Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (57) (или защо човек не управлява света
Том I)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geheimgesellschaften und ihre Macht im 20. Jahrhundert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Ян ван Хелсинг. Властта на тайните общества през XX век

Немска. Първо издание

Редактор: Мая Мутафова

Художествено оформление на корица: Огнян Илиев

Издателство: „Оргон“, София, 2009

ISBN: 978-954-90339-1-5

История

  1. — Добавяне

Поглед към най-важните известни организации на илюминатите

ДЖОН ТОД, самият той бивш член на „Съвета на 13-те“, описва пирамидата по следния начин:

„Печатът беше въведен по настояване на семейство Ротшилд от Лондон (от книгата на Айн Ранд Atlas Shrugged разбираме, че става дума за Филип Ротшилд — бел.авт.). Това е Луциферианска организация и главата на тази организация са Ротшилдови. В нея човек може да срещне свободни масони, комунисти и членове на други организации. Тя е широко разпространена. Нещата се въртят около политика и финанси и се изповядва идеята за единно Световно правителство. Това общество ще направи всичко, за да постигне световното господство, и в сметката влиза дори Трета световна война. То нарича себе си «Илюминатите». Думата означава «носители на светлина».“

(Helmut Finkenstadt: Eine Generation im Banne Satatns)

Тод, както и Коралф („Майтрей, идващият мирови учител“) описват отделните степени, както следва:

Всевиждащото око:

„Окото е око на Луцифер. Той е водещият дух, вътрешният водач.“

 

RT:

„Изобразява фамилията Ротшилд — Ротшилд — Трибунал. Илюминатите ги смятат за божества в човешка форма и тяхната дума е закон.“

(Говори се, че имали директен контакт с Луцифер; кой знае?)

 

Съвет на 13-те:

„Великият друидски съвет — 13-те Велики друиди са частните жреци на Ротшилдови.“

 

Съвет на 33-те:

„Тук са представени най-високите по ранг световни масони от политиката, икономиката и църквите. Те са елитът на «Комитет на 300-те».“

Комитет на 300-те:

Той е създаден през 1729 г. от BEIMC (British East India Merchant Company), за да поеме международни банкови и комерсиални дела, да подпомага търговията с опиум, приведена в действие от британската Корона. Той включва цялата световна банкова система плюс най-важните представители на западните нации. С „Комитет на 300-те“ всички банки се свързват с Ротшилд.

В книгата си Conspirators Hierarchy: The Committee of 300 д-р Джон Кулеман публикува имената на 290 организации, 125 банки и 341 бивши и настоящи членове на комитета, от които изброявам само някои:

Балфур, Артър

Бранд, Вили

Булуър — Литън, Едуард

Бънди, МакДжордж

Варбург, С. Дж.

Грей, сър Едуард

Дрейк, сър Френсис

Дю Понт, семейство

Джордж, Лойд

Инчкейп, лорд

Кисинджър, Хенри

Кралица Елизабет II

Кралица Хулиана

Карингтьн, Лорд

Ливър, сър Харолд

Липман, Уолтър

Локхард, Брус

Лоудън, сър Джон

Мазини, Джузепе

Мелън, Андрю

Милнър, лорд Алфред

Митеран, Франсоа

Морган, Дж. П.

Норман, Монтагю

Опенхаймер, сър Хари

Палм, Олоф

принцеса Беатрикс

Рейнър, принц

Ретингер, Йосиф/Джоузеф (Рацингер?)

Роудс, Сесил

Рокфелер, Дейвид

Ротмър, лорд

Ротшилд, барон Едмънд

Тисен — Борнемисца, барон Ханс Хайнрих

Уорън, Ърл

фамилия Делано; Фредерик Делано е член на ръководството на Федералния резерв

Форбс, Джон М.

