Джоана Лейн
Малката стопанка (18)

Глава седемнадесета

„Нека да обичат тези, не любили преди. Които са обичали, да любят повече дори.“

Одри Парнел

Тя се обърна с гръб към Робърт, за да може да разкопчае копчетата й отзад. Самозалъгваше се, че не е нервна, но усещането на пръстите му по кожата й, докосването му я вълнуваха неимоверно. Тя си пое дъх и започна да бърбори, с надеждата, че това ще я успокои.

След като посетиха детската стая на петседмичната си дъщеря, откъдето Мариан ги изхвърли, като каза, че безпокоят бебето й, Нора Джейн неохотно остави Робърт да се заеме със светложълтата й рокля.

— Благодаря ти. Слушай, Робърт, трябва сериозно да се замислим върху наемането на нова камериерка. Мариан до такава степен е ангажирала съзнанието си с Оливия, че вече не би могла да ми бъде от полза. О, венчавката беше прекрасна! Пеги беше по-хубава от всякога.

— Ъхъ — отговори унесено той, като разкопча и последното копче, смъкна дрехата от раменете на жена си и я целуна по врата. — Красиво!

Нора Джейн затвори за миг очи и краката й омекнаха, но тя се изплъзна от леката прегръдка на мъжа си и отиде до тоалетната си масичка, където свали рубините от ушите си.

— Не можеш да си представиш колко дълго и упорито ние с Елизабет учихме Пеги да не галопира из параклиса, както прави обикновено. Много ми се искаше да беше приключила работата по него, но Уилям отказа да чака да си отидат художниците. Страхувал се да не си промени мнението и Пеги да го бутне от скалите.

Тя се загледа намръщено в огледалото. Знаеше, че бърбори прекалено много, но с Робърт, толкова близо до нея, се смущаваше до сълзи.

Той беше с нея непрекъснато след раждането на детето им. Даваше й сила, успокояваше я със своята любов. Всеки миг бяха заедно, опознаваха се, опознаваха дъщеря си. Връзката им приличаше на приятелство, изразяващо се в държане на ръцете, размяна на нежности и няколко откраднати целувки. Направиха си и пикник до езерото. Разхождаха се в градините, за чиито разкошен вид Робърт й направи комплимент. Разговаряха и се смееха и се радваха един на друг.

Накратко, Нора Джейн беше щастлива от хубавата интерлюдия със съпруга си, който беше съвършен в ухажването. На тази привилегия тя не можа да се наслади преди женитбата си.

През цялото това време Робърт спеше в своята стая, задължение на съпруга, който изчаква жена му да се възстанови след раждането.

След като обаче преди пет дни Оливия бе отделена в отделна, детска стая, Нора Джейн започна да усеща нарастващото и неудържимо напрежение между нея и съпруга й. Това усещане й липсваше от дълго време.

От онази нощ, когато той трябваше да замине от „Грийн Касъл“, за да се присъедини към Уелингтън.

Оттогава те не бяха изживявали любовната страст.

Нейната любов.

Нейната страст.

— Нора? Нещо не е наред ли? Да не би да се изморена? Би ли искала да спиш сега?

Да спи ли? Беше й задал този въпрос и тогава. Спомените нахлуха в паметта й и я понесоха на крилете си към онази прекрасна нощ.

— Да спя ли? — повтори тя, като се обърна към Робърт. И отново се развълнува от стройната и изящна фигура на мъжа пред нея, елегантен с тъмносиньото си сако и бричове, с колосаната си снежнобяла яка, чудесно контрастираща с тъмния му тен. Всички Гиър бяха красиви хора, но Робърт беше повече от красив. Той беше нейният тъмен ангел, осъществяването на мечтите й, нейният рицар в бляскава броня, нейният герой. И той й беше казал, че я обича. Тя също го обичаше, а сега — повече от когато и да било. Тогава защо беше толкова нервна? — Малко съм уморена, но не ми се спи. А на тебе?

Робърт се усмихна с интригуващата си, леко кривната настрани усмивка.

