Кони Мейсън
Обещанието на Тъндър (13)

Дванадесета глава

Сторм разбра, че е затаила дъх, чак когато отново задиша и сърцето й поднови ритъма си. Нямаше представа как ще отговори Грейди на въпроса на сина си, защото знаеше, че бракът им е просто един договор. На нея й трябваше дом, а той се нуждаеше от майка за детето. Неудържимото привличане между тях не влизаше в сметките й.

Грейди толкова забави отговора, че Сторм почувства как се огъва и изчезва под изгарящия поглед на обвиняващите черни очи на Тим. Грейди явно не можеше да измисли приемливо обяснение за брака им, което да задоволи сина му, и това й причини болка. После изрече нещо толкова ужасно, толкова изцяло невярно, та Сторм изпита желание да изкрещи, че е лъжа:

— Ожених се за Сторм, защото го исках.

Сторм почувства жадния му горещ поглед да я изгаря, но продължи да го гледа в очите — търсеше подигравателната искрица, от която се опасяваше. Знаеше, че я желае този хищен поглед не можеше да се сбърка, но след като Смеещия се ручей беше тук, Грейди не се нуждаеше от жена си. Вярно, освен онази нощ, когато се събуди и ги чу да се любят, не беше ги хващала да го правят отново, но това не значеше, че не са намерили време да останат насаме.

— Защо не може Смеещия се ручей да ти стане втора съпруга? — искаше да знае Тим. — Летящия ястреб има три.

— Законът на белите разрешава само една съпруга — обясни Грейди. Макар че говореше на сина си, очите му не се откъсваха от лицето на Сторм. — И, освен това, аз не искам втора жена, нито трета. Много съм си добре само с една. След живота с размирниците и след напускането на резервата научих много неща — продължи той и коленичи до малкия си син. — Времето, когато индианците бродеха из земите си като свободни хора, горди с произхода си и сигурни в своето бъдеще, отдавна е безвъзвратно отминало.

— Но татко, аз съм индианец, каквато беше и мама. Как мога да забравя кой съм?

— Никога не забравяй гордия си произход, сине — развълнувано рече Грейди. — И в двама ни тече благородна кръв и тъмната ни кожа никога не ще ни позволи да забравим кои сме и откъде сме. А и не бива. Но искам животът ти да е по-добър от този, който предлага резерватът. Баща ми, твоят дядо, е служил на Президента на Съединените щати и се е бил за свободата на всички хора, независимо от раса или цвят. Никога не забравяй това. Убеден съм, че бъдещето ни, твоето и моето, е само тук, в Оклахома, в собствената ни земя.

— Но нали мразеше Белите очи, татко? — рече Тим, объркан от промяната у Грейди.

— Вече знам, че има добри и лоши Бели очи, също както и добри и лоши индианци. — Той се изправи. Внезапно се пресегна, хвана Сторм за брадичката с палец и показалец и повдигна лицето й, като по този начин я принуди да го погледне в очите. — Сторм е добра. Никога нищо лошо не е сторила на Племето. Тя не е кротка, нежна и послушна като майка ти, но вече знам, че качествата на Сторм са по-подходящи за света, в който живеем. — Очите му весело проблеснаха и крайчетата на устните му се извиха като за усмивка. — Макар че понякога ми лази по нервите, тя е моя жена, за добро или зло, и ще си остане такава. Щом го осъзнаеш, Тим, ще можеш да я приемеш, а от това всички ще станем по-щастливи.

Сторм бе изумена от думите на Грейди. Той пусна брадичката й и с връхчетата на пръстите си я погали по шията. Жестът бе толкова интимен, че плътта й продължи да гори дълго след като бе отдръпнал ръката си. Искаше й се да вярва, че Грейди се е оженил за нея, защото наистина я е желал, но някак не можеше да го приеме. Преди да се оженят, той бе признал, че в сърцето му няма място за любов, че веднъж е обичал, и повече няма намерение да се влюбва. Явно беше, че не съществува жена, която да замести починалата му съпруга. Но това й беше съвсем разбираемо — тя обичаше Бъди и също нямаше да допусне друг да заеме мястото му в сърцето й.

