няма да бъда мачкана и тормозена. Не че той не ходеше при любовниците си и при някакви долни танцьорки от операта. Благодаря на небесата за проститутките. Но Роджър искаше наследник, затова отказваше да ме остави на мира.

Нора Джейн се притесни, че се налага да слуша такива интимни подробности от живота на друга жена. Но тя беше толкова обезпокоена за своя личен живот…

— Ти никога ли не си харесвала това? Изобщо не си го намирала приятно? Ни най-малко, така ли? Имам предвид…

— Да го харесвам! Скъпо мое дете, никоя жена, притежаваща известно благородство и разум, не прави нищо друго, освен да понася подобно насилие. — Беси погледна към вратата, като че искаше да се увери, че не ги подслушват, после махна на Нора Джейн да се приближи. — Ние не сме създадени да харесваме това, скъпа моя. Вярвам, че това е част от наказанието на Ева. О, Робърт може да ти каже, че би трябвало да се наслаждаваш на неговите напъни, но това е единственият начин един мъж да успокои собствената си съвест, когато издевателства над тебе. На тях това им харесва. Момиче, те дори страшно много обожават това! Бог е мъж, спомни си. Мъжете са създадени за удоволствия, а ние жените сме тези, които трябва да страдаме от месечните цикли и от агонията на раждането. Един мъж би ли кърмил дете, питам те? Биха ли се примирили мъжете да имат увиснали бюстове и издути безформени тела? Едва ли. Аз лично винаги съм го смятала като наказание за това, че се обличаме с красиви неща, че не трябва да ходим на война или да работим за насъщния хляб.

Беси се облегна назад и вдигна дясната си ръка, мърдайки разперените си пръсти така, че пръстенът върху третия й пръст проблясваше на слънчевата светлина.

— Освен това, Нора Джейн, ако плачеш, понякога те ти дават диаманти.

— Разбирам.

Нора Джейн не разбираше нищо. Абсолютно нищо не разбираше, но не искаше да го признае. Бяха й харесали целувките на Робърт, докосването му. Едва към края се бе зачудила дали това, което той правеше, не бе някаква тъжна, клатушкаща се комедия.

— Според думите ти, Беси, излиза, че нито една благовъзпитана жена не харесва, хм, упражнението?

— Точно така! — Беси отново се разсмя, тръсвайки глава така, че златните й къдри затанцуваха около врата й. — О, някои жени истински го харесват — каза тя, повдигайки една от съвършените си вежди. — Някои долни, разпуснати жени. Но произходът и възпитанието не са всичко. Дори дъщеря на търговец на въглища или внучка на месар могат да имат усета на дами. Аз, например, съм доволна, че не харесвам това, което светът нарича правене на любов. Ако го правех, това щеше да покаже на Роджър, че се е оженил за жена, стояща много по-ниско от него. Той беше достатъчно щастлив да си търси удоволствие другаде, доволен от това, че съпругата му е лейди. Мисля, че Робърт се чувства по същия начин. Всъщност убедена съм в това! С минимално количество късмет, Нора Джейн, щом веднъж се сдобие с дете, той изобщо няма да те безпокои повече. Тогава можеш да се съсредоточиш, както правя аз, върху най-важните аспекти, необходими, за да бъдеш лейди — да правиш партита, имащи успех, да се обличаш според положението си в обществото, да клюкарстваш, пазаруваш, да ходиш на театър, да вършиш всичките тези хубави неща.

Беси плесна с ръце.

— Което ни връща към темата, най-скъпа на сърцето ми. Нора Джейн, би ли искала да погледнеш някои модели от последната модна лондонска колекция? Донесох ги от Мидхърст. Съвсем сигурна съм, че Робърт би желал да си поръчаш изцяло нов гардероб, такъв, който да е в крак с модата в изисканото общество.

— Това ми прилича на излишно прахосване на пари, Беси — каза Нора Джейн, все още размишляваща върху думите на тази жена относно задълженията на една лейди в брачното легло. Работата беше в това, че на нея донякъде й хареса първата брачна нощ и ако още повече й харесаше следващия път, това щеше да докаже на Робърт, че тя не е лейди, а само едно нещастно подобие на такава.

