Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Родовая книга, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Нова цифровизация

Жрецът, който и днес управлява света

Виждаш възрастен човек. Не се учудвай, че е простовата външността му. От повечето хора той не се различава по дрехите и по маниерите си. Както виждаш, и в дома си от най-обикновени вещи е заобиколен. И къщата му не е голяма. Цялата му прислуга — само двама души. Има си семейство — жена и двама сина. Дори и то не знае кой е той в действителност. И все пак в него има една външна отлика от всички хора. При внимателно наблюдение може да се забележи, че той прекарва всеки ден в усамотение. На лицето му е изписана дълбочината на неговия размисъл. Когато се храни, разговоря с жена си, макар че разговорите им са редки. Очите му като че ли леко са покрити с безжизнена, мъглява ципа. Дори когато гледа телевизия, притворил леко очите си, не се учудва никога, не се засмива. Всъщност той почти не гледа телевизия. Само външно създава впечатление, че прави това, а в същото време мисли интензивно за своето и разсъждава. Той строи грандиозни планове и управлява с действията си света. Той е от династията на жреците. Получил е окултните си знания по наследство и сега също може да ги предаде на единия от синовете си. В рамките на една година ще успее да му разкаже устно всичко. Подготвя го тайно дори от самия него; жрецът отдавна е започнал да развива определени способности у сина си.

Всичките пари в света принадлежат на тоз върховен жрец. Всички пари в света работят за него — дори и тези, които сега са в твоя джоб. Не се учудвай. Ще ти покажа как става това, с помощта на какво и защо върховният жрец предпочита да не живее в замък и да не бъде в обкръжението на многочислена охрана, защо предпочита обикновения, баналния разкош.

Върховният жрец няма охрана, защото много добре знае, че колкото по-видима е висшата власт, толкова по-голяма охрана е необходима. Никой земен управник не би могъл да защити себе си с никаква охрана от хора, дори да е стохилядна. Имало е случаи, когато самата охрана на управника го е предавала или убивала. Освен това охраната изисква много грижи. В определени моменти управникът дори е длъжен да се подчинява на условията на охраната. И да й съобщава за своите намерения, например за предстоящите пътувания или придвижвания.

Човекът с охрана се намира винаги под наблюдение и затова за него е по-сложно да размисля.

По-просто и надеждно е да скриеш същността си. По този начин се изключват коварни замисли или интриги спрямо теб от страна на противниците, съперниците за властта или пък фанатиците.

Сега си мислиш: „Как може да се управляват огромен брой хора, при това без да има помощници, управляващи, наместници, без да се пишат закони и без да се наказват виновните за неизпълнение?“

Всичко е много просто. Вече отдавна повечето хората са потопени в окултното.

Върховният жрец знае методите и начините на окултизма добре. Има си помощници, ръководители и съставители на закони, палачи и затвори. Има армии и пълководци, но нито един от тези, които изпълняват волята му, дори не подозира кой ги командва невидимо и как дава нарежданията си.

А всъщност системата на управление е проста, невидима и безконтактна.

Във всяка страна, в градовете и в селата има хора, които започват изведнъж да чуват гласове, които звучат неизвестно откъде. Гласът с неизвестен произход може да заповяда на човека да извърши определено действие и той да му се подчини.

Случва се, гласът да се чува наяве, или пък човекът не е наясно какво става със самия него — възниква някакво необикновено желание и той по заповед изпълнява нещо определено.

Подобни явления са известни на съвременната наука. И лекарите психиатри, и представителите на другите науки отдавна напразно се опитват да разберат природата им и да ги проучат.

Това явление и подобните на него съвременната наука приема за психическо заболяване. Лекарите се стараят непременно да вкарат в болницата хората, които им казват, че чуват гласове, идващи неизвестно откъде, които им заповядват. В каква болница ги настаняват? Болницата, която наричат психодиспансер. В много страни тя прилича на затвор. Такива болници в днешната Америка, в Европа и в Русия има много. В тях лекуват хората с разни таблетки и инжекции, за да ги успокоят психически. И от тези лекарства човекът дълго спи, става отпуснат и много от усещанията му се притъпяват. Някои хора престават да чуват гласа, други се преструват пред лекарите, за да излязат от болницата-затвор.