Фредерик IX, крал на Дания

фамилия Вандербилд

фон Финк, барон Аугуст

фон Хабсбург, Ото

Хейг, сър Дъглас

Хариман, Ейврил

Хоенцолерн, династия

Хаус, Колонел Мендъл

Чембърлейн, Хюстън Стюард

Шулц, Джордж

Щпелман, кардинал

Юнг, Оуен

(Дотук с д-р Кулеман)

 

Останалите ложи на Баварските илюминати са споменати в текста. Днешните най-влиятелни хинтергрунд — организации са:

Council of Foreign Relations (CFR), Съвет за външна политика:

Основан през 1921 г. от групата на „Кръглата маса“, наричан е също „Естаблишмънт“, „Невидимо правителство“ или „Съвет за външна политика на Рокфелер“. Тази полутайна организация е между най-влиятелните в САЩ и членовете и са предимно американски граждани. Днес CFR упражнява силен контрол върху западните нации, и то директно чрез връзките си с други подобни организации или институции като „Световната банка“, които председателства. След създаването на CFR всички американски президенти до Роналд Рейгън са негови членове. Вицепрезидентът при Рейгън Джордж Буш е член на CFR. През 1977 г. Буш дори става директор на CFR. CFR се контролира от синдиката Рокфелер и работи за Единно световно правителство. Най-вътрешният кръг на CFR е орденът „Череп и кости“.

(Тъй като в CFR няма германци, тук пропускам съответния списък.)

Skull & Bones (Череп и кости)

Собствените му членове го наричат „Орденът“ (The Order), повече от 150 години някои го знаят като „Източната група 322“ на едно германско тайно общество. Други го наричат „Братството на смъртта“ (The Brotherhood of Death). Тайният орден „Череп и кости“ е въведен в Йелския университет през 1833 г. от Уилям Харингтън Ръсел и Алфонсо Тафт. От студентските си години в Германия Ръсел го пренася през 1832 г. в Йейл. През 1856 г. орденът е включен в тръста на Ръсел. Той е вътрешният кръг на CFR, а вътрешният кръг на „Череп и кости“ е „Обществото Джейсън“ (Jason Society). От 1832 г. насам в „Череп и кости“ доминират следните фамилии — империи:

Дейвисън (Дж. П. Морган)

Пейн (Standard Oil)

Пилсбъри (мелници) Слоун (едноличен търговец)

Рокфелер (Standard Oil)

Уайрхойзер (дървосекачи)

Хариман

От Масачузетс:

Бънди (1635, Boston)

Гилман (1638, Hingham)

Лорд (1635, Cambridge)

Перкинс (1631, Boston)

Стимсън (1635, Wartertown)

Тафт (1679, Braintree)

Уедсуърд (1632, Newtown)

Уитни (1635, Watertown)

Фелбс (1630, Dorchester)

(Взети от Skull & Bones и The Two Faces of George Bush на Антъни Сътън)

 

Интригите на „Череп и кости“ бяха разгледани достатъчно подробно в хода на книгата. Орденът е свързан с групата около „Кръглата маса“ на Алфред Милнгьр, защото CFR изниква от нея.

Кръглата маса

„Кръглата маса“ е създадена на 5 февруари 1891 г. от Сесил Роудс в Англия. Между учредителите са: Стед, лорд Ешер, лорд Алфред Милнър, лорд Ротшилд, лорд Артьр Балфур. Структурата на това общество, подобно на Хитлеровите SS, е заимствана от ордена на йезуитите.

Основната цел на „Кръглата маса“ е разширяването на британското господство върху целия свят и превръщането на английския в световен език. Доколкото знам, Роудс се е стремил към позитивно Световно правителство за доброто на хората, но групата по-късно се инфилтрира от Илюминатите. Чрез Ротшилд „Кръглата маса“ се свързва с ционистите, а в САЩ — с фамилиите Шиф, Варбург, Гугенхайм, Рокфелер и Карнеги. По-късно Милнър поема ръководството на кръга, от който, както вече казах, произлизат Royal Institute of International Affairs (RIIA) и CFR. Милнър е и един от основните членове на „Комитет на 300-те“. За Institute for Advanced Study (IAS), произлязъл също от „Кръглата маса“, работят Роберт Опенхаймер и Алберт Айнщайн, които по-късно създават първата атомна бомба

Германският клон на RIIA и CFR е „Германското общество за външна политика“ (GDAP). То е създадено на 29 март 1955 г. като независима и надпартийна организация. Работата му е свързана с проблемите на международната и най-вече на европейската икономика и политика. Предполага се че влиянието му не е толкова силно, колкото това на CFR в САЩ, но имената на най-важните членове говорят сами за себе си.

