Айрис Йохансен
Великолепният негодник (10)

10.

Чукането на вратата бе много силно.

— Кейт! Отвори!

Гавин, осъзна тя сънено, и звучи много…

Тя скочи от леглото и хукна през стаята, за да отвори вратата.

— Гавин, добре ли си? Минаха само два дни! Какво се е случило?

— Разбира се, че съм добре. — Той се усмихваше тържествуващо, а обсипаното му с лунички лице грееше от ентусиазъм. — Извинявай, че те будя посред нощ, но тъкмо сега пристигнахме.

Той се обърна и протегна ръка към някого зад себе си.

— Това е моята Джийни.

Джийн Малкълм грациозно изплува от сенките и застана до Гавин.

— Много мило, че се съгласихте да ме приемете — прошепна тя с неуверена усмивка. — Надявам се да не ви причинявам излишни грижи.

Докато я гледаше, Кейт почувства как нещо в стомаха й се свива и сякаш потъва. Бе се надявала, че след като Гавин отново срещне своята Джийни, ще разбере, че никоя жена не заслужава опасностите, на които се излага, но сега виждаше защо Гавин бе готов да рискува толкова много. Тази девойка бе прелестна. Под наметало с подхождащ цвят тя носеше кадифена рокля с широки обръчи, както най-модерните дами, които Кейт понякога бе виждала да минават през селото им на път за Лондон. Наситеното синьо на кадифето чудесно допълваше виолетовия цвят на очите и блестящата й светлоруса коса. Беше средна на ръст, но толкова фина и с тънка талия, че изглеждаше някак по-дребничка, почти като дете, а това впечатление се подсилваше още повече от нежното й кротко излъчване.

— Добре дошла на Крейда — учтиво поздрави Кейт.

— Ето, нали виждаш, казвах ти, че няма да има никакви проблеми. — Гавин се усмихна на Джийн. — Та как може някой да ти устои, любов моя?

Как ли наистина, чудеше се Кейт отчаяно. Джийн Малкълм бе като оживяла от легендите безпомощна принцеса, която всеки мъж копнее да спаси.

— Яли ли сте?

Гавин поклати глава.

— Исках да съм сигурен, че преди всичко сме в безопасност. Аз нямам време да ям. Трябва веднага да тръгна и да се върна на сушата, за да доведа свещеника за венчавката ни. — Той развълнувано махна с ръка. — Трябваше да ме видиш, Кейт. Промъкнах се в крепостта като дух, грабнах Джийни и избягахме само за…

— Той бе прекрасен — прекъсна го Джийн Малкълм със сияйна усмивка. — Истински рицар! — Тя умоляващо погледна Гавин. — Но като че ли съм по-уморена, отколкото предполагах. Чувствам се много отпаднала. Бих ли могла да си почина тук, а ти да ми донесеш малко плодове или сирене?

— Ще събудя Деирдре и ще й кажа да…

— Не. — Тя се олюля. — Моля те! Би ли могъл ти да идеш до кухнята? Не искам да се срещам с още непознати точно сега. Може ли…

Тя не довърши изречението и му се усмихна мило.

Кейт направо виждаше как Гавин се стапя като зимен лед пред тази усмивка.

— Грижи се за нея, Кейт. — Гавин поднесе ръчичката на Джийн към устните си. — Веднага се връщам.

— Заповядай, влез, ако искаш — покани я Кейт, като се отдръпна настрани. — Да ти донеса ли чаша вода или вино?

— Не, благодаря. — Момичето се понесе плавно през стаята и седна на един стол, като гледаше как Кейт запали свещта в сребърния свещник. — Нямаме много време. Гавин скоро ще се върне, а трябва да достигнем до някакво споразумение, преди да е дошъл.

Тя отметна качулката на наметалото си и срещна погледа на Кейт с дръзка прямота, после ясно и отчетливо заяви:

— Няма нужда да се тревожиш за него. Ще го пазя много.

Думите бяха така шокиращи, както и промяната в поведението й. Сякаш тя бе свалила някаква блестяща, обсипана със скъпоценности, маска.

— Ти ще пазиш него?

Джийн Малкълм нетърпеливо махна с ръка.

