Владимир Мегре
Родовата книга (7)

Ще направя щастливо момичето-вселена

Гледах малкия си син, който можеше да чете необикновената и вероятно най-жива книга в света и който я бе разтворил и за мен. Разбирах, че за да я прочета цялата, ми трябва много време. Освен това трябва да се знаят имената на всички растения. Но неизвестно защо на душата ми беше приятно от факта, че тя съществува — книгата с весели и различни букви, според израза на сина ми, и че той ще я чете. А после какво? Какво ще стане, когато порасне? Той каза: „Ще бъда като теб, татко.“ Значи ще влезе в нашия свят. В света, където има войни, наркотици, бандитизъм и отровена вода. За какво му е да отива там? А той вече се е приготвил; решил е, когато порасне да отиде в нашия свят и да направи нещо добро. Интересно какво ли е то? Попитах:

— Володя, като пораснеш каква работа или занимание ще смяташ най-важни за себе си?

— Мама Анастасия ми говори за това. Най-първото важно нещо, когато порасна… Трябва да направя щастливо едно момиче — вселена.

— Кого? Каква е тая Вселена или момиче?

— Всяко момиче, което живее на Земята, е подобие на Вселената. Аз отначало не разбирах това. После четох, четох книгата и разбрах. Всяко момиче прилича на Вселена. Във всяко момиче има всички вселенски енергии. Момичетата-вселени трябва да бъдат щастливи. И аз задължително трябва да направя едно от тях щастливо.

— И по какъв начин се каниш да осъществиш своя замисъл, когато пораснеш?

— Ще отида там, където живеят много хора, и ще я намеря.

— Кого?

— Момичето.

— Тя, разбира се, ще бъде необикновено красива, нали?

— Сигурно. А може би ще бъде малко тъжна и не всички хора ще я намират красива. Може би тя ще боледува. Там, където живееш ти, тате, много хора боледуват от неподходящите условия за живот.

— Защо ти е момиче, което не е най-красиво и не е съвсем здраво?

— Ами, тате, нали аз трябва да направя най-красиво, здраво и щастливо своето момиче-вселена.

— Но как? Макар че когато дойде това време, ти ще си пораснал и сигурно ще си се научил да правиш щастлив другия човек — своето момиче. Но ти, Володя, все още не знаеш всичко за онзи свят, в който живея аз. Може… Може да се случи и така, че избраното от теб момиче изобщо да не иска да разговаря с теб. Знаеш ли на кого обръщат внимание съвременните момичета? Не знаеш. Аз ще ти кажа. Красивите и не толкова красивите, болните и здравите — те обръщат внимание преди всичко на онези, които имат много пари, кола, на онези, които се обличат добре и имат добро положение в обществото. Не всички, разбира се, но повечето от тях са такива. А откъде ще вземеш много пари?

— Много — това колко е, тате?

— Ами например, да кажем поне милион. И по-добре в долари. Ти познаваш ли паричните единици?

— За разните хартийки и монетки, които хората обичат, ми разказа мама Анастасия. Тя казваше, че за тях хората дават храна, орехи и различни вещи.

— Дават. А знаеш ли откъде ги вземат? За да получат тези парички, трябва да работят някъде. Не, просто да се работи не е достатъчно. За да се получат много… Трябва да се занимават с бизнес или да изобретят нещо. Ето например ти, Володя, можеш да изобретиш нещо необходимо за хората, нещо такова, което им липсва.

— А какво изобретение най-много липсва на хората, тате?

— Какво ли? Много неща. Например в много райони има енергийна криза. Не достига електроенергията. Не искат да се строят атомни електростанции — опасни са, защото могат да се взривят. А без тях не могат да минат.

— Атомните? Тези, чиято радиация убива хората и растенията ли?

— Нима знаеш за радиацията?

— Да, та тя е навсякъде. Това е енергия. Тя е добра, необходима е. Само че не трябва да се събира в голямо количество на едно място. Дядо ме научи да управлявам радиацията. Но за това не трябва да се разказва. Някои хора превръщат добрата радиация в оръжие, за да убиват други хора.

— Да. По-добре е да не се разказва. Като че ли ти действително ще можеш да изобретиш нещо и да спечелиш много пари за своето момиче.

— Сигурно ще мога. Но парите не правят човека щастлив.

— А според теб какво прави човека щастлив?

— Пространството, което той сам създава.