 

Списък от 1981 г.:

Апел, Ханс

Амеронген, Ото Волф фон

Бангеман, Мартин

Биренбах, Курт, президент

Вагнер, Волфганг, издател на Europa-Archiv

Вайцзекер, Рихард фон

Вишневски, Ханс — Юрген и др.

Геншер, Ханс — Дитрих

Донани, Клаус фон

Кайзер, Карл

Меркле, Ханс Л.

Розентал, Филип

Шмит, Хелмут

Щолтенберг, Герхард

 

Списък от 1992:

Амаронген, Ото Волф фон

Вагнер, Волфганг

Вайгел, Тео и др.

Доонани, Клаус фон

Енгхолм, Бьорн

Зюсмут, Рита

Кайзер, Карл

Ламбодорф, Ото Граф

Меркле, Ханс Л.

Рюе, Фолкер

Шмит, Хелмут

Щолпе, Манфред

 

(Взети от списък на DGAP, е. V. Bonn. Пълният списък можете да намерите в Die Insider II на Гари Ален, стр. 248–249.)

Само по себе си е интересно как представители на различни партии в случая седят на една маса, обсъждат заедно различни въпроси при спуснати завеси, а пред обществото отново започват да се нападат. Коментарът е излишен!

Билдербергерите

Тази тайна организация е създадена през май 1954 г. в хотел Hotel de Bilderberg в Остербек, Холандия, от принц Бернхард. Билдербергерите имат около 120 членове, представители на едрите финанси в Западна Европа, САЩ и Канада. Основните цели са, както самият принц Бернхард ги формулира, Световно правителство до 2000 г. и глобална армия на ООН. Наричат ги още „невидимото правителство“. Комитет от съветници, управляван от 24 европейци и 15 американци, решава кой ще бъде поканен на срещите. Йоханес Роткранц пише, че са допускани само хора, доказали непоклатимата си лоялност към интригите на Рокфелер и Ротшилд. Все пак не всички от присъстващите са „посветени“ — понякога те са представители на кръгове с еднакви интереси или на други личности.

Част от най-важните МЕЖДУНАРОДНИ представители са или са били:

 

Агнели, Джовани, шеф на Fiat

Бжежински, Збигнев, председател на Трилитералната комисия и важен Ротшилд — агент

Буш, Джордж, ексшеф на ЦРУ, ексшеф на CFR, бивш американски президент, член на „Комитет на 300-те“

Гонзалес, Фелипе, генерален секретар на испанската социалистическата партия и по-късно министър — председател

Варбург, Ерик Д.

Варбург, Зигмунд

Вьорнер, Манфред, NATO

Дълес, Алън, ексшеф на ЦРУ

Карингтън, лорд, член на „Комитет на 300-те“, „Асоциация Кисинджър“, експредседател на NATO

Клинтьн, Бил, американски президент, CFR, Трилитерална комисия

Кенеди, Дейвид

Кисинджър, Хенри, член на италианската „Пропаганда дуе“

Ланс, Джоузеф, екс-държавен секретар на NATO

Лорд Рол ъф Ипсдън, бивш президент на S. G. Warburg Group

МакНамара, Робърт, Световната банка

Мартенс, Вилфрид

Палм, Олоф, член на „Комитет на 300-те“

Ройтер, Уолтър

Рокфелер, Дейвид

Рокфелер, Джон Д.

Рокфелер, Нелсън

Ротшилд, барон Едмънд

Тиндеманс, Ян, експремиер на Белгия

Форд, Хенри II.

Янкович, Петър

 

ГЕРМАНСКИ ЧЛЕНОВЕ (присъствали поне веднъж):

Абе, Херман, Дойче банк

Бар, Егон

Барцел, Райнер

Бекер, Курт Кьолнер

Байц, Бертолд, Krupp

Берг, Фриц

Бертрам, Кристоф

Биденкопф, Курт

Биренбах, Курт, DGAP

Боден, Ханс С.