— Разбира се, и двете знаем колко много се нуждае Гавин от някой, който да се грижи за него. Ти настръхна като бодливо свинче, когато ме видя, и си помисли, че може да представлявам опасност за него. — Тя се намръщи. — Той много говори за теб по пътя насам. Първо това ме обезпокои. Мислех си, че самата ти изпитваш някакви особени чувства към Гавин, но сега ми се струва, че сте просто приятели.

Заинтригувана, Кейт попита:

— Ами ако бе сметнала, че изпитвам особени чувства?

— О, щях да те излекувам от тях — усмихна се Джийн. — Или щях да загина, докато се опитвам.

Думите бяха изречени с безкрайна нежност, но в тона й се съдържаше и някаква стоманена решителност и смразяваща заплаха. Джийн добави:

— Не бих допуснала моят Гавин непрекъснато да бъде изкушаван от друга жена, нали разбираш. Щеше да направи живота ни доста неудобен.

— Но вие няма да сте тук. Гавин казва, че заминавате за Ирландия.

— Но няма да останем там завинаги. Сърцето на Гавин е тук. — Устните й се свиха решително. — Няма да допусна той да бъде нещастен заради брака си с мен.

Тази жена, изглежда, поне изпитваше искрена обич към Гавин.

— Говорила ли си вече за решението си с него?

— Не още. Той трябва да свикне с мен, преди да го оставя да види каква вещица мога да бъда. — Тя се усмихна широко и деликатните й черти внезапно станаха различни, дяволити. — По-лесно е да ме мисли за милата, нежна девойка, каквато съм за пред света.

Кейт каза, като натъртваше на всяка дума:

— Но това е лъжа. Ти го лъжеш.

Момичето застина.

— Не е лъжа. Просто… — Тя млъкна, после тихо добави: — Да, лъжа е. Двамата с Гавин досега сме се виждали само за съвсем кратко време, открадвахме си по някоя и друга среща. Аз го обичам. Искам и той да ме обича. На мъжете, изглежда, им е по-лесно да обичат кротки, хрисими жени, а аз още преди много време разбрах, че мога да използвам тази слабост, която те така обожават, за своя изгода.

Кейт неразбиращо поклати глава.

— Аз не съм като теб — заяви Джийн. — Гавин ми каза колко яростна можеш да бъдеш. Той ти се възхищава за това, но аз смятам, че яростта е глупост, когато има и други начини да постигнеш своето. — Тя направи гримаса. — Макар че се страхувам, че преструвката ти става навик, от който е трудно да се отървеш. Толкова дълго време вече се преструвам на това, което баща ми иска да бъда, че то вече ми се струва естествено за мен.

Кейт почувства прилив на съчувствие. Та коя бе тя, че да съди методите, които тази жена използваше, за да оцелява при баща като Алек Малкълм?

— Не можеш цял живот да заблуждаваш Гавин.

— Не искам все да го лъжа. Просто е най-добре да мога да го контролирам точно сега. — Тя поклати глава. — Поели сме опасен път. Баща ми е чудовище. Гледах го как измъчва и смазва майка ми, докато накрая я уби с жестокостта си. Не трябва да му позволявам да стори нещо лошо на Гавин. — Тя срещна погледа на Кейт. — Поне за това сме на едно мнение, ако не за друго. Вярваш ли ми?

— Да. — Кейт не бе сигурна дали разбира Джийн Малкълм, но наистина й повярва, че обича Гавин. — Но не съм сигурна как въобще можеш да го предотвратиш.

— Нито пък аз. Ще размисля върху това.

Внезапно у Кейт се зароди подозрение.

— Струва ми се доста странно, че Гавин е срещнал толкова малко трудности, докато те открадне от Килгрън.

— Той ми бе изпратил съобщение, че идва — обясни Джийн. — Подкупих момчето от конюшнята и упоих стража, който бе на пост. — Тя се намръщи. — Но ти естествено няма да кажеш това на Гавин, нали? Само ще му развалиш удоволствието.

Устните на Кейт се разтеглиха.

— Да, наистина не искаме да разваляме удоволствието на Гавин.

Джийн пъргаво се изправи.

