Владимир Мегре
Родовата книга (26)

Когато вече си бях вкъщи и подготвях книгата за печат, до последния момент не можех да реша дали си заслужава да включа всичките изказвания на Анастасия в ръкописа.

Когато тя говореше за прекрасното бъдеще на Русия, което може да се постигне чрез уреждането на родовите имения, всичко ми беше ясно. Идеята й беше подхваната от читателите и хората започнаха да действат.

Но когато в книгата „Кои сме ние?“, отговаряйки на някакъв въпрос, тя развълнувано нарече Иисус Христос свой по-голям брат и аз го написах, някои читатели, предимно вярващи християни, изразиха недоволството си.

В предишната книга на въпроса ми дали ще може да я разбере поне един свещенослужител, тя отговори, че ще й помогне римският папа Йоан II. Тогава пък започнаха да се съмняват отделни читатели католици.

Заради такива изказвания не ме напускаха съмненията дали си заслужава да пиша в книгите си за странните действия, думи и поведение на Анастасия, дали те носят полза или вреда. Няма ли да бъдат поставени под съмнение от някои читатели очевидно осъществимите идеи за устройство на обществото чрез подобряване на благосъстоянието и начина на живот на отделните семейства?

Самият аз също се съмнявах в нейните думи. Да се кажат неща като „сестра на Иисус Христос“, „ще помогне папа Йоан II“ е странно.

Ако се прегледа цялата Библия, там никъде не се споменава дори за това, че Иисус Христос е имал братя и сестри.

Но веднъж се случи събитие, което може да се нарече супер сензационно. Отново и отново необикновените изказвания на Анастасия ме караха да се замислям за величината на истинските възможности на човека. А ето и какво се случи.

Неочаквано се появи информация, че Ватиканът е обнародвал сведения, в които се споменава, че Иисус Христос е имал две сестри. Не разбрах дали става дума за сестри или братовчедки. Чух това кратко съобщение, докато се занимавах с някаква домакинска работа. Работеха едновременно радиото и телевизорът. Затова не мога да кажа точно откъде дойде информацията. Все пак мисля, че прозвуча в новините по телевизията.

След това всеки път, когато сядах зад бюрото си, неизвестно защо взимах в ръце записките с необикновените изказвания на Анастасия, които бях решил да не включвам в новата книга. Замислих се дали съм взел правилното решение. Сред тези изказвания имаше и такова:

„Президентът на САЩ Джордж Буш, без сам да разбира, с едно свое нестандартно действие ще спаси своята страна от страшна катастрофа и ще запази света и всичко земно от невиждана по разрушителната си сила война.“ След станалите на единадесети септември разрушителни терористични актове и военната операция в Афганистан с непосредственото участие на САЩ, а това фактически беше война, изказването на Анастасия ми се струваше в пълно противоречие със случилото се в действителност. Но като анализирах информацията от пресата и от телевизията, в мен все повече се утвърждаваше мнението, че събитията от единадесети септември в Америка трябва да открехнат за хората една сериозна тайна, да предотвратят вероятните по-мащабни и глобални терористични актове в различни страни. И те ще бъдат предотвратени само в случай че тази тайна бъде разкрита. Аз препрочитах отново и отново всичките странни изказвания на Анастасия. И ето какво излизаше.

На единадесети септември в САЩ бяха извършени серия едромащабни терористични актове. От нюйоркското летище излетели с пътници граждански самолети, управлявани неизвестно от кого и веднага променили определения им маршрут. Един след друг те се врязали в небостъргачите в търговския център и в други важни стратегически обекти.

Хората от всички страни чуха това. Много пъти видяха страшната картина на разрушенията по телевизията. Скоро след тези събития беше установен и главният виновник — Осама бен Ладен и неговата организация. Малко по-късно президентът и правителството на САЩ със съгласието и участието на редица европейски страни и Русия започнаха да бомбардират Афганистан, където според наличната информация се намирал главният терорист и членовете на неговата организация.

Тогава в какво се състои тайната? Нали кадрите с последствията от терористичните актове и хода на антитерористичната военна операция бяха показани и досега се използват по няколко пъти на ден в репортажите.

Тайната е в пълното неизясняване на причините за терористичните актове, в пълното отсъствие на логика в действията не на самите изпълнители на терористичните актове, а на техните организатори.

Тайната се състои в това, че пресата дори не се опитва поне частично да анализира причините на случилото се, сякаш всички средства за масово осведомяване имат забрана за осветяване на този въпрос. Всекидневно ни показват и говорят само за факта. Постоянното повтаряне прави извънредното събитие обикновено като всекидневните репортажи за катастрофите по пътищата.

Според съобщенията на средствата за масова информация се оформя следната картина. Някой си много богат терорист — според общоприетата версия Осама бен Ладен — е подготвил и с помощта на изпълнители е осъществил серия шокиращи терористични актове, които са съпроводени с голям брой жертви, с невиждан по-рано ефект на въздействие върху хората в целия свят.

Какво е постигнал главният организатор в резултат на терористичния акт? Част от държавните глави в света се обединиха срещу него. Използваха се съвременни технически средства и добре обучени военни формирования за неговото залавяне и унищожаване.

Според съществуващата версия терорист номер едно се криеше в пещерите в афганистанските планини. Самолетите бомбардираха планините, а също и войските на талибаните, които се смятат за помощници на терорист номер едно.

