Кони Мейсън
Вкусът на греха (16)

15

Синджън си пое полека дъх. Желание, сурово и експлозивно, прониза тялото му. Почти изстена, когато Кристи премести Нийл от едната гърда на другата, оголвайки и двете напращели бели хълмчета пред жадния му поглед. Той загледа как устица на сина му обхваща зърното, а малките му ръчички стискат нежната й плът. Синджън преглътна конвулсивно. Членът му се надигна срещу корема му, когато си представи как собствената му уста засмуква зърната й, как собствените му ръце галят тези съвършени гърди. Истината беше, че я искаше, копнееше за нея, трябваше да я има.

Как да устои, когато бе достатъчно само да влезе в стаята и да я прегърне? Тя беше негова. Бяха женени от много години. И кое го спираше? Отговорът на този въпрос обаче не беше толкова прост. Защо Кристи беше дошла в Лондон, ако смяташе да държи сина му далече от него? Защо твърдеше, че бебето е умряло? Нищо нямаше смисъл. Може би, помисли той, сбърка като не изслуша обяснението й, когато тя искаше да му го даде.

Загледа омагьосан как Кристи се изправя и премества спящия Нийл на рамото си. Горната част на нощницата й се плъзна надолу, прилепвайки несигурно към ханша й. Светлината на огъня придаваше на тялото й блясък, то изглеждаше по-ефирно, също като на богиня; богиня, чиято уста изричаше лъжи, помисли той с горчивина. Обзе го безпощаден гняв, когато тя излезе от стаята си и пресече коридора, за да отнесе Нийл в неговата.

Не можеше да помръдне, не можеше да мисли за нищо друго, освен за пулсирането в слабините си. Още стоеше на същото място, когато Кристи се върна. Беше вдигнала нощницата на раменете си и вързала връзките, които я придържаха. Синджън едва се въздържа да не пристъпи към нея, когато тя се пъхна в леглото и дръпна завивките до брадичката си.

Той потисна растящата си страст и се върна в стаята си. Смъкна халата и се простря гол на леглото. Опита се да заспи, но желанието още бушуваше в тялото му и ерекцията му пулсираше болезнено. Забеляза гарафата с бренди на бюфета и изведнъж усети, че има нужда да пийне нещо. Стана и си наля щедра доза питие в една чаша, изпивайки я на един дъх. Брендито се плъзна гладко по гърлото му, стопляйки и отпускайки измъченото му тяло.

Наля си още една чаша, после още една, но сънят бягаше от него. Той желаеше жената в съседната стая толкова отчаяно, както никога досега не беше желал нещо в живота си. Колкото повече пиеше, толкова по-основателни причини намираше да се люби с Кристи, докато не се самоубеди, че трябва да го направи. Изгълтвайки последната капка бренди в чашата си, Синджън навлече халата си и мина с леко залитане през вратата, свързваща двете стаи. Не си даде труда да завърже колана на халата, влизайки в спалнята на Кристи.

Погледът му се втренчи в леглото. Уютният огън, танцуващ в камината, хвърляше достатъчно светлина, за да може да види очертанията на тялото под завивките. Стиснал решително зъби, Синджън пристъпи към леглото. Стоя дълго над нея, взирайки се в яркия ореол на косата й, която се виждаше над завивките. Протегна несигурно ръка, за да я погали. Но изведнъж се дръпна. Не, в сърцето му нямаше място за нежност към тази жена, която го лъжеше и разиграваше както си иска. Всичко, от което се нуждаеше, беше тялото й. Свали халата си и го метна настрана.

Кристи се сепна и се събуди. Остана няколко мига да лежи неподвижно. Не беше сама. Нямаше представа какво я е събудило — звук, познат аромат. Отвори очи и се взря в тъмнината.

Той стоеше до леглото, пламъците от камината хвърляха бронзови отблясъци върху голото му тяло и се отразяваха в абаносовочерната му коса. Тя го гледаше стреснато. Очите му бяха натежали от желание, устата — решително стисната. Светлини и сенки играеха по релефа на тялото му.

— Синджън! Какво правиш тук?

— Това е моята къща, забрави ли?

Тя се надигна, придърпвайки чаршафа до брадичката си.

— Как мога да го забравя?

