Кони Мейсън
Обещанието на Тъндър (11)

Десета глава

— Размирника! — прошепна Форк и посегна към оръжието си.

— На твое място не бих го правил — предупреди Грейди зловещо. — Приятелят ти знае колко е глупаво да се опитваш да ме изпревариш.

— Какво искаш? — Търнър най-сетне успя да си възвърне гласа.

— Искам и тримата да напуснете града до полунощ — каза Грейди. — Успяхте да изгорите къщата на Сторм, но повече няма да имате възможност да я тормозите. Ако някой от вас само си помисли да й навреди, ще ви одера кожите парче по парче. Когато свърша, ще ми се молите да ви убия.

— Исусе! — Форк пребледня и по челото му изби студена пот, като си представи окървавената маса, която щеше да остане от него, след като Грейди изпълни заканата си. — Той наистина ще го направи!

— Не му вярвайте! — презрително подвикна Търнър. — Законът знае как да се справя с тия като него!

Бърз като стрела, с лявата ръка Грейди извади ножа от колана си. Оръжието беше ужасяващо на вид, наточено като бръснач. Животински страх облъхна Грейди, когато Търнър отстъпи.

— Почакай, Страйкър. За какво ме обвиняваш?

— Трябваше да се досетя, че вие тримата ще се сдушите в престъпен съюз. Ти и твоите наемници изгорихте къщата на Сторм Кенеди и подпалихте и моята.

— Искаш да ка’еш, че твойта не е изгоряла! — изтърва се Пърди. Търнър изруга, а Форк изръмжа и обърна очи след издайническото изявление на партньора си.

— За щастие не. Но не трябва много мислене, за да се досетиш кой е предизвикал пожарите.

— Не си справедлив към мен, Страйкър. Не бих навредил на госпожа Кенеди — рече Търнър с преиграна невинност. — Горката жена, какво ще прави сега? Може би ще мога да й помогна. Предложението ми да купя земята й все още е в сила.

— Дамата сега е моя съпруга. Оженихме се сутринта и тя няма никакво намерение да продава земята си. Предупреждавам те честно, Търнър. Ако утре ти или твоите наемници сте още в града, ще се убедите, че въздухът в него вече е опасен за вашето здраве.

След като ги заплаши, той внимателно се оттегли към вратата, оставяйки тримата да треперят.

— К’во ще ка’еш? — попита Пърди. Той не се и опитваше да скрие ужаса в гласа си.

— Мисля да изчезна от града още следобед — рече Форк. — Гътри стана много пренаселен за мене. Чувал съм такива истории за Размирника, че косите ти да настръхнат. Не, господа, аз изчезвам.

— Страхливци! — презрително каза Търнър.

— Точно тъй — съгласи се Пърди. — Форк, ако ти трябва компания, идвам с тебе. Мелезът ми изкара акъла.

— Ще си добре дошъл, Пърди, ама побързай. Искам да съм далеч от Гътри много преди полунощ.

Двамата се обърнаха към Търнър, за да чуят какви са неговите планове. Нарече ги страхливци, но знаеха, че той е още по-страхлив, и от тях. Търнър изглеждаше потънал в размисъл. Обстоятелствата определено не бяха в негова полза, а той не би тръгнал срещу тях.

— Ами, момчета, как да ви кажа, тоя град не предлага много на предприемчив човек като мене. Чувах, че в Тексас сега било страхотно. Търсят нефт и когато първата струя бликне, ще се разкрие цяла плеяда нови възможности. Смятам да съм там, когато това стане.

— Не съм си и мислил, че ще висиш наоколо да изпитваш търпението на Размирника — изкиска се Форк разбиращо. — Пак ще се видим, Търнър.

Той си тръгна, следван от Пърди. Никой не обърна внимание, нито пък се интересуваше от двамата разбойника, които няколко часа по-късно напуснаха града. Не се забеляза и отсъствието на Нат Търнър, който същата вечер взе първия влак към форт Уърт.

Когато Грейди се върна при магазина, Сторм вече го чакаше. Изглеждаше мрачен и някак разсеян, докато товареше пакетите й във фургона. Сторм реши, че работата, която е вършил не е била особено приятна. Въпреки това се изненада, че фургонът е вече натоварен с легло, пухен дюшек и още някои необходими мебели.

— Трябва да си имал доста работа.

Отначало Грейди се стресна, после на лицето му се появи колеблива усмивка.

