Владимир Мегре
Анастасия (26)

През времето на тъмните сили

През онази нощ на моите мечтания аз мислех как да преведа хората през времето на тъмните сили. Моят план и моите мисли бяха точни и реални и ТЕ ги приеха.

В книгата, която ти ще напишеш, ще се съдържат ненатрапчиви комбинации и формули от букви и те ще предизвикат в болшинството от хората светли и добри чувства. Тези чувства са способни да се преборят с физическите и душевните недъзи и ще способстват за раждането на новото съзнание, което ще е присъщо на хората на бъдещето. Повярвай ми, Владимир, това не е мистика, това е в съответствие със законите на Вселената.

Всичко е много просто: ти ще пишеш тази книга, ще се ръководиш изключително от чувствата и Душата си. Иначе няма да успееш, защото не владееш техниката на писането, но с чувства е възможно ВСИЧКО. Тези чувства вече са в теб. И моите, и твоите. Ти все още не ги осъзнаваш. Те обаче ще бъдат разбрани от мнозина. Въплътени в знаци и съчетания, те ще бъдат по-силни от огъня на Заратустра. Недей да скриваш нищо от това, което се е случило с теб, дори и съкровеното. Освободи се от всеки срам и не се бой, че ще изглеждаш смешен — смири гордостта си.

Аз ти се разкрих напълно — и тялом, и духом. Чрез теб искам да се открия и на всички хора — сега това ми е позволено. Зная каква грамада от тъмни сили ще се сгромоляса върху мен, ще се противопоставя на моята мечта, но не се боя от тях, аз съм по-силна и ще успея да видя това, което съм намислила, и сина си ще успея да родя и да възпитам. Нашият син, Владимир.

Моята мечта ще пречупи много от механизмите на тъмните сили, които хилядолетия наред са въздействали пагубно на хората и ще накара мнозина да работят за благото.

Зная, че ти не можеш сега да ми повярваш — на теб ти служат като опора разни условности и постулати, които са заложени в ума ти от битието на този свят, в който живееш. Изглежда ти невероятна възможността за пренасяне през времето. Но нашите понятия за времето и разстоянията са условни. Не секундата и метърът, а степента на осъзнаване и волята характеризират тези величини.

Чистотата на помислите, чувствата и усещанията, които са характерни за болшинството, определят точката, в която се намира човечеството във Вселената и във Времето.

Вие вярвате в хороскопите, в пълната си зависимост от разположението на планетите. Тази вяра е постигната с помощта на механизмите на тъмните сили. Тя — тази вяра — възпира времето на светлите паралели и дава възможност на тъмнината да се промъкне и да се увеличи. Тази вяра ви отдалечава от осъзнаването на Истината, от същността на вашето земно битие. Анализирай внимателно. Помисли — Бог е създал човека по свой образ и по свое подобие^[1]. На човека е дадена най-великата свобода — свободата на избора между тъмното и светлото. На човека е дадена Душа. Всичко видимо е подвластно на човека и той — човекът — е

свободен дори и по отношение на Бога — да Го обича или не. Никой и нищо не може да управлява човека без неговата воля. Бог желае любовта на човека в отговор на своята любов, но Бог желае любовта на свободния човек, на съвършения и подобния Нему.

Бог е създал всичко видимо, включително и планетите. Те служат за осигуряването на ред и хармония на всичко живо: растенията, животинския свят, помагат на човешкото тяло, но абсолютно не властват над Душата и разума на човека. Не те направляват човека, а човек чрез своето подсъзнание движи всички планети.

Ако един човек поиска на небето да запламти второ слънце, то няма да се появи. Така е устроено всичко, че да не се стигне до планетарна катастрофа. Но ако всички хора едновременно поискат появата на второ слънце — то ще се появи.

При съставянето на хороскопа преди всичко е необходимо да се отчитат основните величини — равнището на настоящото съзнание на човека, силата на волята му и на неговият дух, стремежите на Душата и степента на участието му в мига на днешното битие.

Волята и съзнанието свободно побеждават благоприятните и неблагоприятните дни, магнитните бури, високото и ниското налягане.

Нима не си виждал щастлив и радостен човек в облачно и в дъждовно време или обратното — тъжен и душевно потиснат в слънчев и в най-благоприятен ден?

