Владимир Мегре
Родовата книга (18)

Образността. Изпитанието

Към края на Ведическия период човечеството направило велико откритие — откритие, което няма равно на никое друго за цялата история на земната човешка цивилизация.

Хората на практика разбрали за силата на колективната мисъл.

И тук е мястото да се каже какво е човешката мисъл. Мисълта на човека е енергия, която няма равностойна в пространството. Тя може да създава прекрасни светове или оръжие, което може да унищожи планета. И цялата материя, която виждаме днес, без изключение е сътворена от мисълта.

Природата и животинският свят, самият човек са сътворени от Божествената мисъл в нейното велико вдъхновение.

Изкуствените предмети, машините, механизмите, които можем днес да видим, са сътворени от мисълта на човека. Може и да си помислиш, че ги създават ръцете на човека. Да, днес действително е необходимо да се използват ръцете, но все пак всеки детайл в началото се създава от мисълта.

Смята се, че днес мисълта на човека е по-съвършена, отколкото е била в миналото. Но това далеч не е така.

При всеки човек от Ведическата цивилизация тя превъзхождала милиони пъти мисълта на съвременния човек по скорост и пълнота на информацията. За доказателство може да служи и това, че ние взимаме знанията за растенията, за лечението и за храната от миналото. А механизмът на природата е много по-съвършен и по-сложен от изкуствените неща.

Човекът призовал на служба множество животни, определил предназначението на растенията, но когато разбрал силата на колективната мисъл, той осъзнал, че с нейна помощ може да управлява времето и климата, че може да накара и водата като изворче да бликва от недрата. Но, ако действията му не са достатъчно внимателни, той може с мисълта си птица в полет да убие; да повлияе дори и на живота на далечните звезди — да създава там градини или да унищожава звездите. Това не е измислица, а живата реалност. И на човечеството всичкото това действително било дадено.

Днес всеки знае, че като тръгна по технократичния път, човекът се стреми да създаде ракета, с която да полети към звездите.

Да, стигнаха до Луната и се върнаха, като похарчиха много средства, сили и всичко беше във вреда на Земята. Но и не промениха нищо на Луната. Всеки подобен опит е обречен, безперспективен и опасен за всички хора на Земята и за другите планети. Има друг начин и той е много по-съвършен. Единствено и само с мисълта можеш да отгледаш цвете на Луната, да създадеш там подходящата атмосфера за човека, да посадиш градина и заедно със своята любима да се окажете и с телата си в нея. Но преди това мисълта трябва да превърне цялата Земя в цъфтяща райска градина. И това трябва да се осъществи чрез колективната мисъл.

Колективната мисъл е силна. В цялата Вселена няма енергия, която може да попречи на нейните дела. Материята и съвременната техника са нейно отражение. Тя е изобретила всичките съвременни оръжия и механизми.

Но си спомни как ти говорех, че в онези времена Ведически мисълта на всеки човек е била с неизмеримо по-голяма сила и енергия. Многотонни мегалити били премествани само от общата мисъл на девет души. За да може по-лесно да се използва колективната мисъл и тя да е полезна за всички, при това без да се губи време да се събират на едно място, хората измисляли образи на различни богове. С тяхна помощ започнали да управляват природата.

Богът на Слънцето се появил със свой образ — в образа на Огъня, на Дъжда, на Любовта и Плодородието. И всичко, което било необходимо за живота, хората го създавали чрез образи, в които била концентрирана човешката мисъл. Тя вършела много полезни неща. Например бил необходим дъжд за поливане и един човек насочвал мисълта си към образа на бога на Дъжда. Ако действително бил необходим дъжд, много хора насочвали енергията си към този образ. Когато той набирал достатъчно енергия, облаците се събирали, дъждът завалявал и посевите се поливали.

Божествената природа е дала на човечеството безгранични възможности. Когато то успее да преодолее съблазните за безгранична власт и задържи в себе си вселенските енергии в равновесие, тогава и в другите галактики ще се появят градини, които ще са плод на човешка мисъл. Тогава човекът ще може и други светове да ощастливи.

Периодът, наречен „Образност“, процъфтявал. Човекът творял и усещал себе като Бог. А всъщност какво друго би могъл да бъде синът на Бога?

В Образния период богоподобният човек започнал да създава образите. Този период продължил девет хиляди години. Бог не се намесвал в хорските дела. Различните вселенски енергии се възбуждали и съблазнявали със себе си човека.

