Владимир Мегре
Пространство на любовта (22)

За центровете „Анастасия“

В градовете на Русия, а вече и зад граница, хората започнаха да организират центрове, които наричат на твоето име. Хайде, послушай, ще ти прочета само едно от писмата, каквито пишат много на дъщеря ми Полина. На някои тя самата отговаря, други препраща на мене, но аз не мога да отговоря на всичките. А не мога и да преценя как да се отнеса към някои писма. Има хора, които смятат, че центровете са секти. Хайде сега послушай, ето, има писмо от един център. Да видим какво ще кажеш самата ти за това.

Прочетох на Анастасия едно писмо, което ми препрати Полинка. Ето го:

„Здравейте, Полина!

Пише ви съратник на нашия училищен екологичен център за творчество «Анастасия», Карасьов Валерий Анатолиевич. Нашият център е млад, създаден е на 4 декември 1997 г. и сега се намира в процес на формиране. За неговото раждане помогна книгата на Вашия баща, за което всички ние много сме му благодарни.

Като лъч Светлина в тъмното царство сега, Анастасия обединява съзидателните сили на възрастни и деца, които не са изгубили способността си да творят, да отстояват своята чест и достойнство, които се стремят към светли идеали и които вярват, че щастието на Русия, на родния край е в нашите ръце и в нашите помисли.

Ние разбираме какви сили на тъмнината са се стоварили сега върху нея и се стараем да й помагаме с каквото можем.

В нашия център се трудят учители, ученици и техните родители. Сега запознаваме децата и родителите с Анастасия и нейните мисли чрез изказвания, по време на училищните часове, като разпространяваме книгите на Вашия баща, статии от списания. Опитваме се да подбираме и научна литература, обясняваща способностите на Анастасия.

Разбираме цялата трудност на работата за пробуждане на човешкото съзнание, за преодоляване на инертността в човешкото мислене, затова осъществяваме дейността си спокойно и уверено. Вече направихме интересни открития.

Част от хората възприемат Анастасия като красива приказка. Други, след прочитане на книгата, се включват в нашата работа. Най-малката част от тях започва да разпространява слухове, че Анастасия е поредната секта. Мнението на последните предизвиква усмивки. Но както се казва: «Прости им, Господи, те не знаят какво правят».

Най-важното е, че ние се радваме, че Анастасия ни събра заедно в този селски край със затихващо селскостопанско производство, в разорения совхоз с ръководители, които са забравили за нуждите на хората и младежта, на същото това място, където някога се е родил М.И. Калинин, и е процъфтявал совхозът — милионер «Верхневицкий».

Тук, в центъра «Анастасия» в селското училище с името на М.И. Калинин, се роди нашата програма «Дъга». Нейната цел е: «Разработване и практическа реализация на творческите направления за развитието на Родния край, за трудовото и нравственото възпитание на подрастващото поколение, създаване на база за производство на екологично чиста селскостопанска продукция».

Целта на програмата «Дъга» е създаването на младежко културно и производствено-екологично обединение «Русь», в което ще се включат славянският културен център «Лада» и производствено екологичният комплекс «Род».

Ето каква програма ни помогна да създадем Анастасия.

Нека невярващите да вярват поне в своето неверие, а ние ще осъществяваме нашата програма, колкото и нереална да изглежда за някои.

Нашата цел е да дадем на младежта практически да почувства своята творческа сила. Едно от направленията на програма «Дъга» е изучаването на древната история на родния край, живота и културата на нашите предци славяни.

Редом с Горна Троица някога е бил построен град Мечка. За него практически нищо не е известно, той е бил изтрит от лицето на Земята. По бреговете на река Мечка се намират славянски могили. Имат ли някои от тях същото значение като долмените в Геленджик, където е станала битката с татарските орди за град Мечка? Тази информация ни е необходима. Ние не желаем да бъдем непомнещи. Това, което успеем, ще вземем под своя охрана и ще възстановим, макар и частично. Такава ни е молбата, Полина, към Анастасия.

През пролетта ще започнем създаването на разсадник за отглеждане на фиданки на Кедър. Той ще стане реалност благодарение на земляка ни, лесничея Георгий Шапошников, който ни остави чудесен подарък.

