Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 101 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- — Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
V
На сутринта Джак дойде с взетия под наем миниван. Бе донесъл някаква мека материя, в която да увием платната, за да не ги повредим при транспортирането. Казах му, че съм се запознал с един човек от голямата хасиенда, който ще ни придружи.
— Няма проблеми — безгрижно отвърна Джак, докато се качваше по стълбите, влачейки след себе си количката. — Има място за всички… Ха! — възкликна внезапно и се закова на най-горното стъпало.
— Какво има?
— Тези нови ли са? Бас държа, че са нови.
— Да. — Нануци от „Ското“ бе поискал да види не повече от десет картини, ето защо бях избрал осем, включително онези четири, които бяха възхитили Уайърман. — Какво ще кажеш?
— Човече, жестоки са!
Нямах основание да се съмнявам в искреността му. Никога по-рано не ме беше наричал „човече“. Преодолях няколко стъпала и боцнах с патерицата си пристегнатия му от дънките задник.
— Отмести се.
Той се подчини, издърпвайки количката към себе си, и аз пристъпих в „Розовото мъниче“. Помощникът ми продължаваше да се любува на картините.
— Джак, този човек от „Ското“ познавач ли е? Имаш ли представа?
— Мама казва, че е познавач, а аз й вярвам. — Това навярно означаваше, че и аз трябва да се доверя на преценката й. Е, може би жената бе съвсем права. — Не ми е казвала нищо за другите двама собственици на галерията, но за господин Нануци бе категорична, че си разбира от работата.
Джак се бе обаждал в галерията, за да ми направи услуга. Това ме трогна.
— Ако не хареса картините ви — добави младежът, — значи е тъп снобар.
— Така ли мислиш?
Той кимна.
Отдолу се разнесе гласът на Уайърман:
— Чук-чук! Готов съм за екскурзията! Ще тръгваме ли? От кого да взема табелка с името си? Трябваше ли да взема храна за из път?