В човека има частички от всичките вселенски енергии. Те са много и са противоположни, но в човека трябва да са уравновесени и да са съединени в хармонично цяло.

Ако се случи дори една да преобладава, останалите веднага намаляват, и хармонията се нарушава и тогава… Тогава и Земята се преобразява и става дисхармонична.

Образът може да води хората към прекрасното, но може да ги поведе и към унищожение, когато единството се наруши отвътре.

Но все пак, какво е образът? Образът е енергийна същност, създадена от човешката мисъл. Тя може да се създаде от един човек или няколко души.

Ярък пример за колективно изграждане на образ е играта на артиста. Един човек описва образа на хартия, друг изобразява на сцената описания образ. Какво става с актьора, който изобразява измисления образ? За известно време той замества собствените си чувства, стремежи, желания с онези, които са присъщи на измисления образ. При това артистът може да промени походката си, израза на лицето си, типичните за него дрехи. Така измисленият образ за известно време намира плът.

Само човекът е надарен със способността да сътворява образи. Сътвореният от човека образ, може да живее в пространството дотогава, докато човекът си го представя чрез своята мисъл. Може да е един човек или да са няколко души едновременно. Колкото повече хора подхранват образа чрез своите чувства, толкова по-силен става той.

Образът, сътворен чрез колективната човешка мисъл, може да притежава колосална разрушителна или съзидателна сила. Той има обратна връзка с хората и може да формира характера, маниера на поведение на малки и на големи групи от хора.

Използвайки откритите си огромни възможности, хората с увлечение създавали живота на планетата. Но се случило така, че още в началото на Образния период шест души не успели да задържат в баланс онези вселенски енергии, които Бог дал на човека при сътворяването му. Може би е трябвало те да се появят, за да може човечеството да изпита всичко.

В началото само в един от тях взела надмощие енергията на егоизма, а после в другия, в третия… в шестия. В началото те не се събирали заедно. Всеки живеел сам за себе си. Но подобното привлича подобно. Тогава те обединили мисълта си, насочили я към това, да станат владетели на всички хора на Земята. Те били шестима, пред хората нарекли себе си жреци. От век във век, прераждайки се, те живеят и до днес.

Днес само тези шест човека управляват всичките народи на Земята — шестимата жреци. Династията им съществува вече десет хиляди години. От поколение на поколение те предават окултните си знания на наследниците си. Науката за образността частично също им е известна. Те старателно крият от останалите хора ведическите си знания.

Сред шестимата един е главен. Той нарича себе си върховен жрец и днес се смята за главен управляващ на човешкото съдружие.

Върховният жрец започна да подозира коя съм всъщност аз само по няколкото произнесени от мен фрази, цитирани в книгите, и по реакциите, които те предизвикаха у много хора. И той за всеки случай, се опита да ме унищожи със съвсем незначителни сили. Но не сполучи. Учуди се, реши да пробва по-голямата си сила, все още не вярвайки напълно коя съм аз.

Сега, когато произнесох думата „ведруса“, аз се разкрих напълно. Върховният жрец, който живее днес на Земята, дори само от тази дума се страхува. Представи си как се тресе сега, като знае кой стои зад нея. Ще насочи всичките си войници — биороботи и силите на всички черни окултни науки за моето унищожение. И той самият всяка минута ще създава планове за моето унищожение. Нека да строи, така няма да има време да се занимава с друго.

Владимире, ти говореше за злобните нападки в пресата. Сега ще видиш как те ще се усилят, и как ще станат по-изтънчени. Ще видиш провокации и клевети; ще видиш целия арсенал от похвати, които силите на мрака са използвали хилядолетия наред, за да унищожат културата на нашия народ. Но това, което в началото ще видиш, е само върхът на айсберга. Не всички хора усещат окултните нападки, но ти ще ги разбереш, ще ги почувстваш, ще ги видиш. Моля те не се страхувай. Страшното е безсилно пред безстрашното. Забрави видяното веднага. Колкото и да е всесилно чудовището, когато е забравено, то престава да съществува.

Фактът е необикновен и аз виждам съмнения в теб. Не бързай да се предаваш на съмненията си. Спокойно помисли, без бързане.

Нали дори най-малката група от хора, събрала се, за да реши нещичко да построи, винаги има лидер. Нека да го наречем ръководител.