Мислите й се объркаха. Дали присъствието му в нейната стая означаваше, че той иска да имат реален брак? Дали внезапно не е осъзнал, че я обича, че има нужда от нея, че не може да живее без нея? Или просто му трябваше жена, а тя му бе под ръка?

Въжетата на леглото протестираха под тежестта му, когато издърпа чаршафа от безжизнените й пръсти и се изтегна до нея. Тялото му беше топло до нейното, а кожата на гърдите й тръпнеше в предусещане. Тя се опита да контролира реакцията си, но беше съвършено беззащитна пред Синджън. Тогава долови аромата на бренди в дъха му и разбра, че е пиян.

— Пиян си.

— Не съвсем — увери я той.

— Мислех, че няма да… че ние няма да…

Той я дръпна грубо към себе си.

— Размислих. Ти си моя, Кристи, и имам нужда от жена.

Кристи се беше надявала на нещо повече, само не и на случайния секс, който той й предлагаше. Искаше да го отблъсне, да му каже да върви по дяволите, да си намери друга жена, но не можа. За неин вечен срам предателското й тяло имаше нужда от него.

Той обхвана седалището й и я дръпна към твърдото си тяло. Тя почувства възбудата му. Той се взря в разтворените й устни за един дълъг миг, после се наведе и ги завладя. Тя вкуси дъха му с мирис на бренди и почувства как се дави под напора на жаждата му.

Не искаше това да се случва, не и по този начин. Искаше любовта му, уважението му, не неговата страст. Не че страстта беше лошо нещо, когато имаше любов, но любовта все още трябваше да намери път към сърцето на Синджън.

Той прошепна името й; тя почувства как омеква, как тялото й се разтапя. Как й беше липсвал! Липсвало й беше това.

Въздъхна от удоволствие, когато той обгърна гърдите й и ги поднесе към устата си. Засмука я нежно, докато млякото й потече. Внезапно вдигна глава и се взря напрегнато в гърдите й. Тя погледна надолу и видя капка мляко да виси от стегнатото й зърно.

— Знаеш ли, че ревнувах от собствения си син, когато го видях да суче от гърдите ти? — проточи той.

Кристи се бореше да си поеме дъх, изненадана от дръзкото му изявление.

— Защо ревнуваш? Дори не ме харесваш.

Той се засмя.

— Харесвам тялото ти. Да доставя наслада на жените — това лорд Грях върши най-добре.

Кристи трепна, наранена от безсърдечните му думи.

— Каква надутост. Лорд Грях може да върви по дяволите. — Отблъсна гърдите му. — Остави ме.

Лицето му се вкамени.

— Отказваш ли ми?

Един поглед към неумолимите му черти я накара да се разкрещи.

— Проклет да си, Синджън! Къде ти е сърцето? А любовта?

— Любовта? — Думата, изглежда, го изуми. — Любовта не означава нищо за лорд Грях. Любовта е мит, Кристи. Някои може да я вземат на сериозно, но аз я смятам за фантазия, предназначена за невинни деца като Нийл.

— Поне признай, че обичаш сина си — каза тя тихо.

— Да, Нийл е твърде малък, за да ме лъже. — Той въздъхна и я притегли към себе си. — Липсата на любов между нас не означава, че не можем да си даваме взаимно други удоволствия.

Кристи не каза нищо, докато болката вътре в нея не стана непоносима. Изпитваше копнеж по Синджън, по останалата без отговор любов, която изпитваше към него, и я болеше, защото никога нямаше да познае взаимността.

— Не чувстваш ли нищо към мене?

— Спомням си…

Той млъкна изведнъж, сякаш се страхуваше да не каже нещо, за което после ще съжалява.

— Какво си спомняш? — настоя Кристи.

Изражението му се втвърди.

— Всичките ти лъжи, измислиците, двуличието — това си спомням.

— Върви си, Синджън — изхлипа тя.

От всички неща, които той би могъл да каже, тези думи боляха най-много.

— Скоро, но не сега.

Ръцете му се спуснаха по бедрата й и щом отново се насочиха нагоре, дръпнаха нощницата й оголвайки гладките й крака на светлината на огъня. Тя нададе изплашен вик, когато той я повдигна и измъкна нощницата през главата й.

— Какво правиш… — изрече тя с треперлива въздишка.