Но не всички хора, които чуват гласове, се обръщат към лекарите. Представи си, че човекът, който се подчинява на гласа, управлява ракета с атомен заряд или ръководи армия, или трябва да съхранява съд със смъртоносни бактерии, а гласът му даде специфична заповед…

Науката не успя да определи природата на необикновеното явление. Днес то явно съществува, но се страхуват да го афишират, но напразно. Отдавна вече трябваше за нещо много просто ний да се замислим: щом има приемник, който приема сигнал, някъде трябва да има и предавател.

На върховния жрец и на неговите помощници е известен начинът за предаване на гласови заповеди. Те знаят какъв тип човек могат да формират множеството от религии. Всъщност именно жреците са родоначалниците на религиите и на окултизма. Те са им необходим, за да могат да командват хората. Вярващият в нереалния свят фанатик прилича на биоробот и е предразположен да чува гласовите команди и безропотно да изпълнява всяка заповед.

Върховният жрец и неговите помощници знаят как да насъскват, да накарат хората от различните вероизповедания да воюват помежду си.

Причините за войните са различни, но във всяка война основното оръжие винаги са били различията във вероизповеданията.

Техническите средства, всичко онова, което разнася и предава информацията по изкуствен път, а също и чрез хората, е подвластно на жреците. И затова не им е нужно да ръководят всяко предаване по телевизията и да водят ръката на онзи, който пише на хартия. Достатъчно е да се създадат общите условия, при които всички средства за информация ще се стремят да работят за пари.

Например рекламата на различни стоки по телевизията става все по-изтънчена, агресивна и досадна. Всеки психолог ще ти каже, че тя не е нищо друго, освен агресивно внушение, насочено към хората и често не за тяхно благо, а във вреда. В същото време убеждават хората, без дори малко да почервенеят от срам, че е невъзможно да се мине без реклама, защото, виждате ли, тя дава пари на телевизията. При това всяка реклама се плаща от човека, който гледа телевизия, който си купува стоките по внушението на рекламата. В цената на стоката се крият и парите за нейната реклама. Какво може да бъде по-тъжно от тази ситуация?

И така парите служат като огромен, мощен лост за осъществяване на влиянието на жреца.

Аз ти казах, че дори парите, които са в твоя джоб, служат на върховния жрец. Ето как става това.

В обърканата банкова система има една проста закономерност. Парите, взети от банката, увеличават капитала й. Например държавата Русия взима кредит от Международната банка. И по-късно трябва да го върне с лихва, т.е. в по-голям размер. А откъде ще се вземе разликата? От данъците, които плащаш ти, или от неработещото старче, което си купува четвъртинка хляб, защото в цената й също е заложен процент от данъка. И този процент или част от него ще бъде даден на Международната банка. Така процъфтява капиталът, но чий е той? На върховния жрец. Без да се докосва до капитала, той е в състояние да насочва потоците от пари за войни, за окултни дела или за производството на смъртоносни лекарства.

Целта му е проста. В него преобладава гордостта и се стреми да създава собствен свят, различен от този, който е създаден от Бога. Не само да го създава, но и да го държи в подчинение. И жреците успяват частично да постигнат желаното. А за това им помага човешката суета, тщеславие и неразбория. И те самите създават сред хората суета.

Обърни внимание, че бързайки насам-натам около грижите си, хората не забелязват, че им се дава все по-малко информация. Налага се все по-строга забрана върху една тема, по един въпрос: Верен ли е пътят, по който върви цялото човечество?

Ако все пак се абстрахират от суетата, много хора биха могли да преценят: щом болестите сред хората се увеличават с всяка година, щом войните не спират, а катастрофите с всеки изминал ден нарастват, пътят, по който ние вървим, е съмнителен. Но суетата! Тя не позволява да размислим. А жрецът всяка минута мисли, планове крои и с ръцете на огромно множество от хора ги осъществява.

 

 

Дълго слушах вълнуващия разказ на Анастасия, без да я прекъсвам и да разпитвам, без да задавам уточняващи въпроси. Този път престоят ми в тайгата продължи по-дълго от обикновено. Когато си тръгнах, разбрах, че съм претоварен от обема информация и ще ми бъде трудно да я изложа в книгата. Анастасия ми каза твърде странни неща, засягащи религиите и властта. В религиозните общества има много и различни фанатици. Те са готови да се нахвърлят срещу всеки, който посегне на вярата им! А за какво са ми тези проблеми?