Малкото предприятие има един официален ръководител. Голямото предприятие има няколко управители и един главен над тях. Много са управляващите на различни територии, наричани по най-различен начин: край, област, щат, сдружение, землячество, република, това е без значение. Във всяка държава има управляващ, а той съответно има много помощници. Ръководител на държавата и толкова, така ли? Така смятат много хора. Излиза, че никой не управлява цялото човешко общество, което живее на Земята. Какво, да не би да няма желаещи да се качат на земния трон?

Желаещи винаги е имало и има. На теб са ти известни от близката история много имена на пълководци, които са се опитвали да завладеят целия свят със сила. Но никой никога не е успявал да завземе властта в целия свят. Когато те се приближавали към абсолютна власт, задължително нещо се случвало и армията и претендентът за световно господство били унищожавани.

А държавата, която е посегнала към властта над целия свят, която дотогава се смятала за най-силна и процъфтяваща, изведнъж се превръщала в посредствена.

През последните десет хиляди години винаги е ставало така. Но защо? Така е, защото на света отдавна вече има таен управник. Той си играе с държавите, с техните ръководители и с отделни хора.

Той нарича себе си върховен жрец на цялата Земя и неговите пет помощници също наричат себе си жреци.

Обърни внимание на още един факт, Владимире, помисли сам. Хилядолетия наред в различни краища на Земята не са спирали войните между хората. Във всяка страна има грабежи, нападения, болести, всеки ден се засилват различните катаклизми, но върху един въпрос е сложено строго вето — действително ли човешката цивилизация върви по пътя на прогреса или човешкото общество деградира с всеки изминал ден.

Отговорът на този въпрос е прост, но преди това погледни как са вървели към властта жреците и как все още успяват да я удържат.

Първото им постижение, водещо към тайната им цел, било създаването на Египетската държава. На съвременната история тя е най-позната в сравнение с другите. Но ако се разгледат историческите факти, след като се отстранят коментарите и мистиката, ти ще можеш до много тайни да се докоснеш.

Първи факт. В историята фараонът се нарича висш ръководител. Описани са много победи и поражения на фараоните. Величествените им гробници и до днес поразяват въображението и карат учените да търсят разковниче на тайните. Всъщност величието на пирамидите само ни отдалечава от най-важната тайна.

Фараонът се смятал не само за ръководител, управляващ всички хора, но бил почитан и като бог. Народът се обръщал към него с молби за плодородна година, за дъжд, да няма силни ветрове. Историята може да разкаже за много фактически доказани дела на фараоните, но научавайки за тях, ти се запитай: Би ли могъл някой от фараоните действително да бъде управник на огромна държава и бог на хората? И като съпоставиш фактите, ще видиш, че фараонът е бил само биоробот в ръцете на жреците.

А ето и какви факти са известни от историята.

По времето на фараоните във величествените храмове живеели жреци и между тях имало един върховен жрец. Под техния надзор винаги се обучавали няколко кандидати за фараони. Жреците внушавали на момченцата всичко, което искали, включително и това, че фараонът е избран от Бога. Казвали, че главният жрец лично е чул речта на Бога в тайния храм. По-късно те решавали кой от кандидатите да стане фараон.

И ето идвал денят. Облечен в специални дрехи и, държейки символите в ръцете си, на величествения трон сядал новият фараон. Само жреците знаели, че на трона седи техният биоробот. И знаели точно, изучавайки още от детството характера му, как ще управлява, какви дарове ще поднесе в угода на жреците.

Понякога се случвало някои от фараоните да се опитат да се измъкнат от властта на върховния жрец. Но никога и никой не успявал да стане свободен човек. Властта на жреца не се виждала както било видимо за всички царското облекло на фараона. Властта на жреца не изисквала словесна команда или директно общуване, защото нито за миг не отслабвала властта му над управника. И в по-голямата част от поданиците се оформяла лъжливата представа за устройството на света. Ако фараонът би могъл сам да размисли на спокойствие, като се освободи от внушените му образи, вероятно би успял да стане човек. Но всичко още в началото било замислено така, че фараонът да не може да се освободи от всекидневните неразбории, суета и грижи.

Грижите! Потоци от информация се носели от всички краища на огромната държава от наместници, куриери, писари. Трябвало бързо да се взимат решения. В същото време се водела и война, а тя ангажирала мислите му изцяло. И фараонът препускал с колесницата, порицавал или награждавал поданиците си, често не си доспивал. А през това време жрецът си размишлявал спокойно и в това се състояло неговото предимство. Жрецът строял планове как да завладее еднолично целия свет. Дори замислял нещо по-голямо — как да създаде свой свят, различен от този на Бога.