— Не ми се спи, сладка моя — провлечено отвърна той, опирайки бедро в таблата на леглото. — Изобщо не ми си спи, но нямам нищо против да си легна, ако не е твърде рано за тебе да…

Гласът му леко трепна и той погледна към отворените френски прозорци, също толкова нервен, колкото и тя.

Нора Джейн остана безмълвна известно време, като се чудеше дали и той изпитва същите чувства като нея. Дали и него не го е страх, че може да бъде отхвърлен.

— Не — бързо отговори тя. — Нямам нищо против. — Тя направи няколко колебливи стъпки към леглото, към съпруга си. Защо се страхуваше? Тя не беше онова срамежливо, с идиотска прическа момиче. Тя беше Нора Гиър, лейди Робърт, влюбена жена! — О, Робърт, това е глупаво! Вярно е, че изминаха месеци, откакто не сме били заедно по този начин. Но аз се възстанових след раждането. Не съм вече толкова крехка. Няма да се счупя. Робърт, та ние се обичаме! Защо и двамата се страхуваме да направим първата стъпка? Защо танцуваме около същността на нещата? Робърт Гиър, искаш ли да вземеш жена си в леглото, или не?

Той стана от леглото и се разсмя.

— Да, това е наистина жена ми. Много добре, малка моя любимке, какво искаш да направя? Да те метна на рамо, да те хвърля в леглото и да правим с тебе луда любов?

— Звучи разумно. И доста романтично за жена, решила, че мечтите трябва да отстъпят пред реалния свят. Една силна доза романтизъм, точно това ми трябва.

— Романтизъм, така ли? Много добре, малката ми — каза той, като застана пред нея и прегъна елегантния си крак в поклон: — Мадам, ще ми направите ли честта да танцувате с мене?

Тя се обърка.

— Да танцуваме?

— Да танцуваме, любима. Предлагам валс.

Той обви талията й с дясната си ръка, а тя автоматично постави лявата си ръка над лакътя му. После мушна дясната си китка в малкия сатенен илик на полите си, поставен там, за да се вдигне единият край по време на танца, и отпусна ръка в неговата. Чувстваше се великолепно и готова на всяка друга щуротия, която Робърт би измислил.

Останаха безмълвни няколко мига. Тя — по чорапи, а той — по риза, сами в спалнята си, взирайки се един в друг. Нора Джейн усети щастливи сълзи в очите си, сълзи на благодарност към Бога, който й беше дал този мъж.

После се завъртяха във вихрен танц под звуците на музиката, която звучеше в главите им. Очите на единия бяха впити в очите на другия, телата им не се отделяха — прекрасна принцеса в прегръдките на своя принц.

После движенията им станаха по-бавни и те завършиха танца си на верандата, под лунните лъчи.

Той постави дясната й ръка на рамото си, после нежно повдигна брадичката й, с пръсти — милувка за кожата й, а погледът му бе молитва, преклонение, обещание.

— Моята сладка, малка любима! — прошепна той с глас, част от лунните лъчи, част от оживелите сънища. — Бях изгубен без тебе. Толкова самотен без спомена за тебе… Всичко, което знаех тогава, беше, че съм изгубил нещо ценно, нещо недостижимо, което осмисляше живота ми. Това нещо беше любовта. Не „Грийн Касъл“, не парите, не титлите, които винаги съм смятал за много важни. Любовта, с която ме бе дарила ти, Нора, това ми липсваше, липсваше ми през всеки ден от живота ми, докато ти отново не влезе в него. А моят живот — това е цялата ми безкрайна, вечна любов към тебе.

Нора се разтопи в прегръдките му, с ръце на раменете му, с глава — върху широките му мъжествени гърди. Държеше го здраво, като че ли се бе хванала за собствения си живот, понеже той беше нейният живот, той и детето им, и бъдещето, което щяха да делят.

— Обичам те, Робърт — гласът й се задави от сълзи. — Винаги съм те обичала, дори когато малко се страхувах от тебе. Но сега те обичам повече, понеже наистина знам кой си.