— Нямаш и представа колко. Готова ли си вече да отидем до дирекцията по земята, а после да хапнем нещо?

— Аз… ще ми се да спрем на още едно място, преди да напуснем града. — Грейди я погледна очаквателно. — Искам да отида на гробището. Не съм се сбогувала истински с Бъди.

Мисълта, че Сторм се интересуваше повече от мъртвия си съпруг, отколкото от живия, предизвика неприятно усещане у Грейди. Но какво очакваше? Между тях не съществуваше голяма любов, само взаимната нужда, която ги доведе до брак и ги убеди, че това е единственият правилен ход за момента. Боже мой, та те дори няма да спят в едно легло, защо тогава го разстройва желанието й да остане вярна на паметта на мъртвеца!

— Ще те закарам и ще те чакам във фургона — рече Грейди рязко.

След като посетиха поземлената служба и обядваха набързо, се отправиха към гробището. Навън снеговалежът се беше усилил. Грейди смръщено проследи Сторм, която бавно се запъти към гроба на Бъди. Все още нямаше паметник, но Сторм бе поръчала скромен надгробен камък за последния му земен дом. Грейди се намръщи още повече, когато Сторм коленичи в топящия се сняг и сведе глава. Виждаше, че устните й се движат, явно се молеше или говореше нещо, но беше прекалено далеч, за да долови думите й.

Тишината я оглуши, когато коленичи на гроба на Бъди. Сякаш всичко бе обвито в леден снежен покров, който поглъщаше звуците, включително собствените й ридания. Разбираше, че трябва да се раздели с Бъди, знаеше, че и той би я накарал да постъпи така, но въпреки това не й беше лесно. Говори му дълго, сподели мечтите и надеждите си за бъдещето, каза му за Грейди и защо е приела да се омъжи за него. Стоя на колене толкова дълго, че се забрави. Студът и мъката я бяха вцепенили, в главата й пулсираше само една мисъл — никога повече няма да види усмихнатото лице на Бъди.

Снегът започна да натрупва около нея, а тя явно не си даваше сметка, че ако не се раздвижи я заплашва бяла смърт. Тогава Грейди взе нещата в свои ръце. Скочи от мястото на коларя, порови отзад във фургона и накрая измъкна едно от току-що купените одеяла. После решително тръгна към коленичилата в снега Сторм. Бе толкова малка и уязвима, че сърцето му се сви. Изглежда много е обичала съпруга си, щом го оплаква така, помисли си той и изпита леко угризение, задето я насили да се оженят толкова бързо, без да й даде достатъчно време да оплаче мъжа си. Съчувстваше й и я разбираше, защото и той бе загубил Лятното небе.

Сторм подскочи, когато Грейди я наметна с одеялото. Прегърна я, а тя изкрещя уплашено.

— Какво правиш?

Той я погледна и забеляза ледените сълзи, замръзващи по бледите й бузи.

— Да си вървим у дома, мила. В представата ми за меден месец не влиза боледуване от пневмония.

— Но Бъди…

— Вече се сбогува с него. Бъди едва ли би искал да измръзнеш до смърт на гроба му.

Сложи я на седалката и я зави плътно с одеялото.

— Дано успеем да се приберем преди снегът да натрупа. Взел съм плъзгачи за фургона, но, честно казано, не ми се нрави мисълта, да ги слагам насред снежна буря.

Пътуването до вкъщи бе бавно и мразовито. Когато се прибраха, Сторм се бе сковала от студ. Огънят бе изгаснал и Грейди незабавно се зае с него. Тя тракаше зъби пред мъждукащия пламък, опитваше се да се стопли, а Грейди влезе с покупките от фургона.

— Като се посгрееш хапни нещо, а аз ще сглобя леглото — рече Грейди, като й хвърли поглед отстрани. Не преставаше да се пита дали ще настоява да наложи глупавото си решение да не споделя леглото му. Самотната й фигура, приведена над гроба на мъртвия й съпруг го беше трогнала дълбоко. Искаше да я утеши да й помогне да забрави миналото и да погледне напред към бъдещето. Да я люби би било лечебен ритуал, а и щеше да достави удоволствие и на двамата. Само да го допусне, взаимното удовлетворение бе много препоръчително.

Стига да го допусне.