Нищо чудно, че я напусна така рязко миналата нощ, въпреки че тя го беше прегърнала и дори целунала. О, какво ли си е помислил за нея? Защо баба Темпъл не я бе предупредила? Защо мис Остин бе отделила толкова време да пише за гордостта и предразсъдъците, докато в същото време би могла да направи голяма услуга на младите английски дами, описвайки начина, по който се създава поколение?

— Прахосване на пари ли? О, Нора Джейн, ти си най-безценното дете, което някога съм виждала. Робърт сега притежава кралско състояние благодарение на баба ти и на собственото ти пожертвование. Убедена съм обаче, че то е десет хиляди пъти по-ценно, от какъвто и да е принос на баба ти към хазната на Гиър.

Нора Джейн прехапа устни, погледна роклята на Беси, после своята и тогава проговори:

— Робърт не е в течение, но аз имам собствени доходи.

— Наистина ли? Имаш си пари за дребни разходи? Но това е просто страхотно! А и толкова е мъдро от твоя страна да не кажеш нищо на Робърт, тъй като той веднага ще ги грабне, за да ги използва за ненужни неща като земеделски сечива и млечни крави. Ти се нуждаеш от нов гардероб. Девойче, как бих искала да мога да си позволя няколко нови неща, с които да заменя парцалите по себе си. Заслужила си няколко хубави рокли. И Бог да те пази, ще имаш едва ли не часове на разположение да ги носиш, докато в корема ти не се появи детето на Робърт. Мога само да се моля за теб това да се случи скоро.

— Баба Темпъл настоява да е момче — каза глухо Нора Джейн, чудейки се защо изобщо споменава за тази част от сделката. Но защо пък да не го направи, след като Беси сама бе споделила тайните си?

Беси се усмихна загадъчно.

— О, така ли? Не е ли проницателно от нейна страна най-вече сега, когато всички знаят, че Роджър никога няма да създаде мъжки наследник? В такъв случаи, скъпо дете — заяви твърдо тя, — ти определено заслужаваш малко нови рокли. Единствено Бог знае колко момичета ще се измъкнат на бял свят, разкъсвайки бедното ти малко тяло, преди Робърт да се сдобие със син. Някой би си помислил, че собствената ти баба би трябвало да вземе под внимание дребния ти ръст, преди да се хвърли в тази сделка. Като си помисля за всичките жени, които са умрели преждевременно при раждане…

Очите на Нора Джейн се разшириха, докато тя поставяше ръка върху плоския си корем.

— Умрели ли, Беси? Наистина ли?

Графинята отново махна с ръка.

— Да, да. Но ние няма да се занимаваме с подобни мрачни мисли, тъй като от тях няма никаква полза. Дрехи — ето за какво ще мислим сега. Ще ти трябват шест или седем за през деня и същият брой вечерни, няколко къси вълнени палтенца, редингот, костюм за езда. Ти яздиш, нали? Половин дузина шапчици, чантички, ръкавици. О, и пелерина, обшита с кожа с подходящ маншон! Самурени най-добре. Ще те облечем по последна мода от главата до петите!

Да разкъсват тялото й ли? Не беше ли това тяло вече достатъчно насилено? Нора Джейн започна да се чувства така, като че май наистина си е заслужила няколко нови дрехи.

— Ако ми помогнеш, Беси, предполагам, че и двете можем да си поръчаме по няколко рокли. Твоите ще бъдат подарък от мен, като благодарност за помощта ти.

Ръцете на Беси полетяха към бузите й и тя запримига ожесточено с дългите си мигли, за да възпре сълзите, които се появиха в хубавите й небесносини очи.

— За мене ли? Ти си толкова добра, моя скъпа сестричке! Но не мога да приема. Просто не мога.

Нора Джейн започна да се чувства изморена. Жената беше достатъчно приятелски настроена, но компанията й бе изтощителна. Тя реши да сложи край на неискрените протести на Беси.