Ти си мислиш, че аз си фантазирам като някаква ненормална, когато казвам, че заложените в книгата от мен комбинации и формули от букви ще изцеляват и просветляват хората. Не ми вярваш, защото не разбираш. А в действителност това е толкова просто.

Ето, сега разговарям с теб на твоя език, с твоите изрази и дори понякога се старая да говоря с интонациите ти. На теб ще ти бъде лесно да запомняш казаното от мен, защото това е твоят език, който е присъщ само за теб, но и разбираем от много хора. В него няма неясни думи и рядко употребявани изрази. Той е прост и поради това е разбираем от болшинството. Но аз мъничко променям, размествам някои от думите съвсем мъничко. Сега се намираш в състояние на възбуда и поради това, като си спомниш за това състояние, ще си припомниш всичко, за което съм ти говорила. И ще запишеш казаното.

Така в написаното от теб ще попаднат и моите съчетания от букви.

Те са много важни. Могат да сътворяват чудеса както молитвата. Нали много от вас вече знаят, че молитвите са определени съчетания и комбинации от букви. Тези съчетания и комбинации са построени от просветени хора с Божията помощ.

Тъмните сили винаги са се стремили да отнемат от човека възможността да се възползва от благодатта, произтичаща от тези съчетания. За да постигнат това, те дори са променили езика, въвеждали са нови думи и са изваждали старите, променяли са смисъла. По-рано например във вашия език е имало четиридесет и седем букви, а сега са останали тридесет и три. Тъмните сили са внасяли свои, други съчетания и формули, разбуждайки ниското и тъмното, старали са се да увлекат човека с плътските похоти и страсти. Но аз пренесох първоначалните съчетания, използвайки при това само днешните букви и символи, и сега те ще бъдат действени. Така се старах да ги намеря! И ги намирах!

Събрах всичко най-добро от всички времена. Събрах много. Аз ги скрих в това, което ти ще напишеш.

Както виждаш, това е просто превод на съчетанията на знаците от дълбините на вечността и безкрайността на Космоса. Този превод е точен по смисъл, значение и цел.

Напиши за всичко, което си видял — нищо недей да скриваш, нито лошото, нито хубавото, нито съкровеното — тогава те ще се запазят.

Ще се убедиш сам в това, повярвай ми, моля те, Владимир. Ще се убедиш, когато го напишеш. У много хора, които ще четат написаното, ще бъдат предизвикани чувства и емоции, които са още неразбрани и неосъзнати от тях. Те ще ти потвърдят това — ще видиш, ще чуеш, че ще го потвърдят. У тях ще се породят светли чувства. Мнозина после сами ще разберат с помощта на тези чувства много повече, отколкото ще бъде написаното от теб. Поне мъничко напиши. Когато се убедиш, че хората чувстват тези съчетания, когато ти го потвърдят десет, сто, хиляда души, ще повярваш и ще напишеш всичко. Ето, провери себе си. Провери мен.

По-нататък аз ще мога да говоря за още по-значими неща и хората ще разбират и ще чувстват това. А най-значимото е възпитанието на децата. На теб ти беше интересно да разбереш за летящите чинии и механизмите, за ракетите и планетите. А на мен така ми се искаше да ти разкажа повече за възпитаването на децата и ще го направя — ще ти разкажа, когато внуша в теб по-голяма осъзнатост. Само че Това трябва да се чете, когато не ти пречат звуците на ръкотворните, изкуствените механизми. Тези звуци вредят и отклоняват човека от Истината. Нека останат звуците на естествения свят, който е създаден от Бога. Те носят в себе си информация за Истината, благодатта и помагат на осъзнаването. Тогава и изцеляването ще бъде значително по-резултатно.

Ти, разбира се, отново се съмняваш и не вярваш в изцеляващата сила на думите, мислиш за мен… Но и в това няма никаква мистика, фантазия или противоречие със законите на духовното битие.

Когато в човека се появяват светли чувства, те непременно оказват благотворно влияние абсолютно на всички телесни органи. Именно светлите чувства са най-силното и ефективно средство, което противостои на всяко заболяване. С помощта на такива чувства е лекувал Бог, така са постъпвали и светците. Прочети Стария Завет — сам ще се убедиш. С помощта на тези чувства могат да лекуват и някои хора от вашия свят. Мнозина от вашите лекари знаят това. Попитай тях, ако не ми вярваш. На тях по-лесно ще повярваш. Колкото по-силно, по-светло е това чувство, толкова по-голямо въздействие има върху този, към когото е насочено.

