Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Остап Бендер (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Золотой телёнок, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Иля Илф, Евгений Петров. Златният телец

Трето издание

Издателство на Отечествения фронт, София, 1983

Редактор: Донка Станкова

Редактор на издателството: Манон Драгостинова

Художник: Живко Станкулов, Кукриникси

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Ани Георгиева

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Златният телец (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Златен телец.

Златният телец
Золотой телёнок
АвторИля Илф и Евгений Петров
Създаване
Първо издание1931 г.
Оригинален езикруски
Видроман
ПредходнаДванадесетте стола“ (1928)
НачалоПешеходов надо любить. Пешеходы составляют большую часть человечества. Мало того - лучшую его часть.
КрайНе надо оваций! Графа Монте-Кристо из меня не вышло. Придется переквалифицироваться в управдомы.

„Златният телец“ (на руски: Золотой телёнок) е роман на писателите Иля Илф и Евгений Петров, написан през 1931 г. Продължение е на романа „Дванадесетте стола“.

Сюжет

Независимо че в края на романа „Дванадесетте стола“ главният герой Остап Бендер е оставен кървящ и с прерязано гърло, този факт не води до смъртта на Великия комбинатор. Животът му е спасен от хирурзите, както споделя самият герой в продължението.

В новия роман Великият комбинатор се занимава с шантажирането на нелегалния съветски милионер Корейко, от когото той иска да получи един милион съветски рубли. След първоначален неуспешен опит да изнуди Корейко, Остап Бендер се захваща сериозно за работата и завежда дело, в което – след поредица от комбинации – успява да опише втория, неизвестен живот на иначе обикновения съветски счетоводител.

Герои

Главни
Второстепенни
  • живущите в „Гарвановото свърталище“ (квартира № 3), между които особено място в романа заемат Васисуалий Лоханкин със съпругата му Варвара
  • служителите в „Херкулес“ – началникът др. Полихаев, отговорният работник Егор Скумбриевич, счетоводителят Берлага
  • Зося Синицка – красива девойка

Книгата е издавана нееднократно в България, за пръв път още преди 9 септември 1944 г. Заедно с „Дванадесетте стола“, тя представлява остра критика на съветската действителност, описваща с изключително майсторство състоянието на обществото в края на 20-е и началото на 30-е години на XX век. В много от следващите издания на романа той е отпечатан заедно с предхождащото го произведение.

Екранизации

  • 1968 г. – „Златният телец“, в главната роля Сергей Юрски
  • 1993 г. – „Мечтите на идиота“, в главната роля Сергей Крилов
  • 2006 г. – „Златният телец“ (сериал), в главната роля Олег Меншиков

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

От авторите

telec_kukrinixi_01.jpg

По повод на нашето обобществено литературно стопанство към нас се обръщат обикновено с напълно основателни, но доста еднообразни въпроси: „Как така пишете заедно?“

Отначало отговаряхме нашироко, впускахме се в подробности, разказвахме дори за една голяма караница, която стана по следния повод: да убием ли героя на романа „12-те стола“ Остап Бендер, или да го оставим жив? Не забравяхме да споменем и за това, че участта на героя бе решена чрез жребий. В захарницата бяха сложени две книжки, на едната от които с трепереща ръка беше изобразен череп и две кокоши костици. Изтеглен беше черепът — и след половин час великият комбинатор не беше между живите. Той беше заклан с бръснач.

Сетне взехме да отговаряме не толкова подробно. За караницата вече не разказвахме. Още по-късно престанахме да се впускаме в подробности. И после отговаряхме вече без никакво въодушевление:

— Как пишем двама ли? Ами така си пишем. Както братя Гонкур. Едмонд тича по редакциите, а Жул пази ръкописа, за да не го откраднат познати.

И изведнъж еднообразието на въпросите беше нарушено.

— Кажете — запита ни някакъв строг гражданин от онези, които признаха съветската власт малко по-късно от Англия и мъничко по-рано от Гърция, — кажете, защо пишете смешно? Какви са тия смешки в реконструктивния период? Да не сте се нещо побъркали?

По-нататък той дълго и сърдито ни убеждаваше, че сега смехът е вреден.

— Грешно е да се смее човек! — говореше той. — Да, не бива да се смее човек! И да се усмихва не бива! Като гледам този нов живот, тези промени, не ми се иска да се усмихвам, а ми се иска да се моля!

— Ами че ние не се смеем ей току-така — възразявахме ние. — Нашата цел е сатирата, и то срещу онези хора, които не разбират реконструктивния период.

— Сатирата не може да бъде смешна — рече строгият другар и като хвана под ръка някакъв занаятчия-баптист, когото взе за стопроцентов пролетарий, поведе го към квартирата си.

Поведе го да го описва със скучни думи, поведе го да го включи в своя шесттомен роман под заглавие „А паразити никога!“

Всичко разказано не е измислица. Ако трябваше да се измисля, би могло и по-смешно.

Дайте на такъв гражданин-венцехвалител свобода и той дори на мъжете ще тури фереджета, а сам от ранно утро ще свири на тръба химни и псалми, считайки, че именно по такъв начин трябва да се помага на строителството на социализма.

И през цялото време, докато съчинявахме „Златният телец“, над нас се рееше ликът на строгия гражданин.

— Ами ако тази глава вземе, че излезе смешна? Какво ще каже строгият гражданин?

Но в края на краищата постановихме:

а) да напишем романа по възможност весел,

б) рече ли строгият гражданин отново да заяви, че сатирата не трябва да бъде смешна, да помолим прокурора на републиката да привлече споменатия гражданин под углавна отговорност по онзи член, който наказва за тъпота с взлом.

 

И. Илф

Е. Петров