Той я вдигна на ръце, върна се обратно в стаята и я положи на леглото.

— И кой съм аз, малката ми? — гласът му звучеше дълбок и страстен в ухото й.

Когато устните му почти докосваха нейните, тя каза:

— Кой си ти ли? Ти си реалността, която ме спаси от детските ми мечти. Ти се любовникът, който ме събуди за нови мечти. Ти си силата, която доведе Оливия благополучно на този свят. Ти си моят живот, Робърт Гиър. Моят живот и моята любов завинаги.

Когато устните им се срещнаха, соленият вкус на сълзите им се смеси с горещината на знойната страст. Дрехите бяха смъкнати от телата, извиващи се от желание от копнеж за любов, толкова дълго неизживявана.

— Люби ме, Робърт — прошепна тя, привличайки го към себе си, подканяйки го. — Люби ме, люби ме.

Той навлезе в нея бавно, пренесъл тежестта си върху ръцете, като я наблюдаваше внимателно, и тя знаеше, че беше готов да се отдръпне, щом съзреше и най-слабата болка, отразена в очите й. Тя усети нарастващото чувство за изпълване вътре в себе си и съвършенството, което можеше да се изпита само в случай като този, когато двама се свързваха и се превръщаха в едно цяло.

— О, господи, Нора — простена той, допрял буза до нейната, — колко те обичам!

— О, скъпи, знам — каза тихо тя с преизпълнено с любов сърце и с нарастваща страст.

И тогава боговете позволиха на времето да спре своя ход. Сънищата станаха действителност, чувствата се развихриха, страстта се освободи и завъртя двамата в цяла една галактика от емоции. Всички цветове на дъгата ги обляха със светлината си и звездите експлодираха с бляскави искри, които ги придружаваха по време на полета и завръщането им на земята, обсипвайки ги с благословии, с надежди, с видения от утрешния ден, от бъдните дни, които щяха да прекарат заедно.

 

 

Робърт не разбра какво точно го събуди на разсъмване. Сигурно не беше изтръпналата му ръка, с която държеше в обятията си Нора Джейн през цялата нощ. Той целуна жена си и навлече бричовете и ризата си, преди да се насочи към френските прозорци, за да ги затвори, тъй като в стаята нахлуваше утринната влага. Ръцете му се задържаха на прозорците, докато гледаше към централната част на „Грийн Касъл“ и се възхищаваше на гледката. Тя беше приказна — изгряващото слънце бавно позлатяваше с лъчите си стъкления купол в горната част на сградата.

Мъгла ли беше това, което идваше от задната част на къщата? Странно бе да има мъгла по това време. Кръвта му се смрази. Това не беше мъгла. Беше дим!

— Нора! — събуди я той, светкавично нахлузвайки обувките си. — Дръпни звънеца за пожар в балната зала! Събуди слугите! Вземи Оливия и слез в семейната гостна! Бъди готова да излезеш навън, ако се наложи! В Кръглия салон има пожар!

Тя скочи, без да обръща внимание на голото си тяло.

— Пожар! Робърт, баба ми!

— Точно там отивам — извика Робърт през рамо и хукна навън.

Сюзън, която бе пристигнала за венчавката на Уилям, се беше настанила в Кралската спалня. Всички други гости си заминаха. Освен нея в къщата бяха маркизът, сър Хари Клифлинг и графът. Това бяха хората, които можеха да помогнат на Робърт да се бори с пожара. Уилям и Пеги бяха заминали снощи на сватбено пътешествие до „Лейк Дистрикт“.

Робърт трябваше първо да събуди бабата на Нора и да я отведе на безопасно място. Нора Джейн сигурно се беше облякла много бързо, понеже, докато тичаше, Робърт чу камбаната за пожар да бие. Той отвори двойната врата на Кралската спалня и, останал без дъх, започна да вика мисис Темпъл.

— Мисис Темпъл! — изкрещя отново той, като стигна до леглото и дръпна тежките драперии, които го опасваха. — Събудете се! Сградата гори!