И какво са представлявали за него глупавото момче фараон и тълпите от негови поданици? За жреца всички те били играчки.

Жреците тайно изучавали науката за образността. А човешките маси все повече забравяли природните закони.

Именно жреците, Владимире, са прехвърлили енергията от взаимодействието между хората и живата Божествена сила — сътворявана от природата — в измислените от тях храмове и се хранели с енергията на хората, без да им я връщат.

Всичко, което било явно по време на Ведическата култура, изведнъж станало тайно. Народът постепенно започнал да заспива сякаш е хипнотизиран и следвал указанията им, без да се замисля, като в полусън. Започнал да разрушава света на Божествената природа и да строи изкуствен свят в угода на жреците. А те в строга тайна пазели науката си. Дори не смеели на свитъците всичко да записват. Изобретили свой език, за да общуват помежду си. И този факт също можеш да научиш от историята. Другият език им бил необходим, за да не би до тайните им някой друг да се докосне. Така и до ден-днешен простите им тайни се предават от поколение на поколение само в съсловието на жреците.

Преди шест хиляди години върховният жрец, единият от шестте, решил да завладее света.

Той си мислел: „По пътя на войната, с войските на фараоните няма да успея да заграбя властта, дори ако науча военачалниците да боравят с оръжие по-съвършено от онова, което имат другите. Какво би могла да направи една армия от безгрижни глупаци? Да награби повече злато, но то и без това е много. Да осигури роби — но те и така са в излишък, а освен това излъчват и неблагодатна енергия, не е желателно дори храна да вземаш от техните ръце. Тя не е вкусна и е вредна. Човешките души трябва да се покорят така, че цялата енергия на трепетната им Любов към мен да се насочи. Но за това не ми е нужна армия, а научна мисъл. Науката за образността — ето я невидимата моя армия. Колкото по-дълбоко я опозная, толкова по-вярна ще ми бъде армията; колкото по-малко я познава тълпата, потънала в нереалното и окултното, толкова ще ми бъде по-покорна.

Върховният жрец изготвил план. Той е отразен в историческите събития на шест хилядолетия, та и до днес.

На теб, пък и на всеки, са известни събитията от по-близкото ни минало. Те се различават само в трактовките. Опитай се да дадеш свое тълкувание. Тогава ще откриеш истината. Погледни.

Ето, на съвета на шестимата жреци се излага онзи план, който става известен по-късно на всички като «Стария Завет» от Библията. Жрецът Мойсей по заповед на върховния жрец извежда еврейския народ от Египет. На народа се обещава от прекрасен по-прекрасен живот в Обетованата Земя, подготвена за него от Бога.

Обявяват еврейския народ за богоизбран. Тази примамлива вест ентусиазира хората и част от народа тръгва след Мойсей. В продължение на четиридесет години той разкарва хората из пустинята от единия до другия й край. Помощниците на жреца непрекъснато четат проповеди, говорят за това, че са избрани, разказват за образността и ги карат да воюват и ограбват градовете. И всичко става в Негово име, в името на Бога.

Когато някой излиза частично от психозата и поисквал да се върне към предишния си живот, го обявявали за грешен и му давали срок да се поправи. Ако не го сторел, го убивали. Но жреците вършели своите деяния, не от свое име, а от името на Бога.

Не излагам пред теб измислици или сън. Всеки може да се убеди в това, като намери отговорите в Библията — в Стария Завет, в тази велика историческа книга. И всеки може да види там в достоверния им вид събитията от историята, ако поне за малко се събуди от хипнотичния хилядолетен сън и прочете как, с помощта на какво еврейският народ е бил зомбиран и превърнат от жреците във войска. Иисус по-късно се опитал да разкодира народа си и да предотврати замисъла на жреците, проявявайки способности за получаване на знания. Като пътешествал сред мъдреците, той се стремял да изучи в детайли науката за образността. Като научил много неща, решил да спаси своя еврейски народ. Успял да създаде своя религия, за да може тя да се противопостави на страшното.

