Владимир Мегре
Родовата книга (31)

— Действително, думите са прости и не е ясно защо всички сили на мрака трябва да затреперят от тях.

— Страхуват се от това, което стои зад тези думи. Знаеш ли кой ще напише тази книга и колко страници ще има в нея?

— Колко страници? И кой ще я напише?

— Няма да изминат много дни и тази книга на рода ще започне да се създава, ще я пишат с ръцете си милиони майки и бащи в различни краища на Земята. Те ще бъдат огромно множество — книгите на рода. И всяка ще съдържа истината, идваща от сърцето, предназначена за собствените им деца. В тези книги няма да има място за лукавост, подлост и коварство. Пред тях историческата лъжа ще падне.

Представи си, Владимире, какво би станало, ако можеше в ръцете си да вземеш днес книгата, която е започнал да пише лично за теб далечният ти прародител; следващият я е продължил, а после е дошъл реда на дядо ти, на твоите майка и баща.

Днес човекът чете книги, сред които има много и от тези, които се пишат с определена цел: да се изопачи историята и същността на живота. Много лъжливи постулати съзнателно заблуждават човека в пространството. И той невинаги във всичкото успява да се ориентира, но когато синът прочете книгата на свойте прародители, продължена лично за него от неговите майка и баща, веднага ще му стане ясно.

— Но, Анастасия, почакай, не всеки умее да пише книги.

— Всеки ще може, щом усети в себе си потребността и ако иска да опази в бъдеще децата си и себе си от лъжливи постулати. Във ведическите времена всеки баща и всяка майка са пишели книгата на рода за свойте бъдещи деца и внуци. И тази книга не била съставена от думи, а само от дела. Децата можели като книга да четат сътвореното пространство и помислите, и делата на своите родители да разберат. Били щастливи от наследяването на щастливото пространство. В онази книга липсвало едно — отсъствало предупреждението към децата за окултния свят.

Всички знаещи веди не били чували за него. Но сега, когато цялото човечество вече е опознало пагубното влияние на проявите на окултните постулати върху себе си, то ще успее да опази децата си от тях.

Макар все още да не съществуват именията, разцъфващи през пролетта, помислите за тях живеят вече в човешките души. И затова за своите деца ние сме длъжни да започнем да пишем книгата за помислите.

— А защо трябва да пише всеки родител? Ето, аз пиша книги за именията, архитект от село Медведково работи върху проекта на цяло селище, тази тема оживено се обсъжда в Интернет. Това не е ли достатъчно?

— Не е достатъчно, Владимире. Вгледай се в ситуацията по-внимателно. Ти пишеш книги, но другите в противовес на твойте книги също пишат. И книгите са толкоз много, че човек през целия си живот не би могъл и половината да прочете. А освен това върху него всекидневно се изливат потоци от информация и от други места. Тя изглежда разнообразна, а в действителност говори за едно и също — оправдава и прославя нереалния окултен свят. Какво би могло да помогне на този, който отново е дошъл в този свят, да се ориентира къде е истината и къде лъжата? Ще му помогне най-важната светиня на семейството — Книгата на Рода. Родителите ще напишат в нея на сина си и на дъщеря си кое е то — най-важното, което трябва да се сътвори в живота, за да има щастие. А после тя ще бъде продължена от децата. За семейството по-мъдра и по-правдива книга няма да има на Земята. И в нея ще се влеят всички знания на първоизточниците.

— Анастасия, как може знанията на първоизточниците да се окажат в книгата, която ще започнат да пишат съвременните хора? Откъде ще вземат тези знания? Нали ти каза, че културата на нашите предци, техните книги, всички е било унищожено.

— Онези, които ще започнат да пишат, имат тези знания в себе си. Те се пазят у всекиго. Когато хората се позамислят, когато не за кой да е, а за децата си започнат те да пишат, всички знания на първоизточниците ще просветнат в съзнанието им.