Чиниите от вечерята бяха прибрани и Грейди излезе да нагледа конете. Сторм се възползва от отсъствието му да се измие и да си облече нощницата. Грейди се върна, изтупа снега от краката си и задуха в шепи, за да си стопли ръцете. Сторм вече се бе свила в новото легло, поставено в далечния ъгъл на стаята. Той прекара кошмарни минути, докато се събличаше и миеше, преди да се приближи към леглото. Когато седна на единия му край, пружината се огъна под тежестта му. Сторм, която беше на тръни, веднага скочи.

— Какво правиш?

— Лягам си.

— Ти обеща…

— По дяволите, Сторм, още ли държиш да спазвам глупавото ти условие? Тоя брак ще бъде дяволски студен, ако не отстъпиш малко.

— Така е правилно — рече Сторм упорито. — Все още не съм готова да се отдам изцяло на човек като теб.

— Като мен? — ядно повтори Грейди. — Какво искаш да кажеш?

— Аз… нищо. Спи сега. И двамата сме изморени, а утре ни чака още толкова работа, преди снегът да ни затрупа. — Сторм премълча това, което всъщност мислеше — че Грейди е от хората, изискващи пълно подчинение, без в замяна да дадат нещо.

— Ще дойде ден, когато ще ме молиш да се любим, скъпа — предрече той. — За твое добро се надявам да съм наблизо, когато това стане. — Думите му оставиха у нея зловещото чувство за предстоящо нещастие.

 

 

Следващите дни се изнизаха неусетно. Сторм бе доста заета да шие завеси и да подрежда жилището по свой вкус. Когато свърши, то изглеждаше много по-уютно и дори Грейди го оцени. Той продължаваше да настоява да спи до нея, изкушавайки я с топлината на тялото си. Нощите бяха доста студени и тя често се събуждаше сутрин свита до него, търсеща закрилата на едрото му тяло. Но за негова чест, Грейди повече не се опита да я люби.

Макар че се подлагаше на адски изпитания, той не правеше опити да промени уговорката за спане. Изчакваше Сторм да привикне с него в леглото си. Случваше се нощем да се буди от притискащото се женско тяло, търсещо неговата топлина. Тогава ръцете му машинално се сключваха около нея и я притискаха още по-плътно. Ако случайно докоснеше с ръка изкусителните й гърди или заобленото й бедро, той само простенваше и се въздържаше. Честта на воин лакота бе съществена част от него. Нямаше да се люби с нея, докато тя сама не поискаше.

Кога ще свършат страданията, които трябваше да понесе заради Сторм?

Напрежението помежду им ставаше направо непоносимо. Всяка вечер, когато Грейди подхванеше ритуала на събличането, Сторм бързо се извръщаше или пък изведнъж се оказваше страшно заета с нещо неотложно и много важно. Само видът му караше коленете й да омекват и замайваше главата й. Това не беше редно. Бе обичала Бъди, но никога не бе изпитвала непреодолима нужда или задушаващо желание, каквото Грейди предизвикваше у нея. Мъчеше я чувство на вина, защото откликваше на мъж, пълна противоположност на Бъди. Това й даваше сили още по-твърдо да устоява на дяволското му обаяние.

Наближаваше Коледа. Един ден Грейди отиде до града и се върна късно. Изненада Сторм с елха, отрязана на път за вкъщи. Тя не беше толкова хубава, като тези, които Сторм помнеше от детството си в Мисури, но това бе мил и трогателен жест. Дори и не бе предполагала, че в сърцето му има място за сантименталност.

Когато Грейди не беше вкъщи, Сторм подготвяше своя коледен подарък. Шиеше му бяла риза от най-фино платно. Гордееше се с малките спретнати бодове и се надяваше да му хареса. Налагаше се да признае, че той проявява изключително разбиране към молбата й да не се любят и трябваше по някакъв начин да изрази благодарността си с достоен дар.

На Коледа Сторм сготви тлъстата пуйка, застреляна от Грейди и му поднесе подаръка си. Той изгуби дар слово. Не го очакваше и се възхити от изящното майсторство на изработката. После бръкна в джоба си и тържествено й поднесе малка, изискано опакована кутийка. Няколко минути тя само я гледа, без да смее да я отвори.

— За мен?

— Да. Хайде, отвори я.

С треперещи пръсти Сторм махна хартията и повдигна капака. Хлъцна, като видя фино изработената златна венчална халка, сгушена сред кадифето.

— О!

— Когато се женехме не успяхме да купим пръстени. Пък и този го поръчах специално и на златаря му трябваше време да го изработи.