— Гори ли, казваш? Мислех си, че може да ни заловят, но не и по този начин — отговори сър Хари с такова достойнство, на което Робърт не мислеше, че е способен. — Сюзън — сръчка я той, — изглежда скоро ще има още една сватба, ако не изгорим в леглото. Ставай, моя малка любов. Ти, Робърт, върви да си гасиш пожара, ние ще се оправим.

Робърт изобщо нямаше време да ги чака или да се опитва да си представя дребния човечец до огромното туловище на Сюзън. Той пусна драпериите и си плю на петите.

Половин дузина слуги вече бяха на мястото и размахваха парчета от стар килим. След като премина през прага, Робърт спря и се намръщи при тази гледка, разбрал, че пожарът беше доста малък, и то — само в огромната камина.

— Някой е запушил комина с парцали и е затворил регулатора на въздушното течение — каза Бабит, като видя Робърт. — Но всичко вече е наред, милорд. Вътрешните врати са затворени, а прозорците — отворени, за да може да излезе пушекът. Издърпахме парцалите и отворихме отдушника. Сър, кой би направил това?

Робърт погледна иконома, чието лице бе потънало в сажди.

— Отлична работа, Бабит. Нека прислужничките почистят и се почерпете с нещо от избите. Трябва да се върна в семейното крило, за да съобщя на всички, че пожарът е овладян.

Много въпроси изникнаха в главата на Робърт. Наистина, кой беше направил това? Защо? Маркизът го пресрещна в коридора.

— Робърт, Беси е горе в детската стая. — Той задърпа като луд сина си към стълбите. — Нора е там с Беси и бебето. Предупредиха останалите да стоят настрана. Робърт, не е за вярване! Беси е взела Оливия и иска да я изхвърли през прозореца!

— Мили боже! — Робърт хвърчеше нагоре по стълбите, взимайки по три стъпала наведнъж. Сърцето му биеше до пръсване, мечтите му се превърнаха в пепел, а той се проклинаше за глупостта си. Как бе допуснал да повярва, че Беси ще се остави да я унижат и да я изгонят, че без битка ще се откаже от положението си на съпруга на наследника на имението?

— Робърт!

Изкачил вече стълбите, Робърт спря, като чу графът да го вика.

— Не сега, Родж! Трябва да отида при Нора!

— Знам, братко. Вината е моя. Кажи й, че няма да се разведем, че ще й дам всичко, каквото поиска, само да остави Оливия!

Робърт кимна и тръгна по коридора, налагайки си да се успокои и да мисли. Мина покрай разплаканата Мариан и влезе в детската, като спря точно на прага.

— Не ни пречи, Робърт, моля те — каза му Нора Джейн доста спокойно и той я видя да стои на няколко метра от отворената балконска врата, където беше Беси с дъщеря му в ръце, със спящата му дъщеря. — Ние провеждаме чудесен разговор, Беси и аз, и не се нуждаем от никого. Нали, Беси?

— Те се оказаха фалшиви. Родж казваше, че са диаманти, но се оказаха фалшиви. — Беси се втренчи в Нора. — Имаш ли представа колко унизително беше това за мене, да чуя как бижутерът ми казва, че моите диаманти, носени шест сезона, били фалшиви? Как се унижих да пълзя пред майка си, молейки я да ме прибере пак, след като вече я бях напуснала?

— Мъжете са изключително брутални — каза успокоително Нора Джейн, като бавно се приближаваше към балкона, без да откъсва очи от Беси. — Ти беше толкова мъдра, когато ми го каза, Беси. Но ние с тебе сме сестри. Какво знаят мъжете за нашите болки, за страданията ни?

Робърт не се движеше, не дишаше. Той разбра какво се опитваше да направи Нора Джейн, опитваше се да спечели доверието на Беси. Не смяташе обаче, че този номер ще мине. Защото не някой друг, а Беси беше майсторката на преструвките и печеленето на симпатии.

