Владимир Мегре
Родовата книга (16)

Храненето

Хората от Ведическия период не познавали нито една болест през време на живота си в тяло. Дори на сто и петдесет, двеста години те оставали с бодър дух, били жизнерадостни и абсолютно здрави. При тях нямало лекари и лечители, каквито има сега безброй. Съществуването на телесни болести било невъзможно. Начинът им на живот в собственото им имение, създаденото и естествено, уредено от тях пространство на Любовта, регулирало напълно процеса на храненето им. Човешкият организъм бил осигурен с всичко необходимо в нужното количество. Човекът употребявал съответната храна в най-благоприятния момент спрямо разположението на планетите.

Обърни внимание, Владимире, в природата неслучайно всичко е подредено така, че различните растения съзряват и дават плодове в определена последователност през пролетта, лятото и есента.

Отначало се появяват стръкчетата на тревичките, например глухарчето. Те също са приятни и вкусни, особено когато ги смесиш със зимната храна.

После узряват ранното френско грозде и ягодите, малините ранозрейки, които са на слънце, и по-късните, които са на сянка, черешите, по-късно вишната и много други плодове, треви и плодчета на храсти. Избирайки своето точно време, те се опитват да привлекат човешкото внимание към себе си с необикновената си форма, цвят и аромат.

Тогава не е съществувала наука за храненето. Никой даже не си е помислял какво, колко и по кое време трябва да яде. И все пак човекът употребявал всичко, което е необходимо за организма, с точност до грам.

Всяка ягодка, тревичка или плод имат свой ден, час, минута през годината, когато могат да допринесат най-голяма полза за организма на човека. Моментът, в който те завършват растежа си, установяват с планетите вселенска връзка. Като вземат предвид характера на почвата, околните растения, човека, който им е подарил погледа си, растенията преценяват кое е най-потребното за него. Именно в този ден, когато вече са готови да послужат на човека, той ще ги почете, като ги приеме и допусне съвършенството да стане негова храна.

Казвах ти, че бременната жена трябва да изкара деветте месеца в своята градина, в пространството, сътворено съвместно с нейния любим. Това не е окултно тайнство, в него се крие великата рационалност на Божественото битие. Сам прецени. В природата има множество растения, които дори могат да прекъсват безболезнено бременността — например чесънът, мъжката папрат, душицата, и много други. А има и такива, които помагат за хармоничното развитие на плода в майчината утроба. Никой и никога не би могъл да каже какви, в какво количество би следвало да се приемат. Това знае само той — онзи, който е в утробата на майката. Той се грижи не само за себе си, но и за своята майка. И затова се случва да казват доста често, че жената след раждането, се е подмладила и разхубавила.

И за да стане това, бременната жена трябва непременно да бъде в своята градина. Там всяко стръкче я познава, плодът расте само за нея. Тя е изучила и миризмата, и вкуса им. Желанията й са най-естествени и най-добре ще определят каква и колко храна й е нужна.

В чуждото имение такава точност просто не е възможна. Дори чуждата градина да е многократно по-богата и растителността в нея — много по-разнообразна. А идеалното хранене в чуждата градина е невъзможно и по причина, че преди да хапне някой плод или пък билка, жената ще ги опита.

Приисква й се да хапне ябълка, откъсва я и я опитва; усеща веднага, че тя не е необходима на организма й, ще навреди на себе си и на детето. А защо става така? Цялата работа е в това, че дори еднаквите на външен вид и вкус плодове са различни по състав. В собствената си градина, опитвайки често плодовете си, жената не би могла да се излъже. В чуждата — грешката е неизбежна.

Какви знания и какъв закон са помагали на човека от онова време да се храни така точно? Отсъствието на закони и трактати! Той можел да разчита само на Божественото. Сега говорят, че човекът е единно цяло с природата. Но я си помисли точно в какво се състои днес това цяло? Сега, когато му предлагат изкуствена храна, и то само тази, която се избира от системата и е удобна за нея. И човекът е принуден да използва само нея. Приемането на храна в определени часове също е изкуствено определено от тази изкуствена система.

По онова време, във Ведическия период, чувствата, подарени на човека от Бога, решавали всичко вместо него. Пространството удовлетворявало най-малкото усещане за глад. Тогава човешките чувства в съгласие с пространството на Любовта за няколко минути определяли като най-умния трактат или като най-съвършен автомат кога и каква храна да приеме човекът.