— Това означава, че преди да се започне записването, първо трябва нещата така да се обмислят, че още на първите страници да бъдат изложени мъдри мисли.

— Първите страници могат външно да изглеждат прости.

— Какви например?

— Кога се е родил човекът, който пръв е започнал да пише книгата народа и как се е казвал. С каква цел и с какви мисли е започнал да докосва с перото страниците на най-важната книга, какво е възнамерявал да твори в бъдеще.

— Такава книга може лесно да се пише от някой знаменит артист или пък губернатор, от учен или решителен предприемач. А как да се справят тези, които са водили обикновен живот? Например работил човекът, едва свързвал двата края, за да осигури пари за хляб и дрехи. Какво може да напише на децата си, какви съвети може да им даде такъв човек?

— На днешните управници и тези, които днес пред хората блестят в лъчите на славата, и онези, които са напечелили много пари, ще им бъде по-трудно в бъдеще да отговорят на децата си. Хората бързо забравят направеното, но онова, което човекът е допринесъл за бъдещето, поколенията ще оценят. Ти и който и да е друг често ли си спомняте за бившите губернатори, знаменитите артисти или предприемачи от миналото?

— Рядко, по-точно изобщо не мисля за тях. Даже не им знам фамилиите. Но децата им с гордост ще си спомнят делата на родителите си.

— Напротив, децата им ще се стараят да ги забравят, срамувайки се от имената на своите родители.

— А децата им пък защо трябва да се срамуват?

— Съдбата е предоставила големи възможности на родителите, но те не са могли да разберат — възможностите винаги се дават, за да се твори бъдещето. През настоящия живот човек би трябвало да се стреми и следващия да изгражда. Тогава ще се прероди отново и ще живее вечно.

Всеки човек още днес може да помисли за своето имение и за пространството на Любовта, да сътвори своя проект и да се постарае земя да вземе. А след това да посади на нея няколко фиданки или семена за родови дървета и да ги отгледа. Но дори да не успее да израсне цялата гора, зелената ограда и прекрасната градина, дори да не успее бедният човек основите на къщата си да положи, ще може да напише в книгата на своя род за внуците и за децата си: „Бях беден. Едва когато старостта дойде, започнах да се замислям какъв все пак е на живота смисълът и за това, какво съм дал на моите деца. Тогаз реших проекта на пространството на нашия род да създам. Да го създам за вас, дечица мои, и го описах в книгата. Сам успях да посадя едва девет плодни дървета и едно на мястото, където трябваше горичката да бъде.“

Ще минат години. Внукът ще прочете книгата, за дядо си тогава ще си спомни, ще отиде до могъщия величествен кедър или дъб, растящ сред многото други дървета в имението на рода.

Мисълта на внука ще литне в пространството, изпълнена с Любов и благодарност, с дядовата мисъл ще се слее и тогава ще се роди за двамата нов план на битието. На човека е предоставен изцяло живот във вечността. И усвояването на Земята, на вселенските планети за всекиго не е нищо друго, освен преобразяване на себе си самия.

И ще предаде благата вест на потомците, ще помогне душата на пишещия отново да се прероди на Земята.

— Анастасия, ти отдаваш такова голямо значение на тази книга, че на мен също ми се прииска да започна за своите потомци да я пиша. Интуитивно чувствам, че в твоята идея за книгата се крие нещо необикновено, грандиозно. И името й е едно такова — „Родова книга“, „Книга на рода“, „Най-святата книга за семейството“. Но тя на какво може да се пише? Ако е на обикновена хартия, бързо ще овехтее и ще изгние. И подвързията на тетрадките и на албумите винаги изглежда примитивна. А щом книгата е предназначена за потомците, ако тази книга, както казваш ти, има голямо значение, тогава съответно и хартията, и подвързията трябва да бъдат подходящи.