— Гиър се отнесоха зле с тебе, Беси. Те взеха парите на баща ти и ти дадоха фалшиви диаманти. Допуснаха те до няколко сезона на висшето общество и после те захвърлиха. Не е честно, Беси, и аз искам да ти помогна. Кажи ми как да го направя?

Очите на Беси се присвиха, като погледна към Нора Джейн.

— Разбира се, че ще го направиш, малка мишко! Малка мишка с ужасна коса! Ти ще ми помогнеш, защото ти взе всичко! Но сега се опитваш да ме заблудиш. Правиш се, че ме харесваш, точно както аз те будалках. Ти просто искаш нещо от мене. И аз искам нещо от тебе. Но не си мисли, че ще ми хвърлиш няколко рокли и ще ми обърнеш гръб!

— Не е така, Беси — тихо протестира Нора Джейн. — Не съм ти обръщала гръб и наистина искам да ти помогна. Ти просто направи малка грешка. Не си искала да нараниш Родж. Исках да ти пиша, но бях толкова заета.

— О, така ли? — сряза я Беси. Тя стисна така силно Оливия, че бебето се разплака, а това заби нож в сърцето на Робърт. — Ти беше заета да се правиш на господарка на имението, нали? Даде им парите си и свърши черната работа. Ти не си нищо повече от една икономка, ти, месарска внучка такава! Освен това Родж ще наследи всичко!

— Беси, да се върнем на причината, довела те в тази къща. Какво искаш, Беси?

Беси погледна към Оливия и сви презрително устни.

— Това никога не ме е привличало — каза тя и отстрани детето от себе си, като го гледаше с погнуса. — Това мръсно копеле ме намокри!

Тя отново се втренчи в Нора Джейн.

— Аз запалих пожара и дойдох да видя племенницата си. Нямам нищо, малка мишко, а ти имаш всичко. Смяташ ли, че е честно?

— Колко искаш, Беси? — най-после Нора Джейн каза това, което Робърт искаше да чуе от толкова време.

Беси се усмихна, но не като луда, а като дете, на което са предложили сладкиш.

— Онази Темпъл предложи петдесет хиляди лири за мъжки наследник — каза тя, като изви назад глава, за да не гледа зачервеното от плач лице на бебето. — Мислех си, че би могла да ми предложиш половината за момичето.

— Това ли е всичко, Беси? Много евтино купуваш дъщеря ми. Бих ти предложила пет пъти повече, но ти винаги си била глупачка!

— Глупачка ли? — Беси престана да гледа Оливия и се втренчи въпросително в Нора.

— Съжалявам те, Беси — продължи Нора Джейн през плача на бебето, като гласът й се изпълваше със сила, заедно с всяка стъпка, която правеше към балкона. Робърт също тръгна напред, като не изпускаше Беси от очи. — Съжалявам те, понеже никога не си знаела как да обичаш някой друг, освен себе си. Никога няма да намериш щастие в нищо друго, освен в диамантите. Ще се мотаеш из обществото, като напразно ще търсиш щастие, понеже не би го разпознала, дори и да го срещнеш. Ти си вятърничава, плиткоумна и не знаеш цената на нищо! — гласът на Нора ставаше все по-силен и тя напредваше все по-решително.

Беси стоеше на балкона и премигваше, като не вярваше на очите си, че това миниатюрно създание може да бъде такава тигрица.

— Няма да ме уплашиш, малка мишко! Може и да съм си изиграла лошо картите, но все още държа козовете в ръце. Не се приближавай, защото ще откача и ще изпусна това копеле.

— И какво ще стане после, Беси? Ти също ли ще се хвърлиш от балкона или да оставя Робърт първо да те разкъса? А може и да те оставим жива, за да те обеси палачът. Казах ти, че си безкрайно глупава! Искаш пари от нас, а? Няма да ти дам нито пени! Напусни дома ми! Махай се от живота ни! Виж се на какво приличаш! Заклещена на балкона и напикана! Отегчих се от тебе, Беси. Сега ми дай това дете и се махай от къщата!