Най-развитите страни начело със САЩ се обединиха с цел да приключат веднъж завинаги и с всички лагери на терористичните организации, независимо в коя страна се намират те.

Може ли човекът, който е организатор на терористичния акт, да не предвиди подобно развитие на събитията? Пълна глупост! Естествено, че е разбирал, че ще стане точно така. За него, който е в състояние да се крие от спецслужбите толкова продължително време, да подготвя и осъществява терористични актове, изискващи сериозен анализ и разчет, съвсем не е трудно да предвиди и подобен ход на събитията.

Получава се така, че от една страна, той е хитър и умен стратег и тактик, изящен аналитик, а от друга — пълен глупак. Излиза, че със своите терористични действия той предизвиква своята гибел, гибелта на организацията си и на всички терористични организации, дори и тези, с които не е свързан.

Ситуацията е нелогична, а от това следва, че действията на световното съдружие за борба с тероризма може би са неефективни, а погледнато в по-широк план — опасни. Логиката подсказва, че главният организатор на терористичните актове остава извън подозрение.

Както и да е, едно е ясно — от фактите, поднасяни от средствата за масово осведомяване, се сглобява именно такава алогична картина на случилото се.

Разбира се, както и много други хора, отначало и аз не обърнах внимание на това, но… Случилото се в САЩ веднага възстанови в паметта ми няколко изказвания на Анастасия, които пак заради тяхната нестандартност и странност, не исках да публикувам. Но сега, след събитията в Америка, именно те ми обясниха много неща, макар и не веднага. Ето едно от тях:

„Ръководителите на големите и на малките държави още от времето на египетските фараони са най-заетите хора на Земята. Те прекарват по-голяма част от времето си в изкуствено информационно поле, принудени са да се подчиняват на общоприетите норми на поведение. При тях непрекъснато постъпва огромен обем от типична, еднообразна информация, но факторът време не позволява тя дори да се анализира. Преминаването на ръководителя на държавата от изкуственото в естественото информационно поле, дори за три дни, е опасно за жреците на различни нива. То е опасно и за светските конкуренти на управника. Опасността се състои в това, че ръководителят може да започне да анализира самостоятелно много процеси, сам да се освободи от властта на окултните въздействия и да освободи от тях и народа си.

Естествено информационно поле е природата с нейните гледки, аромати и звуци. Природата на собственото имение, местата, където флората и фауната се отнасят с любов към човека, могат изцяло да го изолират от окултните въздействия.“

Сега, когато седях зад писалището от кедър, което ми подари Анастасия, аз си спомних това нейно изказване и то не ми се стори странно както преди.

Действително, погледнете какво става с нашия президент. Непрекъснати срещи ту с ръководителите на чужди, държави, ту с чиновниците в нашата страна. Всички те не искат да пият чай, а идват с различни проблеми, чието разрешаване държат да стане незабавно. А пресата? Щом се случи някакво необикновено събитие, в медиите веднага се появяват коментари за реакцията на президента. Пита се хапливо: „Защо президентът не отиде на мястото на събитието?“ И се одобрява, ако той посети района, където е станало наводнение или нещо друго. А дали това е добре?

Кога може той да помисли спокойно, да анализира постъпващата информация? „Дайте ни тук президента!“ — иска народът, веднага щом нещо се случи. Такъв е редът. Така е прието. Така са се стекли обстоятелствата. А как щеше да бъде, ако се въведе друг ред? Президентът не е длъжен да хуква нанякъде като пожарникар. Не трябва да приема чиновници, да си губи времето със съвещания.

Трябва да му се даде възможност да поседи в собствената си градина и оттам да наблюдава събитията в страната и да анализира постъпващата информация. Понякога и да взима решения. Може би тогава народът ще започне да живее по-добре. „Що за глупост?“ вероятно ще си помислят много хора, както си мислех и аз в началото. Глупост ли? А това, че не дават възможност на човека да мисли е нормално, така ли? За някой е много изгодно президентите на различни страни да могат да мислят по-малко. Какво ще стане с нашата страна, ако се даде възможност на президента ни спокойно да обмисля нещата, ако не го безпокоят за щяло и не щяло, ако му дадат възможност поне за малко да излезе от изкуственото информационно поле?

И изведнъж! При тази мисъл по тялото ми сякаш премина ток, а писалището ми стана топло. Невероятно хрумване… Не знам защо, но от вълнение хванах телефонната слушалка и без да набирам номер, защото тя няма телефон, извиках: „Анастасия!“

Слушалката не издаваше обичайния звук „свободно“. И след миг чух ясно познатия, различен от всички гласове на света, чист и спокоен глас на Анастасия: „Здравей, Владимире. Постарай се повече да не се вълнуваш толкова много. Виждаш сам какви неестествени действия предизвиква излишното вълнение. Няма да разговарям с тебе по телефона. Моля те, успокой се. Стани от стола и излез на чист въздух в горичката, която е близо до дома ти.“

В слушалката се появи сигнал „свободно“ и аз я поставих на вилката.

„Ама че работа — си помислих. — Чак толкова да се развълнувам. Интересно, действително ли говореше Анастасия или от вълнението ми се стори така? Трябва да изляза на чист въздух и да се успокоя.“

След малко се облякох и отидох в гората, която се намираше до къщата, навлязох между дърветата и видях… Анастасия стоеше под един бор встрани от пътечката и се усмихваше. А аз веднага започнах да говоря, без дори да обърна внимание на нейното странно появяване.