Винаги съм могла да лекувам с моя лъч. Още в моето детство дядо и прадядо ме научиха и ми обясниха всичко. Много пъти съм правила това с моите летовници.

Сега моят малък лъч е много пъти по-силен от този на дядо и на прадядо. Това е, казват те, защото сега у мен се е появило чувството, което се нарича Любов.

То е толкова голямо, приятно и малко парещо. Иска ми се да го даря на всички хора и на теб. Иска ми се на всички да им е добре и всичко да е наред, както е искал Бог.

Анастасия произнесе своя монолог с необикновено вдъхновение и увереност. Сякаш го изстреля в пространството и във времето. И замълча. Гледах Анастасия поразен от необикновената й страст и увереност, а после попитах:

— Анастасия, това ли е всичко? Няма ли повече никакви нюанси в твоите планове, в мечтите ти?

— Останалото, Владимир, са дреболии. Те не са съществени. Обмислих ги в движение като „две и две“. Съществува само едно усложнение, което се отнася до теб, но и него разреших.

— Ето затова давай, говори по-подробно. Какво е това усложнение, което ме засяга?

— Разбираш ли, аз те направих най-богатия човек на Земята. И освен това те направих най-знаменития. Така ще стане след известно време. Но когато мечтата ми се детайлизира. Засега тя още не се е издигнала, за да я подхванат Светлите сили. Тъмните сили винаги се стремят да внесат нещо свое, вредно. Как да кажа — свои странични ефекти, които пагубно влияят на този, когото засягат, а и на другите хора.

Моите мисли препускаха много-много бързо, но тъмните сили все пак успяваха. Те оставиха много от своите земни работи и се стремяха да задействат механизмите си около моята мечта и тогава аз измислих… Надхитрих ги и накарах всичките им механизми да заработят за благото. Тъмните сили се объркаха за по-малко от миг, но и това беше достатъчно, за да могат Светлите сили да грабнат моята мечта и да я отнесат в недосегаемата светла безкрайност.

— Че какво си измислила, Анастасия?

— Неочаквано за тъмните сили мъничко удължих тяхното време. През това време на теб ще ти се наложи да преодоляваш различни трудности. При това се лиших от възможността да ти помагам с малкия си лъч.

Те се слисаха, защото не виждаха в това логика. А през това време бързо-бързо осветих хората, които в бъдеще ще общуват с теб.

— Какво означава това?

— Със своите мънички и почти неуправляеми лъчи хората ще помогнат на теб и на моята мечта. Но те ще бъдат много и вие заедно ще реализирате тази мечта в материалната реалност. Ще се пренесете през времето на тъмните сили. Ще пренесете и другите.

И ти няма да бъдеш високомерен и алчен, когато станеш богат и знаменит. Защото ще разбереш — главното не са парите, за тях никога няма да получиш топлината и искреното съчувствие на човешката Душа.

Ще разбереш това, когато преминаваш през това време, когато видиш тези хора и се запознаеш с тях. И те също ще разберат. А кляканията… Твоите взаимоотношения с банките измислих за всеки случай още и затова, че ти изобщо не обръщаш внимание на тялото си. А така поне ще правиш гимнастика, когато получаваш пари в банката, както и някои от банкерите. И нека това да е дори малко смешно. Затова пък греховна гордост в теб няма да има.

Ето така и стана — всички трудности и препятствия, които измислиха тъмните сили за своето време ще закаляват теб и околните. Ще ви правят по-осъзнати. И ще ви опазят впоследствие от съблазните, с които тъмните така се гордеят. Именно техните действия ще ви опазят, затова и се слисаха за части от мига. Сега вече никога няма да могат да догонят моята мечта.

— Анастасия! Ти, мечтателнице моя мила. Фантазьорке.

— Ох… Колко хубаво направи. Благодаря! Благодаря ти. Толкова хубаво каза: „Моя мила“.

— Моля. Но аз те нарекох още и фантазьорка. Мечтателница. Не се ли обиди?