Не можеше да се съпротивлява — топлината му я изгаряше, ароматът му я обливаше, изпълваше я, дразнейки сетивата и.

— Винаги ни е било хубаво заедно — прошепна той неочаквано нежно.

Устата му плени нейната. Той я целуна дълбоко, грубо, изисквайки капитулацията й. Тя се опита отново да му откаже, но не успя. Главата й се въртеше, тялото й изгаряше. Треперещ вик се откъсна от устните й, когато устата му остави нейната, за да прокара огнена пътека надолу по тялото й. Когато той разтвори краката й, тя се стегна, но устата му докосна триъгълника от светли къдрици. Ханшът й се изви нагоре, към топлината на устата му, докато езикът му трепкаше и се извиваше около нежните гънки и набъбналото връхче. Вик се изтръгна от гърлото й и тя подскочи нагоре към интимната му ласка. Той започна да изследва гладките, чувствителни дълбини, навлизайки дълбоко, после обсипа пъпката на женствеността й с нежни докосвания, докато по гърба й не плъзнаха тръпки и отчаяна жажда не завибрира в нея.

Синджън свиреше на нея като сръчен музикант, засилвайки реакциите й до разтърсващо кресчендо. Лек удар на езика му, отново и отново, докато тя не започна да трепери яростно. Той я държеше здраво, отвеждайки я към онова извисяващо се място, където тя вече изгуби контрол над тялото си. То беше негово, за да прави с него каквото поиска, да го води, да го направлява, да го изпраща далече във висините на ефирните крила на насладата. Тя остана за един блажен миг на върха, после се срути долу.

Сграбчила чаршафите, Кристи се носеше по вълните на сладостта, които разтърсваха тялото й, докато Синджън се беше надвесил над нея, чакайки точния миг. Удоволствието още не бе отшумяло, когато той разтвори краката й и проникна дълбоко в нея. Беше огромен и твърд; мускулите й се свиха здраво около него и той изстена одобрително.

Не беше нежен, яздеше я сурово и бързо. Тя се изви нагоре, движейки се заедно с него, срещу него, топлината на телата им и силните му тласъци я отвеждаха към втора кулминация. Разнесе се вик, който идваше от дълбините на гърлото й, и тя се разтърси цялата.

Синджън продължи с тласъците, изражението му беше напрегнато, концентрацията — пълна. Снопове напрегнати жили изпъкваха на врата и раменете му. Ситни капчици пот избиха по тялото му. След няколко силни тласъка той се стегна, изпъшка и изля семето си в нея. Дълги минути минаха, докато се държеше надвесен над нея, изливайки в тялото й всичко, което имаше, а после се строполи и остана неподвижен.

Затихнала в сладка отмала, Кристи понасяше тежестта му, докато не започна да се плаши, че дробовете й ще откажат. Побутна го, Синджън се раздвижи и полека се отмести от нея. Просна се възнак, без да каже нищо, дори без да я погледне, а дъхът излизаше със свистене от дробовете му на къси, резки тласъци.

Отпусната и преситена, Кристи се раздвижи и вдигна поглед, когато Синджън стана. Лицето му, ясно очертано от светлината на огъня, беше вкаменено и безизразно, но погледът му накара дъха й да секне. Очите му горяха от емоции, които не се поддаваха на описание. Без да каже и една дума, той стана от леглото, взе халата си и отиде в своята стая.

Макар външно да показваше малко чувства, в него бушуваше истинска буря. По дяволите, умираше за тази жена. Независимо колко се бореше срещу това, колко се опитваше да се самоубеждава, че ще е по-добре без нея, тялото му отказваше да го слуша. Искаше да спре постоянната болка, мъчителното желание, което не му даваше мира. Трябваше веднага да я отпрати в Гленмур, сега го разбираше. Нямаше да бъде трудно да намери кърмачка за Нийл. Беше глупак, дето позволи молбите й да го трогнат. Макар че заради лъжите й едва не бе изгубил сина си, не му даде сърце да отдели майката от детето й.

По дяволите! Тя го подлудяваше. Той искаше да я няма тук. Искаше си стария живот преди тя да се появи в Лондон. Единственото хубаво нещо от връзката им беше техният син и проклет да бъдеше, ако й позволеше да го отглежда в шотландските чукари сред диваците, които тя наричаше свои съплеменници.