— Ето, такива например — и тя показа с поглед книгата, която беше на масата ми. Проследих нейния поглед и след миг държах в ръцете си нещо необикновено…

Преди известно време Сергей ми изпрати от Новосибирск една книга „Анастасия“. Обикновената подвързия беше срязана, а страниците поставени в друга… исках да кажа в друга подвързия, но онова, в което бяха поставени страниците, не би могло да се нарече подвързия. Сибирският майстор беше създал невероятно произведение на изкуството. Подвързията беше направена от ценни дървета. По краищата — бук, в средата — кедър. Всичките детайли бяха украсени с изкусна резба, с орнаменти, текст и илюстрации. Всичко това трудно би могло да се окачестви с обикновената дума „подвързия“. Сигурно по-точното наименование е обков. Лицевата и задната част бяха съединени, а от другата страна имаше малка закопчалка. Всички детайли бяха напаснати много точно един към друг. В затворено положение страниците се притискаха равномерно една към друга от горната и долната част на обкова, без да позволяват на хартията да се деформира при повишена или понижена влажност нито дори при течение. Много хора, които видяха това произведение, дълго го държаха в ръце, разглеждаха го и се възхищаваха.

Проследявайки погледа на Анастасия, взех в ръце книгата в дървения обков, усетих топлината й и разбрах. Разбрах, може би благодарение на това необикновено произведение, невероятното значение на Книгата на Рода, за която говореше Анастасия.

Тя седеше скромно на стола до мен, поставила смирено ръце на коленете си. В мен се появи усещането, че тя е по-мъдра от всички жреци, чиито династии идват от дълбока древност, по-мъдра от съвременните аналитици. И със своята мъдрост и чистота на помислите си е способна да победи всички негативни прояви в човешкото общество. Откъде са тези нейни способности? Кое училище, коя система на възпитание е в състояние да дари човека с подобно нещо?

Ами ето, представете си, да измисли такъв нестандартен, невероятен ход! Неволно започнах да мисля бързо и… Сами преценете какво е измислила тя.

Никой не би могъл да устои на потока от всевъзможни внушения, които се стоварват всяка минута върху хората в различните страни, и на първо място върху нашите деца.

Внушенията! По телевизията непрекъснато дават криминалета, екшъни, уж за развлечение на публиката, а всъщност показват как прекрасно можеш да осигуриш собственото си благосъстояние чрез насилие!

Внушенията! Прекрасно е да бъдеш знаменита певица, да блестиш в морето от светлини и аплодисменти, да ходиш от прием на прием с великолепни автомобили. Внушението! В противен случай ще трябва наред с това да се покажат и други (заемащи много повече време) периоди от живота на тези хора. Всекидневният им тежък труд, непрекъснатите интриги на техните шоу-конкуренти и хората от така наречената „свободна“ преса, желаещи да спечелят за сметка на известните личности.

Чудовищно внушение е агресивната изкусна реклама, готова да хвали всичко, каквото и да е, само и само да се получат пари.

Внушението! Непрекъснатите съобщения за всякакви международни благотворителни фондове, за политиците чудо, които създават у хората впечатление, че само благодарение на тях в къщите им е топло, сито и уютно. И когато в някоя къща изстинат радиаторите, хората вече не мислят как да изменят живота си, да станат независими от централното отопление, водоснабдяване и електроснабдяване. Те излизат като обезумели на улицата с лозунга „Дайте ни!“ Внушение за собствената им безпомощност! Внушават се лъжливи постулати и на възрастните, и на децата.

Децата! За какво възпитание на децата може изобщо да се говори, ако ние, родителите, стоим настрана от тяхното възпитание. Позволяваме на някого в някакви болнични заведения да изражда децата ни; след това позволяваме някой да ги обучава в детската градина, в училището; позволяваме на многочислени щандове да се подрежда пред тях порно литература в открит и завоалиран вид.