Сторм продължаваше да върти пръстена в ръце, разглеждайки фигурките — странни символи и знаци.

— Какво означават?

— Това са индиански символи. Имат особено значение.

Сините му очи се втренчиха в нея и тя се закова неподвижна.

— Ще дойде ден, когато ще ти разкрия значението им.

Сторм го погледна прямо.

— Няма ли да ми кажеш сега?

— Не. Може би някой ден, когато му дойде времето. Сега дай да ти го сложа. — Той хвана ръката й, измъкна пръстена на Бъди и на негово място сложи своя. Никога не беше отварял дума за сватбената халка, поставена на ръката й от мъртвия й съпруг, но след като я смени със своя пръстен, почувства как от плещите му се смъква огромна тежест.

— Много е… хубав — рече Сторм, като се любуваше на златната халка, проблясваща на пръста й. За пръв път откакто се бяха оженили се почувства венчана за Грейди, истински и безвъзвратно. Досега беше по-скоро като някаква актриса, изпълняваща роля на булка.

— Благодаря!

— Нима това е всичко? — запита Грейди толкова драматично, че тя се уплаши да не го е обидила.

— Не разбирам.

— Ще разбереш — рече Грейди загадъчно.

Когато я сграбчи в прегръдките си, Сторм разбра какво иска от нея и се ядоса. Той май се опитваше да я измами.

— Искам те, Сторм. Не минава нито ден, без да те желая, искам да се любим като истински съпрузи.

Ръцете му стегнаха обръча около нея и устата му потърси нейната. Устните му бяха твърди и настойчиви и нейните също пламнаха с неговия огън. Неизречената молба в целувката му не оставяше съмнение какви са желанията му, какво беше решен да получи. Но чувството за вина заради пламенния й отклик не позволяваше на Сторм да се поддаде отново на изкушението.

— Не… не мога.

— Ти ме желаеш.

— Не го отричам. Станала съм същинска дръзка безсрамница. Страхувам се от силните чувства, които предизвикваш у мен и ме боли като знам, че никога не съм изпитвала това с Бъди.

— Нека те любя.

— Не. Ти обеща.

— Сторм, погледни ме.

Тя бавно повдигна глава, златистите й като мед очи бяха пълни със страст. Тръпка премина през тялото й, когато срещна кобалтовосиния му поглед.

— Защо трябва и двамата да страдаме заради твоя инат? — запита Грейди. Едвам се сдържаше. — Нека осъществим този брак. Двама души, които се желаят като нас, не бива да се отричат от себе си. Ние сме съпруг и съпруга.

Целуна я отново, твърдо и настоятелно.

Чувствата и мислите й се объркваха. С натиска на езика си той я накара да отвори устните си. Търсеше отговор. Упоритият й отказ го ядоса и колкото повече тя се съпротивляваше, толкова по-силна и жадна ставаше целувката му. „Защо се противи на нещо толкова основно и естествено като любенето?“ — запита се Грейди и включи и ръцете към убедителната сила на устните си. Искаше да й покаже, че любовта им е нещо естествено, като яденето и дишането. Защо я разстройва това, че той я кара да изпитва удоволствия и чувства, които й бяха непознати с покойния й съпруг? Повече от всичко Грейди копнееше да люби Сторм така всецяло, че да не може дори да си спомни името на починалия си съпруг.

Бъди. Това име го дразнеше. От къде на къде Сторм ще изпитва чувства към един мъртвец, след като той, Грейди, е жив и може да й достави удоволствие, на каквото Бъди никога не е бил способен?

Всичките й протести бяха пометени, когато Грейди я грабна на ръце и я отнесе в леглото им. Устните й бяха полуотворени и той чувстваше дъха й на бузата си. Кратките бързи вдишвания издаваха желанието… и страха й.

— Ти обеща.

— Дяволите да те вземат! — Пусна я на дюшека и се обърна. Стисна юмруци и гордото му лице се превърна в маска на страданието. — Спи. Няма да те докосна. — После грабна дебелия си жакет от закачалката до вратата и изскочи на студа.

Когато след няколко часа се върна, измръзнал до кости, Сторм си бе облякла нощницата и изглеждаше заспала, завита като пашкул в кожи и одеяла. Грейди я изгледа с най-голямо отвращение, свали си дрехите и легна до нея, като внимаваше да не се докоснат един друг, преди тялото му да се е стоплило. Това не продължи дълго. Общото легло с нея превръщаше тялото му в пламтящ ад.