Бранд, Вили

Брауер, Макс

Бройтигам, Ханс — Ото

Бройел, Бриджит, Treuhand

Дарендорф, Ралф

Детлефзен, Ерих

Дитьр, Вернер, Mannesmann AG

Донани, Клаус фон

Екард, Феликс фон

Емингер, Отмар, Федерална банка

Енгхолм, Бьорн

Ерхард, Лудвиг

Ерлер, Фриц

Гайер, Герхард

Грос, Херберт

Зол, Ханс Гюнтер, Thyssen

Зомер, Тео, Die Zeit

Карстенс, Карл

Кайзер, Карл

Кащруп, Дитер

Кип, Балтер

Кисингер, Курт — Георг

Кол, Хелмут

Копер, Хилмар, Дойче банк

Крапф, Франц, дипломат Кюлман — Щум, Кнут фон

Лмбсдорф, Ото Граф

Леверкюн, Паул

Льовентал, Рихард

Майоника, Ернст

Менерт, Клаус

Мене, Александер

Меркел, Хан

Мертес, Алойс, външен министър

Момер Карл Мюлер, Рудолф

Мюлер — Армак, Алфред

Пъол, Карл Ото, бивш президент на Федералната банка

Понто, Юрген, Дрезденска банка

Райцле, Волфганг, BMW AG

Розенберг, Лудвиг

Рюе, Фолкер

Руге, Фридрих

Рунау, Хайнц, Lufthansa

Тойфел, Ервин

Трьогер, Хайнрих, Бундесбанк

Фалкенхайм, Ернст

Халщайн, Валтер

Херхаузен, Алфред, Дойче банк

Херварт фон Битенфелд

Ханс, Хайрих

Хейн, Ролф

Шел, Валтер

Шилер, Карл

Шмил Карло

Шмид, Хелмут

Шнайдер, Ернст Георг

Шрьодер, Герхард

Шпайдел, Ханс, военен в НАТО

Щпринглер, Аксел, Bild

Щренбергер, Долф,

Щтолтенберг, Герхард

Щраус, Франц Йозеф

Вещрик, Лудгер

Виецорек, Норберт

Вшпневски, Ханс Юрген

Волф фон Амеронген, Ото, крупен индустриалец… и много други.

 

Тези имена са събрани от различни автори в чужбина и ги цитирам, без допълнително да съм ги проучвал, (взети от The Spotlight: Bilderberger Report Sept. 1991; Е. William Engdahl: Mit der Olwaffe zur Weltmacht; Politisches Lexikon von C.O.D.E. Nr. 1/1, C.O.D.E. Nr. 9/1992; Stan Deyo: The Cosmic Conspiracy; West Australian Texas Trading, P. O. BOX 71, Kalamunda, Western Australia 6076; Diagnosen Nr. 8, Aug. 1985)

Трилитералната (Тристранната) комисия

Организацията е създадена през юни 1973 г. от Дейвид Рокфелер и Збигнев Бжежински предвид факта, че всички установени организации (като например ООН) работят твърде бавно, за да издигнат единното Световно правителство. „Големите момчета“ искали да видят малко „екшън“. Тази елитарна организация има за цел да обедини в едно върховните сили на индустриалните и стопанските гиганти — т.е. САЩ, Япония и Западна Европа — и да форсира окончателно Новия световен ред. Тя предлага на масонския елит от различни ложи възможности за тайна съвместна работа навсякъде по света и дава по-широка политическа основа на Билдербергерите. Повечето европейски членове поддържат дългогодишни контакти с Рокфелерови. За разлика от Билдербергерите те имат около 200 постоянни членове. Заедно с хората на CFR, Тристранната комисия контролира цялата американска икономика, политиката, военните, петрола, енергийното и медийното лоби. Членове са директори на концерни, банкери, търговци на недвижимо имущество, икономисти, политолози, адвокати, издатели, политици, профсъюзни лидери, президенти на фондации и вестникарски журналисти.

 

Най-ВАЖНИ ЧЛЕНОВЕ:

Бжежински, Збигнев, съветник по сигурността на американския президент

Буш, Джордж, експрезидент на САЩ, ексшеф на ЦРУ, ексшеф на CFR

Клинтън, Бил, Билдербергерите, CFR, американски президент

Кисинджър, Хенри, бивш външен министър на САЩ

МакНамара, Робърт, Световна банка

Рокфелер, Дейвид, Chase Manhattan Bank, EXXON

Рокфелер, Джон Д.

