Румен Ваташки
Последно

Всичко угасна. Вече е мрак.

Мое момиче, доскорошен извор

на мойте красиви мечти.

Тъмна нощ застана между нас,

а звездите не блещукат вече.

 

На разсъмване не ще се чуе птичи глас,

утринната зора не е пленителна.

Денят е сив за нас.

 

Ние не тръгнахме по един и същ път.

Ние отминахме.

Отминахме, за да бъдем щастливи.