Владимир Мегре
Родовата книга (15)

Ритуалите

По-късно окултните жреци изразходвали много сили, за да опорочат и изкривят смисъла на ритуалните действия от Ведическите времена. Пускал се например слух, че ведите се прекланяли безразсъдно на водните стихии — даже всяка година са принасяли в жертва най-красивите девойки, които не познавали все още любовта. Завързани към салове, ги хвърляли в реки и езера, отблъсквали салове от брега и ги обричали на смърт.

Ведите действително са имали много и различни обреди, свързани с водната стихия, езерото или пък реката, но смисълът им е бил съвсем друг. Те са помагали на живота, а не на смъртта. Ще разкажа само за един от тях. Приликата във външните действия е достигнала и до днешния ден, но има само подобие. Огромният поетичен и рационален смисъл на този обред е заменен с окултизъм и неяснота.

И днес в различните държави има празник, свързан с водата. В нея се пускат венчета или малък сал със свещ или пък хубаво фенерче. Отблъскват от брега светлинката и се молят на водата за късмет. Виж откъде идва този празник, колко рационален и поетичен е бил първоначалният му смисъл.

Във Ведическите времена се случвало някои девойки да не намерят любим за себе си в родното си село. И по време на големия общ празник на съседните села те не успявали да изберат предопределения за тях любим. Причината не била в ограничения им избор. По време на празничните обреди пред тях блестели прекрасни младежи с разумните си погледи на богове, но моминското сърце и душа чакали другиго. Любовта не идвала. Мечтаела девойката за някого, но за кого самата тя не знаела. Никой не може и до днес да обясни тайнствеността и свободата на избора на енергията на Любовта.

И затова в определен ден момите отивали при реката и в заливчето пускали малък сал във водата. По краищата го украсявали с гирлянда от цветя. В средата поставяли малка глинена стомничка с напитка — вино или плодов сок. Около нея нареждали и плодове. Било задължително момата сама да приготви питието, а плодовете да откъсне от дърветата, които е садила със собствените си ръце в родовото си имение. Върху плотчето можело да се сложи и друга вещ — коланче, изплетено от конопени влакна, или пък нещо друго, но непременно изработено със собствените й ръце. Накрая върху малкия сал се поставяло кандилце.

Около огъня, запален на брега, девойките играели хоро и пеели песни за любимия си, когото още не познавали. После взимали горящи пръчици от огъня, запалвали фитилчетата на кандилцата и избутвали малките си салове извън заливчето на реката. Там ги подхващало течението и грижливо ги понасяло към непознати брегове.

Погледите на девойките изпращали с надежда малките си салове, а те все повече се смалявали в далечината и само огънчетата на кандилцата продължавали да се виждат. Тогава в сърцата им друг огън се запалвал — на надеждата. И в тях растяло радостно и нежно чувство, незнайно към кого.

Девойките изтичвали към свойте домове, уединявали се и с трепет се подготвяли за срещата. Той, желаният, идвал на разсъмване или по заник-слънце. Но все пак как, какво го водело? Мистиката ли помагала за срещата или рационалното? А може би са знанията, до които ведите се докосвали посредством чувствата си? Сам прецени.

Малките момински салове, носени от течението на реката, плували дни наред към определени, известни селища или пък по-далечни. Те били на път ден, два, а може би и три. През всичките тези дни и нощи по бреговете на реката с надежда ги чакали самотни младежи, непознаващи все още Любовта.

И ето, щом младежът виждал пламъчетата в далечината, веднага се гмурвал във водата и плувал към огънчетата на любовта. Реката не прерязвала с хладината си разгорещеното младежко тяло, течението на прозрачната вода го галело. И ето, все по-близо и по-близо проблясвали върху водата пламъчетата и се виждали очертанията на малките салове — един от друг по-красиви. Той избирал един от тях. Защо ли смятал своя избор за най-добър? Като че ли не ни е ясно.

Изтеглял плотчето той от средата на реката, като подбутвал с ръка или с буза края му. С течението си реката сякаш си играела с него, но тялото му се изпълвало все повече със сила, той не забелязвал играта на реката, а мисълта му била вече на брега.

Младежът внимателно поставял малкия сал на брега, изгасял с диханието си кандилцето, с възхищение си пийвал от напитката и бързал да отиде вкъщи, за път да се подготви. Той взимал със себе си всичко, което било на плотчето. По пътя хапвал с наслада плодовете и се възхищавал на вкуса им. И скоро стигал той до селището, откъдето мъничкият сал бил пуснат, градината намирал безпогрешно, както и дървото, чиито плодове по време на пътуването му били наслада.

Тук много хора могат и да си кажат: „Аха, все пак без мистика не е минавало — как са могли така, без грешка, да откриват момците своите любими?“

Може да се каже, че Любовта ги водела по пътечката, която само на нея била известна. Но мога и да опростя нещата — също и кандилцето помагало. На малкото съдче, където в олио фитилчето горяло, били нанесени резки. Всеки можел да определи по тях колко време е горяло пламъчето на кандилцето. Скоростта на течението на водата била известна също. Съвсем е проста таз задачка — лесно се решавала. А за младежа от Ведическите времена никаква трудност не представлявало в селището овошката, чиито плодове е вкусил, да открие.

Плодовете могат да изглеждат еднакви само за невнимателния човек. Плодовете на растенията от един вид, дори и тези, които растат едно до друго, се различават по форма, цвят, вкус и аромат.

Само едно нещо не може с точност да се обясни — как и защо, срещайки се за първи път, той и тя изведнъж един в друг непременно се влюбвали. И Любовта им необикновено пламенна била.

„Всичко е много просто — би отговорил съвременният философ. — Техните чувства са се разпалвали още преди срещата от собствената им мечта.“

Но на същия въпрос старецът-ведун, украсен със свойте бели коси, би отговорил с хитринка: „Нашата река винаги голяма хитруша е била.“

Разбира се, ако желае, старият ведун би могъл с подробности да разнищи всеки миг от ритуала, за който ти разказах, и с точност да определи предназначението на всеки момент от него. Дори може да напише велик трактат. Но никой ведун не би си губил времето и мисълта за туй занятие. И цялата работа, Владимире, е в това, че те… Те не са разнищвали живота, а са го СЪЗДАВАЛИ, ТВОРИЛИ!