Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Родовая книга, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Нова цифровизация

Така са излъгали и нашите прародители

Един ден от сайтовете набрах „Анастасия“. На монитора се появи много голяма цифра: 246 сървъра, използващи руски език, с посочени съответни адреси. Все още не вярвайки, че те се отнасят до сибирската Анастасия, започнах да набирам подред адресите им и да се запознавам със съдържанието им. Оказа се, че внушителен процент от тях обсъждаха именно сибирската Анастасия. В много сървъри нейните идеи се приемаха положително. Отначало този факт ме зарадва, но задълбочавайки се в обема от информация в Интернет, започнах да се натъквам на още по-невероятен факт. На част от сайтовете бяха поместени подбрани извадки от статии в пресата и анонимни съобщения, че движението, свързано с Анастасия, е секта, а всички читатели на книгите — сектанти. В единия от сайтовете лаконично бяха съобщени списъците на всички или на по-голямата част от съществуващите в Русия секти и в това число беше посочена „Анастасия“ и нейните привърженици. Не се казваше въз основа на какво е направено това изявление и кой разпространява тези слухове. Просто се посочваше като съществуващ факт, който уж отдавна е известен на всички.

Статиите и кратките бележки от различни централни и регионални издания, поместени в отделните сайтове, много си приличаха и в тях винаги се правеше един и същи извод: движението „Звънтящите кедри на Русия“ е секта или бизнес. Движението „Анастасия“ се отъждествяваше с такива секти като „Аум сенрикьо“. Говореше се, че читателите са тоталитарна секта. Употребяваха се също такива думи като „реакционери“, „деструктивизъм“. Не се цитираха никакви конкретни факти — просто извод и толкова.

Тъй като не знаех точната формулировка на думата „тоталитаризъм“, отворих големия енциклопедичен речник и прочетох в него следното: „Тоталитаризмът е една от формите на господство, характеризираща се с цялостен контрол на всички сфери от живота на обществото, фактическа ликвидация на конституционните права и свободи, с репресии спрямо опозицията и инакомислещите — например различните форми на тоталитаризъм във фашистка Германия и Италия, комунистическият режим в СССР.“

Ето колко е остро. Излизаше, че аз или Анастасия ръководим такава една секта, която е готова да свали властта, да отмени конституционните свободи и да установи фашистки режим. Но аз не ръководя никаква организация, още по-малко Анастасия. През последните шест години работя само върху книгите си, един-два пъти в годината се изказвам на достъпните за всички желаещи читателски конференции. Изказванията ми се записват на лента и всеки, който пожелае, може да се запознае с тях.

Но защо, с каква цел и кой тиражира тази откровена лъжа? Например в една статия, в издаващото се в гр. Владимир приложение към „Комсомольская правда“ се говори, че в книгите Анастасия призовава хората изобщо да напускат апартаментите си и да отиват в горите.

„Как е възможно това? — си мислех. — Та Анастасия говори точно обратното.“ Ето нейните точни думи: „Не трябва да се заминава в горите. Първо разчисти и подреди там, където си направил боклук.“ И призовава хората да строят своите имения до градовете, като променят постепенно начина си на живот с по-цивилизован, по-приемлив за душата и физическото здраве.

Тъй като нямах възможност сам да се запозная с огромния обем информация, а още повече да я анализирам, се обърнах към няколко известни специалисти — политолози, за да анализират независимо един от друг ситуацията и да направят своите изводи. Те поискаха за труда си солидно заплащане, тъй като всеки трябваше да прочете петте книги, а също и поместената в Интернет обширна информация, свързана с книгите. Бях принуден да се съглася.

След три месеца получих първото заключение от единия специалист, а след известно време и от останалите. Излагайки своите изводи с различни думи независимо един от друг, тъй като не се познаваха помежду си, те бяха направили приблизително еднакви изводи. Ще цитирам една типична извадка:

„Срещу идеите, изложени в серията книги «Звънтящите кедри на Русия», се провежда целенасочена, ярко изразена кампания с цел да не се допусне разпространението им сред обществото…

Като основни, главни цели в книгите се посочват укрепването на държавата, достигането на най-голямо разбирателство и хармония между различните социални слоеве на обществото чрез благоденствието на всяко отделно семейство. Благосъстоянието се постига за сметка на осигуряването на всяко семейство, което желае, на не по-малко от един хектар земя за вечно ползване. В контекста на книгите тази идея звучи доста убедително, доминира над останалите. Следователно, каквито и аргументи да посочват опонентите, всъщност те се изказват срещу тази идея.