Ние позволяваме на някого да препоръчва книги и учебници на нашите деца; позволяваме някому да подготвя телевизионни програми. На кого? На кого е изгодно да държи в свои ръце цялостното възпитание на нашите деца? Може би не е важно на кого позволяваме, а може би е важно това, че ние усещаме пълната си безпомощност и нищожност! Усещаме невъзможността да спрем вакханалията. Но това не е истина! Всеки родител може да спре това! Ако поиска. Ако се замисли! Идеално! Чудесно замислено! Край на вакханалията на меркантилното внушение. Нека тя се поупражнява още малко, да демонстрира себе си, но скоро човекът ще вземе в ръцете си, а там е написано с ръката на дядото, бабата, бащата, майката какво е предназначението на човека. Ние, днешните родители, непременно ще успеем да разберем в какво се състои то. Непременно! Ние сме опитни, вече сме видели много, чули сме и сме изпитали много нещо. На нас ни трябва само мъничко да поспрем, да обърнем гръб на потока от внушения и сами, със собствената си глава да помислим. Всеки родител задължително трябва да си помисли. Сам! И единствено сам. Безполезно е да се търсят отговори на въпросите за смисъла на живота в най-мъдрите книги от изминалите столетия, колкото и да се възхваляват и пропагандират те. Безполезно е да се търсят отговорите и в произведенията на мъдреците, които са на върха на признанието в продължение на хилядолетия.

Те, мъдреците, са били велики проповедници и месии. Те са се опитали да проповядват и да пишат своите трудове за бъдещите поколения, но нито едно от тях, нито едно от тези велики произведения ние никога няма да видим. Те майсторски са унищожени. Това лесно може да се разбере, ако човек се спре и се позамисли.

Дори ако се смени мястото само на една запетая в едно малко изречение, може да се промени смисълът на казаното. Помните ли известния пример: „Да се екзекутира не трябва, да се помилва! Да се екзекутира, не трябва да се помилва!“ А колко ли подобни изменения са били направени в трудовете на древните мислители? Направено е умишлено или случайно от преписвачите, преводачите, издателите и историците. Става дума не само за преместването на препинателни знаци. Премахвали са цели глави, страници, писали са се собствени тълкувания. В резултат на всичко това ние живеем в някакъв илюзорен, лъжлив свят. Човечеството воюва непрекъснато. Хората се убиват един друг с настървение и не могат да разберат защо войните не спират. А как могат да спрат, след като човечеството нито веднъж не е успяло да определи кой е подстрекателят на войната. А не е успявало, защото след като не е мислило самостоятелно, е възприемало за истина това, което му било внушавано.

Кой е започнал Втората световна война? Кой с кого е воювал? Кой е победил? На цялата световна общественост е ясно: войната е започнала Хитлерова Германия начело с Хитлер. Победата е спечелил Съветският съюз начело със Сталин. И тази полуистина, а по-точно безсмислица, се възприема от повечето хора като абсолютни, ясни за всички, исторически факти.

И само малък брой историци анализатори споменават понякога за духовните наставници на Хитлер, например руския лама Гуджиев, който е действал чрез Карл Хаусхофер. Още един духовен наставник на Хитлер е бил Дитрих Екарт. На историците са известни и контактите на тези духовни наставници със стоящите над тях в по-горните йерархии. И тук вече никой няма да назове фамилии. Изследователите казват само, че следите водят към Хималаите и Тибет и към тайните и отворени окултни общества, съществуващи в Германия, в които е членувал Хитлер.

В Германия били създадени организациите „Германски орден“, обществото „Туле“, чиито символ била свастиката с венец и меч.

Някой явно и целенасочено е формирал в Германия своеобразна, неизвестна дотогава идеология. Възпитавал е у хората определен тип мироглед. Резултатът е бил световна война, огромен брой човешки жертви и Международният Нюрнбергски процес, по времето на който са съдили съратниците на Хитлер. Но пред съда всъщност са застанали обикновени войници, макар и да са били с чин генерал и фелдмаршал. Все едно, те пак са били само войници, включително и Хитлер — войници на невидимия жрец, който е формулирал идеологията. А той, главният стратег и организатор, дори не се споменавал в съдебните протоколи. Кой е той? Кои са най-близките му тайни сподвижници и помощници? И толкова ли е важно да имаме представа за тях? Важно е! Изключително важно! Та нали именно те са замислили войната. Оставайки в сянка те отново ще я започнат. С опита, който имат, новите войни ще бъдат още по-мащабни и изфинени.