Но това беше преди… Преди да научи, че съществува любовна страст и да изпита блаженство, до което никога не бе достигала с Бъди. Ако е възможно да се обича два пъти, реши Сторм, тогава без друго точно Грейди ще й бъде най-близкият човек и то по начин, който не си бе и представяла с Бъди. Но беше трудно да отдадеш сърцето си на мъж, който те люби така, че те кара да се чувстваш виновна и да се срамуваш, реши Сторм съкрушено.

Не само Сторм бе изненадана от думите на Грейди. За първи път, откакто напусна резервата, Тим осъзна, че Сторм е част от живота му завинаги. И че дните със Смеещия се ручей са останали безвъзвратно в миналото. Баща му бе избрал да живее като бял и ако искаше да е щастлив, той също трябваше да се подчини на тези правила.

— Да й казвам ли „мамо“? — попита Тим сърдито.

Думите заседнаха в гърлото на Грейди, но Сторм бързо се окопити.

— Не, ако не искаш. Просто ми казвай Сторм, докато станем по-близки.

Тим се позамисли, след което бавно кимна.

— Ако татко е съгласен, ще ти викам Сторм.

— Чудесна идея, синко — рече Грейди тържествено. — Ако искаш, по-късно можеш да ми помогнеш да сковем курник. Ще бъде много вкусно да се гощаваме с пилета и пресни яйца, когато си поискаме.

Доволен, Тим побягна нанякъде и остави Сторм и Грейди да гледат след него. Грейди се обърна към нея и напрежението се спусна помежду им като тежка мъгла. Тя очакваше той да заговори, но очевидно и на него не му се щеше да наруши тишината. Сякаш откакто се бе завърнал вкъщи и двамата чакаха този момент — Грейди беше като вулкан, готов да изригне всеки миг. Докосна бузата й и дъхът му като че ли застина в гърлото.

— Сторм…

— Тъндър, къде е Малкия бизон? Не мога да го намеря.

Отново Смеещия се ручей прекъсна зараждащата се интимност. На Сторм й се струваше, че индианката нарочно ги дебне и специално избира момента да се намеси. Никога не бе чувствала Грейди толкова близък, нито себе си толкова готова да му прости за смъртта на Бъди. За първи път, откакто така набързо се бяха оженили, тя почувства, че от брака им може и да излезе нещо.

С разочаровано възклицание Грейди се извърна към Смеещия се ручей. Искрено се надяваше Тим по-скоро да се научи да се справя без нея, за да я отпрати в резервата. Време беше да си избере съпруг измежду воините, съперничещи си за ръката й.

— Някъде наблизо е, Смеещ се ручей — остро рече Грейди. — Може би е отишъл на реката.

— Тогава ще помогна на Сторм да прекопаем градината — предложи тя със сладък глас и с пълното съзнание, че е прекъснала особен момент между двамата съпрузи.

Сторм унило се усмихна.

— Щом предлагаш, приемам помощта ти — подаде тя лопатата на Смеещия се ручей.

Кипнал от негодувание, Грейди се обърна и се отдалечи. Но погледът, с който се раздели със Сторм я опияни повече, отколкото би го сторила чаша бренди.

След вечеря Смеещия се ручей успя да хване Грейди насаме, когато той отиде на реката да донесе вода за банята на Сторм. Беше се измъкнала от къщи, докато Сторм се занимаваше с подреждането на нещата в новата спалня. Тим се бе втурнал след Сторм и Смеещия се ручей можа спокойно да последва Грейди. Намери го да се къпе в реката, застанал във водата до колене. Капчици вода се стичаха от косата му и проблясваха по бронзовата му кожа. Беше с гръб към нея и въпреки студената мартенска нощ, се плискаше целия с ледена вода.