Колкото повече лежеше, толкова повече се възбуждаше. Дори нямаше нужда да я докосва, за да се втвърди. Само мисълта за нея и за любенето им хвърляше тялото му в пламъци и го караше с болка да си дава сметка, че законната му съпруга е на една ръка разстояние.

Точно бе започнал да се унася в дрямка и Сторм се завъртя насън, притискайки мекото си тяло към гърба и кръста му. Незабавно реагира, членът му бе напълно възбуден и тръпнещ. Изпитанието беше нечовешко. Дори търпението на воина лакота имаше граница и Грейди я бе достигнал.

Сторм въздъхна и несъзнателно потърси топлината на неговото тяло. Уютно сгушена до него тя продължи да спи. Както често й се случваше през последните няколко седмици на принудително въздържание, сънищата й станаха еротични. На следващия ден, когато си ги припомняше, не можеше да открие причината за тях, но допускаше, че има нещо общо с потенциалната страст, която Грейди бе открил и събудил в нея. Страст, която я изпълваше със срам. Но тъй като сънищата й нямаха нищо общо с действителността, Сторм в повечето случаи се отдаваше напълно на въображаемия си любовник.

Грейди се обърна с лице към нея и силно я притисна. Тя не се възпротиви и ръцете му бавно отметнаха нощницата над бедрата й. Когато членът му дръзко се опря в нея, тя се изви, разтвори бедра и му позволи да се плъзне между тях. За миг той затаи дъх — наслаждаваше се на топлината, едва поемаше въздух и очакваше всеки момент тя да се събуди и да подхване обичайните си протести. Но от гърлото й излезе само нежен стон и нещо подобно на мяукане.

Ръцете му се спуснаха по гърба към задните й части, нежно ги стиснаха и прехвърлиха единия й крак над бедрата му. Но все още не проникваше в нея, чакаше, надяваше се да чуе думите на приемане, които да сложат край на мъчението му. Едната му ръка се плъзна по стегнатия й корем към влажното островче между краката й. Тя беше мокра и го очакваше. Все още се колебаеше, сети се за обета да не я люби, докато тя сама не пожелае. Пръстите му настоятелни изследваха нежните възглавнички на женствеността й и Сторм замърмори нещо неразбираемо. Помислил, че е будна и че мърморенето е било разрешение, Грейди напрегна бедра и влезе в нея.

Тялото на Сторм изгаряше от желание и тя мърмореше насън. Въображаемият любовник я любеше и тя го приемаше с отворени обятия, защото знаеше, че на сутринта ще се събуди и всичко ще е било само фантазия. Но, боже, беше толкова прекрасно, толкова хубаво! Не й се искаше да се събужда, преди да са стигнали до края. Обикновено сънят спираше донякъде, и то точно преди онзи последен изблик на екстаз, който вече познаваше. Усещаше го как си пробива път между краката й, чувстваше как ръцете му галят гадните й части и гърдите. Усети как проникна в нея.

— О, боже! — Тя скочи напълно разбудена. Това май не беше сън. Лежаха всеки в своята половина на леглото с лице един към друг. Откри, че е разкрачена и че той е проникнал в нея.

— Какво правиш? Ти обеща!

Грейди застина, полагайки нечовешки усилия да потисне страстта си.

— За какво говориш? Вече е късно. Трябваше да ме спреш по-рано.

— Аз спях. Мислех, че това е сън. Не съм го искала.

— О, Скъпа, но то наистина става — простена Грейди, който неотстъпно продължаваше да я люби, като здраво я държеше за бедрата. — Прекалено късно е сега.

— Ами честта ти? Нищо ли не значи за теб?

— Честта ми е всичко за мен и знам, че утре ще съжалявам, но Бог ми е свидетел, сега не мога да спра.

И той диво се впи в нея, накара я да забрави всичките си причини за отказ и в съзнанието й остана една-единствена необходимост — тази, която той създаваше. Заливаха я вълни на екстаз и тя крещеше от облекчение. В нея избухваше порой от огнени усещания.

— Грейди!

— О, мила, това исках да чуя. Искам да знаеш кой те люби. Искам да викаш моето име, когато крещиш в екстаз. Искам го отново, скъпа, можеш ли да го направиш пак?