Какво са искали те в действителност, замисляйки Втората световна война? Може би осмислянето на следващия факт ще ни приближи към разкритието.

По онова време съществуващата в Германия организация „Аненербе“ събирала за идеолозите на нацизма древни книги от целия свят. Те се интересували на първо място от древноруските издания от дохристиянския период. Може да се проследи една странна верига: Хималаи, Тибет, лами, тайни общества, в резултат — усилено търсене на знанията на нашите предци от езическа Русия. За нас били излишни, а били жизнено необходими на някой друг. Защо ли? Какви тайни крият тези знания в себе си? И тези тайни явно са много повече от онова, което знаят тибетските монаси. Но как да се докоснем поне до една от тях? Само до една! И ако тя се окаже значима, какъв ли забравен свят може да се разбули пред съвременните хора, ако се обнародват още няколко или всички? Но къде, в кои хилядолетия да се търси разковничето? Рим! Древният Рим! Там преди четири хиляди години е ставало нещо необичайно, по-необикновено, отколкото завоеванията на римските региони. Аха! Ето го невероятното! Римските сенатори, висшата аристокрация на онова време, която притежавала роби, изведнъж започнала да дава земя на тези, които желаели и знаели как да отглеждат хранителни продукти… Започнали да раздават земя… за пожизнено ползване с право на предаване по наследство. На семейството на роба се давали пари за строителство на къща. Семейството на роба не можело да се предаде на друг собственик без земята му. Тя, земята, била неделима част от семейството на роба.

Но по каква причина робовладелците изведнъж се решават на такъв хуманен и алтруистичен акт? От добри благородни чувства ли или са получавали нещо друго в замяна? Получавали са на своята маса десет процента от реколтата. Вероятно това е бил най-малкият данък през целия известен ни исторически период. Възниква един въпрос: Защо римските аристократи са се решили на такова нещо? От добри благородни подбуди или са получавали нещо в замяна? Та робовладелецът винаги би могъл да накара своите роби да работят до пълно изтощение на полето и да взима за себе си толкова, колкото смята за редно. Но не го е правил. Защо ли? Защото в езическия Рим все още са били запазени ведическите знания. И патрициите, и сенаторите знаели: един и същи продукт отгледан от роба рязко се различава от този, който расте и се отглежда с любов на собствената му земя.

Тогава все още знаели, че всичко, което расте на Земята, носи в себе си и психическа енергия. За да бъде здрав, човекът трябва да употребява за храна качествени плодове. За това се говорело и в някои от древните книги на Александрийската библиотека, която била унищожена. Какви ли още други знания и мъдрост са били скрити наред с тези книги? Анастасия казва, че всеки може да възроди в себе си знанията и цялата мъдрост, започвайки още от първоизточниците. Всеки може да го направи. И много ми се иска да вярвам в това твърдение, но не вярвам напълно. Къде да се намерят доказателствата, че това е възможно? Какви факти да се извлекат от паметта, за да й повярвам докрай?

Дали да си спомня всичко, което съм чул от баща си и майка си, от преподаваното в училище, от прочетеното през целия ми живот? Но в ценните, във важните ми спомени няма абсолютни доказателства. Може би трябва да си спомня всичко, което ми е говорил духовният ми баща — отец Теодорит? Но той не говореше много. Повече слушаше и ми даваше да чета старинни книги, но и там нямаше доказателства. Какво да се прави? Как би могъл съвременният човек да открие изведнъж в себе си тези съкровени знания на първоизточниците? Може!!! Та нали все пак в спомените на всеки човек вероятно има характерни примери и доказателства! Аз намерих едно в моите.