През следващите дни Синджън остана вежлив и дистанциран. Кристи почти не го виждаше. Със сигурност я отбягваше, защото посещаваше Нийл само тогава, когато знаеше, че тя не е при детето. За нея беше болезнено ясно, че той съжалява за бурната нощ. Навярно всичко се бе случило само защото тогава той беше пиян. Дългите му отсъствия от дома доказваха, че не иска да има нищо общо с нея.

Един ден лорд Блейкли дойде на гости. Пембъртън го покани в задната приемна, използвана за неофициални посещения, и Кристи побърза да слезе.

— Добре ли сте? — запита той, загрижено сбърчил чело. — Отидох в дома ви и научих, че сте се изнесли доста набързо. Не съм ви предал, милейди. Отказах на Синджън да му кажа къде се намирате, но очевидно това не го е спряло и той сам ви е намерил. Не ви е наранил, нали?

Не и физически.

— Не. Синджън не е склонен към насилие. Откъде разбрахте, че ще бъда тук?

— Не беше трудно да се досетя. — Той се вгледа в лицето й. — Добре сте, нали? Надявам се, че сте тук, защото самата вие го искате.

Тя сведе очи, обмисляйки отговора си.

— Тук съм, защото не ми беше даден друг избор.

— Знам, че Синджън ви е ядосан, но…

— Има пълното право да бъде такъв. Ако не сте говорили с него напоследък, значи не знаете цялата история.

— Знам за Камерън. Синджън ми каза поне това.

— Той не знае всичко и никой не го знае — каза загадъчно Кристи. — Говорех за нашия син.

Фините вежди на Руди се вдигнаха.

— Съжалявам за детето, милейди. Не знаех, че той толкова силно иска да стане баща. Смъртта на детето му го подлуди и той се хвърли презглава към греха, за да забрави.

— Не бях откровена с него — обясни Кристи. — Синът ни… Жален детски плач се разнесе из къщата, прекъсвайки думите й. Руди рязко вдигна глава и се взря въпросително в Кристи.

— Аз… е, вече чухте истината — прошепна тя. — Детето ни не е умирало. Излъгах Синджън, защото си имах основания.

— Боже господи! Не е за чудене, че той е разстроен. Не мога да повярвам, че сте го направили. Какво се надявахте да спечелите?

Тя се изчерви. Макар че не искаше Руди да мисли лошо за нея, нямаше намерение да му обяснява. Синджън беше единственият, на когото бе длъжна да обясни, но той не искаше да я чуе.

— Това са си наши работи — изрече Кристи. — А той не е в настроение да ме изслуша. Когато научи за Нийл, заплаши, че ще задържи детето ми в Лондон и ще ме върне в Гленмур. Помолих го да ме остави при сина ми и той се съгласи. Чухте Нийл да плаче. Време му е да се храни.

Тя понечи да излезе, но Руди я хвана за ръката.

— Не мога да повярвам, че сте излъгали Синджън за нещо такова без основателна причина. Не искате ли да ми разкажете за това?

Сълзи на благодарност изпълниха очите на Кристи. Смутена от изблика на чувства, тя зарови лице в ръцете си и тихо захлипа. Руди веднага се озова до нея, привлече я нежно в обятията си и я зауспокоява, както човек би успокоявал наранено дете.

— Искаше ми се и Синджън да проявяваше такова разбиране — въздъхна тя. — Той отказа да изслуша обяснението ми.

— Ще ви изслушам, Кристи. Може ли да ви наричам Кристи? — Тя кимна вяло. — Каквото и да ми кажете, ще си остане между нас.

— Колко мило! Откога вие двамата я карате така зад гърба ми?

Руди отпусна ръце и се извърна рязко, за да срещне яростния поглед на Синджън.

— Синджън. Можеше поне да обявиш присъствието си.

— В собствения си дом ли? Как ли пък не. Предполагам, че имаш обяснение. Какво правиш тук?

— Тревожех се за Кристи.

— Кристи? Да не говориш за лейди Дарби?

Ядосана, Кристи пристъпи между двамата мъже.

— Престанете! Лорд Блейкли се е разтревожил, когато научил, че съм напуснала дома си. Вие двамата сте приятели, не бива да се карате така.