Следващият въпрос, който се засяга в серията книги «Звънтящите кедри на Русия» — Божествената същност на човека, неговото духовно начало — може да предизвика отричане от много религиозни общества. Главната героиня на книгата твърди, че райският живот на човека трябва да се изгражда от самия него и тук на Земята. Човекът е вечен и само променя тялото си от век на век. Цялата обкръжаваща го природа е създадена от Бога и представлява неговите живи мисли. Човек може да разбере програмата на Бога, същността на своето предназначение на Земята само като общува с природата…

Тази концепция, нейната аргументираност и убедителност не могат да не предизвикат отхвърлянето й особено в средите на религиозните фанатици, приемащи неизбежния край на света и прехода на едни в небесния рай, а на други — в ада. Такава концепция е изгодна за много хора, които не са способни да направят своя живот щастлив в условията на земното битие.

Противодействието на идеите на главната героиня в серията книги «Звънтящите кедри на Русия», Анастасия, се осъществява посредством разпространяването в средствата за масова информация на слухове за принадлежността на читателите, проявяващи инициатива за реализация на изложените в книгата проекти, към някаква тоталитарна секта.

Този ход не е избран случайно, тъй като е в състояние да дистанцира властта от контактите й с инициативните читатели, от разглеждането на техните конкретни предложения, а също от обсъждането на повдигнатите в книгата проблеми в средствата за масово осведомяване, да пречи на разпространението на книгите и свързаните с тях идеи. Трябва да отбележим факта, че противодействащата страна постигна целта си. Според наличните сведения в много административни органи е разпространена информация за читателите, които се числят към сектата.

Целите, които се представят от противодействащата страна, са неясни и загадъчни.

Като правило при използването на мръсни методи в конкурентната борба на кандидатите за власт е лесно да се определи поръчителят. В икономическата сфера, характеризираща се с конкурентната борба между отделните фирми, също не е трудно да се определи поръчителят на злепоставянето, а още повече целта. Тя винаги е ясна — да се отстрани или изтощи конкурентът.

Анастасия говори за новото съзнание на човека, за новия начин на живот, за промяна на устройството на държавата на по-съвършена база.

Кой може да се противопоставя на тази цел? Само силите, които са заинтересувани да се запази деструктивното състояние на отделните семейства, на държавата и на цялото общество. Фактът за съществуването на такива сили се проследява чрез тяхното противоборство, което в дадения случай се изразява в организирането на действия, насочени както срещу Анастасия и нейните идеи, така и срещу читателите на книгите от поредицата «Звънтящите кедри на Русия». Вероятно те действат чрез подчинените им пряко или косвено подведомствени структури и отделни лица“.

Показах на Анастасия отделни фрагменти от обсъждането на темата в сайтовете на Интернет, прочетох й заключението на специалиста с надеждата, че създалата се ситуация ще я засегне, ще я развълнува и тя ще започне по някакъв начин да я поправя.

Но Анастасия си седеше спокойно на стола до мен, сложила ръце на коленете си и лицето й не издаваше никакво вълнение, напротив тя даже се усмихваше.

— Защо се усмихваш, Анастасия? — попитах аз. — Нима изобщо не те вълнува, че клеветят читателите ти и блокират стъпките им за получаване на земя за родовите имения?

— Владимире, аз се радвам на вдъхновения порив на толкова много хора, на тяхното разбиране и оценяване на същността и значимостта на предстоящите дела. Виж колко разумно и смислено излагат мислите си и строят планове за бъдещето. И обръщението си към президента са формулирали по-добре, отколкото ти в книгата си. И се канят да подготвят конференция с такова хубаво име — „Избери своето бъдеще!“ Чудесно е, че хората започват да се замислят за бъдещето.

— Те действително започват да го правят, но нима не виждаш как им противодействат? Какъв хитър ход е измислен: нарочиха всички за сектанти и с това плашат народа и дистанцират административните органи.

— Забелязвам, но в това противодействие няма нищо ново и хитро. Именно по този начин са били унищожени и културата на битието и знанията на нашите прародители. И сега силите на мрака действат със същите стари методи. По-нататък те ще измислят и провокации, а след това ще разпространяват слухове, плашещи народа. Това вече се е случвало, Владимире.

— Именно, случвало се е. И те са победили. Нали самата ти казваш, че са унищожили културата на нашите прародители. Преиначили са историята. Значи и сега, действайки по изпитания начин, те ще победят. Ако вече не са победили. Ами че дори само този простичък въпрос като предоставянето на един хектар земя на всяко желаещо семейство не може да се реши вече цяла година. Разбирам, ако този един хектар се искаше за нещо несъществено. А то, да не е възможно да получиш земя за организиране на свое родово имение на нея, за нормални условия на живот и хранене. Ето на, бежанците живеят вече три години в палаткови лагери. А ако бяха дали по един хектар земя на тези, които желаят, досега за изминалите три години щяха да са се устроили някак си по-човешки. Много мислих, Анастасия, за това какви колосални промени можеха да станат в страната ни, ако не се пречеше, а се помагаше на хората, които се стремят да създават свои имения. Но такъв простичък въпрос за заделяне на земя не се решава.