— А сега ще те оставя да си почиваш. Трябва да започнем с приготовленията за сватбата още утре. Гавин иска да чака, докато Робърт се върне от Ирландия, за да се оженим, но аз ще му дам само още два дни. Едва ли баща ми ще се бави в Единбург още дълго, затова трябва колкото може по-скоро да заминем от тук.

— Значи сватба? Няма да се ожените само пробно, така ли?

Джийн поклати глава.

— Ще се венчаем пред Бога за вечни времена. Въобще не съм съгласна на тези временни… — Тя млъкна, забелязала изражението на Кейт. — Аха, значи така било при вас? Нищо чудно, че си отдала само приятелството си на моя Гавин. Не познавам Робърт добре, но ми се струва, че е корав човек. Хич не е лесен пътят, който си избрала.

Кейт се ядоса на себе си за това, че бе издала моментната си болка на една непозната.

— Не съм избирала никакъв път. Други го избраха вместо мен.

— Значи няма кого другиго да виниш, освен себе си — рязко заяви Джийн. — Мъжете винаги се опитват да решават кой път да поеме една жена, но пък винаги има начини сама да откриеш своя път. Явно си ги оставила да ти замъглят мисленето. Аз няма… — Тя чу стъпките на Гавин в коридора и бързо рече: — Ще поговорим друг път.

Гавин влезе в стаята с поднос, на който имаше сирене, хляб и една ябълка.

— Това достатъчно ли ти е? — Той се намръщи загрижено, загледан в подноса. — Искаш ли вино? Защо не й даде нещо за пиене, Кейт?

— Кейт беше самата любезност. — Джийн се усмихна любящо на Гавин. — Чувствам се много по-добре. Ако само ми покажеш къде ще спя, ще хапна мъничко от тази прекрасна храна и ще си легна.

— Аз ще те заведа. — Кейт взе свещника.

— Лягай си, Кейт. — Гавин не откъсваше очи от Джийн. — Не исках да смущавам почивката ти. Просто исках да се запознаеш с Джийни. Не е ли тя всичко, което съм ти казвал?

— Гавин, моля те… — Джийн дари Кейт с очарователно свенлива усмивка.

— Не — измърмори Кейт, докато ги подминаваше и тръгваше по коридора. — Твоята Джийни е много, много повече от онова, което си ми казвал.

 

 

Корабът Ирландската принцеса бе забелязан към пладне на втория ден, след като Гавин доведе Джийн Малкълм на Крейда. Селото моментално се превърна в разбунен кошер, а вестта достигна до Кейт, когато тя се намираше в тъкачницата. Радваше се, че суматохата скриваше собственото й внезапно напрежение и безпокойство. Какво като Робърт се е върнал? Присъствието му нямаше да промени нищо. Тя ще се върне в крепостта и ще изчака с достойнство той да дойде при нея. Защо й трябва да тича при него като кученце, зажадняло за обич?

Тя осъзна, че върви бавно през криволичещите улички, които водеха към кея, блъскана от тълпите, затичали се да посрещнат кораба, привличана безпомощно сякаш от магнит.

Той се бе върнал при нея.

Не, не при нея, а при Крейда. Тя не бе важна за него по никакъв друг начин, освен физически. Някой, чието тяло носи удоволствие и облекчение на нагона му. Тази мисъл би трябвало да потисне радостното въодушевление, което се надигаше у нея.

Но не го потисна. Не я бе грижа за нищо. Ще го види.

Той бе тук.

 

 

Тя беше тук.

Робърт не очакваше да я види на кея. На тръгване тя му бе толкова сърдита, че последният му спомен за нея бе запечатал пламнали очи и още по-парещи думи. И все пак, ето я там, в дъното на тълпата, а вятърът развява кафявата й наметка около тъничкото й тяло.

— Очевидно нежната ти съпруга се е омилостивила — отбеляза Джок. — Надявах се да е иначе.

Робърт не обърна внимание на думите му, докато вървеше по мостчето към кея. Божичко, чувстваше същото вълнение, както когато бе стъпил отново на Крейда преди толкова много години. Не, не съвсем същото. Островът никога не го бе карал да се чувства възбуден като жребец.