— Всичко, което искам, е обяснение, на което да мога да повярвам — каза Синджън, дръпвайки я настрана. — От Руди — прибави той многозначително. — Ще бъда глупак, ако повярвам на още нещо, което ще излезе от устата ти.

— Виж, Синджън — каза Руди ядосано. — Не е това начинът да говориш със съпругата си.

— Каза ли ти съпругата ми, че е излъгала за детето ни? Имам син, Руди. И той е съвсем жив.

— Каза ми. Каза ми и че си бил прекалено твърдоглав, за да изслушаш обяснението й. Мога ли да предложа нещо?

— Не, не можеш.

— Все пак ще кажа каквото имам да казвам. Кристи е нещастна.

— Колко проницателно от твоя страна! Макар да не мога да си представя защо е нещастна.

— По дяволите, Синджън, не съм знаел, че си толкова твърдоглав.

— Кажи ми — започна Синджън с подигравателен тон, — би ли простил на жена, която ти е наприказвала куп лъжи? Стои далече от това, Руди, не е твоя работа. И стой настрана от Кристи.

— Синджън, моля те, изслушай ме. Неправилно обвиняваш лорд Блейкли. Ти си единственият мъж, когото искам.

Господи, не беше искала да каже това, просто се изплъзна от устата й. Можеше да си спести думите. Видът на Синджън даваше нямо доказателство за непоклатимостта му.

Руди си взе шапката и бастуна.

— Съжалявам, Кристи. Дайте на Синджън време, той ще се опомни. Виждам, че не ви е безразличен. Ако имате нужда от мене, пратете известие в дома ми.

— Довиждане, Руди — каза Синджън, без да откъсва очи от Кристи.

Изпращайки към Синджън отвратен поглед, Руди излезе от стаята.

Кристи тръгна да излиза, но Синджън й препречи пътя.

— Толкова ли си зажадняла за мъж, че оплиташ приятеля ми?

Тя го изгледа свирепо.

— Може би бях зажадняла за компания — отвърна тя. — Господ знае, че не си ми казал и дума, откакто…

Изчерви се и хвърли поглед встрани.

— Бях пиян — отвърна той скоростно. — Трябваше да помисля…

Каквото и да беше искал да каже, мигът отмина, когато енергичният плач на Нийл отекна из цялата къща.

— Гладен е — обясни Кристи.

— Иди да нахраниш сина ми. Има нужда от тебе — каза Синджън със смекчено изражение.

Кристи мина покрай него, изправила тесните си рамене.

— С удоволствие. Поне някой в тази къща има нужда от мене.

Последните й думи не минаха незабелязано. Нито пък интимната сцена между Кристи и Руди. На Синджън никак не му харесваше мисълта, че най-добрият му приятел смята да му сложи рога. Ревността го беше обхванала още от момента, когато Пембъртън му съобщи, че Кристи е сама в задната приемна с лорд Блейкли. Ако тя искаше да го накара да ревнува, беше успяла. Принадлежеше му, по дяволите! Дали той бе решил да поднови интимната им връзка, нямаше никакво значение.

Синджън тръгна полека нагоре по стълбището към стаята си, а мислите му отново и отново се връщаха към интимната сцена, която беше заварил. Докато Кристи живееше в къщата му, трябваше да спазва правилата. Може би е време да представи съпругата си на висшето общество, помисли той. Нямаше по-добър начин да каже на всичките си приятели, че Кристи му принадлежи, че не е достъпна, за който и да е мъж, намислил да я съблазнява. Просветна му. Да, точно това ще направи. Ще представи съпругата си пред обществото и ще накара всички да осъзнаят, че не е мухльо, който не обръща внимание на изневерите на съпругата си.

Синджън чу гласове откъм детската стая, и разбра, че Кристи е още там. Отвори вратата и нахлу вътре.

— Милорд — Ефи застана пред Кристи, сякаш за да я скрие от погледа му. — Както виждате, детето ви тъкмо се храни. Елате по-късно.

— Остави ни, Ефи, искам да говоря със съпругата си. Насаме — добави той, фиксирайки я със стоманен поглед.

Ефи не отстъпи, докато Кристи не й кимна незабележимо. Тогава чак излезе от стаята и затвори тихо вратата зад себе си.

— Мислех, че сме приключили разговора — каза Кристи.