По сюжети на книгата «Анастасия» нашият детски театър, който се ръководи от сибирячката Татяна Яковлевна Заонегина, ще постави спектакъл. Децата се запалиха по тази идея.

Ние много искаме да влезем във връзка с други центрове и обединения, за чието раждане е помогнала Анастасия. Нека по цялата Рус се протегнат нейните божествени нишки Светлина.

Взаимното общуване, дори само писмено, ще умножи силите и ще помогне по-бързо да се намерят отговорите.

Нашият адрес е: …

Късмет и всичко най-добро ви желаем, Полина. Ще се радваме да получим в Центъра информацията от Вас, свързана с Анастасия. Предайте нашите най-добри пожелания от нас и на Вашия баща.“

— Е, какво ще кажеш за това писмо, Анастасия?

— Ще кажа, че са прекрасни на човешката Душа стремежите. Заслугата тук не е моя, нито твоя. В това е само силата и красотата на тяхната Душа. Не мойто име, а имената техни са по-достойни за именуване на центъра. В люлката на Създателя съм израснала аз, а Тяхната Душа мъченията на ада е преодоляла и е издържала.

В години на несгоди и лишения, в суета и изкушения около тях опитвала се е средата да изкриви понятията за добро. А техните души са съумели да преодолеят всичко, по-силните са те от тези, що от света са отделили себе си с каменна стена. Те са в света, ще украсят света със себе си. И имената техни би следвало на центъра в името да бъдат. Когато с мойто име центровете се наричат, култ ще възникне, а такова нещо не трябва тук да се допусне. Култът на личността или пък образът му отдалечават винаги човека от главното, най-важното, от себе си.

— А тогава какво ще се получи? В Москва — център на Солнцев, в Геленджик — на Ларионов, вече има отдел „Анастасия“ и към Международната академия за духовно развитие. Как хората ще разберат каква е насочеността на центровете?

— На всички хора е дадена интуицията, а името съвсем не определя същността. Делата тук душата трябва да почувства.

— Ето ти интересен завой, сега пак трябва да се мисли. Ти си нестандартна някак, Анастасия, и от общуването с тебе на мислите все работа се създава. И не само при мен, сега ще трябва и другите да мислят, а кога да си починат? Още един конкретен въпрос ти задават, що за могили са там при тях на реката, на Мечка.

— Могилите не трябва да се разкопават. Те са изпълнили предназначението си и там са се родили хората, задали първи главния въпрос.

— Какъв въпрос?

— Ти сам си помисли, Владимире. А засега ще кажа: ти помогни на хората подобни що са, да се опознаят. Техните адреси в книгата ти напиши. Нека писмата, на светли лъчове подобни, помогнат на хората, да стоплят техните сърца. Поетът от Санкт Петербург, Коротински, на теб подсказал е отдавна:

Лъчът на Любовта от сърчице към сърчице,

Проблясва като нишчица Божествена.

От прах Душата си ти очисти

И напои с висини небесни.

— Добре де, разбрах. Аз самият исках да публикувам писмата и стихотворенията, които са изпратили читателите. Исках да издам отделен сборник. Чувствах, че в тях има нещо особено. А адресите им може да се предоставят чрез Московския център, за да могат хората да си помагат един на друг. Дъщеря ми, Полина, може да се заеме с тази работа, тя се отнесе отговорно към писмата на читателите.

Наистина, не лошо би могло да стане с Душата си да пообщуват помежду си хора от различните страни. И подходящия по Дух за себе ще могат открият, ще се оженят или ще се сприятелят поне, те общо дело могат да замислят или пък отпуските ще прекарат заедно. Чудесно! Решено! Ще издам такъв сборник. Нали знаеш, че имаме служби за запознанство. Във вестниците хората печатат обяви, такива, а бе, общо казано, брачни. Та в тях съобщават ръста, възрастта си, цвета на очите, като че ли за домакинството си крава ще избират. А ето, тук сигурно ще бъде по-добре, когато срещнат се по Дух и да помагат започнат един на друг.

— Разбира се, по-добър и здрав ще бъде съюзът по Дух.

— Да… Само че има един проблем…

— Проблем? В какво се състои?