Смеещия се ручей алчно се вгледа в стегнатата му гола задница, вдигна неволно очи нагоре към издутите мускули на ръцете и тялото му, тръпнещи под ледената вода, която се изливаше върху пламналата плът. Тя облиза устни, с всяка фибра на тялото си усещаше нуждата от Грейди. После с плавно движение свали роклята си и събу мокасините. Влезе във водата силно разтреперана, но сгрявана от мисълта за коравото тяло на Грейди, притиснато до сочната й плът.

Почти бе стигнала до него, когато Грейди я чу. Той се обърна, изумен, че вижда Смеещия се ручей, с позлатена от лунната светлина гъвкава кожа. Остана неподвижен, взирайки се в нея като хипнотизиран, докато тя се приближи толкова, че топлината на тялото й достигна до него и го изгори.

— Не е ли малко студено да се къпеш в реката? — попита, опитвайки се да говори спокойно. Не му беше лесно, заради зрелите й гърди, толкова близо до неговите.

— За теб не е студено.

— Аз съм мъж.

— Зная. Не просто мъж, а могъщ воин. — Тя нарочно погледна надолу. — Слабините ти са пълни и тежки. Ако ми бе разрешил, щях да те облекча. Зная, че твоята съпруга не ти е истинска жена. Бих те облекчавала, когато имаш нужда.

Тя пристъпи по-близо, докато твърдите като диаманти връхчета на гърдите й го жегнаха.

— Не ти е тук мястото. Ако знаех, че искаш да се къпеш, щях да те оставя на спокойствие — глухо промълви Грейди.

В отговор Смеещия се ручей обви ръце около врата му и отърка тялото си в неговото.

— Знаеш какво искам, Тъндър.

Грейди я погледна свирепо, когато тя притисна уста към неговата. Усещаше играта на езика й върху устните си и направи опит да отстъпи, но Смеещия се ручей не позволи да бъде изоставена. Стърчаха така във водата до коляно, толкова близо, че чувстваха ударите на сърцата си. Внезапно пясъкът под краката му поддаде и Грейди загуби равновесие. Падна във водата заедно със Смеещия се ручей. Изненадата и ледената вода охлаби хватката й и тя изплува, плюейки вода. Грейди използва възможността. Обърна се рязко и тръгна към брега, оставил Смеещия се ручей да седи в студената вода и възмутено да мърмори.

Когато Грейди влезе в къщата, Сторм тъкмо слагаше Тим да спи. От косата му се стичаха капки вода и ризата бе прилепнала към мокрите му рамене и гръб. Държеше по една кофа във всяка ръка и тя разбра, че като е ходил за вода, се е и изкъпал. Не можеше да свикне да се къпе в студената река, макар Грейди да го правеше почти всяка вечер, с изключение само на най-студените зимни дни. Той сложи кофите на печката и чак тогава каза:

— Водата скоро ще се стопли. Знам колко обичаш горещата баня. Къпи се спокойно, аз ще нагледам животните.

— Благодаря — отвърна Сторм и го погледна изпод вежди. Знаеше, че тази нощ за първи път от месеци ще бъдат сами и не беше сигурна какво ще направи и как ще се държи. Но по всичко личеше, че Грейди е наясно какво иска.

Няколко минути по-късно в стаята влезе и Смеещия се ручей. Изглеждаше безкрайно доволна от себе си. Сторм се намръщи, защото забеляза, че индианката е неприлично разголена. Косата й бе мокра, а кожената рокля влажна. Нима е била на реката с Грейди? Дали не са се къпали заедно? Дали не са… Устните й се свиха нацупено като си представи Грейди и Смеещия се ручей да се любят в реката. Болката направо я преряза.

— Тъндър беше чудесен тази вечер. Любила ли си се някога във вода? Не — рече, изпреварвайки отговора на Сторм, — съмнявам се. Тъндър казва, че си студена. Знаеш ли, че смята да ме вземе за втора съпруга?