— Съвсем не се обидих. Ти още не знаеш колко точно винаги се сбъдват моите мечти, когато са ярки и детайлни. Това ще се сбъдне обезателно. Тази е най-любимата ми и най-ярката. Книгата ти ще бъде такава, че ще предизвика необичайни чувства у хората, те ще проявят тези чувства.

— Чакай, Анастасия, ти пак започваш да се вълнуваш. Успокой се.

Мина съвсем малко време от момента, когато аз прекъснах пламенната реч на Анастасия.

Не ми беше съвсем ясен смисълът, заложен в нейния монолог. Твърде фантастично изглеждаше всичко казано от нея. Чак след година редакторът на списание „Чудеса и приключения“ Михаил Фърнин, като прочете ръкописа ми, в който се съдържаше този монолог, развълнувано ми връчи новото издание на списанието си (за м. май 1996 г.).

Вълнението завладя и мен, когато се запознах с неговото съдържание. Двама големи учени — академик Анатолий Акимов и академик Влаил Казначеев — в своите статии говореха за съществуването на Висшия Разум, за тясната взаимовръзка между човека и Космоса, за излизащите от човека и невидими с просто око лъчи. Със специална техника е станало възможно те да се заснемат. В списанието бяха поместени две снимки на излизащите от хората лъчи.

Но науката едва беше заговорила за това, което Анастасия не само че знаеше още от детството си, но и с лекота използваше в своя всекидневен живот, като се стараеше да помогне на хората.

Откъде можех да зная преди една година, че стоящата пред мен в старичката си и единствена пола, обута в тромави галоши Анастасия, вълнувайки се и дърпайки копченцата на блузката си, действително разполага с колосални знания и способност да влияе на човешките съдби; че нейните душевни пориви действително са способни да противостоят на това, което е тъмно и пагубно за човечеството; че известният в Русия народен лечител В. А. Миронов ще събере своите помощници и ще каже: „Буболечки сме всички ние пред нея“. И ще добави, че светът още не е познавал по-голяма сила от нейната. Той съжаляваше, че толкова дълго не съм я разбирал.

Мнозина ще усетят огромната енергия, която излиза, от тази книга.

Като пролетен дъжд, който отмива мръсотията, ще се посипят стихове след излизането на първия й малък тираж, чийто автор, мисля, е и Анастасия.

Сега, уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си тази книга. Четеш я. Предизвиква ли тя в твоята Душа чувства, ти ще отсъдиш. Какво чувстваш? Към какво те призовава тя?

Анастасия, която остана сама там в тайгата, на своята поляна, с упоритост ще разпръсква с помощта на своя малък лъч на доброта всички прегради, които застават пред нейната мечта, ще събира и вдъхновява все повече хора за реализирането на своята мечта.

И така, в трудната минута до мен застанаха трима московски студенти, без да получават за труда си достойно парично възнаграждение (дори като ми помагаха материално). Те (и особено Льоша Новичков) печатаха нощем на своите компютри текста на „Анастасия“, като обработваха, където се налага.

Те не престанаха да печатат, дори и когато започна тяхната трудна сесия.

И книжката беше отпечатана в двехиляден тираж от единадесета московска печатница зад гърба на издателството. Но още преди това журналистът Евгений Квитко от фермерския вестник „Селскостопански вести“ пръв разказа в пресата за Анастасия. После Катя Головина от „Московска правда“, после „Горски вестник“, „Светът на новините“, радиото на Русия. Списание „Чудеса и приключения“, в което публикуват известни светила на академичната наука, пренебрегвайки традицията, отдели на Анастасия няколко броя и написа: „В най-смелите си мечти академиците не достигат прозренията на Анастасия — знаещата от сибирската тайга. Чистотата на помислите прави човека всесилен и всезнаещ. Човекът е върхът на творението.“

За Анастасия писа само сериозната столична преса. Анастасия сякаш сама я избираше, като прескачаше булевардната и зорко охраняваше чистотата на своята мечта.

Но това ми стана ясно едва година след срещата с нея. Преди това, като не я разбирах и не й вярвах докрай, се отнасях с подозрение към случващото се, стараех се да измествам разговора на тема, която ми е по-близка — за предприемачите.