Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Родовая книга, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Нова цифровизация

Кой е „за“ и кой „против“?

Когато влязохме в апартамента, Анастасия свали дебелото си яке и шала и златистите коси се разпиляха по раменете й. Тя леко ги разтърси и стаята се изпълни с чудесните аромати на тайгата.

Взех един стол и го сложих до моето кресло при бюрото ми, включих компютъра и влязох в Интернет.

Не всички хора в Русия знаят какво е това. Затова ще обясня накратко. Интернет е информационна мрежа, която се разгръща интензивно в много страни по света. С помощта на компютъра всеки може да се включи в тази мрежа и по телефонната линия да се свърже със сървъра. Сървърът е специален мощен компютър, съдържащ множество най-различни информационни съобщения. При повечето сървъри може да се поместват и собствени съобщения.

Владимировският фонд за култура и подкрепа на творчеството „Анастасия“ съвместно с московската фирма „Руски експрес“ също си направи свой сървър и сайт. Името му е „Anastasia.ru“.

По този начин читателят, който има компютър, може да набере на клавиатурата дадената по-горе дума и да влезе в сайта ни, да изкаже мнението си за прочетеното, изпращайки съобщение, да се запознае с мнението на други читатели или да обсъжда някакъв въпрос.

Тези, които нямат собствен компютър, могат да направят същото, като се обърнат към някой от интернет клубовете, които функционират сега във всички областни и краеви центрове и вероятно в повечето градове в Русия.

От време на време с помощта на компютъра си аз също се включвах в Интернет и се запознавах с изказванията на читателите. Не можех да го правя често, тъй като не успявах да отговоря на кореспонденцията по пощата лично на моя адрес. А на сайта „Anastasia.ru“ през последната година са постъпили четиринадесет хиляди съобщения. Хората обсъждаха конкретни въпроси, свързани с идеята на Анастасия за родовите имения. Предлагаха проекти за поправки в Конституцията, подготвяха се да проведат референдум по този въпрос.

В обръщенията към президента същността на идеята на Анастасия да се предостави на всяко семейство, което желае, не по-малко от един хектар земя за създаване на родово имение се излагаше много по-точно и аргументирано, отколкото в моето, публикувано в книгата „Кои сме ние?“ Преценете сами. За тези читатели, които нямат възможност да използват Интернет, ще представя извадка от едно обръщение.

Открито писмо

До президента на Руската федерация

Владимир Владимирович Путин

 

Уважаеми Владимир Владимирович!

През годините на съветската власт, които много хора и сега все още си спомнят като най-добрите през живота им, се случи страшното: ние, гражданите на великата страна Русия, исторически изградената могъща държава, излязла като победителка от Втората световна война, успяла във фантастично кратък срок да възстанови разрушената от войната икономика, неусетно за самите нас се превърнахме в… безволеви… паразити и храненици.

Погледнете! Всички ние ходехме на работа без изобщо да се безпокоим за работно място, получавахме стабилна заплата, с която можехме да живеем нормално. Ние изпращахме децата си на училище и бяхме спокойни за тяхното бъдеще. Знаехме, че при достигането на пенсионната възраст ще получим стабилна пенсия и ще изживеем спокойно старостта си. И тази стабилност, тази могъща тоталитарна система ни изигра лоша шега — свикнали на социална пасивност и апатия, на безразличие, сега не получавайки вече такава стабилна материална база за живот, ние започнахме да се възмущаваме. Вижте, ние не започнахме да действаме и да подобряваме живота си, а просто започнахме, без да се притесняваме, да ругаем и псуваме съществуващата власт, всеки следващ президент и всяко следващо правителство, смятайки, че те и само те са виновни за настоящето. Мислим, че те са длъжни да ни плащат стабилна заплата, да се грижат за нашето настояще и бъдеще, а ние просто ще си живеем за свое удоволствие и нищо няма да правим за поддържането на тази стабилност и благополучие. Ще се съгласите, че когато има движение само в една посока, това е паразитизъм. Ако ние искаме да получаваме, без да даваме нещо в замяна, това е позицията на паразита.

И ето случи се нещо УЧУДВАЩО: хиляди, десетки хиляди руснаци се развълнуваха и поискаха ДА СЪЗДАДАТ, ДА СЪТВОРЯТ!

 

ДА СЪЗДАДАТ — прекрасно цветущо кътче в своята Родина РУСИЯ;

ДА СЪТВОРЯТ — прекрасно настояще и бъдеще за себе си и своите деца;

ДА СЪЗДАДАТ — своето материално и духовно благополучие;

ДА СЪТВОРЯТ — най-богатата и процъфтяваща страна — Русия.

И за това на хората им трябва всичко на всичко малко парче, един хектар земя и увереността, че по-късно няма да им вземат тази земя, тяхната Родина, където ще създадат през вековете пространството на Любовта за себе си и за своите деца. ПРОСТРАНСТВОТО НА ЛЮБОВТА, което ще се образува от сливането на всичките цветущи кътчета на необятната Русия, ще извести на Целия Свят за Великото Чудо — Възраждането на Велика Русия.

Струва ми се, че именно сега в Русия се създаде ситуация, за каквато може да мечтае всеки ръководител на една страна (наречете го президент); ситуация, при която самите хора искат да работят и да създават за себе си своето материално и духовно благосъстояние, без да молят за каквото и да е държавата, освен парчето земя и символа за стабилност, отразен в Закона.

Не е ли това мечтата на всяка държава — да открие неизчерпаемия източник на богатство и благосъстояние вътре в себе си, да намери в себе си стабилността и независимостта от външни неприятности?

 

Уважаеми Владимир Владимирович! Аз, както и хилядите граждани на Русия, още веднъж потвърждавам намерението си да сътворя своето малко кътче Родина, Русия, да го направя цъфтяща градина за много поколения потомци.

Както и хилядите граждани на Русия, аз престанах да критикувам неудържимо, без да мисля, както Вас така и нашето правителство, разбирайки сложността и отговорността на вашата работа.

Както и хилядите граждани на Русия, вярвам във Вашата мъдрост и далновидност, в това, че Вие ще оцените с цялата си отговорност създалата се ситуация.

Най-после дойде времето да бъдем с Вас в един дружен колектив, в колектива на съмишлениците, когато ще Ви разбираме и ще Ви приемаме като близък приятел. Вие ще чувствате нашата любов и подкрепа и ще се грижите за нас с любов като за поверен на Вас народ.

И НИЕ ЗАЕДНО ЩЕ СЪТВОРИМ НАСТОЯЩЕТО И ПРЕКРАСНОТО БЪДЕЩЕ НА НАШИТЕ ДЕЦА, НА НАШАТА РУСИЯ!

Вадим Пономарьов, гражданин на Русия

20 юли 2001 година