Лицето на Сторм пламна и тя не отговори. Какво можеше да каже? С престорено безразличие опита водата в едната кофа, реши, че е достатъчно топла и я занесе в спалнята, която щяха да споделят с Грейди. Трябваше да признае, че й достави огромно удоволствие възможността да затвори вратата пред Смеещия се ручей. Жалко, че не можеше да стори същото и с Грейди и да го изгони от спалнята им.

Още през деня Грейди постави насред стаята голямото месингово корито, купено от Сторм в града. Тя трябваше само да го напълни с топла вода. Съблече се бързо, настани се в коритото и се остави опияняващата топлина да я обгърне. Помисли си, че Грейди може всеки момент да се върне. Взе сапуна и започна да се мие. Нададе уплашен писък, когато няколко минути по-късно Грейди влезе и тихо затвори зад себе си.

Дъхът му секна, когато я видя, и той се облегна на вратата и жадно я загледа. Сторм усети как тялото й пламва и всяко място, където попадаше погледът му, сякаш бе дамгосано.

— Цял живот чакам тази нощ. — Гласът му бе добил особена кремъчна грубост, която Сторм вече разпознаваше. Тя прибра коленете до гърдите си и здраво ги прегърна, така че да се вижда възможно най-малко от тялото й. Грейди се ухили развеселен.

— Ако това трябва да ме обезкуражи, не ми действа, скъпа.

— Аз… още не съм се окъпала.

— Точно на това разчитах. Дай да ти изтрия гърба.

Тя негодуващо възкликна, когато той взе гъбата от ръката й и мина зад нея. Внимателните му докосвания по чувствителната й кожа предизвикаха мощна трънка в тялото й. Мирисът на мъж изпълваше ноздрите й и тя беззвучно простена от удоволствие. Грейди се наведе да долепи устни до голото й рамо и това направо я побърка. Изведнъж хавлията я загърна и Грейди скочи на крака с нетърпеливо ръмжене.

— Край на къпането, скъпа — рече дрезгаво. Задъхваше се, сякаш всяко вдишване беше мъчение и на лицето му застина израз на болезнен копнеж.

Тъй като Сторм не помръдна, той я извади от водата и още мокра я занесе на леглото.

— Грейди!

— Тази нощ ще те любя както искам, както мечтая от деня, в който се върнах.

Тя се опита да скочи от леглото, но той я затисна с тяло.

— Никъде няма да ходиш, скъпа.

— Не ти ли стига една жена на вечер? — изсъска Сторм през стиснати зъби.

— За какво говориш, по дяволите?

— Не беше ли на реката със Смеещия се ручей?

Грейди застина.

— Откъде знаеш?

Сторм ехидно изсумтя.

— Не беше трудно да се разбере, след като и двамата се върнахте с мокри дрехи.

— Признавам, тя дойде при мен на реката тази вечер, но нищо не е имало.

— Ха! И ти очакваш да ти повярвам? Знам, че ти е любовница, откакто я доведе, а може и отпреди. Заплаши ме, че ще си намериш друга за леглото и го направи. Трябвам ти, само за да се грижа за сина ти. Не ми е ясно защо не оставиш Смеещия се ручей да го отгледа. Всичко си вървеше нормално, преди да се намеся аз. Тим винаги ще ме мрази и ще обича Смеещия се ручей.

Грейди стана сериозен, надигна се на лакти и погледна Сторм.

— Така ли мислиш? Че Смеещия се ручей ми е любовница? Казах ти защо съм я довел. Не ми ли вярваш?

— Как да ти вярвам, след като я видях и чух в леглото ти? — попита Сторм направо. — Тя самата ми каза, че си… Че си я любил тази вечер. Да не мислиш, че съм глупачка? Смеещия се ручей си пада по теб, а явно и на тебе ти харесва това, което получаваш от нея. Няма ли да е по-добре да ви оставя тримата сами?

— Воините лакота не лъжат — рече Грейди сериозно. — Щом ти казвам, че Смеещия се ручей не ми е любовница, значи е вярно. Ако ти кажа, че никога няма да спя с нея, трябва да се довериш на думата ми.

