Владимир Мегре
Родовата книга (24)

Той съществува само едно хилядолетие. Човечеството от периода на окултизма е потопено в нереален свят.

То започва да отдава много енергия на измислени образи и абстрактни светове, намиращи се извън пределите на реалния живот. Реалният свят с цялото му разнообразие започва да получава все по-малко животворна човешка топлина. Той продължава съществуването си за сметка на натрупаното в миналото и изначалния Божествен заряд.

Човечеството престава да изпълнява своето главно предназначение, то става опасно за Вселената. И започват катастрофите от планетарен мащаб.

Човечеството и днес живее в окултния свят, но той завърши през двехилядната година. Разбира се, името на годината не отговаря на две хилядната по сегашното летоброене.

Знаеш, че съвсем наскоро летоброенето беше променено. Преминатият предел на времето беше едномилионният юбилей на земната цивилизация.

И както винаги досега трябваше да стане катастрофа от планетарен мащаб; по-точно човечеството трябваше да започне нов опит за усвояване на Вселената чрез собственото си усъвършенстване. Но планетарна катастрофа не се случи нито в една окултна година.

Само трима от незаспалите веди успяха да унищожат от съвременните хора част от окултните успиващи магии. Спомни си как започнаха да трептят сърцата на хората, които четяха твойте книги. Те започнаха да си спомнят любовта си към Земята. Те още са в сън, но Божествената сила на Ведическата култура вече се завръща в тях. Надеждата пък се връща в Бога. Макар да не бяха се събудили изцяло, те предотвратиха катастрофата с Любовта си. Тя вече няма да се случи на планета ни.

И скоро всички хора ще започнат от хипнотичния окултен сън да се събуждат и да се завръщат в реалността.

Ти се чудиш, че днес човечеството в хипноза спи или в нереален свят живее. Смаян си: „Как може да има такова нещо? Ето аз съм тук и много други хора живеят в малки и големи градове. По улиците множество коли се движат.“

Не бързай ти на мойте думи да се чудиш, Владимире. Поразмисли сам, разсъди кога, в кой ден или час съвременните хора пребивават в реалния свят. Спомни си например колко различни религии съществуват по света. Те по различен начин тълкуват същността на човека и устройството на света и всяка от тях има различни ритуали от другите.

Да допуснем, че има една от всичките религии, която е най-вярна. Това означава, че останалите изграждат нереален свят. Има хора, които вярват в тях. А щом вярват, живеят и се подчиняват на законите от нереалния свят.

Все повече са хората по цялата Земя, които се стремят да имат колкото се може повече пари. А какво са парите? Те са една условност. Смята се, че с пари може всичко да се купи. Илюзия! Никой досега не е успял да купи истинската енергия на Любовта, или пък чувствата на майката, Родината, вкуса на плодовете, които са предназначени само за този, който съзнателно ги е отгледал.

Парите са условно нещо. С тях можеш само условна любов ти да купиш; да се обградиш с безброй бездушни вещи, купени с пари, и с това да обречеш душата си на самота.

В окултното хилядолетие човечеството е напълно дезориентирано спрямо пространството, създадено от Бога. Човешките души се мятат сякаш са в тъмнина.

Погледни по-внимателно, Владимире, колко рязко обществото е сменяло свойте ориентири само през последното столетие в страната, в която ти живееш.

Имало е цар, светски закони, а уважаваните хора са били награждавани с медалчета, значки и ордени с цветни лентички, носели мундири, украсени с везба. По цялата страна храмове и манастири се строели. И изведнъж всичко това било сметнато за нещо ненормално, извратено. Започнали да смятат мундирите и ордените с панделки за клоунски дрехи; храмовете пък — за мракобесие, служителите в храмовете — за мошеници.

И хората разрушавали храмовете с въодушевление, с ярост убивали окултните служители. А след това било заявено пред всички, че единствено съветската власт е виновна за това. Да, действително властта призовала народа към това, но той не се възпротивил, откликнал на призива на вождовете — на своите кумири.

От съществуващите и днес документи знаеш как в Кубан зверски са били избити четиридесет и двама християнски свещеници. Те не са били убивани просто ей така, а са били жестоко измъчвани и телата им са захвърлени в отходни места. Всичко това не е било извършвано от вождовете, самият народ е искал такова действие. А вождовете само са давали разрешение за тези действия. В резултат на това в различни краища на страната са били убити хиляди свещенослужители. Който не е успявал да избяга, се отричал от вярата си. В онези времена малко от тях са успели да запазят и живота и вярата си.

Повечето хора в страната станали искрени атеисти. Сменили се и дрехите: значките и лентичките станали други по форма и цвят. Много аналитици, историци са написали книги за годините на съветската власт, но… Когато по-късно човечеството ще научи за Ленин и за Сталин, потомците ще говорят едно и също: „За първи път на човечеството беше показано директно, че окултизмът е изживял времето си. Народите няма да приемат окултните религии дори в съня си. Окултизмът се поддържа по изкуствен път, насилствено.“ Та нали не вярата в Бога е била унищожена, а само проникналият във вярата окултизъм.

През последното хилядолетие единствено в Русия са успели така рязко да сменят философията на народа, да принизят религията, като я превърнат във вяра в комунизма, макар че това също е вяра.

Съвсем скоро, ти си свидетел на това, народът на Русия пак смени рязко ориентира си. Пътят, по който той с възторг вървеше, беше признат за неверен. И приоритетите отново се смениха.

Народът ли избра нов път? Съвсем не. На народа пътят изобщо не му е ясен. В окултния нереален свят народите не избират сами пътя си. Той винаги е посочен от някого. От кого? От върховния жрец, който и днес управлява целия свят.

А как осъществява той управлението на хората в съвременния свят? И защо не може никой да го свали? Къде се намира? Гледай. Ще успея да ти го покажа.