Той се промъкна през тълпата и спря пред Кейт.

— Изглеждаш ми в добро здраве.

Тя кимна, без да проговори.

— Как е Гавин?

— Добре. Много добре. — Тя отново замълча, а погледът й не се отделяше от очите му, после неуверено попита: — Приятно ли беше пътуването ти?

Не толкова приятно, колкото да знае, че тя се радва на завръщането му.

— Беше успешно. Свършихме работата, за която тръгнахме. — Той се чудеше какво ли би сторила, ако ей сега я занесе в склада от другата страна на улицата, затръшне вратата и разкъса дрехите й. — Донесъл съм ти подарък.

— Подарък?

Как само обичаше устата й! Обожаваше аромата й на лавандула и на жена. Обичаше смелостта, дързостта и предизвикателството й, които му се струваха далеч по-изкусителни от кротостта на другите жени. Божичко, как само му бе липсвала!

— Той е в товарното отделение на кораба. Ще наредя да го донесат в…

— Не си ли забравил нещо, Робърт? — Джок стоеше до тях. — Добър ден, милейди. Хич не ми е драго да прекъсвам милата ви среща, но трябва да се допитам до Робърт относно един товар. — Той отмести огромното си тяло встрани и разкри една висока млада жена с кафяви коси и искрящи сини очи, а й с пищни гърди, които направо преливаха от плиткото бюстие на роклята й. — Какво да правя с това очарователно създание?

Жената се изкикоти и погали ръката на Джок. Когато заговори, думите й зазвучаха с напевен ирландски акцент:

— Че как, същото като по пътя насам! Нямам никакви оплаквания. Не променяй абсолютно нищо.

Кейт объркано гледаше ту жената, ту Робърт. Робърт безмълвно изреди всички най-люти клетви и попържни, които си спомняше, по адрес на Джок. Не се и съмняваше, че кучият син нарочно се опитва да създава дрязги.

— Няма ли да представиш нашата далечна гостенка? — попита Джок.

— Госпожица Нора Кери — измърмори Робърт. Той хвана Кейт за лакътя и я затегли настрани по кея.

— Ще доведа Нора в крепостта чак довечера — подвикна Джок след него. — Няма смисъл да я водя там, без да използваме услугите й.

Да го вземат мътните този проклетник, дето се меси навсякъде! Робърт направо долавяше как напрежението се натрупва в тялото на Кейт, как се сгъстяват объркването и безпокойството и как забулват онова неуверено щастие, което бе почувствал у нея.

— Какви услуги? — попита Кейт.

— Няма значение. Гавин разведе ли те из острова?

— Само из града. Бях доста заета. — Тя отново хвърли един поглед през рамо към Джок и Нора. — Какви услуги?

Нямаше смисъл да се опитва да избегне истината. Любопитството и инатът на Кейт нямаше да оставят въпроса висящ.

— Тя е проститутка.

Робърт почувства как шокът стегна мускулите й под ръката му.

— Разбирам. Тогава съм сигурна, че пътуването ти е било дори по-приятно, отколкото споменът. — Тя издърпа ръката си от неговата и тръгна по-бързо. — Но не биваше да я изоставяш толкова грубо просто защото си смятал, че ще се обидя. Беше много глупаво от твоя страна. Знам колко много си приличаме в очите ти.

— Не знаеш нищо подобно! — грубо извика той.

— Разбира се, че знам. И двете сме в твоя живот само докато ни захвърлиш, достойни сме само да те забавляваме в леглото и нищо повече. Всъщност чувствам, че доста приличам на нея.

— Тя не е моята…

— Няма нужда да го отричаш, за да щадиш чувствата ми. Като имам предвид плътската ти природа, ще е лудост от моя страна да очаквам да се въздържаш, когато на сцената се появи толкова изкусителна жена. — Думите й се лееха бързо, изсипваха се като скали, рухнали при земно свличане. — Тя изглежда много добродушна. Сигурна съм, че е била и много услужлива.

— Да, но не към мен. Джок беше този, който спеше с нея.

— А сега е твой ред?