Сторм го изгледа. Лицето му изглеждаше сурово на трептящата светлина от лампата. Макар сините му очи да блестяха разярено, нищо в лазурните им дълбини не й напомняше лъжа или измама.

— Но все пак е вярно, че Смеещия се ручей беше в леглото ти онази нощ, когато Тим се събуди от кошмари и я повика.

— В леглото може би, но това е всичко. Отпратих я обратно в нейното, щом разбрах, че е тя. За един безумен миг помислих, че ти си дошла при мен — каза той разочаровано. — Боже, така ми се щеше да си ти, но щом разбрах, че е Смеещия се ручей, я отпратих в леглото й.

— А тази вечер на реката? Смеещия се ручей ми каза…

— Излъгала е. Казала ти е какво се надяваше да стане, но не стана. Може да съм всякакъв, Сторм, но не и лъжец.

Сърцето на Сторм щеше да изхвръкне от радост и крехка надежда се зароди в съкровената обител на любовта.

— Не си бил с жена откакто… откакто напусна къщата? Защо?

Това изглежда невероятно.

Грейди доби обиден вид.

— В миналото много пъти съм практикувал въздържанието. Воинът лакота трябва да се научи да владее чувствата си, преди да се изправи в битка срещу врага. Не ми беше особено трудно.

— Но в бележката ти пишеше, че ме напускаш, защото не можеш да се контролираш, ако си до мен. Не разбирам. Какво ми е по-различното от другите жени?

— О, скъпа, ако можех да отговоря на този въпрос, щях да знам и всички тайни, които само Великия Баща владее. Честта ми, гордостта ми губят значение за мен, когато съм с теб. С радост бих ги разменил за една сладка целувка от твоите устни. Искам те, както не съм искал никоя друга жена.

— Ами Лятното небе? — попита Сторм и затаи дъх.

— Бяхме приятели от деца и бракът ни просто потвърди любовта и уважението, което изпитвахме един към друг. Когато се оженихме и двамата бяхме още деца, които тепърва щяха да израстват емоционално и физически. За нещастие, Лятното небе не можа да разцъфне докрай. Ти си нейната естествена противоположност.

— Разкажи ми за Лятното небе. Как умря?

— Не, не сега. Прекалено силно те желая. После ще говорим. Много по-късно. За първи път от месеци насам съм в леглото с голата си жена.

Той все още беше върху нея и внезапно усети, че през дрехите му се просмуква влага от мократа й кожа.

— Скъпа, ти си мокра. Нека те изсуша. Преди Сторм да разбере как точно смята да го направи, той наведе глава и започна да облизва капчиците вода от гърдите й. С възглавничката на палеца си милваше зърното й и в резултат Сторм почувства как гърдите й набъбват и се втвърдяват. Огнени тръпки бликаха в нея и я караха тихо да простенва. После той взе поред всяко зърно в устата си и нежно облиза втвърдяващите се пъпчици с език. На Сторм й се стори, че мина цяла вечност преди устните му да се спуснат надолу, попиващи влагата по корема й и отпиващи от пъпа й. Тялото й потрепери, когато устата му премина по кожата й, езикът му ту възбуждаше, ту успокояваше, докато накрая устните му достигнаха малката пъпчица на нейното удоволствие и тя потъна в горещата му влажна уста.

— Грейди! — промълви Сторм, останала без дъх от удоволствие.

Внезапно той вдигна глава и от кривата му усмивка сърцето й заби учестено.

— Права си, скъпа моя, твърде рано е. — Стъпи на крака и започна да се съблича. Сторм безмълвно му се възхити, когато се изправи пред нея в цялото си голо великолепие. Не вярваше на света да има друг такъв мъж. С широки рамене и гърди, тесен в кръста, с крака като два дъба близнаци, кожата му — с цвета на кафяво жълтеникав бронз. Гъвкав, със стегната плът, издути мускули — всеки великолепен милиметър от него излъчваше груба сила и мъжественост. Само като го гледаше, по кожата й плъзваха мравки.