Разхождал се човекът из сътвореното от него пространство, а свободната му мисъл можела да твори или да решава вселенски задачи. Наоколо — плодове, примамващи с красотата си. Той интуитивно откъсвал един или два-три от тях, изяждал ги, без да отклонява мисълта си към това, което му е дадено за наслаждение от Бога.

Тогава човекът не мислел за храна. Хранел се така, както ние днес дишаме. Сътвореното от него пространство и интуицията му решавали задачата с точност: с какво, кога и как да се нахрани тялото.

През есента множество растения се освобождавали от плодовете и листата и се подготвяли за зимната почивка. Зимата била сезон за сътворяване на бъдещата пролет.

Но и през зимата човек не изразходвал мислите си за запасяването с храна. Вместо него с голямо старание и любов всичко правели домашните животни. Катеричките подготвяли много гъби, орехи и лешници. Пчеличките събирали от цветята мед и нектар. През есента мечката подготвяла зимника и там складирала кореноплодите. А рано през пролетта, като се събудела, мечката отивала до жилището на човека, ръмжала или чукала с лапата си леко по вратата. Викала го да й покаже кой от зимниците трябва да разрови. Може би мечката е забравяла къде е скритата от нея храна? Може би просто й е домъчнявало и търсела общуване с човека? При нея можел да излезе кой да е от семейството, но най-често това било детето. Потупвайки събудилия се работяга по муцуната, то отивало на мястото, което било отбелязано с прът и тупвало с краче. Мечката започвала старателно да рие земята на това място, за да откопае запасите. Когато ги откривала, тя се радвала, скачала, изваждала ги с лапата си на повърхността, но не започвала първа да ги яде. Чакала, докато човекът вземе нещо за вкъщи.

Човекът също приготвял зимнина, но това не било работа, а по-скоро изкуство. В много семейства правели вино и сокове от различни плодове. Виното не било силно, опиващо като водката. То било най-целебната напитка. Човекът можел да употребява и млякото като храна, но не от всяко животно. Взимал само от това, което било добро, ласкаво и се смятало за разумно; и което искало да нагости човека със своя продукт. Ако някой от семейството пипнел вимето на кравата или на козата и тя се дръпнела, човекът не взимал мляко от нея, щом тя не е пожелала да го подели с него. Това не означавало, че го мрази. Животните можели да определят, че в дадения момент съставът на млякото не е полезен за човека.

Хората на Ведическата цивилизация се хранели с разнообразна растителна храна само от собствената си градина и онази, която им поднасяли домашните животни. Този подход не бил обусловен от някакво суеверие или закон. Той бил резултат от огромните им знания.

Макар че „знам“ и „ведя“ не са едно и също, думата „ведя“ означавала много повече от думата „знам“. „Ведя“ не означава само знам, но и чувствам чрез себе си, с тялото си и с душата си явленията, предназначението на Божиите творения и Божествената система.

И всеки човек на Ведизма знаел, че храната, която употребява, не храни само тялото, а изпълва и душата му с разум, с просветление и носи лично за него информация от всичките вселенски светове.

Ето защо, вътрешната енергия, острият ум и скоростта на мисълта при онези хора многократно превъзхождали тези на съвременния човек.

Животинският свят, растенията, живеещи в пространството на човешкото семейство, реагирали на човека като на бог. Животните, тревичките, дърветата — всички жадували да получат от човека ласкав поглед или докосване, изпълнено с доброта.

И тази сила на енергията на чувствата не позволявала в градината или бостана да растат излишни плевели. И днес на много хора е известно, че домашното цвете може да увехне изведнъж, ако не допада на някой от семейството. И обратното, ако усети любов към себе, човешкото общуване, може да разцъфти с цялата си сила.

Ето защо, хората на Ведизма никога не обработвали градината си с мотика. И сега съществува изразът „лошо око“ или урочасване, уроки. Той е дошъл от онези времена. Хората тогава можели да създават много неща с енергията на чувствата си.

Представи си, вървял човекът по своята земя и всичко, което било наоколо, улавяло неговия добър поглед. Той поглеждал плевела и си помислял: „Ти пък защо си тук?“ И плевелът скоро увяхвал от мъка. Обратното, ако някой се усмихвал на вишничката, тя с удвоена енергия карала сока на земята да бяга по жилките й. А щом се случвало да тръгне на дълъг път, човекът от Ведическата цивилизация не се затруднявал да носи със себе си храна. По пътя си той можел да намери изобилие от нея. Когато влизал в някое селище, се наслаждавал на прекрасните имения и винаги можел да помоли да хапне и да пийне. Тогава се смятало за чест да поднесеш на пътника напитки, плодове и вкусни кореноплодни.