— Ако исках да легна с нея, щях вече да съм го сторил. Двамата с Джок и друг път сме си споделяли жените. — Още една грешка! Съвсем ясно видя, че на нея не й се понрави картинката, която рисуваше пред нея. — Джок я води в замъка заради…

— Не ме интересуват курвите ти. — Тя държеше лицето си извърнато от него, но той виждаше, че страните й са пламнали. — Дори е много добре, че си я довел за собствено удоволствие, защото аз не съм бременна. И ти няма да искаш да застрашаваш Крейда, като ме докосваш.

Думите й го поразиха с такава сила, че той веднага разбра колко упорито е отбягвал да мисли за тази възможност. Бе мислил само за Кейт, за нещата, които ще прави с нея, за начините, по които ще я обладава, ще се съединява с нея.

— Сигурна ли си?

— Цикълът ми мина, но дори и да не бе така, пак нямаше да ти позволя да дойдеш в леглото ми. Така че чувствай се свободен да идеш при своята Нора и…

— По дяволите! — Сляпа ярост и гняв избухнаха в главата му и той знаеше, че те не са причинени от думите й, а от преградата, която вече съществуваше между тях. Настигна я само с две крачки, сграбчи лакътя й и я издърпа в нишата на някаква месарница, край която минаваха. — Не ми трябва позволението ти, за да легна с някоя курва или със собствената си съпруга. Мога да сторя и двете неща, стига да реша.

— Пусни ме!

— Само ако млъкнеш и ме изслушаш. — Той подпря ръцете си на стената от двете страни на главата й, като така успя да я задържи. Усещаше топлината на тялото й и му се искаше да се отърка нагоре и надолу по нея като котка. — Не доведох тази жена заради себе си. Доведох я за Гавин.

— За Гавин! — Очите й се разшириха от слисване. — Защо?

— Джок казва, че тя е весело и забавно момиче, а Бог ми е свидетел, на Гавин наистина му трябва малко разтуха. — Той се намръщи. — Преди да си е вкарал главата в торбата и не е разкъсан на парчета.

— О! — Зъбите й се забиха в долната й устна. — Не мисля, че точно Гавин е в опасност. По-добре дръж тази жена далеч от замъка.

— Нищо не разбираш от тези неща. — Той се опитваше да бъде търпелив, макар че му се искаше да я хване и да я разтърси. Не, да я обладае, да нахлуе в нея, да я накара да приеме всяка частица от него. Но не можеше да го стори. Крейда сега бе в безопасност, затова той трябваше да потуши тази трескава жажда. Гавин. Ще мисли за Гавин. Не можеше да стори нищо, за да се отърве от собствената си лудост, но поне можеше да се опита да спаси Гавин.

— Няма да има никакво злепоставяне. Обещавам ти, че жената въобще няма да пречи. Почти няма да я виждаш, но Гавин се нуждае…

— Гавин в момента разполага с всичко, от което се нуждае — прекъсна го тя. — И ако искаш тази жена да остане жива, за да дарява наслада, на който и да е друг мъж, не трябва да позволяваш на Джийн да узнае, че е на острова.

Той замръзна.

— Джийн?

— Тя е тук — добави простичко Кейт. — Гавин отиде и я отвлече.

Той затвори очи. Господи, само това му липсваше!

— От колко време са тук?

— От два дни. Ще се венчаят при залез-слънце довечера.

— Как ли пък не!

— Не можеш да ги спреш, освен ако не искаш да убиеш Гавин. Той няма да даде да го разубедят. Утре тръгват за Ирландия. — Тя се усмихна горчиво. — Затова няма нужда да се тревожиш, че ще застрашат твоята Крейда.

— Малкълм ще ги последва.

— Гавин казва, че познава хора, които са готови да ги скрият.

Робърт поклати глава.

— Това е лудост! Малкълм ще пререже гърлото на Гавин и ще направи Джийн вдовица, и то още преди да е изтекъл месецът. — Той се обърна към нея. — А да ти кажа ли какво ще направи с онова сладко свенливо дете? В сравнение с него отношението на Себастиан към теб ще ти се стори направо нежно.

— Тя е готова да поеме този риск, а и е далеч по-силна, отколкото предполагаш. Ако искаш да видиш доказателство, само заведи онази курва при Гавин и гледай какво ще стане.

