Владимир Мегре
Родовата книга (12)

Ведизмът

Хората живеят на Земята милиарди години. Всичко сътворено на Земята, е изначално съвършено: дървото и тревичката, пчелата и целият животински свят.

И всичко съществуващо има връзка и помежду си, и с цялата Вселена. Човекът е върхът на всичките творения. В изначалната хармония велика той сътворен бил хармоничен.

Предназначението на човека е да опознае всичко, що го обкръжава, и да твори прекрасното в цялата Вселена. Подобие на земния ни свят и в другите галактики да създаде. С всяко свое ново сътворение да привнесе прекрасно нещо на Земята.

А щом успее той съблазните да превъзмогне, в единство в себе си да удържи великите енергии вселенски, що в него се намират, и не даде на никоя от тях над другите надмощие да вземе, тогаз и пътищата му отворени ще бъдат за сътворение на другите планети.

Сигналът, що отваря пътя на човека за сътворяване в цялата Вселена, ще бъде този ден, в който цялата Земя пред всички като градина Райска ще застане. Човекът, осъзнал хармонията на Земята, ще може вече своето прекрасно да добави.

Веднъж на милион години човекът прави равносметка сам на своите дела. Ако тогаз извърши грешка, ако допусне дори една от всичките енергии, намиращи се в него, над другите да преобладава, като ги принизява, на Земята настъпва катастрофа. И после всичко отначало пак започва: И много пъти е ставало така.

Един такъв период от живота на човечеството, ограничен в рамките на милион години, се дели на три периода: първият е Ведически, вторият — Образен, третият — Окултен.

Първият период от живота на човечеството на Земята — Ведическият — продължил деветстотин и деветдесет хиляди години. Човекът живеел в рая като дете щастливо, растящо под родителските грижи.

По времето Ведическо човекът е общувал с Бога. В човека всички чувства Негови присъствали, чрез тях той можел всякакъв съвет от Бога да получи. Ако се случи човекът грешка неочаквано да стори, Бог можел нея да поправи, без хармонията да се нарушава, без свободата на човека да ограничава, а само като му подскаже.

В човека от Ведическия период не възниквали въпроси: кой и как е създал света, Вселената, галактиките, прекрасната планета — тяхната Земя. На всички хора е било известно: всичко, което ги заобикаля, видимо, невидимо, е сътворено от техния Баща — от Бога.

Отецът е навсякъде! Всичко, що наоколо расте, живее, са Неговите живи мисли и програма. И с мислите на Бога всеки може да общува чрез собствената мисъл. Дори програмата Му би могла да се усъвършенства, ако преди това се разберат детайлите.

Човекът пред Бог не се прекланял, нямало ги многото религии — те възникнали впоследствие. Култура на живота съществувала. Божествен бил и начинът им на живот.

Болестите на тялото не съществували. Като се хранел с Божествените дарове и се обличал в божествени одежди, човекът не се грижел за храна и дрехи. Била заета неговата мисъл с друго — възхищавала се на откритията. Тогава над човешкото съдружие управници не властвали, нямало ги границите днешни, отделящи държавите.

Човешката общност на Земята се състояла от щастливи семейства, които живеели на различните континенти. И всички те били обединени от стремежа за създаване на прекрасното пространство.

Правели се много открития и всяко семейство открило прекрасното, усещало потребност да го сподели с другите.

Семействата се формирали от Енергията на Любовта. И всеки знаел: новото семейство ще създаде още един прекрасен оазис на родната планета.

Много били обредите, празниците и карнавалите при хората от Ведическия период. Всеки от тях бил изпълнен с голям смисъл, чувственост и осъзнаване на реалното земно Божествено битие.

Всеки обред бил велико училище и голям изпит за човека, който участвал в него. Изпит пред хората, пред себе си, а значи и пред Бога.

Ще ти покажа аз един от тях. Венчавката или по-точно признаването на съюза между двама влюбени. Погледай. Опитай се нивото на културата и знанията с нашето съвремие ти да сравниш.