— Забравих да спомена, че тази вечер сме на бала на лейди Демпси.

— Искаш аз да отида на бала с тебе довечера! — ахна Кристи. — Една съпруга няма ли да навреди на стила на лорд Грях?

— Време е висшето общество да се запознае с жена ми. Години наред те използвах, за да отклонявам жените, които искаха да се омъжат за мене, и сега е време да покажа на обществото, че наистина съществуваш.

— Съжалявам, не мога да оставя Нийл.

— Това вече не е основателна причина, Кристи. Да не мислиш, че не знам какво става в собствената ми къща? Нийл спи цяла нощ. Вече няма нужда да се кърми през нощта.

— Защо искаш да ме влачиш по балове?

Погледът на Синджън се спусна към гърдите й, където Нийл продължаваше да суче доволно. Тази гледка винаги го омагьосваше. Представи си собствената си уста да я вкусва, собствения си език да облизва зърното й и веднага се втвърди.

— Дълг на жената е да придружава съпруга си, ако той пожелае тя да го направи. Не е необходимо никакво друго обяснение. Надявам се, че имаш какво да облечеш.

Кристи настани спящия Нийл на рамото си и бързо покри гърдите си.

— Няма да отида. Ами ако някой ме разпознае като лейди Флора, бившата ти любовница?

— Нека това бъде моя грижа. По кое време Нийл се храни за последно?

— В девет часа.

— Идеално. Ще те чакам долу в десет.

Кристи изфуча, възмутена от високомерното отношение на Синджън. Нямаше представа какви са истинските му чувства към нея. Той я желаеше. И не я желаеше. Беше я отбягвал дни наред. Сега действаше като тиранин, налагайки тя да присъства на светско събитие заедно с него. Никога нямаше да разбере този човек.

Може би беше най-добре да не го разбира. Докато ситият и доволен Нийл спеше блажено, Пеги помагаше на Кристи да облече една изящна бална рокля, която беше донесла със себе си от Гленмур. Направен от изумруденозелен сатен, ниско изрязаният корсаж в стил ампир беше обсипан с кристални мъниста. Полата от бежова дантела падаше на изящни гънки изпод лентата, вързана точно под бюста.

— Негова светлост ще остане доволен — каза Пеги, нагласявайки деколтето на роклята. — Много сте красива, милейди.

Негова светлост да върви по дяволите, помисли Кристи. Яд я беше на съпруга й женкар му се беше прищяло да парадира с нея.

— Благодаря, Пеги. Ако ми дадеш наметалото, ще съм готова.

Синджън не беше подготвен за ослепителната красавица, която влезе в салона малко по-късно. О, той добре съзнаваше красотата на Кристи, нали тъкмо тя го беше привлякла към нея още когато се представяше за лейди Флора. Но това беше преди Нийл, преди тялото й да узрее и сексуалността й да се събуди. Синджън инстинктивно знаеше, че всяка жена, присъстваща на бала тази вечер, ще бледнее в сравнение със съпругата му.

И естествено, още я желаеше. Независимо какво беше казала или направила в миналото, тя му беше влязла под кожата. Само като я гледаше, пламваше и се втвърдяваше. Ако не беше обещал на домакинята, че ще отиде на бала навреме, щеше да отнесе Кристи в леглото.

Овладя изражението си и изрече хладно:

— Изглеждате много добре, мадам.

— И вие сте красив както винаги.

Той й предложи ръката си.

— Ще тръгваме ли?

— Щом трябва, милорд.

Върволица от карети се точеше пред къщата на Демпси на Кинг Стрийт недалече от модния Сейнт Джеймс Скуеър. Каретата им трябваше да почака, за да стовари пътниците си. Когато редът им дойде, Синджън и Кристи слязоха и влязоха в къщата. Оставиха наметките си и се присъединиха към шествието, качващо се нагоре към балната зала.

— Дарби, каква навалица, а? — каза един мъж, застанал на стълбите. — Казах на Хъксли, че трябваше да отидем в „Будълс“.

— Няма жени в „Будълс“ — каза Хъксли. — Освен това, както казах на Ашфорд, тук храната е по-добра.

— Наистина — потвърди Синджън.