Не само можеше. Когато Грейди накрая стигна до своя оргазъм, Сторм вече два пъти бе достигнала висините, достъпни само за любовниците.

Грейди бавно се завърна към действителността, за да открие, че Сторм категорично му е обърнала гръб. Раменете й излъчваха непреклонност, гърбът й бе напрегнат и Грейди усети цялата тежест на отказа й. Освен това изпитваше и задушаващо разочарование заради нарушеното обещание. Откъде, по дяволите, да знае, че Сторм спи и не разбира, че той иска да я люби? Но което беше по-лошо, той знаеше, че отново и отново ще нарушава думата си, докато накрая не издържи омразата й. Невъзможно беше да остане с нея в една къща.

— Сторм, мислех, че го искаш.

Думите, казани вместо извинение, й прозвучаха студено и безразлично. Още веднъж бе успял да я победи със своята сила и чувственост.

— Нямах представа, че спиш. — Той я докосна по рамото и тя буйно подскочи.

— Ти си проклет лъжец, Грейди Страйкър.

Грейди не отговори. Трябваше да помисли за много неща, да вземе много решения. Сторм заспа, а той още не беше намерил компромисното решение, което според него щете да я направи щастлива и в същото време нямаше да го принуждава да нарушава думата си. Стана от леглото и се облече в най-дебелите си дрехи, събра си багажа, взе спалния чувал оръжията и патроните и тихо напусна къщата.

Върна се преди разсъмване, намери молив и хартия и написа импровизирана бележка, която остави на възглавницата, та Сторм да я види. Преди да излезе, се поспря на вратата и погледна спящата жена с такъв копнеж, който разкри истинската дълбочина на чувствата му. Очите му бяха мрачни като зимата в Оклахома. Преди да затвори вратата зад гърба си, взе под мишница снегоходките, купени в града.

Сторм се събуди късно сутринта. Огънят беше изгаснал през нощта и в стаята бе студено. За първи път, откакто се ожениха с Грейди, се събуждаше в студено помещение. Той винаги се грижеше за всички досадни домашни неща, което правеше живота й по-лек. После си спомни изминалата нощ и как я беше любил въпреки желанието й и гневът и негодуванието отново я завладяха.

Заради Грейди й беше безкрайно трудно да остане вярна на паметта на Бъди и тя не беше сигурна колко дълго може да живее така. Беше го помолила да й даде време, за да свикне с брака с друг човек, а в отговор той непрекъснато я прелъстяваше. Той беше дивак, който подчиняваше чувствата й на своята мъжественост. „Дали ме обича? Мили боже, какви са тия мисли?“ — чудеше се Сторм изненадана, че въобще може да се стреми към любовта на човек като Грейди Страйкър.

Къщата изглеждаше пуста, обикновено присъствието на Грейди се усещаше, но тази сутрин нищо не показваше, че е някъде наблизо. Сторм боязливо надзърна над одеялото, и разбра, че наистина е сама. Къде ли е отишъл — зачуди се тя. Срещу къщата имаше достатъчно нацепени дърва за цялата зима, а и времето бе прекалено студено да се ходи в гората. Може да е на лов. Не си намери извинения, за да остане повече в леглото и стана. Облече се бързо и запали огън в огнището. Намери бележката чак когато се върна да оправи леглото.

Грейди беше заминал. Беше я оставил, за да вземе сина си от резервата. Щял да се върне навреме за пролетната сеитба. Хладната, с грижливо подбрани думи бележка, й съобщаваше, че е сложил плъзгачите на фургона, та тя да ходи до града за продукти и че може да тегли пари от банката, защото още в деня на сватбата е прехвърлил своята сметка на името на двама им. И нито дума за любов, нито извинение или сбогуване, никакво обяснение за ненадейното му отпътуване посред зима. Дали синът му толкова му липсваше, или просто се мъчеше да избяга от един очевидно нещастен брак?

— Мразя те, Грейди Страйкър — извика Сторм в празната къща. — Мразя те…

Внезапно обзета от паника, тя осъзна, че е сама и трябва да живее в пустош, в каквато не бе стъпвала през живота си. А едва преди няколко седмици, след трагичната смърт на Бъди, й бе напълно достатъчно да живее сама. „Нима бракът с Грейди ме е променил чак толкова?“ — питаше се мрачно тя. Думите, които излязоха от устата й, я втрещиха:

— Божичко, Грейди, какво ще правя без теб?