Представих си как моят малък син ще стане юноша — наивен, макар и знаещ много необикновени неща и познаващ различни явления; умеещ да се справя дори и с радиацията — но все пак той ще е наивен по отношение на сложните коварни замисли и хитри интриги в нашия живот и такъв ще тръгне да търси своето момиче, за да го направи щастливо. Той ще се опитва външно да не изпъква сред другите хора. Така правеше винаги Анастасия, когато излизаше от тайгата при хората. Той ще се старае да не се различава и все пак няма да успее да бъде напълно като всички други. Той се подготвя, събира в себе си колосални знания, старае се да стане здрав физически и всичко това е само заради едно момиче. Смятах, че Анастасия подготвя сина ни за големи дела и затова му предава своите знания и способности. А какво излиза, че най-важната работа в живота на Мъжа е да направи щастлива само една жена. Синът ни е убеден, че всяка жена е подобие на цялата Вселена. Нима това действително е така? Странна философия, но както и да е. Моят син е убеден в това и ще го смята за една от най-важните цели в живота си — да направи щастливо едно момиче, което той, освен това и не познава. Може тя даже още да не се е родила. Може вече да пълзи или току-що да започва да прави първите си стъпки. А може да се случи и друго — никоя девойка да не го заобича.

Отначало, когато той изпълни желанието й — донесе и пари, тя може и да се престори, че го обича. Ох, колко много са жените от този тип в нашия свят! Готови са да се омъжат и за старец заради парите. Те добре са се научили да играят на любов.

Ще порасне моят син, ще срещне такава, ще изпълнява желанията й, тя ще му говори, че го обича, но какво ще стане с него, когато той започне да говори за необходимостта да се създаде пространство на Любовта, да се сади градина… Ще се посмее ли? За ненормален ли ще го сметне или ще го разбере? Може и да го разбере. Но може… Не, по-добре е да го предупредя за най-лошото:

— Володя, разбираш ли, когато ти намериш това момиче и успееш да я направиш здрава и красива, най-красивата, както казваш, може да се случи нещо, за което ти съвсем нищо не знаеш. Най-красивите девойки в нашия свят се стремят да станат манекенки, артистки, да влязат в шоубизнеса. На тях им харесва, когато всички мъже около тях им правят комплименти. Ето, представи си, че тя поиска да блести като кралица пред публиката, а ти ще започнеш да й предлагаш да създава пространство на Любовта. Тя може и да те изслуша, но само толкова. Ще си тръгне, за да отиде там, където има много прожектори, комплименти и аплодисменти, а на тебе, не дай си боже, ще ти остави детето. Тогава какво ще направиш?

Володя отговори без да се замисля:

— Тогава ще строя пространството сам. Отначало сам, а после с детенцето, което тя ще остави, ще пазим в това пространство Любовта.

— За кого ще го пазите?

— За себе си, тате, и за момичето, което, както ти казваш, ще отиде при изкуствените огньове.

— Че за какво ти е именно за нея да подготвяш и пазиш пространството на Любовта? Виждаш ли колко си наивен по отношение на тези въпроси. Ще трябва да търсиш друга. И да бъдеш по-внимателен следващия път.

— Ако търся друга, тогава кой ще направи щастливо момичето, което си е отишло?

— Нека, който иска да я прави щастлива, а ти за какво ще се измъчваш? Отишла си е и край.

— Тя ще се върне. И ще види прекрасната гора, градината. Аз ще направя така, че всички животни ще й се подчиняват и ще й служат. Всички и всичко в това пространство искрено ще я обичат. Вероятно тя ще се върне уморена. Ще се измие с чиста вода, ще си почине. Ще стане още по-красива и повече няма да поиска да напусне своето пространство на Любовта. Нашето пространство. Тя ще стане щастлива. И звездите над нея ще бъдат по-ярки и по-щастливи. Но ако ти, тате, не беше помислил, не беше произвел чрез мисълта си такава ситуация, че тя трябва да си тръгне, тя не би си тръгнала.

— Аз? Аз ли съм я създал?

— Да, тате. Нали ти така каза. Твоята мисъл. Човекът твори чрез мисълта си различни ситуации. И ето, и ти сътвори.

— Но ти, твоята мисъл нима не може да промени ситуацията, да пребори моята? Нали ми казваше, че тя е бърза почти колкото на Анастасия.

— Може да се пребори.

— Ами тогава я надвий.

— Не искам, тате, моята мисъл да се бори с твоята. Ще търся друг изход.