И двамата мъже се взираха в Кристи, очевидно очаквайки представяне. Когато това не стана, Хъксли каза:

— Клюките твърдят, че съпругата ти била в града. Знаеше ли, че някой дори се е обзаложил в книгата за залози в „Уайтс“ за това? Залагат и на това, че си имал наследник от съпругата си.

— Какво говориш!

— Да, истина е. Някои от залозите са доста големи.

Синджън го напуши смях.

— А ти как се обзаложи, Хъксли?

Хъксли се усмихна на Кристи.

— Лорд Грях да доведе съпругата си в Лондон? Никога! Колкото до наследник от една дива шотландка, това ми звучи твърде пресилено. Лорд Грях трябва да поддържа репутацията си, в края на краищата. Заложих, че не е истина.

— Е, драги, ще ни представиш ли на последното си завоевание? — запита Ашфорд. — Дамата ми се струва позната.

— Не я познаваш — отсече Синджън с глас, който не търпеше възражения. — Господа, разрешете ми да ви представя своята съпруга, лейди Дарби. Надявам се да не сте заложили големи суми, защото наистина имам наследник. Казва се Нийл и е на шест месеца. Хубаво малко момченце, макар че самият аз го казвам. Скъпа, тези двама поразглезени господа са лорд Хъксли и лорд Ашфорд.

Двамата мъже имаха присъствието на духа да измърморят подходящи приветствия и да се поклонят над ръката на Кристи. Изглеждаха ужасно облекчени, когато стигнаха до входа на балната зала, където можеха да се отдалечат.

— Новината ще се разнесе като горски пожар за по-кратко време, отколкото ще ни е необходимо, за да стигнем до масата с напитките — каза Синджън.

Защо изглеждаше толкова доволен?

— Това ли искаше?

— Време е съпругата ми да бъде представена на лондонското общество. Освен това много се гордея със сина си.

Скоро бяха обсадени от хора, настояващи да бъдат представени на лейди Дарби. Главата на Кристи се замая — толкова много лица, толкова много имена. Знаеше, че някои от присъстващите дами са имали интимни връзки със Синджън в един или друг момент, защото самодоволните им усмивки подсказваха нещо повече от приятелство.

Цялата вечер тя танцува със Синджън и с някои от приятелите му, усмихвайки се, докато не й се стори, че лицето й ще се сбръчка. Тъй като лорд Хъксли като че ли я държеше прекалено близо до себе си по време на един от танците, Синджън веднага се озова до нея и я дръпна от ръцете му. От този момент почти не я изпускаше от очи.

На Синджън му беше трудно да остава учтив пред лицето на клюкарите и дендитата, които някога беше наричал приятели. Те любопитстваха, правеха намеци и той вече не можеше да издържа. Последната капка дойде, когато лейди Алис, увиснала на ръката на последния си любовник, ги пресрещна и направо запита Кристи дали възнамерява да пренебрегва изневерите на съпруга си по време на престоя си в Лондон.

Едва не се засмя на глас, когато Кристи изрече:

— Ще пренебрегна всичко, което не представлява заплаха за мене.

Отведе я, за да я спаси от отровния език на Алис, но всъщност подозираше, че тя е способна сама да се справи с всекиго. В края на краищата Кристи беше водачката на рода Макдоналд, предводителка на клана си.

— Къде отиваме? — запита Кристи, когато Синджън внезапно я изведе от балната зала и я повлече надолу по стълбището.

— У дома — отсече той.

Всичките тия мъже, изпиващи я с очи, го бяха подлудили. Интересът на висшето общество към съпругата му ужасно много го беше ядосал.

— Чакай тук, докато повикам кочияша.

Кристи стоеше пред вратата, когато Синджън се върна след малко с каретата. Настани я вътре, затвори вратата и почука по покрива, за да даде знак на кочияша. Колелата се завъртяха и каретата потегли бързо по улицата.

— Чаках цялата нощ за това — изръмжа той, притегляйки я грубо към себе си. — Ти си моя, Кристи Макдоналд, никога не го забравяй, независимо колко раболепничи висшето общество пред тебе, и тази нощ ще ти го докажа.

Никога Синджън не беше изглеждал повече като лорд Грях, отколкото в този момент. Беше най-възбуждащият мъж, когото Кристи някога беше познавала. Тялото й копнееше за неговото докосване, сърцето й вехнеше за любовта му.