Ръцете му увиснаха отпуснати и той бавно отстъпи назад.

— Трябва да поговоря с него.

— И той мислеше, че ще искаш да поговорите. Точно затова изчакаха, а не заминаха веднага. — Кейт излезе от нишата и тръгна към крепостта. — Струва ми се, че иска благословията ти.

— Няма да я получи.

— Тогава трябва поне да му пожелаеш всичко най-хубаво — рече тя. — Няма да позволя той да се отправи към опасностите, а лошите чувства да останат. Той не заслужава подобно отношение.

— Той заслужава да го фрасне човек по главата, че да му се проясни малко мозъкът!

— Защото е проявил безразсъдството да заплаши безценната ти Крейда? Е, аз пък се радвам, че го стори. Той заслужава нещо по-добро от камъни и пръст, в които да се вкопчва на този свят. Не разбирам напълно Джийн Малкълм, но тя е храбра жена и мисля, че ти си глупак, за да не разбираш, че Гавин има… — Тя млъкна и изтича пред него по улицата. — Какво ще правиш? Не можеш да я отпратиш!

— Няма да ми позволиш, така ли?

— Гавин няма да ти позволи. — Кейт вдигна брадичка. — И, точно така, и аз няма да ти позволя. Те няма да ти създават грижи. Няма причина да разрушаваш щастието им.

— Няма причина, освен, за да спася живота им.

— Това не е твоя грижа. Гавин не е дете. Той е направил своя избор.

— Точно както и ти си направила своя.

— Аз ли? — Кейт тръгна по подвижния мост. — Аз нищо не съм избирала. Елизабет ме е дала на теб, а ти ме взе и ме доведе тук.

— Доколкото си спомням, съгласих се да ти платя висока цена за послушанието ти.

— Да ми дадеш дом? Оказа се, че това е празно обещание. Ти не можеш да ми дадеш… — Тя млъкна и дълбоко си пое дъх. — Говорехме за Гавин и Джийн.

— Не е ли по-добре да поговорите с тях? — попита Гавин.

И двамата вдигнаха очи и видяха, че Гавин и Джийн вървят срещу тях по моста откъм замъка. Ръката на Гавин здраво стискаше тази на Джийн, а лицето му бе малко бледо, но решително. Той спря пред Робърт и се стегна.

— Радвам се, че се върна, Робърт. Тъкмо навреме за сватбата.

Робърт го изгледа втренчено.

— Разбираш ли какви ще са последствията?

— Ще ги посрещна с радост. — Гавин притегли Джийн към себе си. — Някои неща са предопределени.

— Тогава Бог да ти е на помощ. — Робърт мина покрай тях по моста и влезе в двора.

— Поне този път не ме хвърли в рова. Това ми се струва чудесен знак — усмихна се Гавин на Джийн. — Първата битка приключи, любима.

— А и ти се справи отлично. — Тя отвърна на усмивката му, след което проследи с поглед Робърт. — Но може би и аз ще поговоря с него, но по-късно, когато се поохлади малко.

 

 

Кейт не видя Робърт до края на деня. След като поговори с Тим Макдугъл, той се върна в града, за да търси Джок. Тя умишлено се стараеше да е прекалено заета с приготовленията за сватбеното тържество, за да си спести мислите за него.

Но пък се постара да бъде в двора, когато Джок Кандарън мина през портите няколко часа преди здрач. Той спря коня си и кимна на конярчето, което веднага изтича към него, за да поеме юздите.

— Няма да остана дълго. — Той махна към товарния кон зад себе си. — Занеси куфара в стаята на милейди. Това е дар от любящия й съпруг.

Кейт дори не погледна към огромния кожен куфар. Искаше единствено да се увери, че жената на име Нора Кери не е с него.

Той хладно се усмихна, когато видя облекчението, изписало се по лицето му.

— Оставих дамата в странноприемницата в града. Срещнах Робърт на пристанището и той каза, че услугите й не били необходими. Жалко.

— Гавин не е съгласен с теб.

— Но той винаги е мислил със сърцето, а не с главата си. — Джок умишлено направи кратка пауза. — Съвсем не като Робърт.