— Е, щом не можеш…

— Но ти настоя! Ще постъпя грозно, ако ти откажа! Ще направя така, че да изглеждаш страхотно красива! Робърт ще бъде толкова горд! Освен с косата ти, разбира се. За нещастие тя е твърде много. Ако си облечена обаче по последна мода, просто трябва да се направи нещо с косата ти.

Нора Джейн, която бе започнала да се чувства като някакво уродливо творение на природата, вдигна ръка, за да докосне внимателно подредената си фризура.

— Ти също ли не я харесваш? — попита тя, съгласявайки се с новата си сестра. Щеше да бъде глупаво да се противопостави на Беси, при положение, че самата тя ненавиждаше косата си. — Винаги е трябвало да държа главата си съвсем изправена, за да мога да издържам тежестта на тези ужасни букли. Какво предлагаш?

— Да я отрежеш цялата, разбира се. Точно сега в Лондон се е наложил един модерен стил. Наречен е „тит“ и вярвам, ще ти придаде много хубав вид.

Нора Джейн бе заинтригувана.

— Тит ли? Хм. Впрочем как точно изглежда?

— Ами — започна Беси, потупвайки собствените си меки букли, които висяха около раменете й, — прическата изисква доста къса коса. — Тя се изкиска. — Извънредно къса, всъщност. Но това ще бъде чудесна промяна за тебе, сигурна съм. Нещо като мек, пухкав, къдрав ореол. Девойче, ти ще изглеждаш чудесно!

— О — въздъхна Нора Джейн, облягайки се на прашната възглавница. — Пак ще трябва да си имам работа с машата за къдрене. Ама че неприятност!

Беси разтвори широко очи.

— Света Богородице, нима тези красиви букли не са естествени? Никога не би ми хрумнало! Но, Нора Джейн, аз съм сигурна, че щом веднъж косата се подстриже, тя се къдри добре от само себе си. Ето, моята например, а е значително по-дълга от стила „тит“.

Тя скочи от стола и се тръсна до Нора Джейн, притегляйки я в ухаещата си прегръдка.

— О, ще бъде толкова забавно да те уча как да бъдеш истинска дама в обществото! Щом на Робърт му омръзне да играе ролята на лорда в имението и ни заведе в Лондон, ти ще се превърнеш в най-бляскавата звезда там. Всичко, което трябва да направиш, сладка Нора Джейн, е да ми се довериш.

Нора Джейн изтърпя прегръдката й, усмихвайки се едва и се учуди защо не намира нищо толкова радостно в ентусиазираните пророчества на Беси.

 

 

— Спа ли с нея?

Погледът на Робърт обходи салона и попадна върху маркиза. Робърт все още бе облечен в дрехите си за езда. Беше прекарал деня в пътешествия из полята, подготвяйки в ума си списък с проекти, чието изпълнение можеше да се осъществи в рамките на една седмица. Беше измръзнал, изморен и в никакъв случай не бе настроен да отговаря на въпроси.

— Винаги джентълмен, нали така, татко? — коментира сухо, след което си сипа напитка.

— Сега не е времето да ме дразниш, Робърт — отговори маркизът студено, докато наместваше реверите на новия си жакет. — Това е бизнес. Сюзън Темпъл е взискателна жена. Не бих се учудил, ако поиска да види чаршафите. Накъде ли се е запрашила сега? Избягвах я цял ден, криейки се в стаята си, за да узная накрая от Бабит, че е офейкала преди закуска. Сигурен бях, че ще остане да надзирава работата по подреждането на кралските покои. Тя ще спи там, ти знаеш. Мога само да се надявам влагата да я убие.

— Ще пия за това пожелание — промърмори Робърт, отпивайки глътка вино. След това отговори на въпроса на баща си. — Мисис Темпъл потегли, без да закуси, като изрази разочарованието си, че няма да може да се сбогува с тебе, преди да яхне своята метла и да полети към дома си. Доколкото разбрах, някаква неотложна работа я зове обратно в „Темпъл Манър“.