Беси надникна за малко през балкона, което се стори цяла вечност на Робърт, после погледна първо бебето, а след това — Нора.

— Много добре, малка мишко! Ето ти я! — Пристъпвайки обратно в детската, Беси просто хвърли Оливия към Нора Джейн.

Облекчение се разля по тялото на Робърт, след като Нора, почти паднала на колене, улови детето и го притисна до себе си.

— Върви в семейната гостна и ни чакай там! — заповяда Робърт на Беси, която издефилира покрай него с вирната брадичка. — Ако се опиташ да избягаш ще те догоня и ще те застрелям.

Беси извъртя очи.

— Колко драматично! Аз нямаше да й сторя нищо. Дори не запалих истински пожар. Просто си исках своето. — Робърт направи крачка към нея и тя прекъсна излиянията си. — Добре де, но не ме карай да чакам дълго.

Вратата се затвори с трясък зад гърба на Беси.

— Робърт? — обади се Нора с тих и разтреперан глас. Той коленичи до нея, прегръщайки я заедно с детето. — Толкова бях изплашена, Робърт.

— Шшт, любима — предупреди я Робърт, щом Мариан се втурна в стаята, викайки името на бебето, което изтръгна от прегръдките на родителите му. — Всичко свърши — каза той, помагайки на Нора да се изправи на крака. — Ти беше великолепна. Истинска героиня. Не знам откъде събра смелостта да се справиш с Беси по този начин.

— Не съм героиня, Робърт. Просто се страхувах за детето си и направих всичко възможно, за да го спася.

— Добре, малката ми, няма да те наричам героиня, но се гордея с теб! — каза той, като я целуна по разбърканата коса и я поведе към стълбите. — Само съжалявам, че Кръглият салон е малко поразбутан, след като хвърли толкова труд по него.

Нора Джейн се закова на второто стъпало, до долната площадка.

— Бях забравила пожара — процеди тя през зъби, — това нещастно, егоистично, малоумно създание!

Нора се изтръгна от ръцете на Робърт и се втурна в гостната, която вече беше претъпкана от хора. Всички се бяха събрали там. Беси стоеше в средата на стаята и попиваше роклята си с кърпичка.

— Ти! — извика Нора Джейн, сочейки Беси, докато бързо се приближаваше към нея.

— Какво има пак, Нора Джейн? — уморено попита Беси, вдигайки поглед от роклята си. — Не изстрадах ли достатъчно? Какво още искаш от мене?

— Ето това! — каза Нора Джейн, като се спря пред етърва си, повдигна се на пръсти и заби свития си юмрук в уплашеното лице над себе си.

Беси падна на килима от изненада. Мястото около лявото й око бързо взе да почервенява.

Нора Джейн се обърна към съпруга си и му каза съвсем спокойно:

— А сега можеш да си уредиш сметките с тази жена. Искам я вън от дома си!

— Да ме вземат дяволите! — възкликна маркизът като пое поредната солидна глътка бренди.

— Всички да ни вземат дяволите, татко — отбеляза Роджър Гиър, — ако се осмелим да кръстосаме саби с господарката на „Грийн Касъл“.

— А вие какво друго очаквахте? — попита мисис Темпъл, като си проби път напред и дръпна сър Хари след себе си. — Тя е моя внучка, нали така? Хайде, Хари, трябва да обсъдим сватбата.

— Разбира се, мой малък пудинг — отговори послушно сър Хари и я последва.

— Робърт? — попита графът, посочвайки към жена си. — Искаш ли да изхвърля този боклук?

Робърт се усмихна.

— Ще имаш тази чест, Родж. Дай й някаква сума, каквато прецениш, и я накарай да подпише официален документ, както и съгласието си за развода. Освен това я накарай да се закълне в писмена форма, че ще напусне Англия. Убеди я да замине някъде, където потокът й от сълзи ще пресъхва по-лесно.

После се обърна, все още усмихнат, и се отправи по стълбите към спалнята си, където беше жена му, скъпата му, сладка, прекрасна, героична съпруга. И беше сигурен, че го очаква.