Ротшилд, Едмънд, Royal Dutch, Shell

 

Най-ВАЖНИ ГЕРМАНСКИ ЧЛЕНОВЕ:

Амеронген, Ото Волф фон, президент на Otto Wolf AG

Биденкопф, Курт, депутат

Биренбах, Курт, президент на DGAP, член на Билдербергерите

Емке, Хорст, депутат

Зол, Ханс Гюнтер, председател на управителния съвет на Thyssen AG

Зомер, Тео, главен редактор на Die Zeit

Кайзер, Карл, директор на изследователския институт на DGAP

Клотен, Норбер, президент на Landeszentralbank Baden Wurttemberg

Кристоферсън, Ервин, директор на международния отдел на DGB

Ламбсдорф, Ото Граф, бивш министър на икономиката

Лайслер — Кип, Валтер, бивш касиер на CDU

Маул, Ханс, редактор в Баварското радио

Мюнхмайер, Алвин, баща на Биргит Бройел

Нойман, Фридрих, председател на Работническата дарителска федерация NRW

Порзнер, депутат, бивш държавен секретар

Рихтер, Маус, директор на оптически заводи G. Rodenstock Рюе, Фолкер, депутат, военен министър

Хартвик, Ханс, председател на Федералния съюз за едра и външна търговия

Хофман, Дитер, Neue Heimat, Hamburg

Хубер, Лудвиг, Bayerische Landesbank и Girozentrale Miinchen Цан, Йоахим, някога член на управителния съвет на Daimler Benz AG

Шмит, Хелмут, бивш бундесканцлер

Шмиц, Роналдо, член на управителния съвет на BASF AG

Шрьодер, Герхард, бивш депутат, настоящ бундесканцлер

Фетер, Хайц — Оскар, някога председател на DGB

Янот, Хорст, директор на презастрахователно дружество в Мюнхен

 

Членове, които официално са в отпуска, докато заемат някакъв правителствен пост: Нарис, Карл — Хайнц, вицепрезидент на европейската комисия; Щолтенберг, Герхард, финансов министър. (Взети от „Поверителни разкрития“ Nr. 2628, 3 юни 1986 г.)

Римският клуб (Club of Rome)

Римският клуб, който не съм споменавал до момента, по мнението на Овин Демарис (Dirty Business) е кръг от членове на международния истаблишмънт от 25 държави (около 50 души). Той е създаден от фамилия Рокфелер (на частната територия на Рокфелер в Белаго, Италия) и се финансира от нея. Основната му цел отново е Световно правителство. Римският клуб разработва единна световна религия и чрез медиите разпространява заблудата за „енергийната криза“ и пренаселването на Земята. Според твърденията на Уилям

Купър, той трябва да е разработил и разпространил вируса на СПИН (разбира се, и неговото лечение), за да задейства расовата програма за хигиенизация, запланувана от елитарното правителство. (Повече факти и имена по темата СПИН ще намерите в книгата на Уилям Купър Behold a Pale House.)

ООН

На масонския конгрес в Париж от 28 до 30 юни 1917 г. са обсъдени и приети тезите за съюз на народите. Това е родилният час на създадения през 1919 г. „Женевски народен съюз“.

От него през 1945 г. в Сан Франциско възниква ООН. Тя е институция, създадена от Илюминатите, представляваща най-голямата масонска ложа в света, в която всички световни нации трябва да се обединят. Както казах в предговора на книгата, нейните мъже в сянка са субектите, организирали войните през последните два века и по ирония на съдбата днес хората на Земята се молят ООН да реши проблемите с войните. За обществеността ООН е добрият приятел, който „ще вземе нещата в свои ръце“. На учредяването й от страна на американската делегация присъстват най-малко 47 членове на CFR, между които е и Рокфелер. Емблемата на ООН е категоричен масонски символ и тук аз ще го анализирам, сравнявайки го с американския държавен печат.

 

Глобусът на ООН и кръглата форма на американския държавен печат с надпис Annuit Coeptis („нашето дело (заговор — бел.авт.) е увенчано с успех“) и отдолу Novus Ordo Seclorum („Нов световен ред“) сочат целта за Световното господство.

33-те сектора, очертани от градусите на глобуса, и 33-те камъка на пирамидата изобразяват 33-те степени на „Шотландския масонски ритуал“.