Маркизът се ухили, сядайки обратно на стола и кръстоса добре оформените си крака един върху друг. Той надхвърляше шестдесет и седем, но все още бе красив мъж. Ако някой се съмняваше в това, можеше направо да попита за Стивън Гиър и веднага щеше да получи информацията, че той е в разцвета на силите си и все още може да завърти доста женски глави, ако си постави за цел. Той самият много отдавна щеше да се е оженил по сметка, ако не намираше толкова удобно положението си на вдовец. И ако не беше така добре „съоръжен“ със синове за женене.

— За да изплати ипотеките, вероятно ще се срещне с човека, занимаващ се с деловите й въпроси — каза той накрая. — Добро момиче е Сюзън. Тя ще спази докрай условията на сделката.

Робърт постави празната си чаша на масата и се обърна, за да се качи горе, нетърпелив преди вечеря да измие от себе си миризмата на коня.

— Същото ще направя и аз, татко — каза той, желаейки да го уязви. — Реших да отпусна на всеки от вас сумата от по двеста лири. И на четиримата. Това би трябвало да е повече от достатъчно за нуждите ви.

— Двеста лири! — Маркизът подскочи от стола си с пъргавината на доста по-млад мъж. — Дано да се продъниш в ада! Та това са подаяния. Как да се върна в Лондон? Наистина ли вярваш, че искам да стоя в тази влажна, прогнила къща?

— Поправките на тази сграда започват утре сутринта — отвърна сухо Робърт и се упъти към вратата, като обърна гръб на баща си.

— Още по-лошо! Ще чукат и трополят, и… Не! Отказвам! Абсолютно и изцяло отказвам!

Робърт повдигна рамене.

— Много добре, татко. Потегляй за Лондон. Убеден съм, че търговците, чийто длъжник си, ще оповестят пристигането ти и ще те очакват с отворени обятия. Ще искаш ли да те посетя за Коледа? Ще бъдеш във „Флийт^[1]“, предполагам, но все пак ще проверя къде точно се намираш.

— Почакай малко! — Маркизът профуча през стаята и сграбчи ръката на Робърт. — И Роджър ли ще получи същата сума?

Робърт погледна към ръката на баща си, спомняйки си, че точно по същия начин го държеше предната вечер и мисис Темпъл. Беше започнало да му дотяга да го дърпат на разни страни.

— Защо питаш?

Маркизът извърна главата си, за да избегне напрегнатия, изпитващ поглед на сина си.

— Просто така — каза той, свивайки рамене. — Беси да вземе четиристотин лири, тъй като Роджър не харчи нито пени, нали? На мен се падат двеста, на Уилям също толкова. Значи това би трябвало да ни е достатъчно, за да преживеем… Не очакваш от нас да плащаме от собствените си джобове за поддържането на градската къща, надявам се. Да, да. Това би трябвало да ни стигне.

Робърт тръсна ръка, за да я освободи от хватката на маркиза.

— Имаш предвид да стигне на теб и Беси — каза той с отвращение, — тъй като се съмнявам, че имаш намерение да вземеш Роджър и Уилям в „Мидхърст“. Извини ме, татко. Мислех да измия праха от себе си в легена, но реших, че се нуждая от цялостна баня.

— Не се опитвай да се държиш грубо с мене! — развилия се маркизът с почервеняло лице. — Ако не бях аз, нямаше да имаш крилца, с които да хвърчиш. Аз бях този, който се съгласи да се срещне със Сюзън Темпъл, помни това!

Робърт се затресе от смях.

— Да, татко, ще го запомня. Ти беше този, който накара това нещастно малко момиче да плаче, нали така? Ще й предам поздравите ти, в случай, че не се е заключила в спалнята си, страхувайки се да не повторя снощното си нападение. Греховете ми са още по-големи, защото съм убеден, че тя е влюбена в мене. До предишната нощ, разбира се.

— Оплеска ли я, братко? А аз си мислех, че си най-зрелият от нас. Купих на Беси диамантена огърлица с парите на баща й. Това имаше много успокоителен ефект. Можеш и ти да опиташ.

Робърт се обърна, изненадан, че не е чул приближаването на инвалидната количка на Роджър.

— Да не би Филип да е смазал колелетата на твоята каляска? — пошегува се той, като се чудеше как толкова голяма къща понякога можеше да се окаже тясна за всички от семейство Гиър, които бродеха из стаите.