Този път Сторм сама посегна и го докосна, ръцете й се подчиняваха само на собственото й желание. Той сладострастно простена, когато пръстите на двете й ръце се сключиха около мощната му ерекция и го загалиха, както я беше научил.

— О, мила, ти наистина знаеш как да подлудиш мъжа.

— Точно както ти правиш с мен — прошепна Сторм с глас, пресекващ от желание.

— Готова ли си за следващия урок?

— Искаш да кажеш, че още не знам всичко? — удивено възкликна Сторм. При мисълта за това направо бе смаяна.

— Нямаш и представа — хвана я за китките и я вдигна от леглото, където остана мокро петно. Сторм чакаше със затаен дъх следващите действия на Грейди. Изглеждаше някак стресната, когато той седна на леглото и я сложи в скута си, така че тя го възседна, а коленете й останаха от двете му страни.

— Удобно ли ти е, скъпа?

Останала без думи, Сторм кимна.

— Целуни ме.

Тя се подчини и долени устни до неговите. Езикът му се втурна в устата й. Проникваше дълбоко, срещаше нейния, притискаше го и изискваше пълно подчинение на всяко желание. Едва когато Сторм окончателно загуби надежда, че някога ще диша отново, той й даде кратка почивка. Но тя пак остана без дъх, когато той пое набъбналите й зърна в устата си, галейки ги с напористия влажен връх на езика си. Първо едното, после другото. Вик на изумление се изтръгна от гърлото й щом усети, че Грейди плъзга ръце между разтворените й бедра. Грейди чу как тя леко пое въздух, докато я галеше. Пръстът му проникна в нея и тя почти отскочи от скута му. После всички мисли потънаха някъде и тя изпадна в забрава.

Искаше да го докосне навсякъде, да го целува навсякъде. Сладостното мъчение, което й причиняваше, я възбуждаше все повече и повече. Целуваше го, където попаднеха устните й — по лицето, по шията, по раменете, а ръцете й пълзяха по стегнатата плът на гърба и хълбоците му, тържествуващи в мъжката си сила и овладяно великолепие.

— О, мила, побързай, не мога да чакам повече. Искам да вляза в теб, направо изгарям.

Той стискаше зъби, очите му бяха затворени и лицето изопнато от терзание.

Думите му достигнаха до нея като от много далеч. Но тя ги осъзна достатъчно, за да разбере, че той я желае толкова, колкото и тя него, че нарочно се беше сдържал, за да й достави удоволствие. Тя леко се надигна, оттласквайки се с ръце и бавно се наниза на вкаменения му член. Той простена високо и Сторм беше сигурна, че Смеещия се ручей го е чула оттатък.

Скърцайки със зъби, Грейди я остави да влезе в ритъм. Пред очите му бе отдаденото й на страстта лице, тя се хвана за раменете му за подпора и бавно се задвижи нагоре-надолу по дължината на твърдия му член. Грейди се опита да насочи вниманието си към нещо друго, различно от желанието да изригне вътре в нея и затова засмука едното й зърно. Тогава внезапно стана неудържим. Тялото му искаше задоволяване. Сграбчи Сторм за бедрата и свирепо я задвижи нагоре-надолу. Въздухът излизаше от дробовете му на накъсани тласъци.

— О, Грейди!

— Сега, Сторм, сега!

Чувстваше как тръпките на наслада се надигат от пръстите на краката и се качват нагоре, преминават през цялото му тяло като вълна след вълна от невероятно усещане. В мига, когато Сторм усети в стените на утробата си изблика на горещата струя, започнаха и нейните сладостни спазми — толкова свирепи, че тя изкрещя веднъж, още веднъж и се срути на купчинка в скута му. След малко Грейди я постави в леглото, легна до нея и метна отгоре завивката. В следващите пет минути никой от двамата нямаше сили да проговори.

— Дай ми само кратък отдих и ще ти покажа друг начин да се любим — прошепна Грейди в ухото й. Изкиска се при вида на вдигнатите й вежди и отворената й уста.