13-те класа от двете страни на глобуса, 13-те нива на пирамидата и 13-те букви на Annuit Coepis показват еврейското щастливо число — 13. 13 е най-важното число на масоните и има различни значения. Исус е имал 12 апостола и самият той е тринайсетият. В Кабалата, номерологията и тринайсетата карта Таро „Смъртта“ — числото 13 означава трансформация, алхимия, прераждане, Феникса, който се възражда от пепелта, знанието на тайните и съответно: способността за материализация и дематериализация, способност да се сътворява от етера (което Исус, Сен Жермен, Буда, Хермес Триеметист, Рамта и много други владеят, например да се създава хляб от „нищото“ (етера); т.нар. „философски камък“). И накрая — от горната страна на американския печат имаме Феникса, който осмисля числото 13, трансформацията. На всяко крило той има по 13 пера, с десния си крак стиска 13 стрели, с левия — клон с 13 листа. Над него пише E Pluribus Unum („От многото — едно“) с 13 букви, над него с Давидовата звезда от 13 други звезди, а на знамето има 13 ленти, които са символизират 13-те първоначални щати — създателки.

 

Емблема на ООН Фирменият знак на Procter & Gamble

 

Забележка:

Емблемата на бензиностанциите на RWE (електрозаводи Рейн — Вестфалия) е обърната пирамида с 13 ленти. В САЩ друга бензиностанция е бензиностанцията „76“. 7 + 6 = 13. За това има стотици примери. Някой път се загледайте във фирмените символи, и продуктите, в телевизионните реклами, държавните гербове и знамена…

 

Същото важи и за най-големия масонски концерн на Америка Procter & Gamble. Името има 13 букви и емблемата на фирмата е един от най-старите масонски символи: кръг с мъж с брада и 13 звезди пред него. Тук може би ще ви е интересно да спомена какво каза генералният директор на Procter & Gamble в The Phil TV-Show през октомври 1984 г. в Уисконсин:

„Аз сключих договор със сатаната! В замяна на икономическия растеж му обещах душата си…“

 

(Повече информация за значението на тези и други символи можете да откриете в „Инсайдерите“ на Гари Ален или в масонската литература.)

 

Всички тези организации спадат към най-популярните капиталови, икономически и политически организации, които работят за Единното световно правителство.

 

Един от кръговете с голямо значение, на който не обърнахме никакво внимание, е ИМПЕРИЯТА РОКФЕЛЕР. В „Инсайдерите“ (I + II) Гари Ален обаче достатъчно подробно се занимава с него и показва, че той преследва същата цел. Империята Рокфелер е основният финансов източник зад CFR, Тристранната (Трилитералната) комисия и Римския клуб.

Сигурно ви прави впечатление, че имената постоянно се повтарят. Би било интересно, ако имахме списък с членовете на „Съвета на 33-те“ и съответно на „Съвета на 13-те“, но ние вече знаем тяхната цел и начина, по който тя ще бъде постигната, което според мен е по-важното.

Пред Финкенщед Джон Тод споделя:

„Ако бяхме попитали някой висш жрец коя е най-силната вещица в света, сигурно щяхме да чуем: Рут Картър Стейпълтън, сестрата на бившия американски президент Джими Картър. Не знам дали Джими Картър е масон. Ако някой в САЩ е политик, той обикновено е и масон, защото по правило това е начинът да се влезе в кръговете на политиката. След Уилсън, държавен глава по време на Първата световна война, няма нито един президент, който да не е член на Илюмиантите, с изключение на Айзенхауер, но той е контролиран от тях. На Земята има около 5000 души, които ги познават добре. За тях (Илюминатите) работят милиони хора. При масоните нещата са почти идентични. Само посветените рицари в 33-та степен на Шотландския ритуал имат познание. Останалите — не. На Илюминатите принадлежи всяка световна петролна компания, всички големи спедиторски фирми в САЩ и 90% от хипермаркетите. Всички електрически компютърни каси в САЩ са свързани с голям компютър в Далас (Тексас), наричан The Beast (звяра). Той, от своя страна, е свързан с два компютъра в Брюксел и Амстердам, които също се казват The Beast.“

(Finkenstadt: Eine Generation im Banne Satans)