Религията му не била за народите по цялата Земя. Била предназначена само за еврейския народ. Той много пъти е говорил за това. Думите му са били записани от неговите ученици, ти и днес можеш да ги прочетеш. Ето, например Евангелието от Матей, глава 15, стих 22—28: «И ето, жена хананейка, която беше излязла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай мя, Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле страда от бяс.» Но той не й отговорил нито с дума. И дойдоха учениците Му, та Му се молеха и казваха: отпусни я, защото вика след нас.“ А той отговорил: „Не съм проводен, освен до погиналите овци от Израилиевия дом.“

Какво означават думите: „Аз съм изпратен само при загиналите овце на дома Израилев?“ Защо учението на Иисус е само за евреите? Защо Той смята еврейския народ за загинал?

Уверявам те, Владимире, Иисус е разбирал, че в хода на четиридесетгодишното зомбиране в Синайската пустиня по-голямата част от еврейския народ е била потопена в хипнотичен сън. Тази част, както и самият Мойсей, са станали оръдие в ръцете на върховния жрец. Те били неговите воини, които той задължил, за удовлетворение на собственото си самолюбие, да установят господство над хората по цялата Земя.

И в продължение на хилядолетия те се сражавали в различните краища на Земята. Оръжието им не било примитивният меч или патрона, а хитростта и създаването на такъв начин на живот, при който всички народи се подчинят на окултизма, а това означава на егото на жреца.

И те се сражавали, без да щадят себе си.

„Но всяко сражение предполага наличието на противодействащи страни, си помисли ти. А щом е така, къде са жертвите? Когато има сражения, трябва да има жертви и от двете страни.“

Би могъл сам да намериш тези доказателства по датите на събитията, които се споменават в различни исторически източници.

За да те улесня в търсенето на онези страшни дати, сега ще ти посоча само няколко от тях. Ако желаеш, сам можеш да потърсиш тяхното историческо потвърждение.

Днес на всички е известно, както и на теб, Владимире, че поради терора в Израел загиват старци и деца. Преди време, ти си чувал, е имало война, наречена „Великата Отечествена“. Запазени са документи как през тази война евреите съзнателно са били изгаряни в камери, отравяни с газ, погребвани в земята живи: старци и деца, майки и млади жени, носещи в себе си дете, младежи, не познали все още любовта.

Загинали са не един, не сто хиляди души, а за кратко време зверски са били убити милиони хора. Историците смятат, че е виновен Хитлер. Но кой е виновен за убийствата по друго време: в 1113 година в Киевска Рус избухнал народен протест срещу евреите. В Киев, както и на други места в Русия, еврейските къщи били ограбвани и опожарявани, евреите убивани, дори и децата не били пощадени. Народът на Русия, обхванат от животинска ярост, бил готов да помете и управляващите князе. И тогава съветът на князете решил да издаде закон: „От днес нататък всички евреи да се изселят от цялата руска земя и занапред да не се пускат в нея. Онези, които влязат тайно, да се ограбват и убиват.“

През 1290 г. внезапно започнало физическо унищожаване на евреите в Англия. Управниците били принудени да изгонят евреите от страната.

През 1492 г. започнали погроми срещу евреите в Испания. Над всички евреи, които живеели там, надвиснала заплаха за физическо унищожение и те били принудени да напуснат страната.

От момента, в който евреите излезли от Синайската пустиня, народите от различни страни започнали да ги ненавиждат. Ненавистта се трупала в много народи и ту тук, ту там се проявявала чрез жестоки погроми и убийства.

Цитирах само датите на тези страшни погроми, които ти сам можеш да научиш от историята, написана от хората. Освен цитираните дати еврейският народ е имал и много други конфликти. Разбира се, поотделно всеки от тях е по-малко значим от всичките известни, но ако те се съберат в едно цяло, ще се окаже, че този конфликт е невиждан по мащабите си и е най-ужасният и най-страшният от всичките.

Щом това се случва в продължение на не едно хилядолетие, може да се направи извод, че еврейският народ е виновен пред целия свят. Но за какво е виновен? Историците (и древните, и сегашните) казват, че той организира заговори срещу властта. Опитва се да лъже малко и голямо. С измама се опитва дори от бедния да вземе поне нещо малко, а богатия да разори напълно. И това се потвърждава от факта, че сред евреите има много богати хора, които са в състояние да влияят дори на правителствата.

Но задай си въпроса: Доколко е бил праведен онзи, който е бил измамен от евреите? А онзи, който е натрупал богатства, всичките по честен път ли ги е придобил? А този, който е обречен на властта, достатъчно ли е умен, щом е възможно с лекота да бъде мамен?

Всъщност повечето владетели са зависими и именно евреите показаха достатъчно ясно това. По тази тема може дълго да се разсъждава, но отговорът е прост — в окултния свят всички живеят чрез лъжата. Тогава заслужава ли си да се осъжда само онзи, който е натрупал повече от другите?