— Как можеш? Искам да кажа пак? Бъди никога… — тя се изчерви и погледна настрани. Изведнъж си спомни една от причините, заради която отказваше да се люби с Грейди. Бъди никога не я бе карал да се чувства така, както Грейди.

— Погледни ме, Сторм. — Заповедническият му тон я накара да обърне глава. — Аз не съм Бъди. Бъди е мъртъв, както е мъртва и Лятното небе. Но ние сме живи и животът продължава.

— Аз го обичах.

— И аз обичах Лятното небе. Но тя беше младежката ми любов. Разбрах го едва сега и винаги ще я ценя, също както и сина, с който тя ме дари.

— А аз ще ценя любовта на Бъди — бавно рече Сторм.

Изведнъж я осени мисълта, че тя и Грейди много си приличат. И двамата бяха обичали и загубили скъпи приятели. Грейди беше прав, че те са били младежките им увлечения. Към Бъди никога не бе изпитвала дивата, непрекъсната страст, която предизвикваше у нея Грейди, нито пък бе достигнала до удоволствия като онези, които той й разкри. Но някакъв вътрешен глас й нашепваше, че би било много наивно, ако повярва на Грейди, че я обича.

— Аз… аз не искам да заема мястото на Лятното небе — плахо се обади Сторм.

— Никой никога не може да заеме мястото й — отвърна сериозно Грейди. — Тя е майка на сина ми.

Думите му я пронизаха като нож в сърцето. За първи път толкова ясно й показваше, че не я обича.

— Надявам се споделената страст да е достатъчна за изграждането на брака ни — рече тя унило.

Грейди остро я погледна. „Да не би да се опитва по някакъв свой начин да ми каже, че никога няма да ме обикне? — питаше се мрачно. — Много важно — помъчи се да се успокои. — От нея ще излезе чудесна майка за сина ми, а и явно има някакви, макар и не силни чувства към мен, иначе не би отвърнала така на страстта ми. По-добре да приема, каквото ми предлага, отколкото да чакам и се надявам на невъзможното.“

— Ако страстта е всичко, с което разполагаме, ще се задоволя с това — решително отсече Грейди. — Стига да си доволна.

„Доволна? — горчиво си каза Сторм. — Едва ли! Защо Грейди не я обича дълбоко, както е обичал Лятното небе? Колко лесно можеше да го обикне, стига той да иска любовта й“, помисли си тъжно. Макар да даваше вид, че приема живота на белите, тя знаеше, че дълбоко в сърцето му още се таи огорчение и ненавист към бялата раса. Докато не научи, че насилието поражда насилие и че изпълненото с омраза сърце скоро изсъхва и умира, надеждата да намерят любовта беше нищожна.

— Засега съм доволна — каза Сторм. — Но ако, макар и веднъж проявиш жестокост или допуснеш друга жена помежду ни, ще ви напусна — и теб, и Тим.

— Приключих с жестокостите. Отмъщението за смъртта на Лятното небе ме откъсна от семейство, и приятели. Моля се един ден да ми простят за начина, по който ги напуснах преди шест години.

— Не си ли мислил да отидеш да ги видиш?

Грейди мълча толкова дълго, че Сторм реши, че не е чул въпроса. Понечи да го повтори, но тихите му думи я изпревариха.

— Много пъти, но ме е страх.

— Страхуваш се — изсмя се Сторм. — Мислех, че от нищо не те е страх.

— Понякога ожесточението в сърцето ми ме плаши. — Приглушените думи сякаш идваха направо от душата му. Но Сторм ги чу и се смая от страданието, което изразяваха. А и той за първи път говореше с нея за миналото.

— Може би, ако ми разкажеш за смъртта на Лятното небе, ще ти олекне — предложи тя с надежда. Тишина.

— Грейди? Наистина искам да ти помогна.

Тишина.

— Извинявай. Не го правя от любопитство.

— Не, ще ти разкажа. Това се случи преди четири години…