— Нима?

— Робърт много прилича на мен. Обикновено ограничава страстите си до обекти, които не могат да го наранят.

— Като например Нора Кери?

Той поклати глава.

— Робърт я избра за Гавин. Собствените му вкусове са насочени към по-смели женски същества. Ето ти например явно си му привлякла вниманието. — После грубо продължи: — Бременна ли си?

Тя направо бе шокирана от грубостта на въпроса му.

— Не.

— Много добре. Значи може би всички сме в безопасност. Робърт не е такъв глупак, че да застраши Крейда на два пъти, без значение колко много му се ще да легне с теб.

— Той ти е казал за майка ми… за това коя съм?

— Нима мислеше, че няма да сподели това, тази заплаха за Крейда с мъжа, който я защитава? Казах му какъв идиот е бил. — Джок замълча за момент, после натъртено добави: — Но той ме увери, че всичко било само сласт, а и двамата с Робърт знаем колко мимолетно е това чувство.

Джок се опитваше да я нарани и се справяше направо възхитително. Кейт се опита да не показва колко дълбоко я е засегнал ударът му.

— Значи няма от какво да се боиш, нали?

— Така смятах, докато двамата с Робърт не поговорихме с Деирдре и някои от хората от града днес следобед. Доста заета си била, докато ни е нямало. Всъщност действала си много хитро. Имаш мозък в главата, а и дарба да бъдеш водач.

— Само се опитвах да помогна — отвърна тя.

Той поклати глава.

— Вила си си гнезденце тук.

Кейт срещна погледа му и разбра, че не може да го отрече пред него, както бе залъгвала себе си. Бе следвала инстинкта си сляпо, работеше, изграждаше си живота на това място, където най-силно желаеше да бъде.

— Но тъй като няма детенце в гнездото, няма и опасност за теб.

— Още не. — Той се усмихна. — Но си мислех, че е добре да ти кажа, че ще съм много недоволен, ако решиш да прелъстиш Робърт да направи именно тази грешка.

Кейт почувства студени тръпки. Заплахата бе очевидна, а Джок Кандарън бе много опасен човек.

— А какво ще направиш, ако реша да не се вслушам в съвета ти?

— Каквото ми повелява дългът — тихо отвърна той. — Винаги изпълнявам дълга си, Кейт. Това за мен е като страст. — Той обърна коня си. — А сега ме извини. Робърт ме чака у дома, за да обсъдим някои делови въпроси.

За първи път той я бе нарекъл по малко име, пренебрегвайки официалното почтително обръщение. Тя знаеше, че го бе сторил умишлено. Искаше да й покаже, че не я зачита повече от Нора Кери.

— Ти не можеш да ме наричаш Кейт — процеди тя през зъби. — Предпочитам да ми казваш Катрин, както другите ми врагове.

Той се усмихна.

— Очаквам с нетърпение да се срещнем на сватбата, Катрин. Толкова радостен повод…

Тя потръпна, докато го гледаше как се отдалечава. Дългът за Джок можеше да включва всичко: от политически машинации до намушкване с нож. Той няма да й позволи да…

Мили боже. Джок няма право да й забранява нищо. Той може и да е пазителят на Крейда, но не можеше да й налага волята си.

Внезапният гняв, пламнал в нея, бе като нажежено до бяло желязо. Не беше честно! Робърт, а сега и Джок, си позволяваха да говорят за глупавите си страхове. Не виждаха ли колко незначителна е тя, за който и да е на този свят? Самата Крейда представляваше една вселена. Кейт можеше да живее тук в мир, заедно с Робърт, с децата им. Можеше да има всичко, което искаше, всичко, което й бе отказано. Не беше честно да се отнасят с нея по този начин!

Тя влезе сърдита в стаята си, където откри, че Джийн бе застанала на колене пред отворения кожен куфар, а ръцете й преливаха кадифета и коприни с цветовете на дъгата.

— Какви прекрасни рокли! Може би няма да съм чак толкова сурова с Робърт, колкото възнамерявах — измърмори тя. — Той определено не е стиснат. Властните мъже обикновено си стискат кесиите като… — Тя млъкна, забелязала поруменелите страни и блесналите очи на Кейт. — Не ти ли харесват?