А що се отнася до еврейския народ, на негово място би могъл да бъде всеки от съвременните народи; всеки, ако е бил подложен на зомбиране в продължение на четиридесет години скитане из пустинята, слушайки само за окултното, без да вижда сътвореното от Бога.

Иисус се опитал да премахне това кодиране, за да спаси народа си и създал за него нова религия, различна от предишната. Например обратното на казаното: „Око за око, зъб за зъб“, той говорел: „Ако те ударят по дясната буза, подложи и лявата.“ А там, където било казано: „Ти си избраният сред другите народи“, той говорел: „Ти си раб Божий.“

Иисус би могъл да каже на народа си и истината — да разкаже за Ведическите времена, за това как би могъл всеки да живее щастливо в своето имение, сред творенията на Създателя Отец.

Но еврейският народ бил вече зомбиран. Той вярвал само в окултните неща, нереалният свят потискал съзнанието му. Тогава Иисус решил да действа чрез окултните методи. Създал окултна религия.

Върховният жрец успял да разгадае замисъла на Иисус. Доста година се напрягал, докато намери решение. И то му се сторило гениално. Той решил: „С учението на Иисус няма смисъл да се боря. По-скоро е необходимо с ума си да внедря моите войници, които са сред неговите евреи, в народите по цялата Земя и да оставя старата религия в Израел.“ И станало точно така, както го бил замислил върховният жрец.

По едно и също време на Земята започнали да съществуват две различни по своята същност философии.

Едната казвала: „Евреите са избран народ, както ни е учил Мойсей, на него трябва всички да се подчиняват.“ А другата говорела с Иисусовите думи: „Пред Бога всичките са равни и помежду си хората не трябва да се възгордяват, а ближния, дори врага са длъжни да обичат.“

Жрецът разбирал — ако целият свят се обхване от религията, която призовава към любов и смирение и в същото време се запази и юдаизмът, който извисява едного над всички, светът ще бъде покорен. Светът ще се преклони пред евреите, а те са само войници. Всъщност светът ще се подчини на жреците.

И тръгнали проповедниците на жреца между хората, за да разпространяват искрено по света най-новото учение.

Учението на Иисус ли? Не точно. Сега в него било привнесено доста и от жреца. Какво е станало по-нататък ти знаеш. Паднал Рим. Великата империя не била разрушена от външни врагове. Рим започнал да се разрушава отвътре, след като приел християнството. А императорите смятали, че то укрепва властта им. Много им допадал единият от постулатите: „Всяка власт е от Бога дадена, а управникът — император е помазан за царуване с Божията милост.“

През четвърти век християнството официално и фактически удържало победа в Рим. Ликувайки, върховният жрец дал негласно, индиректно нареждане на византийския император. И християнският Рим изгорил до основи Александрийската библиотека^[1]. Били унищожени всичките 700 033 тома.

В различните градове горели клади с древни книги и свитъци. Изгаряли книгите от езическия период, но сред тях били и онези (малко на брой), в които се съдържали знанията на хората от Ведическите времена. Те не били изгорени, а иззети и скрити. А посветените после ги изучавали в тесен кръг, след което ги унищожили.

Върховният жрец смятал, че сега, когато хората все повече се отдалечавали от знанията на първоизточниците, по пътя му вече няма да има препятствия. Добил кураж, той издал още една невидима заповед.

Поради тази заповед на втория Константинополски събор било анатемосано учението за прераждането. Ще попиташ защо? За да не се замислят хората за смисъла и същността на земния живот. За да си мислят, че щастлив живот има само извън Земята. И много народи на Земята започнали да смятат така.

Жрецът ликувал. Той знаел какво ще стане по-нататък и разсъждавал така: „Човекът не е виждал извънземния живот. Не му е ясно как да попадне в рая, където е хубаво, и да не се окаже в ада, който го плаши. Точно тук ще му подшушна нещо окултно, в полза на моя план“.

Така и до днес жреците подсказват на целия свят в своя изгода, но пълна власт над целия свят не успели да си осигурят дори когато, както им се струвало, вече бил унищожен най-силният бастион на езическата култура — Рим. Въпреки всичко на Земята останало едно островче неподвластно на обикновените магии. Още преди Рим и появата на Учението на Иисус върховният жрец се опитвал да унищожи културата на последната ведическа държава — Русия.