— Би трябвало да оповестя влизането си с фанфари и тромпети, предполагам — каза Роджър, давайки знак на Филип да премести количката по-близо до огъня. — И така, малката мишка ще ни смае ли с радостна новина през лятото? Може би тепането на малки крачета ще те зарадва повече от тепането на моите колела?

Робърт въздъхна с носталгия по относителното спокойствие и тишина на бойното поле.

— Продължавай, Роджър. Сигурно имаш още какво да кажеш по въпроса? Някоя неприлична шегичка? Няколко противни намеци? Моля, да чуем… Просто кажи всичко, преди съпругата ми да се появи на масата за вечеря.

— Ако изобщо се появи — добави меко той, хранейки слаба надежда тя да остане в стаите си, далече от любопитното му почти до жестокост семейство.

— Не, Робърт. Приключих — обяви Роджър, като хвана колелетата от двете страни на количката и се придвижи към масата с напитки. — Всъщност приключил съм с това вече повече от две години. Защо ми е да измъчвам мозъка си със спомени за малките радости на брачното легло? Вероятно ще се пропия като скъпия ни Уил. Той изглежда е открил щастието в бутилките. И ти няма да има защо да се страхуваш от скрибуцането ми наоколо или от тътрузенето ми по стълбите. Всичко, което трябва да направиш, е да накараш Филип да ме върже за този стол и аз ще мога в пълна безопасност да пия, докато изгубя съзнание.

— Бутилката няма да ти даде смелост, Родж — хладно отбеляза Робърт, облягайки се на рамката на вратата.

Роджър запрати чашата си през стаята и тя се разби с трясък в камината. От виното огънят запращя и засъска.

— Какво искаше да кажеш с това, Робърт? — просъска той вбесен. — Или това се е превърнало в някакъв нов източник на удоволствия за тебе тези дни? Да се бориш със сакат е по-лесно, отколкото с мечка, а?

— Стига, момчета — прекъсна ги маркизът. — Няма нужда от борба. Роджър, брат ти само се опитва да ги помогне. Знаеш колко е упорит. Докторът каза, че можеш отново да започнеш да ходиш и Робърт е убеден, че ще го направиш. Само не допускайте онази Темпъл да дочуе какво е казал докторът. Поне докато не плати ипотеките. А ти, Робърт, защо не се качиш горе да се къпеш, както спомена? Колебая се да го кажа, но доста понамирисваш на конюшня.

Робърт погледна Роджър, който се взираше в огъня със стиснати челюсти, а после баща си, който се усмихва по най-благоразположен начин, като че ли единствената голяма радост в живота му беше да бъде арбитър в този спор между синовете му.

— Много добре — каза Робърт с досада, прокарвайки ръка през тъмната си коса. — Денят беше дълъг. А и ще ми трябват по четиридесет часа на ден през следващите няколко месеца, за да приведа в ред земите, преди изобщо да си помисля да включа хората ни в реставрирането на къщата. Освен ако Нора Джейн не е наистина способна да поеме върху плещите си това предизвикателство. Със сигурност се чувствам претоварен в този момент. Съжалявам, Роджър.

— И аз съжалявам за това, че не мога да ти бъда полезен — отговори тихо Роджър. — Просто ми направи услугата да концентрираш енергията си върху сътворяването на чудеса в „Грийн Касъл“ и да ме оставиш на мира.

Робърт стисна юмруци, тъй като отново се почувства безпомощен пред нежеланието на брат си сам да си помогне.

— Ще поговорим ли повече след вечеря?

— Разбира се! — Маркизът разцъфтя от радост, махайки с ръка на Робърт да излезе от стаята. На тръгване той чу баща си да казва: — А сега, Роджър, по въпроса с отпуснатите средства. Мислех си от колко малко се нуждаеш тук, в „Грийн Касъл“ и колко благодарна ще е скъпата Беси, ако…

Робърт изкачваше стъпалата по две наведнъж и се чудеше дали е възможно да се удави във ваната си. В този момент вярваше, че може би така ще е най-добре за всички и най-вече за жена му.