Кейт почти не погледна към подаръците в куфара.

— Подобни дрехи не ми допадат. Вземи каквото искаш.

Джийн поклати глава.

— Донесла съм си достатъчно дрехи. Нямаше смисъл да харча парите на Гавин, когато имах всичките онези рокли, които баща ми трябваше да ми накупи за представянето ми в двореца. — Тя седна на петите си. — А и тези рокли ще ти подхождат много повече, отколкото бозовото оперение, под което се криеш.

— Оперение! — Кейт затръшна капака на куфара. — Аз не съм някакво си слабо, пърхащо птиче, а ако се опитвам да си направя гнездо, то е само защото искам да бъда щастлива. Прекалено много ли искам?

— Не го искай от мен. — Джийн стана на крака. — Но мъжете са по-глупави от жените. Понякога не могат да виждат, затова трябва да ги водим, докато всичко им се изясни.

Мисълта, Кейт да води Робърт като на каишка, бе направо смешна. В момента направо й се искаше да му нахлузи примка около шията.

— Той не е толкова питомен.

— Питомен е само когато го пожелае. — Джийн кимна към куфара. — А и той вече ти е дал оръжията, с които ще се бориш с него.

— Аз не искам да се боря с него. Искам просто да ме оставят на мира и да си изградя свой живот.

Джийн я огледа замислено.

— Мисля, че това е последното нещо, което искаш. Защо се самозалъгваш?

Защото се страхуваше, че отново ще бъде наранена, ако протегне ръка и вземе онова, което иска. Истината дойде при Кейт отникъде, неканена и нежелана.

Джийн кимна.

— Ще наредя да ти донесат вана, за да се изкъпеш.

Кейт поклати глава.

— Не сега. Все още имам много работа. Трябва да наглеждам как слагат масите на моравата, а и готвачките ми казаха, че им трябвало повече агнешко, отколкото са смятали, а пък ни трябват и цветя за…

— Ще изпратя да повикат Деирдре. Тя ще се радва да командва всички наоколо. — В гласа на Джийн се долавяше лека острота. Единственият път, когато Деирдре и Джийн се бяха срещнали, не можеше да се нарече сърдечна среща.

— Деирдре си има своя работа. Не мога…

— Ще изпратя да повикат Деирдре — твърдо повтори Джийн. Тя заповеднически погледна Кейт през рамо и тръгна към вратата. — Дай ми само малко време и ще те превърна в жената, която би трябвало да бъдеш.

— Аз и сега съм си жената, която трябва да бъда. Всичките тези премени няма да ме направят по-особена.

— Оръжия — отново каза Джийн.

Кейт се намръщи.

— Защо ти трябва да правиш това?

— Имам много причини. Защото винаги е добре да дадеш на мъжете да разберат каква власт притежаваме. Защото твоето благополучие може да се отрази върху щастието на Гавин и моето щастие. — Тя се усмихна и това не бе омайна усмивка, която използваше, за да заблуждава света. — А може би и защото започвам да те харесвам.

Вратата се затвори зад гърба й.

Вълна от топлина поуталожи гнева и болката, които изпитваше Кейт. Двете с Джийн бяха толкова различни по природа и начин на мислене, но тя също започваше да я харесва. Обърна се и бавно отвори капака на куфара.

Харесвам много видове тъкани.

Тя си спомни думите на Робърт, когато протегна ръка и колебливо погали с пръст мъхестото жълто кадифе на най-горната рокля.

Джийн искаше да каже, че тя трябва да се превърне в жена, на която Робърт няма да може да устои, да го примами обратно в леглото си въпреки неговите възражения. Кейт би могла да й признае, че това не е възможно. Преди се бе опитала да направи Робърт свой и само се бе опарила жестоко.

Но тогава още бе дете, преследващо една мечта. Сега се бе променила. Вече бе жена, със силата, която притежават жените, и целите й бяха други.

Дори и пътят, предложен от Джийн, да бе възможен, подобни примамки не бяха в стила на Кейт. И все пак господарката на Крейда би трябвало поне да изглежда прилично.